Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е компетентният орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли.
(3) Одобряването на типа на нови колесни и верижни трактори за селското и горското стопанство, на ремаркетата за тях и на сменяемата прикачна техника се извършва по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, за индивидуално одобряване на нови превозни средства, както и наредби за осигуряване на прилагането на регламенти на Европейския съюз в областта на одобряването на типа на превозните средства.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Съответствието на превозните средства, системите, компонентите и отделните технически възли с приложимите към тях технически изисквания се установява чрез извършването на процедури за:
1. одобряване на типа на нови превозни средства, както следва:
а) ЕС одобряване на типа – за превозни средства от категория L;
б) ЕО одобряване на типа – за превозни средства от категории, различни от L;
2. одобряване на типа на нови превозни средства, произвеждани в малки серии, както следва:
а) ЕС одобряване на типа – за превозни средства от категория L;
б) ЕО одобряване на типа – за превозни средства от категории, различни от L;
в) национално одобряване на типа;
3. индивидуално одобряване на нови превозни средства;
4. одобряване на типа на нови превозни средства по отношение на система или определени технически характеристики;
5. одобряване на типа на нови системи, компоненти и отделни технически възли;
6. ЕС или ЕО одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, в които са вградени нови технологии или концепции;
7. одобряване на изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN код) на превозните средства, произведени в Република България.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба на нови превозни средства, за които се изисква одобряване на типа на цялото превозно средство, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие.
(8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Пускането на пазара или пускането в употреба на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложим регулаторен акт.
Чл. 138а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При одобряване на типа на нови превозни средства и на системи, компоненти и отделни технически възли за нови превозни средства се прилагат процедурите и техническите изисквания, определени в приложим регулаторен акт.
(2) При подаване на заявление за извършване на процедури за одобряване на типа производителят представя пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ декларация, че не е направил искане пред друг орган по одобряването и не е започнала процедура за одобряване на същия тип в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава от Европейското икономическо пространство. Декларацията се подава при процедури за:
1. одобряването на типа на ново превозно средство – базово, некомплектувано, комплектувано и напълно комплектувано;
2. одобряването на типа на ново превозно средство по отношение на система/определени технически характеристики, на система, компонент или отделен технически възел;
3. национално одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в малки серии;
4. индивидуално одобряване на превозни средства;
5. одобряване на типа на части или оборудване за превозни средства.
(3) При превозни средства със специално предназначение производителят попълва и декларация за произход на базово/некомплектувано превозно средство.
(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа национална информационна система за издадените от нея одобрения на типа на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и за получената информация по отношение на сертификатите за одобряване на типа, предоставена от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз.
Чл. 138б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ определя и нотифицира техническите служби, които извършват или контролират извършването на изпитванията, необходими за одобряването и извършването на проверки за установяване на съответствието с техническите изисквания и с изискванията за съответствие на производството на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.
Чл. 138в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Техническите служби са юридически лица или еднолични търговци, които отговарят на изискванията на приложим регулаторен акт и/или на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Съответствието с изискванията по ал. 1 се удостоверява с оценъчен доклад. Докладът може да включва и сертификат за акредитация по стандартите, посочени в приложимите регулаторни актове, както и други документи, издадени от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, удостоверяващи възможността на техническите служби да извършват посочените в доклада дейности.
(3) Оценъчният доклад по ал. 2:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се изготвя от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в резултат на проведена процедура за оценка на техническа служба при спазване на изискванията, определени с приложимите регулаторни актове;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, и с обхват, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно приложимите регулаторни актове.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, се нотифицира за техническа служба и на Република България. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ признава оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава – членка на Европейския съюз, определен за компетентен по чл. 42 на Директива 2007/46/ЕО или по чл. 66, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013, когато техническата служба ще извършва изпитванията и проверките на територията на държавата, издала оценъчния доклад.
(5) Сертификатът за акредитация по ал. 2 се издава от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или от националния орган по акредитация на държава – членка на Европейския съюз.
Чл. 138г. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) (1) За издаване на удостоверение за определяне на техническа служба лицето по чл. 138в, ал. 1 или техническата служба по чл. 138в, ал. 4, или упълномощени техни представители подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с приложени към него документи, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4.
(2) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ провежда процедура за оценка на техническата компетентност на кандидата за определяне като техническа служба и на съответствието му с изискванията на приложимите регулаторни актове.
(3) Процедурата по ал. 2 се провежда и за определяне на техническа служба по чл. 138в, ал. 4, когато тя кандидатства за разширяване на обхвата, посочен в представения от нея оценъчен доклад.
(4) При непълноти и/или нередовности в заявлението или приложените към него документи в едномесечен срок от постъпването на заявлението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява заявителя и му предоставя срок за отстраняване на непълнотите и/или нередовностите. Този срок не може да бъде по-кратък от един месец.
(5) В срок до 6 месеца от постъпването на заявлението или от отстраняването на непълнотите и/или нередовностите Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изготвя доклад за резултатите от проведената процедура за оценка.
(6) В срока по ал. 5 в зависимост от оценката в доклада (положителна или отрицателна) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение за определяне на техническата служба или съответно със заповед отказва издаването на удостоверение. Заповедта за отказ подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Техническите служби подлежат на периодичен надзор от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а техническите служби, чиито сертификати за акредитация са включени в доклада по ал. 5, подлежат на надзор и от акредитиралия ги орган.
(8) Докладът за оценката по ал. 5 се преразглежда най-малко веднъж на три години по график, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и при условия и по ред, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4.
(9) Техническите служби по чл. 138в, ал. 4 предоставят на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ копие от доклада за извършените повторни оценки или за преразглеждането на оценката, както и информация за всички промени в нотификацията и докладите от извършените надзорни проверки в другите държави – членки на Европейския съюз, в които са определени за технически служби и за които е нотифицирана Европейската комисия, в едноседмичен срок от тяхното издаване. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да поиска техническата служба да предостави доклад за актуалните акредитации на службата.
(10) Правата, произтичащи от удостоверението за определяне на техническа служба, се прекратяват със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“:
1. когато при надзора по ал. 7 се установи, че техническата служба е престанала да отговаря на изискванията на чл. 138в, ал. 1;
2. когато резултатът от процедурата по преразглеждане на доклада за оценката е отрицателен;
3. когато докладът за оценката не е преразгледан повече от три години по вина на техническата служба или когато техническа служба по чл. 138в, ал. 4 не е представила копия от докладите за повторни оценки или за преразглеждането на оценката;
4. по искане на лицето по чл. 138в, ал. 1;
5. при повторно нарушаване на процедурите, определени в приложим регулаторен акт.
(11) Заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ал. 10 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ нотифицира Европейската комисия за прекратените права на техническата служба.
(13) За дейностите по оценка, надзор и повторна оценка на технически служби Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ събира такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни;
2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;
3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) обозначени със съответните опознавателни знаци;
4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:
1. обезопасителен триъгълник;
2. аптечка;
3. пожарогасител;
4. светлоотразителна жилетка.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2000 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Допуска се обозначаване на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г. (*), изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.
(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства – собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.
(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.07.2017 г.) Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.
Чл. 141. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2.
(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 2 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.
Чл. 142. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) Право на безплатен достъп в реално време имат всички държавни органи, организации и юридически лица, които обработват данните по силата на закон или акт на министъра на вътрешните работи.
(3) Министърът на вътрешните работи публикува ежемесечно данни за регистрираните пътни превозни средства в портала за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се регистрират:
1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) нови превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4;
2. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2018 г.) трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;
3. пътни превозни средства, които не са внесени по законоустановения ред;
4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146;
5. пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, и предоставяне на табелите с регистрационните номера. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.
(8) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство, на което табелите с регистрационните номера липсват и не могат да бъдат издирени по надлежния ред, се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, като моторното превозно средство се идентифицира по номера на рамата или друг идентификационен номер. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.
(9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.
(10) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(12) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Възстановяването на служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство по реда на ал. 11 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(13) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
(14) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.07.2017 г.) По искане на собственика регистрираното пътно превозно средство може да бъде пререгистрирано като историческо превозно средство при условията и по реда за регистриране на такива превозни средства, определени с наредбата по чл. 140, ал. 2. В този случай предоставените при първоначалната регистрация оригинални документи за регистрация на пътното превозното средство може да бъдат върнати на собственика.
(15) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
(15а) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Забранява се манипулацията на километропоказателя на моторните превозни средства, с изключение на смяната на километропоказателя при установена повреда, което се удостоверява с декларация от извършилия ремонта, в която са посочени дата на ремонта, показанието на стария километропоказател и показанието на поставения километропоказател.
(16) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.06.2018 г.) Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ обменят данни за регистрираните превозни средства и за периодичните им технически прегледи.
(17) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) В случаите, когато при извършване на периодичен технически преглед се установи опасна техническа неизправност, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява Министерството на вътрешните работи за временно отнемане регистрацията на неизправното превозно средство.
(18) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) След получаване на уведомлението по ал. 17, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и се уведомява собственикът на превозното средство.
(19) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) След отстраняване на опасната техническа неизправност и след като неизправното превозно средство по ал. 17 е преминало периодичен технически преглед, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява МВР и ползването на превозното средство се разрешава отново, като не се осъществява нова процедура за неговата регистрация.
(20) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.06.2018 г.) Условията, редът и начините за обмен на информация по ал. 16, вида и форматите на данните и използваните класификатори се определят с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(21) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) За целите на регистрацията на превозните средства може да се извършва обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз, относно правния статут на превозните средства и преди регистрация на превозно средство – да се извършва проверка в държавата – членка на Европейския съюз, в която то е било регистрирано. За да се улесни този обмен, проверката може да се извършва чрез използването на електронна мрежа, включваща данни от националните електронни бази от данни.
Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3 подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.
(3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Прехвърляне собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва по реда на ал. 2 след прекратяване регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори.
(5) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) При сделка с пътно превозно средство приобретателят може да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация, в случай че не се извършва подмяна на регистрационни табели, като информацията се подава към Министерството на вътрешните работи заедно с информацията за сключения договор.
Чл. 145. (1) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
Чл. 146. (1) (Предишен текст на чл. 146, доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 147. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Колесните трактори, с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h и ремаркетата, теглени от тях, и самоходните машини, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и по реда на наредбата по чл. 140, ал. 2 относно регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата изправност по реда, определен в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва:
1. (В сила от 20.05.2018 г.) превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория М1, с изключение на леките таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките – преди изтичане на третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година;
2. (В сила от 20.05.2018 г.) леките таксиметрови автомобили и превозните средства от категории M2 и М3, с изключение на къмпинг-автомобилите – на всеки 6 месеца;
3. (В сила от 20.05.2018 г.) тролейбусите и трамвайните мотриси – на всеки 6 месеца;
4. (В сила от 20.05.2018 г.) превозните средства от категории N2, N3, O2, O3 и О4, с изключение на къмпинг-ремаркетата, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – всяка година, след което – на всеки 6 месеца;
5. на всеки две години – превозните средства от категории:
а) (В сила от 20.05.2018 г.) L3, L3e, L4, L4e, L5, L5e, L7, L7e и О1;
б) (В сила от 01.01.2023 г.) L1, L1e, L2, L2e, L6, L6e;
6. (В сила от 20.05.2018 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) линейките, специалните пътни превозни средства на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, къмпинг-автомобилите, къмпинг-ремаркетата от категории O2, O3 и О4, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 40 km/h, и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Пътните превозни средства, превозващи опасни товари, подлежат на преглед за установяване на годността им да превозват определени опасни товари всяка година.
(5) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Пътните превозни средства се представят на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като сроковете по ал. 3 не се прилагат при:
1. временно спиране от движение на превозно средство поради техническа неизправност, възникнала вследствие на произшествие и предизвикала някои от повредите и/или неизправностите по чл. 101, ал. 3, или при нарушаване на системата за активна или пасивна безопасност на превозното средство;
2. изменение в конструкцията на превозното средство, свързано с безопасността на превозното средство или опазването на околната среда, или промяна на категорията му.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в наредбата по ал. 1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност на леките таксиметрови автомобили, автобусите и превозните средства, с които се извършват превози на опасни товари, включва освен елементите по ал. 6 и допълнителни елементи, свързани с предназначението на превозните средства, определени с наредбата по ал. 1.
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Прегледите за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист.
(9) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Резултатите от извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се регистрират в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Информационната система за електронно регистриране отчита извършените от контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време. Изискванията към информационната система се определят с наредбата по ал. 1.
(10) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства запазват валидността си при промяна на собственика на пътното превозно средство, когато не се подменят табелите с регистрационните номера.
(11) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(12) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) В регистъра по ал. 11 се съдържа информация за:
1. идентифицирането на превозното средство;
2. показанието на километропоказателя и техническите характеристики на превозното средство, необходими за извършването на прегледа;
3. лицето, представило превозното средство на преглед;
4. контролно-техническия пункт, в който е извършен прегледът;
5. датата, на която е извършен прегледът;
6. председателя на комисията и техническия специалист, които са извършили прегледа;
7. резултатите и заключението от извършения преглед;
8. описание на неизправностите, ако са констатирани такива;
9. датата за извършване на следващия преглед;
10. издадените документи за техническа изправност на превозното средство.
(13) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обявява за невалидни издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, когато:
1. при проверка от контролните органи се установи, че:
а) превозното средство не е било представено за преглед;
б) издадените документи за техническа изправност не съответстват на категорията на представеното за преглед превозно средство;
в) за извършване на прегледа не са представени документите, определени с наредбата по ал. 1, или е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. при проверка от контролните органи в контролно-техническите пунктове непосредствено след приключване на прегледа се установи, че:
а) прегледът не е извършен по реда, определен с наредбата по ал. 1;
б) прегледът е извършен от председател на комисия или от технически специалист, който към датата на прегледа не е отговарял на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
в) прегледът е извършен със съоръжения, оборудване, уреди или средства за измерване, които към датата на прегледа не са отговаряли на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
г) резултатите от прегледа са манипулирани или е нарушена маркировката или пломбата на оборудването или техниката, с които е извършен прегледът.
(14) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Заповедта по ал. 13 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 148. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции“, Националната служба за охрана и учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и на лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат документи, удостоверяващи съответствието с изискванията към лицето, извършващо прегледите, към контролно-техническия пункт, към председателя на комисията, извършваща прегледите, и към техническите специалисти, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.
(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) обектите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) председателят на комисията, извършваща прегледите и техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 и са включени в регистъра по ал. 9;
3. (нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) лицата по ал. 2 отговарят на изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението. Неразделна част от разрешението е списък на председателя на комисията, извършваща прегледите, и на техническите специалисти.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на разрешение, когато:
1. кандидатът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. сградите, в които е разположен контролно-техническият пункт, или съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, с които ще се извършват периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
3. председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническите специалисти не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
4. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) не са представени документите по ал. 3 или е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
5. на кандидата е издавано разрешение, което е било отнето за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки контролно-технически пункт за срок 5 години. Срокът на валидност на разрешението може да бъде удължен с нови 5 години, ако лицето по ал. 2 е подало заявление за това преди изтичане на срока и отговаря на изискванията по ал. 4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице удължава срока на валидност на разрешението в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър за издадените разрешения по ал. 2, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, и се заличават от регистъра:
1. по искане на лицето, получило разрешение по ал. 2;
2. по искане на лицето, вписано в регистъра;
3. при повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства;
4. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1;
5. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) при повторно нарушение на изискването председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист да уведоми Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в определения с наредбата по чл. 147, ал. 1срок, че индивидуалният му печат е изгубен, откраднат или унищожен;
6. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл. 147, ал. 9 на друго лице и то я използва;
7. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва;
8. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист престанат да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
9. (нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато председателят на комисията, извършваща прегледите, въведе некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство, представено на преглед, в информационната система по чл. 147;
10. (нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) когато са извършили периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство от категория, за която контролно-техническият пункт няма издадено разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(11) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Не се заличават от регистъра по ал. 9 председателят на комисията, извършваща прегледите, и/или техническите специалисти, когато искането за това е направено от лицето, получило разрешение по ал. 2, или от лицето, вписано в регистъра, ако по отношение на съответното лице е образувано производство за заличаване по реда на ал. 10, т. 3 – 10.
(12) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Заличаването от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице.
(13) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Заповедта по ал. 12 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
(14) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 13, изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, заличени от регистъра по ал. 9 на някое от основанията, предвидени в ал. 10, т. 3 – 10, не могат да бъдат вписани отново в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването.
(15) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.., предишна ал. 14 – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяването на дейността на лицето по ал. 2;
3. с изтичането на срока, за който е издадено;
4. по искане на неговия притежател;
5. с отнемането на разрешението по реда на чл. 148б.
(16) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) В случаите на ал. 15, т. 4 преди прекратяване на правата Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва инвентаризация на документите за удостоверяване на техническата изправност, предоставени на лицето, и комплексна проверка на дейността на пункта. Не се прекратяват правата, произтичащи от разрешението, по искане на неговия притежател, когато за него е образувано производство за отнемане на разрешението и списъка към него по реда на чл. 148б.
Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са длъжни да:
1. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) извършват прегледите за техническа изправност безпристрастно, обективно и с високо качество, в съответствие с условията и реда, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) поддържат материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
3. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) осигуряват на контролните органи по чл. 166 възможност за проверка на материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства.
Чл. 148б. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148а – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението и списъкът към него се отнемат, когато:
1. контролно-техническият пункт или лицето по чл. 148, ал. 2 престанат да отговарят на изискванията на този закон или на наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, който не е вписан в регистъра по чл. 148, ал. 9;
3. контролно-техническият пункт е оборудван със средства за измерване, които не са одобрени по реда на Закона за измерванията или не са преминали задължителна проверка по реда на същия закон;
4. не е спазен срокът за уведомяване на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определен с наредбата по чл. 147, ал. 1, за изгубени, откраднати или унищожени документи, с които се удостоверява, че превозното средство е технически изправно;
5. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1;
6. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени с този закон или с наредбата по чл. 147, ал. 1, извън случаите по т. 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) В заповедта по ал. 2 се постановява:
1. отнемане на предоставените на лицето по чл. 148, ал. 2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед;
2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл. 148, ал. 2;
3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл. 147, ал. 9.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Отнемането подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 148в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148б – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вписани в регистър по реда на този закон.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Удостоверението за вписването в регистъра се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице въз основа на следните документи:
1. писмено искане, в което се посочва пълното наименование и данни за регистрацията на лицето, от което е подадено;
2. списък на превозните средства, с които ще се извършва услугата пътна помощ;
3. заверено копие от свидетелството за регистрация на превозните средства по т. 2;
4. заверено копие на удостоверение за техническа изправност на превозните средства по т. 2, валидно към датата на подаване на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра;
5. заверено копие на договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на наема или лизинга, не по-малък от една година, в случаите, когато лицето не ползва само собствени автомобили, валиден към датата на подаване на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра; в договора се вписва, че автомобилът ще се ползва за извършване на пътна помощ;
6. документ, удостоверяващ правата на кандидата като абонат на телефонния номер за повикване на пътна помощ;
7. копие от документ за платена такса за издаване на удостоверение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато искането по ал. 2 се подава от лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага и документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заявлението може да бъде изпратено и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:
1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория М – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж:
а) категория М1 – превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача);
б) категория М2 – превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства от категория М2, освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници;
в) категория М3 – превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t; в превозните средства от категория М3 може да има място за стоящи пътници;
3. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория N – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари:
а) категория N1 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t;
б) категория N2 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t;
в) категория N3 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t;
4. (отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория О – ремаркета, проектирани и конструирани за превоз на товари или пътници, както и за настаняване на пътници:
а) категория О1 – превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 t;
б) категория О2 – превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 0,75 t, но не повече от 3,5 t;
в) категория О3 – превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 10 t;
г) категория О4 – превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 10 t;
6. категория G – моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост.
(2) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:
1. клас I – превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;
2. клас II – превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;
3. клас III – превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(3) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:
1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) клас А – превозни средства, конструирани за превоз и на стоящи пътници; автобусите от този клас разполагат с места за сядане;
2. клас В – превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
