Чл. 150. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Чл. 150а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория АМ – мотопеди – двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква „е“ и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e);
2. категория А1:
а) мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm3, с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg;
б) триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW;
3. категория А2 – мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя;
4. категория А – мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW:
а) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) мотоциклети – двуколесни превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с работен обем над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл. 4, параграф 2, букви „в“ и „г“ от Регламент (ЕС) № 168/2013;
б) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) триколесни моторни средства – превозни средства с три симетрично разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на цилиндъра над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква „д“ и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013;
5. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория В1 – четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква „ж“ и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013; тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях;
6. категория В – моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;
7. категория ВЕ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg;
8. категория С1 – моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, с допустима максимална маса над 3500 kg, но не по-голяма от 7500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg;
9. категория С1Е:
а) без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство/влекач от категория С1 и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса на ремаркето или полуремаркето над 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 12 000 kg;
б) без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса на ремаркето или полуремаркето над 3500 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 12 000 kg;
10. категория С – моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg;
11. категория СЕ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
12. категория D1 – моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници плюс водача и с максимална дължина, непревишаваща 8 m; към моторните превозни средства от тази категория може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
13. категория D1E – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства с теглещо превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
14. категория D – моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
15. категория DE – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D, и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg;
16. категория Т – колесни трактори (Ткт); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.)
Чл. 151. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е:
1. шестнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория АМ;
2. шестнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория А1;
3. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория А2;
4. двадесет и четири години – за управление на моторно превозно средство от категория А, или:
а) двадесет години – ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години;
б) двадесет и една години – за управление на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW;
5. седемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория В1;
6. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категории В и ВЕ;
7. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категории С1 и С1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
8. двадесет и една години – за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
9. двадесет и една години – за управление на моторно превозно средство от категории D1 и D1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
10. двадесет и четири години – за управление на моторно превозно средство от категории D и DЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
11. двадесет и една години – за управление на трамвайна мотриса от категория Ттм;
12. осемнадесет години – за управление на колесен трактор от категория Ткт по републиканските и общинските пътища.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2022 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
(4) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
(6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава – членка на Европейския съюз.
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Когато на водач на моторно превозно средство са наложени ограничения за управление на превозни средства, в свидетелството му за управление чрез съответния код на Европейския съюз, определен в наредбата по чл. 159, ал. 1, се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.
(9) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство или на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, не се изисква копие от документ за завършено образование. Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност, при подмяна на стар образец с нов и при промяна в данните на водача. Дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба.
Чл. 151а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.
Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1, D1, трамвайна мотриса и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
б) (доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г.) на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии;
в) (нова – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква „а“, както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс;
3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква „в“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на водачи на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите на ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или на лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с паралелки за професионална подготовка и акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) За издаване или за удължаване на срока на разрешението лицата по ал. 3 подават заявление, към което прилагат декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност, и документите, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на лицата по ал. 3 за всеки учебен център поотделно при следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) учебният кабинет, учебната площадка, офисът и учебните пътни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3;
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3 и са включени в регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по ал. 17;
3. обучението е организирано съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3;
4. (нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ръководителят на учебната дейност и техническият сътрудник отговарят на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Издаването на разрешението и удължаване на срока му се извършват в 30-дневен срок от получаването на заявлението.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава за срок 5 години. Срокът на разрешението се удължава за нови 5 години, когато лицето по ал. 3 е подало заявление за това преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията води регистър за издадените разрешения по ал. 1, т. 3.
(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се отнема, когато:
1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът или учебното пътно превозно средство престанат да отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3;
2. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на условията и реда, определени с наредбата по ал. 1, т. 3 и учебната документация по чл. 153, т. 1;
3. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне извършването на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство:
а) в помещение, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
б) с моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
в) с преподавател, който не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3;
г) на учебна площадка, която не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.
(13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.
(14) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(15) (Предишна ал. 14 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
(16) (Предишна ал. 15 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Професионалните гимназии, професионалните колежи, средните училища с паралелки за професионална подготовка, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал. 1, т. 3.
(17) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се създава и поддържа регистър на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В регистъра се вписват:
1. имената на преподавателя и единният му граждански номер;
2. датата на вписване в регистъра;
3. образованието и квалификацията на преподавателя;
4. категориите превозни средства, за които преподавателят притежава правоспособност за управление;
5. номерът и датата на удостоверението за допълнително обучение или специализация;
6. номерата на всички разрешения по ал. 3, към които преподавателят има издадени удостоверения;
7. данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;
8. датата на заличаване от регистъра.
(18) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва:
1. по молба на преподавателя;
2. при прекратяване на правата, произтичащи от разрешенията за обучение в списъците, към които е включен като преподавател;
3. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от преподавателя;
4. когато преподавателят престане да отговаря на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(19) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Преподавател, заличен от регистъра на основание ал. 18, т. 3, не може да бъде вписван отново в регистъра в продължение на две години.
(20) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавателите подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им с продължителност не по-малка от 32 учебни часа на всеки 4 години. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
(21) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на здравеопазването:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) съвместно с министъра на образованието и науката с наредба определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.
Чл. 153. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.
Чл. 153а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) (1) Председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на:
1. знанията и уменията им за провеждане на изпити с продължителност не по-малко от 32 учебни часа на всеки 2 години;
2. практическите умения за управление на моторно превозно средство с продължителност 5 дни на всеки 5 години.
(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
Чл. 153б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Психологическите изследвания по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се организират и провеждат:
1. първото и второто психологическо изследване – от регистрирани при условията и по реда на този закон и притежаващи удостоверение за регистрация:
а) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) болници за активно лечение и от групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един психолог;
б) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г.) медицински центрове и диагностично-консултативни центрове, в които работи поне един психолог;
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) центрове за психично здраве, в които работи поне един психолог;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) третото психологическо изследване – в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Методическото ръководство за извършване на психологическите изследвания се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) Удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания се издава на лицата по ал. 1, т. 1 при следните условия:
1. кабинетите и специализираното оборудване отговарят на изискванията и осигуряват извършването на изследването съгласно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2;
2. лицата, които извършват изследванията, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са включени в регистъра по чл. 153в, ал. 1;
3. изследването е организирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
Чл. 153в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Регистрацията на лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) За вписване в регистъра лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 подават заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, комплектувано с документите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
(3) При непълноти на представените документи по ал. 2 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 3 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са приложили документите по ал. 2.
(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 или не е приложило към заявлението документите по ал. 2.
(6) Отказът да се извърши регистрация подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Правото да се организират и извършват психологически изследвания се прекратява от органа, извършил регистрацията:
1. когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) когато при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация, е използван неистински документ или документ с невярно съдържание;
3. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) когато при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация, е издадено удостоверение за психологическа годност, без да е извършено психологическо изследване;
4. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) при преотстъпване на правата, предоставени с удостоверението за регистрация за организиране и провеждане на психологически изследвания;
5. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на изследванията;
6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
7. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) с прекратяването на дейността на регистрираното лице.
Чл. 153г. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) В регистъра по чл. 153в, ал. 1 се вписват:
1. пореден номер и дата на вписване в регистъра;
2. наименование, седалище и адрес на управление на регистрираното лице – за юридическите лица и едноличните търговци;
3. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
4. данни за психолозите, които ще извършват изследванията:
а) имената на психолога и единният му граждански номер;
б) образованието и квалификацията на лицето, извършващо психологически изследвания;
в) данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за извършване на психологически изследвания;
г) данни за заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Лицата, заличени от регистъра на основание чл. 153в, ал. 7, т. 1, не могат да кандидатстват отново за вписване в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването.
(3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Редът за регистрация и заличаване от регистъра се определя с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.
Чл. 154. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С или категория Ттб и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.
Чл. 154а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
Чл. 155. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т – само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.
(2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от която и да е от категориите по чл. 150а има право да управлява и превозни средства от категория АМ, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С – и моторни превозни средства от категория Т – колесен трактор.
(3) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А2 има право да управлява и превозни средства от категория А1.
(4) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А има право да управлява и превозни средства от категории А1 и А2.
(5) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории В, С или D има право да управлява и превозни средства съответно от категории В1, С1 или D1.
(6) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ има право да управлява и състав от превозни средства от категория ВЕ.
(7) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория СЕ има право да управлява и превозни средства от категория DЕ, ако притежава правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория D.
(8) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категории СЕ и DЕ има право да управлява и състав от превозни средства от категории съответно С1Е и D1Е.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) Състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 kg, се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността.
(10) За управление на тролейбус водачите, притежаващи категория D, преминават допълнително обучение по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3. Правото да се управлява тролейбус се указва в свидетелствата за управление чрез съответния национален код.
Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.
Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.07.2017 г.) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.
(6) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.
(8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Чл. 158. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява:
1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи;
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи – до две трети от максималния брой контролни точки.
Чл. 159. (1) (Предишен текст на чл. 159 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за:
1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.
Чл. 160. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) (1) Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 1 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.
(3) Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки.
Чл. 161. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.
(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.
(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.
(8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) В случаите по ал. 4 – 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.
(9) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) При изгубено или откраднато свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, се издава българско свидетелство въз основа на доказателства за придобитата правоспособност от компетентните органи на държавата, която е издала изгубеното или откраднатото свидетелство. За обстоятелствата по издаване на българското свидетелство се уведомява държавата, издала изгубеното или откраднатото свидетелство.
(10) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи обменя информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната на свидетелства за управление на моторно превозно средство.
Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 161 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната.
Чл. 164. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка от 12 години.
(2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малка от 16 години.
