В сила от 17.09.1999 г.
Обн. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.99 от 11 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 20 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 14 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 29 Май 2007г., изм. ДВ. бр.80 от 5 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.17 от 25 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.11 от 7 Февруари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г., изм. ДВ. бр.81 от 20 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.93 от 21 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 27 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 28 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Този закон урежда условията и реда за:
1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;
2. превозите за собствена сметка;
3. контрола при осъществяването на превозите по т. 1 и 2;
4. особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.
Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.
(2) (В сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) (В сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София и с регионални звена.
(4) (В сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Министерският съвет приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“.
(5) (В сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;
2. разработва републиканската транспортна схема;
3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;
4. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) проверява наличието на условията по чл. 7 от закона и на изискванията за достъп до пазара при извършването на превози на пътници и товари;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) осъществява контролни функции по този закон;
6. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд сведенията, определени с Кодекса за застраховането и подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка със задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, и осъществява контрола за сключването и подновяването на застраховката;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по ред и образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал. 2, представлява статистическа тайна по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за статистиката и може да бъде използвана само за статистически нужди.
Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При криза на транспортния пазар за превози министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията за определен вид превози може:
1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) да спре лицензирането и регистрирането на нови превозвачи;
2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприема действия по ал. 1 след проучване и анализ.
(3) Ограниченията по ал. 1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.
Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането с изключение на цените по чл. 24а, ал. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.