Чл. 19. (1) На всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Свидетелството за регистрация с временна валидност е различно по цвят от свидетелството с безсрочна валидност.
(2) На първата страница на свидетелството се изписва опознавателният знак „Република България“.
(3) Наименованието на свидетелството „Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство“ се повтаря на френски език – „Cеrtificat d’immarticulation“.
(4) Свидетелството съдържа следните данни, някои от които са означени с латински букви:
1. регистрационен номер (А);
2. дата на първоначална регистрация на моторното превозно средство (В);
3. име, презиме и фамилия, единен граждански номер и адрес на собственика на моторното превозно средство (С);
4. фабрична марка и модел (D);
5. вид на моторното превозно средство;
6. номер на рамата/купето (Е);
7. номер на двигателя;
8. максимално допустима маса (F);
9. маса без товар (G);
10. товароносимост, брой места;
11. цвят (цветове);
12. срок на валидност на свидетелството (Н);
13. дата на издаването на свидетелството;
14. подпис на представител на организацията, издала свидетелството, и печат;
15. номер на свидетелството.
(5) Данните за собственика на моторното превозно средство, фабричната марка и моделът на моторното превозно средство се повтарят с латински букви.
Чл. 20. (1) На регистрираните моторни превозни средства, с изключение на мотоциклетите и мотопедите, отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера.
(2) На мотоциклетите и мотопедите, както и на ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.
(3) Табелата с регистрационния номер е с бял цвят, върху който с черни букви и цифри са изписани кодът на региона, където е регистрирано моторното превозно средство, серията и поредният номер.
(4) Табелата с регистрационния номер отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.
