Чл. 193. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, и към престарелите хора.
Чл. 194. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и
да спре.
Чл. 195. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка „Стоп! Деца“, с
червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат
преминаването на децата.
Чл. 196. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.
Чл.197. Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването- да спре пред пешеходната
пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре
и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
Чл. 198. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване
или нараняване на пешеходците.
