Глава десета.
РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ТАЙНА
Разкриване и избягване на конфликт на интереси
Чл. 146. (1) Всеки член на управителен или контролен орган, всяко друго лице на ръководна длъжност, както и всяко друго лице, оправомощено да управлява и/или представлява застраховател, съответно презастраховател, уведомява писмено управителния орган на застрахователя, когато сключва със застрахователя, съответно презастрахователя, договор, който излиза извън обичайната дейност на застрахователя, съответно презастрахователя, или съществено се отклонява от обичайните пазарни условия.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато страна по сделка със застрахователя, съответно презастрахователя, е:
1. член на семейството на лице по ал. 1;
2. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство притежава пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1;
3. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство е съдружник, член на управителен или контролен орган, длъжностно лице с ръководни функции или лице, оправомощено да управлява или да представлява дружеството.
(3) Всяко лице по ал. 1 уведомява писмено най-малко веднъж на 6 месеца управителния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, за дружествата, в които лицето или членовете на неговото семейство притежават пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1, в които са съдружници или акционери, членове на управителен или контролен орган, длъжностни лица с ръководни функции или лица, оправомощени да управляват или да представляват дружеството.
(4) Лице по ал. 1 няма право да участва в преговорите, обсъждането и вземането на решение за сключване на сделка със застрахователя, съответно презастрахователя, по която е страна или по която е страна лице по ал. 2.
(5) Застрахователят, съответно презастрахователят, лицата по ал. 1, както и другите служители на застрахователя, съответно на презастрахователя, са длъжни при изпълнение на функциите си да предпочитат интересите на застрахователя, съответно на презастрахователя и на неговите ползватели на застрахователни услуги, съответно цеденти, пред своите собствени интереси.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Застрахователят е длъжен да изгради ефективна вътрешна организация на дейността си по начин, който да не позволява конфликт на интереси по ал. 7 да засяга неблагоприятно интересите на неговите ползватели на застрахователни услуги. Тази организация трябва да е пропорционална на извършваната дейност, на разпространяваните застрахователни продукти и на вида на разпространителя на застрахователни услуги.
(7) Застрахователят взема всички необходими мерки, за да идентифицира конфликта на интереси, който възниква в хода на дейността по разпространение на застрахователни продукти между:
1. застрахователя, членовете на неговите органи, другите му служители, други лица, които сключват застрахователни договори от негово име, както и лицата, свързани с него пряко или непряко посредством отношение на контрол, от една страна, и ползвателите на застрахователни услуги, от друга страна;
2. един ползвател на застрахователни услуги и друг.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Когато организацията по ал. 6 не е в състояние да гарантира с достатъчна степен на сигурност, че ще се избегне рискът от увреждане на интереса на ползвателя на застрахователни услуги, застрахователят е длъжен ясно да разкрие пред ползвателя характера и източниците на конфликт на интереси достатъчно време преди сключването на застрахователния договор. Във връзка с разпространението на инвестиционни застрахователни продукти разкриването на информация по изречение първо се извършва на траен носител и съдържа достатъчно подробности, като се отчитат характеристиките на ползвателя на застрахователни услуги, така че да му се даде възможност да вземе информирано решение относно дейностите по разпространение на застрахователни продукти, по отношение на които възниква конфликтът на интереси. В тези случаи чл. 330, ал. 1 не се прилага.
Особени изисквания за избягване на конфликт на интереси
Чл. 147. Застраховател, който покрива рискове по застраховка на правни разноски, трябва да предприеме необходимите мерки за избягване на конфликт на интереси, като изпълни поне едно от следните условия:
1. не допуска негови служители, на които е възложено уреждането на претенции или даването на юридически съвети по застраховка на правни разноски, едновременно с това да извършват сходна дейност във връзка с други класове застраховки по раздел II от приложение № 1 за негова сметка или за сметка на друг застраховател, с който застрахователят се намира в търговски, финансови или административни връзки;
2. ако извършва покритие на рискове по застраховки на правни разноски и по други застраховки по раздел II от приложение № 1, да прехвърли при условията и по реда на чл. 110 уреждането на претенции по застраховки на правни разноски на друго юридическо лице, което трябва да отговаря на условието по т. 1;
3. да уведоми застрахования за правото му да упълномощи адвокат по свой избор за защита на неговите интереси от момента, в който за застрахования е възникнало правото да предяви претенция по застраховката.
Делегация
Чл. 148. Комисията с наредба може да определи по-подробни изисквания за изпълнение на задълженията по чл. 146, ал. 6 – 8.
Застрахователна тайна. Опазване на застрахователната тайна
Чл. 149. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, членовете на управителните и контролните органи, одиторите, актюерите, както и всички други лица, които работят за застрахователя, съответно презастрахователя, включително лицата, с които застрахователят, съответно презастрахователят, има споразумение по чл. 110, са длъжни да пазят в тайна информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнение на техните функции. Лицата по изречение първо не може да използват придобитата информация за лично облагодетелстване или за облагодетелстване на друго лице, както и за други цели, освен за изпълнение на техните функции.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Задължението по ал. 1 се отнася и за застрахователните и презастрахователните посредници и за техните служители, както и за посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, и за техните служители.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Всички служители и членове на управителни и контролни органи на застрахователя, съответно презастрахователя, при назначаване на длъжност подписват декларация за опазване на застрахователната тайна. Задължението по изречение първо се отнася и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на управителните и контролните органи на застрахователя, съответно презастрахователя, и застрахователния и презастрахователния посредник, както и за посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Застрахователните посредници, посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, както и лицата, с които застрахователят, съответно презастрахователят, има споразумение по чл. 110, подписват декларация по ал. 3 при сключването на договора, с който се уреждат отношенията им със застрахователя, съответно с презастрахователя. Лицата по изречение първо са длъжни да запознаят своите служители със задълженията по ал. 1.
(5) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за случаите, когато лицата по ал. 1 – 4 са прекратили правоотношението си със застрахователя, съответно презастрахователя, във връзка с което е възникнало задължението за опазване на застрахователната тайна.
Разкриване на застрахователната тайна
Чл. 150. (1) Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 149, ал. 1 може да се разкрива само:
1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;
2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;
2а. (нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните дирекции по установения в закона ред;
3. пред Държавна агенция „Национална сигурност“ при условията и по реда, определени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. пред Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този кодекс;
5. пред и от Гаранционния фонд за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами и за целите на създаването на бонус-малус система;
6. пред директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато:
а) с акт на орган по приходите е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
7. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) пред министъра на финансите или оправомощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
8. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите във връзка с прилагането на чл. 142б, ал. 1, чл. 143е и чл. 143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
9. пред презастраховател, когато това е необходимо във връзка със сключването и поддържането на презастрахователен договор;
10. пред законните наследници на застрахован или на лице, което има право на застрахователно плащане;
11. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) пред главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) По искане на застраховащия застрахователят може да му предостави информация относно платените по застрахователния договор обезщетения или суми.
Забрана за информация за здравен статус
Чл. 151. Застрахователят не може да предоставя на застраховащия, когато е лице, различно от застрахованото лице, информация относно здравния статус на застрахованите лица.
