Миналата седмица ви запознахме с 5 от най-лошите шофьори на пътя, а днес продължаваме класацията с още пет, за които сме сигурни, че също ще разпознаете бързо. Понякога разнообразяват шофьорските ни приключения, а друг път повдигат много въпроси.
Като този например:
1. Шофьорът „Кой ти е дал книжка на теб?“
Повечето пъти, когато някой си вземе книжката от КАТ, с нея като че ли освен талон, на човек му дават и безгранично самочувствие на страхотен шофьор. Това чувство не избледнява с времето, а се засилва и един ден ти си мислиш, че си вече толкова добър, че можеш всичко. И под „всичко“ имаме предвид, че ти вече можеш да паркираш в саксии, да караш в насрещното, да минаваш по еднопосочни улици в грешната посока, че даже и да се ядосаш, ако срещу теб някой се появи и няма как да се разминете. А ние, безгрешните шофьори и особено добри критици, си шофираме из града, наблюдаваме другите коли и от време на време мърморим „Гледай го този. Как взимат книжки такива хора?“. Спират рязко, отнемат предимство, след знак „Преминаване отдясно на знака“ минават отляво. Понякога дори тръгват от бензиностанцията с маркуч в резервоара си.
2. Каращият близо зад нас
Представете си, че вървите по улицата и някой се залепи за гърба ви. Върви толкова близо до вас, че ако за секунда намалите скоростта си, ще си станете прекалено интимни. А сега си представете, че е вечер и те са сложили на главата си силно светещ фар с размерите на сателитна чиния. Може да си помислите, че това ще освети пътя ви. Не. Няма. Нищо хубаво няма да излезе от това.
Да шофираш вечер понякога може да е много приятно. Няма много движение, пътят е само наш. Но има моменти, в които пътят е само наш и на шофьора, който решава, че ще се приближи твърде много зад нас. Може би иска да ни изпревари, но няма смелост или видимост, и си стои така. Стои с километри и виждането ни вече… просто не е същото.
Такива шофьори се появяват и през дневно време, но чувството определено е несравнимо.
3. „Не мога да избера пътно платно“ шофьор
Вярно е, че на прекалено много места из България пътната маркировка липсва. Изтрита е, стара или просто няма следи от такава. Не го оспорваме. Но когато има, платната обикновено се разделят от бяла линия, която минава между тях. Ако има двулентов път в една посока, това означава, че има две платна, които са за едно и също движение. Нашето движение. Не е много трудно, нали? Защо тогава все още има хора, които застават точно по средата на тази красива бяла линия и позволяват на колата си да съществува в две пътни платна. Защо? Изборът не би трябвало да е много труден. Това е като да се чудиш дали да си вземеш бяла или черна тениска, но накрая да разкъсаш и двете, опитвайки се да си направиш една обща. Никой не печели от това.
4. „Пререждащият се“ шофьор
Пререждането е в кръвта ни. Пред лекарски кабинет, на опашка в пощата (ако някой още ходи там), на опашката пред паспортното или където просто мине номерът. И никъде не е приятно, но има нещо особено дразнещо в шофьорите, които си мислят, че ще минат незабелязани пред колона от коли само защото могат да са бързи. Хубаво е тези шофьори да знаят, че и ние можем да сме бързи. И ние знаем как да заобиколим и да застанем най-отпред, да пуснем мигач и да чакаме някой да ни пусне, защото го застрашаваме от сблъсък с навлизането ни в пространството им. Това е онзи тарикатлък, който или всички сме пробвали, или ще пробваме някога. Ако колите обаче можеха да говорят, в такива моменти със сигурност биха извикали на пререждащите се шофьори „НЕ СИ ПО-ВАЖЕН“. Не си, независимо какво ти казва вътрешното аз.
И помни, всички бързаме.
5. Таксиметровите шофьори
Не, че таксиметровите шофьори са лоши. Или че това, което предстои да напишем се отнася за всички тях. Но определено има водачи на таксита, които се разпознават и без жълтия цвят и табела отгоре. Говорим за тези, които нямат усещания за пространство и правила. За тях аварийният знак е закон. „Пуснал ли съм го – мога да спирам, където си искам.“ Независимо дали това ще пречи на движението. Спират само за малко. Само да оставят някого. Но той няма дребни, шофьорът няма да върне ресто и „за малко“ може да значи всъщност твърде много. Може да значи твърде много натискания на клаксон. Не, че това някога променя нещо.
И онези шофьори, които са с модерни таблети и приложения за приемане на поръчки. Толкова са модерни, че откликвайки на поръчките, трябва да цъкнат на поне пет места, да върнат назад три пъти, да проверят адреса, да продължат пак два клика напред и докато всъщност направят това, което е трябвало да направят, стрелката на километража да трепери на 30 км/ч на Цариградско.
Рисковете на професията?
Вие кажете.
Автор: Стеляна Драгоева
