Обн. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.
Чл. 1. Този закон определя структурата и функциите на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, отговорностите за нейното изграждане, поддържане и развитие, както и правата и задълженията на гражданите при ползване на единния европейски номер за спешни повиквания 112.
Чл. 2. Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Чл. 3. (1) Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
(2) Отличителният знак на ЕЕН 112 за територията на Република България съдържа надписа „112“ и знамето на Република България. Графичното и цветното изображение на знака е съгласно приложението.
Чл. 4. Националната система за спешни повиквания включва центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112, националните служби за спешно реагиране и взаимодействието между тях.
Чл. 5. Дейността на Националната система за спешни повиквания се основава на следните принципи:
1. непрекъснатост на процеса на обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112;
2. бързина и ефективност при осигуряване на спешно реагиране за оказване на помощ;
3. професионализъм и квалификация на служителите, които позволяват бърза и точна обработка, анализ и класифициране на спешните повиквания.
