Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове
В сила от 23.10.2004 г.
Приета с ПМС № 243 от 10.09.2004 г.
Обн. ДВ. бр.82 от 21 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.104 от 26 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.32 от 18 Април 2006г., изм. ДВ. бр.40 от 16 Май 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 20 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.50 от 17 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 24 Октомври 2014г., изм. ДВ. бр.60 от 20 Юли 2018г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) С наредбата се уреждат техническите изисквания, правилата и нормите за устройство, монтаж и безопасна експлоатация и редът за осъществяване на технически надзор на газовите съоръжения, газопроводите, газовите инсталации, горивните уредби, газовите уреди, газоснабдителните станции, пунктовете за пълнене на бутилки, автомобилните газоснабдителни станции и бутилковите инсталации за втечнени въглеводородни газове, наричани по нататък „газови съоръжения и инсталации“.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Втечнени въглеводородни газове по смисъла на наредбата са пропан, пропен, бутани, бутени и смесите им в течна или газова фаза, посочени в приложение № 1.
Чл. 2. Наредбата не се прилага за:
1. устройството на газовите съоръжения и инсталации, за които има влезли в сила наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП);
2. газовите съоръжения и инсталации, предназначени за добиване на втечнени въглеводородни газове;
3. аерозолни опаковки;
4. опаковки за еднократна употреба, запалки и други подобни устройства, предназначени за лична употреба;
5. устройството на газовите съоръжения и инсталации, за които се прилагат разпоредбите на:
а) Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (АDR);
б) Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID);
6. газовите съоръжения и инсталации, свързани с производството или търговията на оръжие, муниции и материали за военни цели;
7. апаратура и устройства, предназначени за химичен анализ на втечнени въглеводородни газове;
8. газовите съоръжения и инсталации, изработени от неметални материали, които не са посочени в наредбата, като стъкло, порцелан, металокерамика и др.
Чл. 3. Устройството, монтажът и експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации и на техните предпазни устройства, които съответстват на изискванията на българските стандарти, се приема, че съответстват на техническите изисквания, правилата и нормите на наредбата.
Глава втора.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА УСТРОЙСТВО И МОНТАЖ НА ГАЗОВИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ И ИНСТАЛАЦИИ
Раздел I.
Газопроводи
Чл. 4. (1) Газопроводите в зависимост от експлоатационните условия се проверяват за поемане на усилията от:
1. вътрешно налягане;
2. анкерирането или засипването на газопровода и натоварванията на пътното движение;
3. наляганията по време на изпитване на газопровода;
4. изтласкваща сила срещу изплуване на газопровода;
5. натоварвания от вълни, лед, обледяване, сняг и вятър;
6. сеизмично натоварване за райони с голям сеизмичен риск;
7. топлинно разширение.
(2) Газопроводите се изчисляват на якост с проектно налягане не по-ниско от:
1. налягането на парите на флуида при 60°С – за газопроводи, които работят с въглеводороден газ в течна фаза;
2. наляганията, посочени в приложение № 2 – за газопроводи, които работят с въглеводороден газ само в газова фаза и са защитени с предпазен клапан.
Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Газопроводите се изработват от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, отговарящи на БДС EN 1057 или тръби от полиетилен висока плътност, отговарящи на БДС EN 12007-2.
(2) Стоманените тръби по ал. 1 трябва да отговарят на БДС EN 10208 или да са:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) от спокойна въглеродна стомана или от легирана стомана с гарантиран химически състав и съдържание на въглерод не по-високо от 0,22 на сто, на сяра – не по-високо от 0,030 на сто, на фосфор – не по-високо от 0,030 на сто, на силиций – от 0,17 до 0,55 на сто, и на алуминий – от 0,015 до 0,060 на сто;
2. заваряеми и да имат якост на опън Rm не по-малка от 335 N/mm2 и граница на провлачането Rt0,5 не по-малка от 210 N/mm2;
3. с дебелина на стената, съответстваща на изчисленията на якост, но не по-малка от 2 mm за надземни газопроводи и 3 mm за подземни газопроводи;
4. да бъдат подложени на специфичен контрол и изпитване в обем не по-малък от предвидения в БДС EN 10208.
Чл. 6. Дебелината на стената на медните тръби трябва да съответства на определената при изчисленията на якост, но да не е по-малка от:
1. 1,0 mm – при номинален диаметър на тръбата до 22 mm включително;
2. 1,5 mm – при номинален диаметър на тръбата над 22 и до 42 mm включително;
3. 2 mm – при номинален диаметър на тръбата над 42 и до 89 mm включително;
4. 2,5 mm – при номинален диаметър на тръбата над 89 и до 108 mm включително;
5. 3 mm – при номинален диаметър на тръбата над 108.
Чл. 7. (1) Съединителните и фасонните елементи на газопроводите трябва да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът, и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове.
(2) Не се допуска използване на огънати, фасонни и компенсиращи елементи, изработени чрез студено формоване на стомана.
(3) (Новa – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) За изработване на неразглобяеми съединения чрез пресоване в студено състояние трябва да се използват фитинги със сертификат от производителя им.
Чл. 8. (1) Арматурата на металните газопроводи трябва да е от метал и да е технологично съвместима с материала на газопровода.
(2) Не се допуска чугунена арматура на местата, подложени на вибрации или огъване, и за надземни газопроводи, монтирани на открито.
(3) Спирателната арматура, регулаторите за налягане, предпазноизхвърлящите и предпазноотсекателните клапани трябва да имат декларация за съответствие и/или удостоверение за качество, издадено от производителя им, в което да са посочени флуидът, за който са предназначени, и работните им параметри. За спирателната арматура да е посочено, че е изпитана и на плътност.
(4) Не се допуска галваничен контакт между елементи, изработени от стомана, и елементи, изработени от чугун или мед, както и между елементи, изработени от чугун, и елементи, изработени от мед.
(5) Не се допуска присъединяване на болтове, планки и други елементи към стоманените газопроводи чрез електродъгово заваряване.
(6) Дренажните и контролните кабели и проводници, предназначени за катодна защита от корозия, се присъединяват към стоманените газопроводи посредством екзотермична спойка.
Чл. 9. (1) Уплътненията на фланцовите съединения трябва да са от материал, подходящ за температура 650°С.
(2) Уплътненията на резбовите съединения трябва да са от невтвърдяващи се материали, които са съвместими с въглеводородните газове и с материала на тръбите и арматурата.
(3) Фланцовите съединения, предназначени за нуждите на катодната защита от корозия, трябва да са уплътнени с гарнитури без метално обточване.
Чл. 10. Надземните газопроводи и импулсните газопроводи към средствата за измерване и към регулиращата и отсекателната арматура трябва да са изработени от метални тръби, а газопроводите в жилищните, административните и общественообслужващите сгради – от безшевни метални тръби.
Чл. 11. (1) В жилищни, общественообслужващи, административни и офис сгради се допуска изграждане на газопроводи с налягане на газа до 0,01 МРа.
(2) В промишлени и селскостопански сгради и в котелни централи се допуска изграждане на газопроводи с налягане на газа до 0,5 МРа с изключение на случаите, когато по технологични причини се изисква по-високо налягане.
Чл. 12. (1) Надземни газопроводи се монтират на височина не по-малка от 0,5 m над нивото на терена или пода върху електрически изолирани от газопровода опори от негорими материали.
(2) Разположените на открито надземни газопроводи трябва да са защитени от въздействие на мълнии.
(3) Надземните газопроводи трябва да са предпазени от атмосферна корозия чрез нанасяне на подходящо покритие и да са оцветени във:
1. светложълт цвят – за газопроводи за газова фаза;
2. тъмножълт цвят – за газопроводи за течна фаза.
Чл. 13. Дълбочината на полагане на подземните газопроводи и разстоянията между тях и други технически проводи и съоръжения са съгласно Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).
Чл. 14. На газопроводите за течна фаза и на всяка част от тях, отделена между два спирателни вентила, се монтират предпазни клапани. Изпуснатият газ през предпазните клапани се отвежда на безопасно място посредством свещ с устройство съгласно чл. 24. Допуска се на газопроводите, монтирани на открито, да не се монтира свещ.
Чл. 15. (1) Подземните и намиращите се под вода части на стоманените газопроводи трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита.
(2) Антикорозионните покрития на подземните газопроводи трябва да имат следните физико-механични характеристики:
1. механична якост, която осигурява запазване на покритието по време на монтажа и от натоварването на почвата при експлоатация;
2. пластичност, която осигурява поемането на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при извършване на монтажа и в процес на експлоатация;
3. добра адхезия към метала;
4. изолация срещу провеждане на електрически ток;
5. устойчивост на биологично въздействие.
(3) Качеството на нанесеното изолационно покритие се проверява съгласно изискванията на БДС 15704-83 и БДС 15705-83, техническата документация и инструкциите на производителя на покритието. Изпитванията се документират.
(4) Към газопроводите се инсталират контролно-измервателни колонки за измерване и контролиране на стационарния, общия поляризационен и поляризационния защитен физико-химичен потенциал (без IR).
(5) Електрохимичната защита се пуска в действие преди започване експлоатацията на газопровода, но не по-късно от 3 месеца след полагането му в изкопа.
Чл. 16. (1) Не се допуска контакт между надземно монтирани газопроводи и други технически проводи и съоръжения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) При съвместно полагане на газопроводи и електрически кабели на естакада или в помещения газопроводите се монтират под електрическите кабели. Електрическите кабели трябва да са бронирани или да са положени в стоманени тръби във взривоопасната зона съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; Решение № 13641 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.).
Чл. 17. (1) При подземно преминаване под жп линии и автомобилни пътища газопроводите се полагат в бетонови корита, запълнени с пясък и покрити с бетонови капаци, или в стоманени тръби, оразмерени да поемат натоварването от транспортните средства.
(2) Краищата на бетоновите корита или стоманените тръби трябва да са изведени най-малко на 5 m от крайната релса или най-малко на 2 m от края на пътното платно.
(3) Ъгълът на пресичане на подземни газопроводи с жп линии и автомобилни пътища не трябва да е по-малък от 60°.
(4) Не се допуска пресичане на газопроводи с релсови пътища под стрелки, кръстовища и обръщателни кръгове.
Разстоянието от газопровода до тях не трябва да е по-малко от 10 m.
(5) Не се допуска галванична връзка между стоманения кожух и газопровода.
(6) Не се допуска полагане на газопроводите:
1. в насип под железопътни и трамвайни линии и пътища;
2. под стрелки и кръстовища на железопътни и трамвайни линии.
Чл. 18. (1) Металните газопроводи в сгради се изолират електрически от външния газопровод посредством изолационен елемент, монтиран в надземната му част. Изолационният елемент се шунтира с искрогасително съпротивление.
(2) В близост до входа на газопровода в сградата се монтира спирателна арматура и разглобяема връзка.
Чл. 19. (1) Използването на резбови съединения се допуска за метални газопроводи с налягане на газа:
1. до 0,01 МРа и номинален диаметър до DN 80 включително;
2. до 0,5 МРа и номинален диаметър до DN 50 включително.
(2) Не се допуска използването на разглобяеми съединения на подземни газопроводи и на газопроводи, монтирани в канали, шахти, стени и подове.
(3) (Новa – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Използването на неразглобяеми съединения, изработени чрез пресоване на фитинги в студено състояние, се допуска за газопроводи от медни тръби с налягане на газа до 0,5 МРа.
Чл. 20. (1) Сградните газопроводи се монтират в закрити вентилируеми канали, в открити канали, запълнени с пясък, или безканално. Допуска се, ако газопроводите имат възможно най-малък брой неразглобяеми съединения, да се монтират в защитни кожуси от стоманени тръби.
(2) Не се допуска арматурата на сградните газопроводи да се монтира в шахти и канали.
Чл. 21. Арматурата и разглобяемите съединения на газопроводите, монтирани на външните стени на сградите, трябва да са на разстояние не по-малко от 0,5 m от прозорци, врати и балкони.
Чл. 22. (1) Не се допуска преминаване на газопроводи през:
1. трансформаторни постове и електрически уредби;
2. машинни и помпени помещения;
3. асансьорни шахти и шахти на сметопроводи;
4. димоходи, комини и в места, в които температурата може да се повиши над 50°С;
5. вентилационни шахти и климатични камери;
6. дилатационни фуги на сгради;
7. помещения под нивото на околния терен, ако помещенията не отговарят на изискванията на чл. 97, ал. 2;
8. железопътни мостове и тунели.
(2) Не се допуска закрепване на газопроводи към други тръбопроводи, както и използването на газопроводи като носеща конструкция на други тръбопроводи и товари или като елементи на мълниезащитна инсталация.
Чл. 23. (1) Разстоянието между газопроводи и стени на разпределителни или комутационни електрически табла или електрически шкафове, монтирани от една и съща страна на стената, трябва да е не по-малко от 0,5 m.
(2) Разстоянието между газопроводи и електрически кабели в сгради трябва да е:
1. при паралелно монтирани газопровод и електрически кабел:
а) не по-малко от 0,25 m – при открито монтиран електрически кабел;
б) не по-малко от 0,05 m – при скрито монтиран или положен в тръба електрически кабел;
2. не по-малко от 0,1 m – при пресичане на газопровод с електрически кабел.
(3) Допуска се пресичане в сгради на електрически кабели за осветление с газопроводи без разстояние между тях, ако електрическият кабел е положен в мястото на пресичане в метална тръба с дължина не по-малка от 2 m.
Чл. 24. (1) Газопроводите трябва да са конструирани така, че да имат възможност за продухване на намиращия се в тях газ, който посредством подходящо оразмерени свещи да се отвежда на безопасно място.
(2) Свещите на газопроводите, монтирани в сграда, се извеждат на височина не по-малка от 1,0 m над котата, в която тръбопроводът на свещта преминава през покрива на сградата. Свещите на газопроводите, монтирани на открито, се извеждат на височина не по-малка от 3 m над котата на околния терен и на безопасно място.
(3) Свещите трябва да имат минимален брой огънати участъци, да са с възходящ наклон, на тях да няма монтирана спирателна арматура и да са защитени от попадане на валежи в тях.
Чл. 25. На газопроводите се монтира спирателна арматура:
1. на изходящия от резервоара за газ газопровод и на всяко негово отклонение;
2. на входящия в сградата газопровод и на всяко негово отклонение;
3. пред всеки самостоятелен филтър, разходомер и регулатор на налягане;
4. пред всеки газов уред и газово съоръжение.
Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Газовите уреди се присъединяват към газопроводите посредством метални тръби, като при налягане на газа до 0,01 МРа се допуска използването на гъвкави връзки с дължина до 1,5 m.
(2) Не се допуска преминаване на гъвкави връзки през врати и прозорци.
(3) Гъвкавите връзки се присъединяват към газопроводите, газовите уреди и съоръжения посредством накрайници, затегнати с плоски стоманени скоби или с други подходящи приспособления.
(4) Не се допуска употребата на гъвкави връзки за стационарни газопроводи с изключение на гъвкавите маркучи за колонките за зареждане с газ на моторни превозни средства и гъвкавите връзки за присъединяване на газови уреди и бутилки към бутилкови инсталации.
Чл. 27. Гъвкавите връзки трябва да са изработени от материал, подходящ за работа с втечнени въглеводородни газове, да са възможно най-къси и да издържат на налягане не по-ниско от 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане на газопровода, към който са присъединени.
Раздел II.
Резервоари
Чл. 28. Резервоарите се изчисляват на якост с проектно налягане не по-ниско от:
1. налягането на парите на флуида при 60°С – за резервоари без екран за защита от въздействието на слънчевите лъчи;
2. налягането на парите на флуида при 50°С – за резервоари с екран за защита от въздействието на слънчевите лъчи или монтирани подземно.
Чл. 29. (1) Резервоарите за втечнени въглеводородни газове се монтират извън помещения.
(2) Резервоарите със сферична форма се монтират надземно.
Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Резервоарите, монтирани подземно, полуподземно или в саркофаг, трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита, които да отговарят на БДС 15704-83 и БДС 15705-83, както и на изискванията на чл. 15, ал. 2 – 5.
(2) Всички връзки на резервоара с кабели и проводници и на катодната защита се осъществяват само чрез екзотермична спойка.
(3) Резервоарите се разделят електрически от газопроводите посредством изолиращи фланци, монтирани непосредствено след спирателните кранове на резервоара.
(4) Изолиращите фланци се шунтират чрез искрогасително съпротивление.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Разположението на подземните и надземните резервоари и разстоянията между тях и съседни сгради и обекти в зависимост от общия геометричен обем на резервоарите са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; Решение № 13641 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.).
Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Резервоарите за подземен монтаж и тези, монтирани в саркофаг се полагат върху фундаменти или върху почвата, ако тя има необходимата носеща способност, и се засипват с пясък или с мека пръст без органични примеси и твърди включвания.
(2) Резервоарите, монтирани подземно или полуподземно върху бетонови основи, се изолират електрически от бетона или железобетона.
Чл. 33. Резервоарите за втечнени въглеводородни газове, монтирани надземно и полуподземно, се предпазват от въздействието на слънчевите лъчи чрез боядисване в бял или сребрист цвят или чрез монтиране на сенници или водна оросителна инсталация с подходящ дебит и плътност на водното покритие.
Чл. 34. (1) На резервоари с обем до 5 m3 включително се монтира един предпазен клапан с устройство за бързо затваряне при демонтиране на клапана, а на резервоари с обем над 5 m3 се монтират два предпазни клапана с триходов вентил пред тях или два предпазни клапана с устройства за бързо затваряне при демонтиране на клапаните.
(2) Предпазните клапани се монтират към зоната на резервоара, в която има газова фаза.
(3) Всеки клапан трябва да има пропускателна способност не по-малка от максималното количество изпарен газ при околна температура 650°С. Пропускателната способност на предпазния клапан на подземен резервоар се приема 30 на сто от тази за надземен резервоар.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) В резервоарите с обем над 5 m3 се вгражда автоматично устройство, непозволяващо запълването им с втечнен въглеводороден газ повече от определения в чл. 121, ал. 1 обем.
(5) На газопроводите за течна фаза на резервоари с обем над 5 m3 непосредствено преди или след първата ръчна спирателна арматура се монтира дистанционно управляема спирателна арматура. Един от бутоните за аварийното изключване на арматурата трябва да е разположен на безопасно разстояние от резервоара и компонентите на инсталацията, които крият риск от пожар.
Чл. 35. Изпуснатият газ през предпазните клапани на резервоарите се отвежда на безопасно място посредством свещ, която да е в съответствие с чл. 24. Допуска се присъединяване на няколко предпазни клапана, обезопасяващи няколко съоръжения с едно и също работно налягане, към една свещ, ако тя е оразмерена да поеме дебита от всички клапани.
Чл. 36. (1) Арматурата и средствата за измерване на надземните резервоари се монтират в непосредствена близост до щуцерите им, а на подземните резервоари – над нивото на околния терен.
(2) Допуска се арматурата и средствата за измерване на подземни резервоари да се монтират на капака на влазния люк или ревизионния отвор, както и непосредствено на тялото на резервоара, ако разстоянието от арматурата до околния терен е по-малко от 1 m. Към резервоара се съоръжава шахта с капак, която осигурява достъп до арматурата за обслужване.
Чл. 37. Резервоарите, с изключение на сферичните, се монтират с наклон не по-малък от 2 на сто към щуцера за дренаж.
Чл. 38. Резервоарите, монтирани надземно, се заземяват самостоятелно, ако резервоарът е електрически изолиран от фундамента и присъединените към него газопроводи. Не се допуска галванична връзка между резервоара и заземлението на мълниезащитата.
Чл. 39. (1) Резервоарите с височина над 2 m трябва да имат стационарни метални стълби и площадки с парапети за обслужване на арматурата и средствата за измерване.
(2) Обща площадка на два или повече резервоара трябва да има стълби в двата си края, а при дължина на площадката над 60 m – и в средата.
(3) Стълбите и площадките трябва да са изолирани електрически от резервоара и да са защитени от корозия.
Раздел III.
Помпи, компресори, изпарителни и смесителни инсталации
Чл. 40. Помпите, компресорите и изпарителните инсталации се монтират на открито или в самостоятелни сгради от негорими конструкции с леки покриви и без тавански и сутеренни помещения.
Чл. 41. Помпите и компресорите се монтират върху фундаменти, които не са свързани с други строителни конструкции и горната им част е разположена над нивото на околния терен.
Чл. 42. Компресорите и помпите трябва да имат защитни устройства, изключващи задвижването им при:
1. достигане концентрация на газ в помещението 20 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване;
2. повишаване на налягането в нагнетателния тръбопровод над максимално допустимото налягане.
Чл. 43. (1) Минималното безопасно разстояние между отделните помпи или компресори, необходимо за тяхното обслужване, трябва да е не по-малко от 0,8 m, а разстоянието от тях до други съоръжения или стени – не по-малко от 1,5 m.
(2) При монтаж на открито се допуска разстоянието до други съоръжения да се намали до 0,4 m, ако са осигурени условия за обслужване и ремонт.
Чл. 44. (1) На смукателния тръбопровод на помпата се монтират спирателна арматура и филтър с продухвателна свещ.
(2) На нагнетателния тръбопровод на помпата се монтират спирателна арматура, продухвателна свещ, възвратен клапан, предпазен клапан и диференциален клапан, свързан с тръбопровода за обратно връщане на газа.
(3) На продухвателните свещи се монтират два крана, ако газът се изпуска в атмосферата.
Чл. 45. (1) На смукателния тръбопровод на компресора се монтират спирателна арматура и кондензатосъбирател с продухвателна свещ.
(2) На нагнетателния тръбопровод на компресора се монтират спирателна арматура, маслоотделител и възвратен и предпазен клапан.
(3) Компресорът трябва да е защитен с подходящо устройство срещу попадане на течна фаза на газа в него.
Чл. 46. Уплътненията на помпите и компресорите трябва да осигуряват надеждна защита от изтичане на газ и да са изработени от материали, устойчиви на въздействието на втечнени въглеводородни газове и масло.
Чл. 47. (1) Изпарителят и арматурата на монтираните на открито изпарителни инсталации се поставят в метален шкаф с отвори за вентилация в горната и долната му част.
(2) Разстоянието между изпарителните инсталации и сгради не трябва да бъде по-малко от:
1. 3 m – при производителност до 36 kg/h;
2. 7,5 m – при производителност от 37 до 227 kg/h;
3. 15 m – при производителност, по-голяма от 227 kg/h.
Чл. 48. Изпарителите за втечнени въглеводородни газове трябва да имат средства за измерване на налягането в тях и регулиращи и предпазни устройства:
1. срещу замръзване на топлоносителя;
2. за контрол и регулиране нивото на течната фаза в изпарителя;
3. срещу повишаване на налягането в изпарителя над допустимото;
4. за регулиране на налягането след изпарителя;
5. срещу повишаване на налягането в изходящия газопровод над допустимото;
6. срещу повишаване на температурата на газа над 80°С след изпарителя.
Чл. 49. Смесителните инсталации се монтират на открито или в самостоятелни или производствени сгради.
Чл. 50. (1) Смесване на газ с въздух в смесителните инсталации се извършва при налягане на газа до 0,5 МРа, като се поддържа концентрация на сместа, превишаваща не по-малко от два пъти горната й граница на възпламеняване.
(2) На изходящия от смесителната камера газопровод се монтира устройство, прекратяващо автоматично постъпването на сместа в газопровода, ако съставът й наближи удвоената горна граница на възпламеняване.
(3) На газопроводите, които подават газ и въздух към смесителната камера, се монтират възвратни клапани, устройства за автоматично поддържане на зададеното съотношение на газ и въздух и устройства, спиращи подаването на компонентите в камерата, при прекратяване на притока на някой от тях.
Раздел IV.
Газорегулаторни инсталации
Чл. 51. На газорегулаторните инсталации с входящо налягане на газа в тях над 0,01 МРа се монтират:
1. спирателна арматура на входящия и изходящия тръбопровод;
2. филтър пред регулатора на налягане;
3. предпазно-отсекателен клапан, монтиран пред регулатора на налягане или конструктивно вграден в него; предпазно-отсекателният клапан трябва да се задейства при повишаване на налягането след регулатора до максималното инцидентно налягане и при понижаване на налягането под стойност, определена в проекта, ако е необходимо;
4. регулатор на налягане, поддържащ автоматично налягането на газа след него с допустимо отклонение ± 10 на сто;
5. предпазен клапан, монтиран след регулатора, с пропускателна способност не по-малка от 5 на сто от максималния дебит на газ от регулатора и условен диаметър не по-малък от 15 mm; клапанът трябва да се задейства при превишаване на налягането след регулатора с не повече от 5 на сто над максималното инцидентно налягане;
6. монитор в случаите, когато по технологични причини е недопустимо прекратяване подаването на газ;
7. свещи за продухване и обезвъздушаване на газорегулаторните инсталации, защитени от попадане на валежи в тях и снабдени с две последователно монтирани спирателни арматури, разположени в началото на свещта, с условен диаметър не по-малък от 15 mm, когато газът се отвежда в атмосферата; свещите да са с вътрешен диаметър не по-малък от този на арматурата, да имат минимален брой колена, да са с възходящ наклон и да отвеждат газа на безопасно място;
8. средства за измерване налягането на газа пред и след филтъра и след регулатора на налягане.
Чл. 52. Площадките на монтираните на открито газорегулаторни инсталации се ограждат с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m, а самите инсталации трябва да са защитени от мълнии.
Чл. 53. Пристройките и металните шкафове, в които са монтирани газорегулаторните инсталации, трябва да имат вентилационни отвори в горната и долната си част.
Чл. 54. (1) Електрическото осветление, уредите и средствата за измерване с електрическо захранване в помещенията и на откритите площадки на газорегулаторните инсталации трябва да са във взривозащитено изпълнение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Зоните на откритите площадки, в които се прилагат изискванията на ал. 1, трябва да отговарят на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; Решение № 13641 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.).
Чл. 55. Не се допуска монтиране на газорегулаторни инсталации:
1. в помещения на жилищните, административните, общественообслужващите и офис сгради, с изключение на котелните помещения на тези сгради, ако подаваният към газорегулаторната инсталация газ е с налягане до 0,3 МРа;
2. в помещения и на площадки, разположени под нивото на околния терен, ако помещенията не отговарят на изискванията на чл. 97, ал. 2;
3. в помещения, свързани с други помещения, които са разположени под нивото на околния терен, ако между тях не е изпълнена газоплътна врата;
4. под стълби.
Чл. 56. (1) Газорегулаторните инсталации се монтират така, че да се осигури възможност за лесен и удобен монтаж, обслужване и ремонт. Минималното разстояние от инсталацията до стени или други съоръжения трябва да е не по-малко от 0,8 m.
(2) Газорегулаторните инсталации, разположени на височина над 1,5 m, трябва да имат стационарна стълба и площадка с парапет.
Раздел V.
Газоснабдителни станции
Чл. 57. (1) На територията на газоснабдителните станции се допуска наличието само на сгради и съоръжения, свързани с получаване, съхраняване и пълнене на газ, извършване на технически прегледи, ремонт и съхраняване на бутилките и други спомагателни помещения и съоръжения.
(2) В помещенията за пълнене на бутилки се монтират съоръженията, необходими за изпълнение на процедурите за контрол преди, по време и след пълнене, посочени в БДС EN 1439.
(3) В помещенията за извършване на технически прегледи на бутилките се монтират съоръженията, необходими за изпълнение на процедурите за първоначална и периодична проверка, посочени в БДС EN 1440 + АС.
Чл. 58. Районът на газоснабдителните станции се огражда с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.
Чл. 59. Когато газоснабдителната станция се снабдява с втечнен газ по газопровод, на газопровода непосредствено до оградата на газоснабдителната станция се монтира спирателна арматура с дистанционно управление.
Чл. 60. (1) Газопроводите за течна и газова фаза на съоръженията за разтоварване на втечнен газ от жп цистерни с горно разположение на арматурата се монтират на естакади, съоръжени с площадка, парапети и най-малко две стълби.
(2) На стационарните газопроводи в непосредствена близост до мястото за присъединяване на куплунга на гъвкавите шлангове за разтоварване на автоцистерни и жп цистерни се монтират:
1. възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран – на тръбопровода за течна фаза;
2. спирателен клапан, който се затваря автоматично при увеличаване на скоростта или при рязко намаляване налягането на флуида, и ръчен бързо действащ кран – на тръбопровода за газова фаза;
3. свещ за продухване със спирателна арматура, монтирана в началото на газопроводите.
(3) На стационарните газопроводи в непосредствена близост до точката за присъединяване на гъвкавите шлангове за пълнене на автоцистерни и жп цистерни се монтират:
1. на тръбопровода за течна фаза – дистанционно управляван клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;
2. на тръбопровода за газова фаза – възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;
3. свещ за продухване със спирателна арматура, монтирана в началото на газопроводите.
Чл. 61. Газоснабдителните станции, в които се пълнят цистерни, трябва да са снабдени с устройство за измерване на масата на натоварения втечнен въглеводороден газ.
Чл. 62. (1) Съоръженията за пълнене или изпразване на жп цистерните и автоцистерните се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не по-малко от 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната.
(2) Гъвкавите шлангове се изработват от материал, устойчив на въздействието на втечнени въглеводородни газове, на външно стареене и на триене, и трябва да имат разрушаващо налягане не по-ниско от 6,0 МРа.
Чл. 63. Газът от препълнени бутилки се отвежда в резервоар.
Чл. 64. Зареждането на автомобилни цистерни се извършва на обособени за целта места на територията на газоснабдителната станция.
Чл. 65. (1) Територията на газоснабдителните станции трябва да е добре осветена. Осветлението се разполага извън взривоопасните зони.
(2) Допуска се разполагане на осветителната инсталация във взривоопасните зони, ако тя е във взривозащитено изпълнение.
(3) Територията на газоснабдителните станции се защитава по подходящ начин срещу въздействието на мълнии.
(4) Резервоари, монтирани в близост до платното за движение на моторните превозни средства, се защитават по подходящ начин от съприкосновение с моторни превозни средства.
Чл. 66. (1) В района на промишлени обекти или самостоятелно могат да се изграждат пунктове за пълнене с газ на бутилки с обем до 5 dm3.
(2) Пунктовете се разполагат над нивото на околния терен под навес или в самостоятелни сгради без тавански и сутеренни помещения.
(3) Сградите по ал. 2 трябва да са първа или втора степен на пожароустойчивост.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Разстоянията от навесите и сградите по ал. 2 до други сгради и съоръжения са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; Решение № 13641 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.).
(5) Районът на пункта за пълнене на бутилки с газ трябва да е ограден с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.
(6) В пунктовете се монтират:
1. автоматични везни за пълнене на бутилките по масата на напълнения газ;
2. контролни везни за контролно претегляне на напълнените бутилки;
3. съоръжения за отстраняване на излишния газ от препълнени бутилки;
4. съоръжения за проверка на херметичността на напълнените бутилки;
5. съоръжения за отстраняване на въздух от бутилките.
Раздел VI.
Автомобилни газоснабдителни станции
Чл. 67. (1) Районът на автомобилните газоснабдителни станции се огражда с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.
(2) При съвместно разполагане на автомобилна газоснабдителна станция и бензиностанция се огражда само районът около резервоара за втечнен въглеводороден газ.
(3) До всяка колонка за зареждане на моторни превозни средства с втечнен газ на разстояние 0,1 m от нивото на терена се монтира сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на газа 10 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване.
Чл. 68. На стационарните газопроводи за пълнене на резервоарите на автомобилните газоснабдителни станции се монтират устройствата по чл. 60, ал. 2.
Чл. 69. Територията на автомобилните газоснабдителни станции се защитава от въздействие на мълнии.
Чл. 70. Когато автомобилната газоснабдителна станция се снабдява с втечнен газ по газопровод, непосредствено до оградата на газоснабдителната станция на тръбопровода се монтира спирателна арматура с дистанционно управление.
Чл. 71. Резервоари, монтирани в близост до платното за движение на моторните превозни средства, се защитават по подходящ начин от съприкосновение с моторни превозни средства на територията на автомобилната газоснабдителна станция.
Чл. 72. В близост до колонките за зареждане на автомобили с втечнен газ и на видно място се поставят табели със следните надписи:
1. „Забранено пълненето на бутилки!“;
2. „Изключи двигателя!“;
3. „Забранено пушенето!“;
4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Раздел VII.
Бутилкови инсталации
Чл. 73. (1) Бутилките, които захранват бутилковите инсталации с газ, се монтират в заключващи се шкафове на открито или в самостоятелни едноетажни сгради, подът на които не трябва да е разположен по-ниско от нивото на околния терен. Помещенията трябва да отговарят на изискванията на чл. 98, ал. 1 и 2.
(2) Допуска се бутилки с общ обем до 0,150 m3, захранващи бутилкови инсталации, да се разполагат в помещения в сгради по ал. 1, които имат естествено осветление, постоянно действаща вентилация, звукова и светлинна сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на втечнения въглеводороден газ във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост. Счита се, че изискването за постоянно действаща вентилация е изпълнено, ако вентилационните отвори, които трябва да водят директно навън, имат обща площ не по-малка от 1 на сто от площта на пода на помещението.
Чл. 74. (1) Шкафовете за бутилки се изработват от негорими материали и се осигуряват по подходящ начин срещу достъп на неоторизирани лица.
(2) В горната част на шкафа и непосредствено над пода му трябва да има по един отвор за вентилация с площ не по-малка от 1 на сто от площта на пода, но не по-малка от 0,01 m2.
Чл. 75. Конструкцията на бутилковите инсталации трябва да осигурява:
1. лесен монтаж на бутилките към инсталацията и удобно обслужване по време на експлоатация;
2. здраво закрепване на присъединените към инсталацията бутилки;
3. отстраняване на въздуха или въглеводородния газ чрез продухване;
4. херметичност при максимално работно налягане;
5. присъединяване на всяка бутилка към инсталацията със самостоятелна спирателна арматура;
6. минимално възможна дължина на газопроводите за присъединяване на бутилките;
7. сигурно заземяване;
8. отвеждане на газа от свещта на предпазния клапан или от продухване на безопасно открито място на височина най-малко 3 m над земята и най-малко 2 m над сградата, към която се устройва.
Чл. 76. Бутилковата инсталация трябва да има:
1. спирателни устройства на събирателния газопровод и на всяка бутилка;
2. предпазен клапан на събирателния газопровод;
3. редуциращо устройство и монтирани след него по пътя на газа предпазен клапан с изпускателна свещ, манометър и спирателно устройство;
4. манометър, монтиран преди редуциращото устройство;
5. щуцери със спирателна арматура за подаване на флуид за продухване на бутилковата инсталация.
Чл. 77. Допуска се на бутилковите инсталации с общ обем на монтираните бутилки по-малък от 0,150 m3 и монтирани в шкаф на открито регулирането на налягането на газа да се извършва чрез редуцир-вентили, монтирани директно на бутилките, ако редуцир-вентилите имат еднаква производителност и конструкция и всяка бутилка има предпазен клапан.
Чл. 78. Общият обем на бутилките на бутилковите инсталации, захранващи с газ жилищни и общественообслужващи сгради, трябва да е не по-голям от:
1. 0,3 m3 – ако шкафовете за бутилки са монтирани непосредствено до стената на сградата;
2. 1,0 m3 – ако шкафовете за бутилки са монтирани на разстояние не по-малко от 12 m за жилищни сгради и не по-малко от 25 m за общественообслужващи сгради.
Чл. 79. (1) Хоризонталното разстояние от шкафовете за бутилки до незащитени срещу попадане на газ отвори на мазета, шахти, тунели и канализация не трябва да е по-малко от 3,0 m.
(2) Вертикалното разстояние от шкафовете за бутилки, монтирани непосредствено до стената на сградата до незащитени срещу попадане на газ прозорци, отвори и др. в стената на сградата, не трябва да е по-малко от 2 m.
(3) Хоризонталното разстояние от бутилки, монтирани в сгради по чл. 73 до незащитени срещу попадане на газ отвори на мазета, шахти, тунели и канализация, не трябва да е по-малко от 4,0 m.
Чл. 80. Бутилките на бутилковите инсталации се монтират върху равна повърхност във вертикално положение и на такова разстояние от източници на топлинно излъчване, че повърхностите им да не се загряват повече от 40°С.
Раздел VIII.
Автомобилни газови уредби (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 81. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 82. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 84. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
и Чл. 85. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 87. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 90. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 91. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 93. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 94а. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 94б. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Раздел IX.
Горивни уредби и отвеждане на димните газове
Чл. 95. Устройството на горивните уредби, монтирани към съоръжения за промишлени топлинни процеси, трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 746-2.
Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2004 г.) Устройствата, предназначени за отвеждане на димните газове от газовите уреди и от горивните уредби, трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 67 от 2004 г.).
Раздел X.
Помещения за газови съоръжения и инсталации
Чл. 97. (1) Газовите съоръжения и инсталации не се монтират в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен.
(2) Допуска се газови съоръжения, газопроводи, газови инсталации, горивни уредби и газови уреди да се монтират в самостоятелно помещение, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, ако:
1. помещението е газодимоуплътнено, подът му е изпълнен под формата на котлован с височина 0,2 m, облицовката на стените, таваните и подовете му са от негорими материали, отделено е от останалите помещения с пожарозащитна преграда с граница на огнеустойчивост 60 min и самозатварящи се врати с граница на огнеустойчивост 60 min;
2. помещението има газсигнализаторна инсталация с датчици на височина 0,1 m от пода, която при достигане на концентрация на газа във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост се задейства, като:
а) (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) затвори електромагнитен вентил, монтиран на захранващия газопровод извън сградата;
б) включи пожарна аварийна вентилация с осемкратен въздухообмен за един час;
в) изключи електрическото захранване и включи евакуационно осветление във взривозащитено изпълнение;
г) включи звуков и светлинен сигнал на фасадата на сградата или в помещение с постоянно пребиваване на хора.
Чл. 98. (1) Производствените помещения, в които са монтирани газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации, помпи, компресори, изпарителни инсталации, смесителни инсталации и газови уреди, помещенията на газоснабдителните станции и пунктовете за пълнене на бутилки, както и помещенията, в които се разполагат бутилки, захранващи с газ бутилковите инсталации, трябва да имат естествено осветление, постоянно действаща вентилация, осигуряваща достатъчен въздухообмен, звукова и светлинна сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на втечнения въглеводороден газ във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост, и аварийна вентилация в зоните или помещенията, в които при аварии може да се образуват взривоопасни концентрации.
(2) Помещенията в газоснабдителните станции, както и помещенията, в които са монтирани помпи, компресори, изпарителни инсталации, смесителни инсталации и бутилки, захранващи с газ бутилкови инсталации, трябва да имат самостоятелни входове с отварящи се навън искрообезопасени врати и отварящи се прозорци, отварящото устройство на които е разположено или изведено на височина не по-голяма от 1,8 m от пода.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
Чл. 99. При изграждане на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в помещенията мястото за засмукване на свеж въздух трябва да е в зона, в която не могат да попаднат флуиди, които съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти се класифицират като експлозивни, изключително запалими, силно запалими, запалими, силно токсични, токсични и оксидиращи флуиди.
Чл. 100. (1) Не се допуска в стените на помещенията и в пристройките, в които са монтирани газорегулаторни инсталации, да има димоходи, транзитни вентилационни и други канали. Пристройката трябва да е отделена от сградата с плътна негорима и газонепроницаема стена.
(2) Подът на помещенията и пристройките трябва да е от негорим и искронеобразуващ материал. Изходът трябва да е самостоятелен с отваряща се навън врата, осигурена срещу искрообразуване.
Чл. 101. В производствените помещения по чл. 98, ал. 1 и 2 не се допуска:
1. наличието на източници на огън или искри, освен когато това се изисква от прилаганата технология;
2. монтиране на съоръжения, които не са пряко свързани с технологичния процес;
3. складиране на горими материали, ако те не са необходими за производствения процес;
4. наличие на канали или шахти с изключение на посочените в чл. 20.
Чл. 102. Не се допуска разполагане и съхраняване на пълни или празни бутилки за газ във:
1. помещения под нивото на околния терен;
2. инсталационни и вентилационни шахти;
3. гаражи, които не отговарят на изискванията на чл. 98, ал. 3;
4. бани и складове за хранителни продукти;
5. помещения заедно с леснозапалими и горими вещества;
6. места с температура над 40°С;
7. коридори, тавани и стълбища на сгради.
Раздел XI.
Неразглобяеми съединения. Изпитване без разрушаване
Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Процедурите и персоналът за изпълнение на неразглобяемите съединения на газопроводите се одобряват от орган по сертификация, акредитиран от националния орган по акредитация или от орган по акредитация, пълноправен член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация за съответната област.
Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Оценяването и изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения се извършват от орган за контрол, акредитиран от националния орган по акредитация или от орган по акредитация, пълноправен член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация за съответната област.
Чл. 105. (1) Изпитвания без разрушаване чрез радиография и ултразвукова дефектоскопия се извършват на:
1. сто на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, преминаващи под жп линии, шосета, водни прегради, по мостове или язовирни стени, в канал или в защитен кожух;
2. петдесет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи в газоснабдителните станции и в автомобилните газоснабдителни станции и на стоманените подземни газопроводи;
3. двадесет и пет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, непосочени в т. 1 и 2, с максимално допустимо налягане, по-високо от 0,5 МРа, и номинален диаметър на тръбата 57 mm и по-голям;
4. петнадесет на сто от челните заварени съединения на стоманени газопроводи, непосочени в т. 1 – 3, с максимално допустимо налягане, по-високо от 0,1 МРа;
5. пет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, непосочени в т. 1 и 2, с максимално допустимо налягане 0,1 МРа и по-ниско;
6. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
(2) Изпитванията чрез радиография се извършват на не по-малко от половината от подлежащите на изпитване съгласно ал. 1 заварени съединения.
(3) Изпитванията чрез ултразвукова дефектоскопия се извършват при дебелина на стената на газопровода, по-голяма от 10 mm.
(4) Допустимите нива на качество според заваръчните несъвършенства са:
1. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) за газопроводи с работно налягане, по-ниско от 1,6 МРа – ниво на качеството С по БДС EN ISO 5817; 2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) за газопроводи с работно налягане 1,6 МРа и по-високо – ниво на качеството В по БДС EN ISO 5817; ниво на качеството С по същия стандарт – за дефекти със серийни номера 3, 9, 12 и 21; дефекти със серийни номера 24 и 25 са недопустими;
3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
(5) При установяване на недопустимо ниво на качество заварените съединения се изпитват без разрушаване в удвоен обем.
Раздел XII.
Изпитване на газови съоръжения и инсталации
Чл. 106. (1) Газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации, горивните уредби и бутилковите инсталации се изпитват хидростатично на якост с вода и на плътност с въздух или инертен газ с налягане съгласно приложение № 2.
(2) Допуска се за съоръженията по ал. 1 с налягане до 0,5 МРа включително изпитването на якост да се извършва с инертен газ или с въздух при допълнително взети мерки за безопасност.
(3) Продължителността на изпитване на съоръженията по ал. 1 на якост или плътност е не по-малка от 1 h, а на инсталациите в жилищни, административни, общественообслужващи и офис сгради минималното време за изпитване е 30 min.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Средствата за измерване, използвани при изпитването, трябва да са калибрирани.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г.) Редът и техническите изисквания за извършване на изпитванията по ал. 1 се определят с инструкция, изработена от ползвателя или производителя.
Чл. 107. При изпитване на якост на съоръженията по чл. 106, ал. 1 напреженията в тях от вътрешното налягане не трябва да превишават 90 на сто от условната границата на провлачане на материала.
Чл. 108. (1) Изпитването на газорегулаторните инсталации на якост и плътност в зависимост от конструкцията им може да се извърши изцяло – от спирателната арматура на входа до тази на изхода, или на части – до регулатора на налягането и след него.
(2) При изпитване на газорегулаторни инсталации изцяло налягането за изпитване се определя в съответствие с входящото налягане на газа в инсталацията, а при изпитване на части налягането се определя поотделно за частта до регулатора и за частта след него.
Чл. 109. Изолиращите фланци на електрохимичната защита на газовите съоръжения и инсталации се подлагат на:
1. хидростатично изпитване на якост с налягане не по-малко от 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане и продължителност не по-малка от 5 min;
2. изпитване на плътност с налягане, равно на работното налягане, и с продължителност не по-малка от 10 min, при което се извършва проверка с пенообразуващо вещество;
3. изпитване с променлив ток с честота 50 Hz и минимално напрежение 5000 V, с продължителност 1 min при сухо състояние на фланците, с което се проверява дали не се предизвикват корона-ефекти при сриване на изолацията;
4. изпитване с прав ток с минимално напрежение 500 V при сухо състояние на фланците, при което съпротивлението им не трябва да бъде под 0,1 М
