Докато „караме, бе“ е невъзможно да не наблюдаваме и как останалите около нас шофират. И колкото повече наблюдаваме, толкова повече започваме да разпознаваме типовете шофьори.
Те карат различни коли, от различни градове са, дори половете им не са еднакви, но предприемат характерни действия, които бързо ги приобщават към останалите. Някои се срещат по-рядко от други, но със сигурност, ако и вие шофирате, сте ги срещали поне няколко пъти.
Ето за какво говорим.
Бързащият
Няма как да го пропуснете. Или пък има? Той минава като стрела покрай вас и е невъзможно дори да отбележите каква е марката на автомобила (освен ако много добре не я разпознавате), камо ли номера или шофьора. Това са хората, които или бързат за работа, за среща, за събитие, или пък бързат да си покажат мощната кола. За тях ограничения не съществуват, светофарите просто им намигат, а останалите коли на пътя са като конуси, които трябва да заобиколят. Най-дясната лента се превръща в тяхна любима, когато е свободна и могат да те изпреварят оттам.
Този, който не харесва мигачите
Вечен фаворит. Той е човекът със собствено мнение, решенията са изцяло негови и действията му на пътя не засягат никого другиго. Къде отива си е лично негова работа, защо трябва и ние да знаем? Той няма време за сигнализация. Има време да намали до толкова, че рязко да убие скоростта ти, но не и за да ти каже, че всъщност го прави, защото ще завива. Той просто предполага, че ти си врачка или поне имаш оракул в жабката, който питаш „Ще завива ли този човек сега?“. Това са същите хора, които когато им дадеш предимство не пускат аварийни, но вдигат ръка във въздуха, ако не ги е домързяло много.
Паркиращият джедай
Точно когато си мислиш, че не можеш повече да се изненадаш от уменията на шофьорите, попадаш на някой от паркиращите мастъри, които взимат ума ти. Те са безскрупулни. На три празни места паркират успоредно, за да няма повече нито едно. На завой така се наместват, че да не можеш да го вземеш без няколко допълнителни маневри. Запушват те по начини, по които дори не си предполагал, че могат да го направят. А ако си късметлия, можеш и да ги видиш в действие. Необходими са им поне десет минути и още толкова маневри, излизат поне два пъти, за да огледат колата и да преценят колко още им е необходимо. На излизане е същото. Само дето тогава има поне една кола, кол или бордюр, потърпевши от удар.
Нервният шофьор
Този, около който да спреш и да го изчакаш да мине, пак няма да е достатъчно. Той всъщност е просто един хиперактивен човек. Не може да изкара повече от десет минути без да свири, да вика, да ръкомаха или да сваля прозореца си, за да сподели чувствата си с теб. Можеш да го чуеш на светофар, който светва жълто, а ти още не си включил първа. Или пък когато караш с 50 км/ч градско, но на него не му е достатъчно и се навре отгоре ти, пусне дълги и колата започне да ръмжи като куче на синджир. Не е хубаво. Избягвайте ги тези шофьори. На тях някой им е изял закуската.
Мултитаскърът
Признаваме, че в последната група шофьори влизат най-вече женските представители. Тези активни и умели шофьори, които ако имаха по три ръце, пак нямаше да са им достатъчни. Че то си трябва една за волана, една за лоста, една да свали огледалото, друга да извади червилото от чантата и да го сложи, пета да включи слушалките в телефона и да отговори на обаждането. Всичко това, докато пие кафе и говори с другия пътник в колата. Това са много процеси. Такива хора печелят уважението ни за мултитаскинг, но бихме посъветвали от време на време просто да се фокусират върху шофирането. Някак по-правилно е.
Автор: Стеляна Драгоева
