В сила от 01.01.1998 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 15 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., доп. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.106 от 3 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.30 от 17 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.35 от 15 Май 2015г., доп. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., попр. ДВ. бр.80 от 11 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 3 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., доп. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. ДВ. бр.32 от 16 Април 2019г., доп. ДВ. бр.38 от 10 Май 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (ИЗМ. – ДВ, БР. 119 ОТ 2002 Г., СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)

Раздел I.
Местни данъци

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 1. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 1, доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:
1. данък върху недвижимите имоти;
2. данък върху наследствата;
3. данък върху даренията;
4. данък при възмездно придобиване на имущество;
5. данък върху превозните средства;
6. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) патентен данък;
7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) туристически данък;
8. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) данък върху таксиметров превоз на пътници;
9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 8 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) други местни данъци, определени със закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
Чл. 2. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
Чл. 3. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по ал. 1 могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 4. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
Чл. 5. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Общините предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите за:
1. идентификационните данни за задължените лица по този закон;
2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности;
3. правата на собственост и ползване върху обектите на облагане;
4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон;
5. размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения;
6. (отм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) данни от значение за определяне на таксата за битови отпадъци, като обхватът на данните се определя със заповедта по ал. 2;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите.
(3) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.

Раздел II.
Местни такси (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 6. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общините събират следните местни такси:
а) за битови отпадъци;
б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
в) (доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет;
г) (отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г., нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование извън финансираното от държавата;
д) за технически услуги;
е) за административни услуги;
ж) за откупуване на гробни места;
з) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие;
и) (нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;
к) (предишна б. „и“ – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) За всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.
(3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет.
Чл. 7. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.
Чл. 8. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.
(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. В случаите на освобождаване от такси по решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.
Чл. 9. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се събират от общинската администрация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(3) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината, освен ако с решението по ал. 6 е определено друго.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1, а се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се заплащат тези такси. С решението общинският съвет определя правото на концесионера да задържи целия или част от размера на събраните такси.
Чл. 9б. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Чл. 9в. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.