Чл. 106. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) (1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;
2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;
3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;
4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;
5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;
6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;
8. не са спазени правилата за смесено опаковане;
9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;
10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;
11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;
12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;
13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;
14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;
15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;
16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);
17. водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2;
18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;
2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни – без пломби или с изтекъл срок на преглед;
3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;
4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;
5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;
6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;
7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;
8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;
9. не са спазени изискванията на глава 8.4 „Изисквания за надзора на превозните средства“ от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, с което повторно се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна – до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България;
б) (доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
в) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4;
г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение;
д) (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането и по чл. 19, ал. 5 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
е) (нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) превоз на пътници, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или е оборудвано с обезопасителни колани в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:
а) при смърт или при невъзможност ръководителят на транспортната дейност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
б) (доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност или когато превозвачът няма ръководител на транспортната дейност извън случаите по буква „а“ – до отстраняване на несъответствието, но не повече от един месец;
в) когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца.
(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
1. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви „б“ и „в“;
2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;
3. отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
5. (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 – 3 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
(4) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по чл. 107, ал. 1 и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение.
(5) След приключване на административнонаказателното производство:
1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внесената парична гаранция се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-голям или равен на размера на внесената гаранция;
2. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) частта от внесената парична гаранция, равностойна на наложената глоба, се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет, а разликата се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-малък от размера на внесената парична гаранция;
3. внесената парична гаранция се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – при отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до определено място за домуване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство по ал. 2, се връщат след заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
