ДЯЛ ВТОРИ
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ
Глава четиридесет и седма
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ
Обект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 477. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) За трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Не се допуска уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди, причинени на увредено трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на превозното средство е бил под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества по време на пътнотранспортното произшествие. В този случай застрахователят може да прави възраженията на застрахования за съпричиняване от страна на третото увредено лице за понесените от него вреди.
(5) Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.
Пострадало лице. Увредено лице
Чл. 478. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от превозно средство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство.
Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке
Чл. 479. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, т. 2, независимо дали е застраховано, или не което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случаите по ал. 1, когато ремаркето има отделна застраховка от застраховката на теглещото моторно превозно средство, увреденото лице може да предяви своята претенция пряко пред застрахователя, застраховал ремаркето, когато ремаркето може да бъде идентифицирано, но теглещото моторно превозно средство не може да бъде идентифицирано. В този случай застрахователят на ремаркето, платил обезщетението, може да се обърне към Гаранционния фонд по чл. 518 за възстановяване на платените суми от Фонда за незастраховани превозни средства или към застрахователя на теглещото моторно превозно средство, ако бъде установен впоследствие. Когато бъде установен, застрахователят на теглещото моторно превозно средство възстановява платените суми на Гаранционния фонд по чл. 518, както и на всяко друго лице, което е заплатило обезщетение за причинените вреди.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случаите по ал. 1, когато ремаркето има отделна застраховка от застраховката на теглещото моторно превозно средство, застрахователят на ремаркето – при поискване от увреденото лице, без необосновано забавяне му предоставя информация относно:
1. данните за застрахователя на теглещото моторно превозно средство, когато го е установил, или
2. Гаранционния фонд по чл. 518 или друг орган, който е отговорен да покрие отговорността, както и за реда и начина за предявяване на претенция пред него, когато не е могъл да установи застрахователя на теглещото моторно превозно средство.
(4) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с теглещо моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.
(5) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Алинея 1 се прилага и за сменяема прикачна техника, както и за къмпинг ремаркета и ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници с атракционна цел, теглени от превозни средства с максимална конструктивна скорост 25 км/ч.
Действие на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 480. (1) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на:
1. Република България съгласно българския закон;
2. държава членка съгласно нейния закон;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка при пътуване между териториите на две държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия; в този случай отговорността се покрива съгласно закона на държавата членка, на чиято територия обичайно се намира превозното средство на виновния водач, по повод на което е сключена застраховката;
4. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по многостранното споразумение, съгласно нейния закон;
5. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е член на системата „Зелена карта“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователният договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите осигурява покритие на територията на Република България, на територията на другите държави членки и на територията на третите държави по ал. 1, т. 4 и 5 въз основа на една застрахователна премия и през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато превозното средство се намира в друга държава членка или в трета държава по ал. 1, т. 4 и 5.
(3) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието съгласно нейния закон или покритието съгласно този кодекс, когато това покритие е по-високо.
(4) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите осигурява във всяка трета държава по ал. 1, т. 4 и 5 покритието съгласно нейния закон.
(5) Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата „Зелена карта“, в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Тарифата на всеки застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва ясно да указва, че договорите осигуряват покритие за територията на всички държави по ал. 1 през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато превозното средство се намира на територията на някоя от посочените държави.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Управлението на превозното средство в рамките на територията по ал. 2 във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367.
Превозни средства
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 481. (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г., изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) За целите на задължителното застраховане по тази глава превозни средства са всички:
1. моторни превозни средства, задвижвани изключително с механична енергия по суша, но не по релси, с:
а) максимална конструктивна скорост над 25 км/ч, или
б) максимална маса без товар над 25 кг и максимална конструктивна скорост над 14 км/ч;
2. ремаркета, полуремаркета по смисъла на Закона за движението по пътищата и къмпинг ремаркета, предвидени да се използват с превозно средство по т. 1, независимо дали е прикачено, или не.
(2) За целите на задължителното застраховане по тази глава трамваите са превозни средства, а инвалидните колички, предназначени за хора с физически увреждания, не са превозни средства.
(3) Не се допуска движение на превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спортни прояви и дейности
Чл. 481а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не предоставя покритие при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони в Република България или в друга държава членка, освен ако страните по застрахователната полица договорят изрично, че се предоставя такова разширено доброволно покритие.
(2) Преди началото на проявите по ал. 1 техните организатори са длъжни да:
1. установят, че всеки участник има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с разширеното покритие по ал. 1, или
2. сключат или установят сключването от трето лице на алтернативна застраховка или гаранционна полица, покриваща вреди, в размер не по-малък от застрахователните суми по чл. 492, и при останалите условия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, като не е задължително да се покриват и вредите, причинени на участващите водачи и техните превозни средства.
(3) Наличието на разширеното доброволно покритие по ал. 1 се установява с представянето на застрахователната полица на организаторите на съответната проява.
(4) Органите на Министерството на вътрешните работи осъществяват контрол за изпълнение на задълженията по ал. 2. Организаторите на проявите и дейностите по ал. 1 предоставят писмено или по електронен път информация и доказателства в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия ще се проведат проявите и дейностите, за вида на проявата или дейността, за участниците в нея, както и за изпълнението на задълженията по ал. 2 в срок до 10 дни преди датата на провеждането им. Министърът на вътрешните работи може да определи по-подробни изисквания към информацията по изречение второ.
(5) Организатор на проява или дейност по ал. 1, който не изпълни задължението си по ал. 2, е солидарно отговорен за вредите, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, в резултат от използването на превозно средство в рамките на проявата.
Територия, на която обичайно се намира превозното средство
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 482. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Територия, на която обичайно се намира превозното средство, е територията на държавата:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) където е издаден регистрационният номер на превозното средство, независимо дали е постоянен, или временен;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на превозното средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове превозни средства;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) в която държателят на превозното средство има постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени видове превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) За целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд или национално застрахователно бюро в случаите, в които превозното средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира превозното средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.
Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 483. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор;
2. управлява превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
3. в други случаи, предвидени в този кодекс.
(2) Лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до напускането на територията на Република България.
(3) Лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат „Зелена карта“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за превозно средство:
1. от друга държава членка;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) когато изплащането на обезщетение във връзка с гражданската отговорност на виновния водач е гарантирано от компетентна институция на държава членка и превозното средство или съответното лице е включено в списък, изготвен от компетентния орган на държавата членка, посочващ освободените превозни средства или лица от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и предоставен на Република България.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Търговците по смисъла на Търговския закон, извършващи внос, производство и/или продажба на превозни средства, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на временните табели, но не повече от една година.
(6) Собственик на моторно превозно средство с регистрационен номер, издаден от компетентен български регистрационен орган, за което има валидно сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от застраховател в друга държава членка, е длъжен да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за територията на Република България.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Не се сключва договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за:
1. ремаркета от категория О1 (до 750 килограма);
2. самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW;
3. велосипеди с двигател;
4. самобалансиращи се превозни средства.
(8) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Собственикът, съответно ползвателят на превозно средство по ал. 7, може доброволно да сключи друга застраховка за покриването на вредите във връзка с притежаването и/или използването на превозното средство.
Забрана за сключване на застраховка
Чл. 484. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застраховател няма право да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.
Особени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 485. (1) В случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основания по чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365.
(2) Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
(3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.
Особени правила за контрола на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 486. (1) Контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като част от държавния граничен контрол се извършва по отношение на:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) превозните средства, които обичайно се намират на територията на трета държава и влизат на територията на Република България от трета държава, както и в случаите, когато такива превозни средства напускат територията на Република България;
2. (отм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.);
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) превозните средства, които обичайно се намират на територията на Република България, когато такива превозни средства напускат територията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на превозните средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на трети държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение, както и по отношение на превозните средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. За тези превозни средства се приема, че имат покритие на гражданската отговорност на автомобилистите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Ограничението по ал. 2 не се отнася за:
1. инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание и не целят единствено проверка за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
2. проверки, които са част от обща система на контрол на територията на Република България за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които се извършват по отношение на всички превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, и не налагат спиране на превозното средство.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ не допускат излизането на превозни средства по ал. 1, т. 1 и 3 от територията на Република България без доказателства за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо превозните средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на трета държава, се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.
Обработка на лични данни за целите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 486а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Администраторите на лични данни в Република България обработват лични данни, получени при осъществяване на контрола по чл. 486, ал. 3, необходими за целите на противодействие на управлението на превозни средства без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и Закона за защита на личните данни.
(2) При обработването на лични данни по ал. 1 администраторите на лични данни предвиждат подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субекта на данните, включващи най-малко:
1. конкретната цел;
2. правното основание;
3. спазването на изискванията за сигурност;
4. зачитането на принципите на необходимост, пропорционалност и ограничаване в рамките на целта;
5. конкретния срок за съхранение на данните;
6. изискванията за информационна сигурност.
(3) Личните данни по ал. 1 се съхраняват, докато са необходими за установяване на наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като след изтичането на срока се заличават от съответния регистър. При установяване, че превозното средство е застраховано, администраторът на лични данни заличава обработените лични данни незабавно.
(4) Когато при проверка по чл. 486, ал. 3 не може да се установи дали за превозното средство е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, данните се съхраняват за срок, който не може да надхвърля броя на дните, необходими за установяване на наличието на застраховката.
Удостоверяване на сключването на застрахователен договор
Чл. 487. (1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд.
(2) При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. Застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е събрана застрахователна премия.
(3) При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период застраховател няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е събрана изцяло застрахователната премия.
(4) При сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят предоставя бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Удостоверяване чрез сертификат „Зелена карта“
Чл. 488. (1) Сертификат „Зелена карта“ се издава заедно с полицата по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите без допълнителна такса или друго плащане от ползвателя на застрахователни услуги.
(2) При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия застрахователят е длъжен да издаде сертификат „Зелена карта“ за целия срок, за който е платена застрахователна премия.
(3) Застраховател няма право да издава сертификат „Зелена карта“ за целия срок на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е платена изцяло застрахователната премия.
(4) Когато сертификат „Зелена карта“ е издаден в нарушение на ал. 3 за срок, по-дълъг, отколкото е платена застрахователната премия, застрахователят носи отговорност за срока и покритието за третите държави, посочени в сертификата.
(5) Когато застрахователната премия е платена изцяло, сертификатът „Зелена карта“ се издава за целия срок на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя при спазване на международните договори, по които е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата единен образец на сертификата „Зелена карта“, както и формата, реда и условията за неговото издаване и използване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Сертификат „Зелена карта“ не се издава за трамваите и тролейбусите.
Срок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 489. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една година, освен в случаите по ал. 2 и 4.
(2) Когато това е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се сключи за срок до три застрахователни периода, като всеки един от тях е една година. В случаите по изречение първо премията за всеки отделен застрахователен период се определя при сключването на договора.
(3) При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.
(4) Сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за по-кратък срок от този по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в следните случаи:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) при сключване на застраховката на превозни средства, които имат временна регистрация съгласно действащото българско законодателство; в този случай срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на превозното средство, но за не повече от една година;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) при сключване на застраховка на бавнодвижещи се пътни превозни средства;
3. при сключване на застраховка на самоходни машини;
4. (нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г., изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) при сключване на застраховка на моторни превозни средства категория L e съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата;
5. (нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) При придобиване на превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на превозното средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на превозното средство, като такава застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се издава за едно превозно средство за срок до 90 дни, като може да се издава повторно, така че общият срок за всички издадени застраховки за това превозно средство да не надвишава 180 дни в рамките на една календарна година.
(7) Страните не могат да уговарят влизане в сила на застрахователния договор по-рано от съответния час на датата на сключване на застрахователния договор.
(8) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случаите по чл. 43, ал. 1 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и в случаите, когато задължение за застраховане е предвидено по споразумения, по които Република България е страна, застрахователите сключват граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за личните превозни средства на военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, както и на придружаващите ги зависими лица за срок до 90 дни или за сроковете по ал. 1 – 3. Застраховката може да се сключва повторно неограничено, включително във вътрешността на Република България, но за срок не по-дълъг от срока на пребиваване на лицата във връзка с изпълнението на служебните им задължения на територията на Република България.
Премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 490. (1) В случаите на разсрочено плащане разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.
(2) При прекратяване на застрахователен договор по реда на чл. 368, ал. 4 застрахователят е длъжен да подаде информация за прекратяването в Информационния център на Гаранционния фонд едновременно с прекратяването.
(3) При увеличаване на застрахователната премия по чл. 489, ал. 2 за следващ застрахователен период по инициатива на застрахователя поради увеличение на риска застрахователят е длъжен писмено да уведоми застраховащия не по-късно от един месец преди изтичането на текущия застрахователен период. В случаите по изречение първо застраховащият има право да прекрати без неустойки или други разходи застрахователния договор, като прекратяването влиза в сила от края на текущия застрахователен период. В случаите по изречения първо и второ договорът се смята за прекратен с изтичането на срока на текущия застрахователен период и когато застраховащият не плати увеличената премия за следващия застрахователен период.
(4) При прекратяване на застрахователен договор по реда на ал. 3, изречение първо, застрахователят е длъжен да подаде информация за момента на прекратяването на договора, посочваща края на текущия застрахователен период, в Информационния център на Гаранционния фонд не по-късно от датата на получаване на предизвестието. В случаите по ал. 3, изречение второ, се прилага ал. 2.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.).
Система „бонус-малус“ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 490а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) За целите на определяне на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят приема и прилага правила за коригиране на застрахователната премия въз основа на предявените претенции за определен период от време (система „бонус-малус на застрахователя“). Правилата по изречение първо включват реда и начина за коригиране на застрахователната премия, условията и критериите, които застрахователят е определил, както и начина, по който използва удостоверенията за предявени застрахователни претенции при коригиране на премиите.
(2) При прилагане на система „бонус-малус“ застрахователят служебно използва данните от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 571, ал. 4.
(3) Когато при коригиране на размера на застрахователната премия се използват удостоверения за предявени застрахователни претенции, застрахователят не може да третира застрахования по дискриминационен начин, нито да увеличава необосновано премията му поради неговата националност или единствено въз основа на предходната му държава на пребиваване. Когато използва удостоверение, издадено от застраховател или от друг упълномощен за това орган в друга държава членка, застрахователят е длъжен да го третира като удостоверение, издадено в Република България, включително при прилагането на намаленията на премията.
(4) Застрахователят публикува на интернет страницата си общ преглед на приетите правила за използване на удостоверенията за предявени застрахователни претенции, когато изчислява премиите, без да оповестява чувствителна търговска информация или подробности относно тарифните си правила.
Промяна на собствеността
Чл. 491. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случай на промяна в собствеността на застрахованото превозно средство договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за прехвърляне на правото на собственост на превозно средство да предаде на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.
(2) Приобретателят е солидарно отговорен за неплатената част от премията до прехвърлянето.
(3) Застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато не бъде уведомен за прехвърлянето.
(4) В срока по ал. 1, изречение трето, приобретателят може едностранно да прекрати договора и без да посочва основания.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.
(6) В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия.
Превозни средства, изпратени в Република България от друга държава членка
Чл. 491а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) При придобиване на превозно средство в друга държава членка от лице, което обичайно пребивава на територията на Република България и което доставя превозното средство на територията на Република България, за срок 30 дни от приемане на доставката на превозното средство задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за това превозно средство може да се сключи със застраховател, извършващ дейност на територията на държавата членка по регистрацията на превозното средство, или със застраховател, извършващ дейност на територията на Република България, независимо че превозното средство все още не е регистрирано в Република България.
Застрахователна сума
Чл. 492. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Минималната застрахователна сума, за която се сключва задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е:
1. (*) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица;
2. (*) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) за вреди на имущество (вещи) – 1 300 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 493. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт;
2. вредите, причинени на чуждо имущество;
3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането;
4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
(2) Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1:
1. причинени от виновния водач и в случаите:
а) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на превозното средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс;
б) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория превозно средство или на когото временно е отнето свидетелството за управление на превозното средство;
в) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) когато е нарушил законовите изисквания за техническа изправност на превозното средство;
2. когато водачът е недееспособен;
3. причинени от устройство или инсталация на моторното превозно средство, включително за вреди от случайно отделяне по време на движение на ремарке, полуремарке или кош, теглен от това моторно превозно средство;
4. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на превозно средство по време на движение или тогава, когато превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън превозното средство;
5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) причинени в резултат на повреда на превозното средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди;
6. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) причинени по време на движение на превозното средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на превозното средство;
7. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) произтекли от превозното средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователят може да откаже заплащане за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в превозното средство и са знаели, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застраховката по ал. 1 покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, от лице, което е придобило владението върху превозното средство чрез кражба, грабеж или друго престъпление, и пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на друга държава членка, чието законодателство предвижда отговорността на застрахователя в тези случаи.
Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
Чл. 493а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г., отм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката по чл. 535, т. 11.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката по чл. 535, т. 11.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.).
Изключения от покритието
Чл. 494. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) вредите, претърпени от виновния водач на превозното средство;
2. вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) вредите, причинени на превозното средство, управлявано от виновния водач, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това превозно средство;
4. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) вредите, причинени при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони в Република България или в друга държава членка, освен ако е уговорено разширено доброволно покритие съгласно чл. 481а, ал. 1;
5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) вредите, причинени при използване на превозното средство по време на терористичен акт или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт;
6. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) вредите, причинени от превозно средство, превозващо ядрени или други радиоактивни материали, както и химически или други материали, представляващи повишена опасност;
7. екологични вреди, представляващи заразяване или замърсяване на околната среда съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
8. вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции;
9. възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие;
10. лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3;
11. обезценка на увреденото имущество;
12. глоби и други имуществени санкции за виновния водач във връзка със застрахователното събитие.
Задължения на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при настъпване на застрахователно събитие
Чл. 495. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен, освен ако е в обективна невъзможност:
1. да направи необходимото за спасяване на пострадалите лица и за ограничаване вредите, причинени на имущество;
2. незабавно да уведоми компетентните органи за контрол на движението по пътищата, когато това е предвидено в нормативен акт;
3. да изпълнява задълженията си по чл. 430 за уведомяване на своя застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
4. да не напуска местопроизшествието до пристигане на компетентните органи – в предвидените от закона случаи, освен в случаите на необходимост от оказването на спешна медицинска помощ в лечебно заведение;
5. да не консумира алкохол и други упойващи или наркотични вещества до пристигане на компетентните органи – в предвидените от закона случаи.
(2) Застрахованият е длъжен да предостави на увреденото лице данните, необходими за предявяване на претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително:
1. името и адреса си;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) името и адреса, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на собственика на превозното средство, когато е различен от водача;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрационния номер на превозното средство;
4. наименованието и седалището на застрахователя, който е сключил договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и номера на полицата.
(3) При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен заедно с уведомяването по ал. 1, т. 3 да посочи подробно обстоятелствата относно това събитие и да оказва впоследствие съдействие, по време на провеждане на проучване от страна на застрахователя по повод на това събитие.
(4) Застрахованият е длъжен освен за обстоятелствата по ал. 1 и 3 да уведомява писмено своя застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следните факти и обстоятелства:
1. има ли срещу него наказателни или административни процедури във връзка с настъпилото застрахователно събитие и на каква фаза са тези процедури;
2. увредените лица упражнили ли са свои права да искат обезщетение от трети лица или органи, ако застрахованият е узнал за такива обстоятелства.
Задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
(3) Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на превозното средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
(4) Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.
Лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Задължения на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие
Чл. 498. (1) Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411.
(2) Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.
(3) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Определяне на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 499. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт се определя от застрахователя на виновния водач при спазване на чл. 493а съгласно методиката по чл. 535, т. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди на имущество (вещи) се определя от застрахователя на виновния водач и съответства на действителната стойност на причинените вреди.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди на моторни превозни средства се определя от застрахователя на виновния водач съгласно методиката по чл. 535, т. 10.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предишна ал. 3, изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и заплаща във валутата, в която е предявена претенцията, освен когато инвестициите в тази валута са регулирани, валутата е обект на трансферни ограничения или по други подобни причини тя не е подходяща за покритие на техническите резерви, като претенции за обезщетения във връзка със застрахователни събития, настъпили в Република България, се предявяват във валутата, която е законно платежно средство в Република България.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи отговорност.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) При множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.
Право на регрес
Чл. 500. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в превозното средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.
Уреждане на отношенията между застрахователя по имуществена застраховка на увреденото лице и Гаранционния фонд
Чл. 501. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, няма право на вземане срещу Гаранционния фонд по чл. 518.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, български застраховател по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, може да упражни правата си срещу институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където е възникнало застрахователното събитие, ако законодателството на тази държава допуска тази възможност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, чужд застраховател по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, може да упражни правата си срещу Гаранционния фонд по чл. 518, ако законодателството на държавата членка, където е възникнало застрахователното събитие, допуска такава възможност.
Удостоверение за предявени застрахователни претенции
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 502. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) (В сила от 3.02.2026 г. – ДВ, бр. 63 от 2025 г.) Лице, което е сключвало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има право по всяко време да получи от Гаранционния фонд по чл. 518 удостоверение за претенциите за обезщетения за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на превозното средство (удостоверение за предявени застрахователни претенции), за което договорът е бил сключен, или за липсата на такива претенции – за период от 5 години преди датата на подаване на искането. Искането за издаване на удостоверение по изречение първо се подава до Гаранционния фонд по чл. 518 пряко или чрез застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(2) (В сила от 3.02.2026 г. – ДВ, бр. 63 от 2025 г.) Удостоверението по ал. 1 се издава въз основа на данните от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2, като редът за обмен и достъп до данните се определя с наредбата по чл. 571, ал. 4.
(3) (В сила от 3.02.2026 г. – ДВ, бр. 63 от 2025 г.) Удостоверението по ал. 1 съдържа информация за:
1. идентифициране на Гаранционния фонд, съответно на застрахователя;
2. самоличността на застраховащия, включително информация за контакт с него;
3. превозното средство, за което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и за неговия номер за идентификация (номер на рама);
4. началната и крайната дата на застрахователното покритие на превозното средство;
5. броя претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уредени по застрахователния договор на застраховащия през периода, обхванат от удостоверението за предявени застрахователни претенции, включително датата на всяка претенция;
6. допълнителна информация, определена с наредбата по чл. 504, ал. 1.
(4) (В сила от 3.02.2026 г. – ДВ, бр. 63 от 2025 г.) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец съгласно акта за изпълнение на Европейската комисия, приет на основание чл. 16, ал. 6 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ, L 263/11 от 7 октомври 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/103/ЕО“.
(5) Редът и начинът за издаването и получаването на удостоверението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 504, ал. 1.
Представители за уреждане на претенции
Чл. 503. (1) Застраховател, който е получил или иска да получи лиценз за застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е длъжен да назначи представител за уреждане на претенциите по този клас застраховка във всички държави членки освен в държавата членка по седалището си. Назначаването на представител по изречение първо не представлява откриване на клон и не се смята за представителство или установяване на застрахователя в съответната държава членка.
(2) Представител за уреждане на претенции по ал. 1 за една държава членка може да е физическо лице, което пребивава, или юридическо лице, което има седалище в тази държава членка. Физическите лица, които пряко се занимават с уреждането на претенции, трябва да владеят свободно официалния език на съответната държава членка.
(3) Представителят за уреждане на претенции може да работи за повече от един застраховател.
(4) Представителят за уреждане на претенции отговаря за разглеждането и уреждането на претенции на увредените лица, пребиваващи в държавата членка, където е назначен представителят, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) превозното средство, с което е причинено застрахователното събитие, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователя, назначил представителя;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) превозното средство, с което е причинено застрахователното събитие, обичайно се намира в държава членка, различна от държавата членка, където пребивава увреденото лице;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от държавата членка, където пребивава увреденото лице, или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта“, при използването на превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.
(5) В случаите по ал. 4 представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции.
(6) Назначаването на представител по този член не ограничава правото на увреденото лице да предяви претенциите си направо пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач или срещу виновния водач.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат съответно и за дейността на представителите за уреждане на претенции, които действат в Република България от името на застрахователи със седалище в държава членка.
(8) Гаранционният фонд по чл. 518 поддържа регистър на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на Република България, както и на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите, които са получили лиценз за застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Делегация
Чл. 504. (1) Комисията приема наредба за условията и реда за извършване на задължителното застраховане по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците, както и за реда за тяхното отчитане.
(2) С наредбата по ал. 1 се уреждат и:
1. единната унифицирана номерация за полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полиците по гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сертификатите „Зелена карта“ и полиците по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците;
2. (отм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.);
3. съдържанието на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Приложимост на глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета
Чл. 505. За задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се прилагат глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета, доколкото друго не е уредено в този дял.