Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., в сила до 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
6. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на повредени превозни средства;
7. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 6 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност;
4. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) установяване на територията на Република България.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.).
(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.).
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование.
(6) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на Република България.
Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията към водачите – граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г. (*)) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г. (*)) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А и клас I при специализиран превоз по маршрути с еднопосочна дължина до 30 км.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.03.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията към устройствата за мобилно видеонаблюдение, реда за използването им и за съхранението на записите от тях.
(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Редът за оборудване с обезопасителни колани на моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, които не са оборудвани фабрично с такива, се определя с наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
(6) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Чл. 7в. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, комплектовано с документите, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 9;
2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) разполагат с учебни кабинети, преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 и са приложили документите по ал. 3.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 или не е приложило към заявлението документите по ал. 3.
(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията:
а) когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) при системни нарушения на условията и реда за извършване на обучението;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.
Чл. 7г. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) В регистъра по чл. 7в, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. наименование, седалище и адрес на управление на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. код по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. данни за превозните средства, с които се извършва обучението:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 7в, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 7б, ал. 9.
Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 10 години.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Срокът на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценза на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 7, ал. 3.
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Чл. 9. (1) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) правата, произтичащи от издадения лиценз на същия търговец или свързано с него лице, са били прекратени през последните две години на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, букви „а“, „в“ и „г“;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) са налице условията по чл. 4;
4. (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) превозвачът вече има издаден лиценз за същия вид превози.
(2) (Предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира.
(3) (Предишен текст на ал. 2 – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10. (1) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 10, доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При смърт на физическото лице – едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.
Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 11 – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
в) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) (нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) (нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
е) (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на неговия притежател;
3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с изтичане на срока, за който е издаден.
6. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Когато се установи, че броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, където се води публичен регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) да подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл. 7, ал. 4;
3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл. 7, ал. 5.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 4 и 5 и са приложили документите по ал. 3. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите, и списък с данните на водачите, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ мотивирано отказва извършването на регистрация, когато:
1. търговецът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 4 или 5;
2. търговецът не е комплектувал заявлението си с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
3. правото да извършва таксиметров превоз на пътници на същия търговец или на свързано с него лице е било прекратено на основание ал. 8, т. 1, букви „а“, „в“ или „г“ през последните две години.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 или 5;
в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;
4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.
Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) В регистъра по чл. 12, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
3. номер по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първа регистрация;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) При вписване за първи път в регистъра по ал. 1 от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 8 години.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Заличаването от регистъра на основание чл. 12, ал. 8, т. 1 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а на основание чл. 12, ал. 8, т. 2, 3 и 4 – от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор, с отбелязване в регистъра на съответните обстоятелства, представляващи основание за заличаване.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., в сила до 04.12.2011 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
5. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(7) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(8) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(9) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.04.2011 г.) Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите.
Чл. 12в. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и свидетелство за успешно положен изпит. Свидетелството се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е със срок на валидност 5 години.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Валидността на свидетелството по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на свидетелството му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Консултантите по безопасността при превоза на опасните товари трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в съответни курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.
Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Разрешението се издава за срок 5 години.
(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. с отнемането на разрешението;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. с изтичането на срока, за който е издадено;
5. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на неговия притежател.
(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл. 14, ал. 1.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
Чл. 15. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.
