Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това;
б) (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит;
г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец;
д) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;
е) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка;
ж) (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) временно спиране от движение на пътно превозно средство:
а) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
б) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) до отстраняване на несъответствието, когато пътното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;
в) (доп. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) на собственик, който няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключването и;
г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
д) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт;
е) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността;
ж) (нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
з) (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
и) (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
к) (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;
л) (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок един месец;
м) (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца;
н) (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок един месец;
2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
3. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;
4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;
5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:
а) (изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;
б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;
в) (доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;
г) (нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 – до отстраняване на констатираните нарушения.
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) временно спиране на дейността на лицата, получили удостоверение за регистрация по реда на чл. 153в – до отстраняване на нарушенията;
8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) временно недопускане продължаване движението на пътно превозно средство, за което не са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – до заплащането и, но за не повече от един месец.
Чл. 172. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение.
(1а) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2;
3а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) отнемане на документите по чл. 167, ал. 3б, т. 4;
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;
5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство;
6. (нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) отнемане на индивидуалните печати за заверка на документите, издавани при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“, „н“ и т. 2асвидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“ , „м“ и „н“ се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) При отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“ и „е“ моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) В случаите по чл. 171, т. 8 заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се връчва на собственика на пътното превозно средство, на вписания ползвател или на водача, като в заповедта се посочва регистрационният номер на пътното превозно средство. Прилагането на принудителна административна мярка в тези случаи е независимо от съставянето на акт за установяване на административно нарушение. След изтичане на срока на принудителната административна мярка иззетите свидетелства за регистрация на пътни превозни средства се съхраняват от Агенция „Митници“, до поискване от собственика на пътното превозно средство или упълномощено от него лице.
(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по чл. 171, т. 8принудителна административна мярка не се прилага, а приложената принудителна административна мярка се отменя, ако за пътното превозно средство е внесена таксата по чл. 10а, ал. 2 или по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В тези случаи иззетите свидетелства за регистрация на моторното превозно средство се връщат на собственика, на упълномощено от него лице или на лицето, на което е връчена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Събраните такси по ал. 9 могат да се използват от Агенция „Пътна инфраструктура“ за погасяване на задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата по отношение на пътното превозно средство или на други пътни превозни средства на същото задължено лице. Събраните такси се възстановяват на вносителя, ако са погасени всички задължения
Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
(3) До заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква „б“, не се връща на собственика.
Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно, ако на преместените превозни средства са нанесени щети.
Чл. 173а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При констатиране на пускане на пазара или търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 7 и 8 председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията им до представяне на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания се установи, че нова система, компонент или отделен технически възел за моторно превозно средство, пуснати на пазара, не отговарят на изискванията на приложим регулаторен акт, председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията на новата система, компонент или отделен технически възел, или партида от тях и ако е необходимо, нарежда изтеглянето им от пазара за сметка на съответния търговец.
