Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Веднъж вписано в регистъра по ал. 1, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., в сила до 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози на пощенски пратки, извършвани от пощенски оператори, притежаващи индивидуални лицензи за универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги;
6. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 6 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ;
8. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превоз на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни или ранени лица със специални превозни средства от категория М1 и N1 по реда на наредбата по чл. 24в, ал. 1;
9. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози на пътници или товари за собствена сметка, с изключение на случаите по чл. 12б, ал. 10;
10. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози с атракционна цел.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност;
4. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) установяване на територията на Република България.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1071/2009.
(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.).
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците:
1. притежават удостоверение за професионална компетентност в съответствие с изискванията, определени с наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование;
2. са назначени на трудов договор за съответната длъжност или участват в управлението, или са собственици, съдружници или акционери.
(5а) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Ръководителят на транспортната дейност ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.
(6) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични задължения. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.
(7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът:
1. действително и трайно е установен на територията на Република България, за което представя декларация за установяване по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. разполага най-малко с едно моторно превозно средство с българска регистрация – собствено или наето чрез договор за наем или лизинг;
3. разполага с помещения, в които съхранява счетоводни документи, документи, свързани с назначаването на работа на персонала, документи за периодите на управление и почивка на превозното средство, както и други документи, съпътстващи основната му търговска дейност, които подлежат на контрол и се предоставят на компетентния орган при проверка;
4. разполага със собствен или нает експлоатационен център с техническо оборудване и съоръжения.
Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията към водачите – граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г. (*)) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г. (*)) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за:
1. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А, клас I и клас II, когато в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство са посочени места за правостоящи пътници;
2. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършва специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии, когато превозът е с еднопосочна дължина на маршрута до 30 км, с изключение на специализираните превози на деца и/или ученици.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.03.2021 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията към устройствата за мобилно видеонаблюдение, реда за използването им и за съхранението на записите от тях.
(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Оборудването с обезопасителни колани на моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са оборудвани фабрично с такива, се извършва по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
(6) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Чл. 7в. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, комплектовано с документите, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 9;
2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) разполагат с учебни кабинети, преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 и са приложили документите по ал. 3.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 или не е приложило към заявлението документите по ал. 3.
(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията:
а) когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) при системни нарушения на условията и реда за извършване на обучението;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.
Чл. 7г. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) В регистъра по чл. 7в, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. наименование, седалище и адрес на управление на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. код по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. данни за превозните средства, с които се извършва обучението:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 7в, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 7б, ал. 9.
Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 10 години. За издаването на лиценз и/или заверени копия, и/или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство лицето по чл. 7, ал. 2 подава до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец с приложени към него документи, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 5 дни – при бърза поръчка, и до 14 дни – при обикновена поръчка, писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Срокът на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценз на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач подаде писмено заявление за това не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Издаването на лиценз или продължаването на срока му се извършва в срок до 15 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 3 – при обикновена поръчка, и в срок до 7 дни – при бърза поръчка.
Чл. 9. (1) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) правата, произтичащи от издадения лиценз на същия търговец или свързано с него лице, са били прекратени през последните две години на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, букви „а“, „в“ и „г“;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) са налице условията по чл. 4;
4. (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) превозвачът вече има издаден лиценз за същия вид превози.
(2) (Предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира.
(3) (Предишен текст на ал. 2 – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10. (1) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 10, доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При смърт на физическото лице – едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.
Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 11 – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
в) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) при осъществяване на дейността от превозвача системно са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) (нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) (нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
е) (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на неговия притежател;
3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с изтичане на срока, за който е издаден.
6. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Когато се установи, че броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 правата, произтичащи от лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценз на Общността, не се прекратяват, когато за превозвача е образувано производство за прекратяване на правата по реда на ал. 1, т. 1 – до приключването на производството, или при започнала проверка в предприятието по реда на чл. 91а – до нейното приключване.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвачът връща в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лицензите, заверените копия на лицензи на Общността или удостоверенията за обществен превоз на пътници и товари в срок до 15 дни, считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите или от заповедта за отнемането им.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) (1) (В сила от 01.01.2021 г.) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор.
(2) (В сила от 01.01.2021 г.) Удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, когато търговецът:
1. отговаря на изискванията за благонадеждност;
2. разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7;
3. няма публични задължения.
(3) (В сила от 01.01.2021 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато лицата, които представляват търговеца, членовете на неговите управителни и надзорни органи не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато не са участвали в управлението на търговец, на който правата са прекратени по реда на ал. 13, т. 1, букви „а“, „в“, „г“ или „д“ през последните две години.
(4) (В сила от 01.01.2021 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води публичен единен таксиметров регистър, в който се вписват удостоверенията по ал. 2.
(5) (В сила от 01.01.2021 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп до регистъра по ал. 4 на кметовете на общини и оправомощени от тях длъжностни лица за вписване, отписване и промени в данните на издадените удостоверения. Редът за предоставяне на достъп и вписване на данните в регистъра се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(6) (В сила от 01.01.2021 г.) За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в регистъра търговецът по ал. 1 подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Търговецът подава заявление в 14-дневен срок при промяна на вписаните в регистъра данни.
(7) Превозните средства за извършване на таксиметров превоз трябва да отговарят на следните изисквания:
1. (В сила от 01.01.2021 г.) да са леки автомобили до 7 места, включително мястото на водача;
2. (В сила от 08.07.2022 г.) да са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите съответствие;
3. (В сила от 01.01.2021 г.) да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, и за всяко от тях да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници;
4. (В сила от 01.01.2021 г.) от датата на първата регистрация на автомобила не са изтекли повече от 15 години.
(8) (В сила от 01.01.2021 г.) При непълноти на представените документи по ал. 6 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява търговеца и дава срок 14 дни за отстраняването им.
(9) (В сила от 01.01.2021 г.) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите в срока по ал. 8 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на търговеца за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(10) (В сила от 01.01.2021 г.) Регистрацията по ал. 9 е безсрочна.
(11) (В сила от 01.01.2021 г.) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, когато търговецът не отговаря на изискванията по ал. 2 или не е приложил необходимите документи към заявлението.
(12) (В сила от 01.01.2021 г.) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(13) (В сила от 01.01.2021 г.) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) търговецът престане да отговаря на изискванията по ал. 2, т. 1 или 2;
в) при осъществяване на дейността си търговецът системно нарушава този закон или нормативните актове по неговото прилагане;
г) търговецът е използвал неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) за търговеца е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на дейността на търговеца – притежател на удостоверението за регистрация.
(14) (В сила от 01.01.2021 г.) С наредба на общинския съвет се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 1 и за вписване на промени.
Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В регистъра по чл. 12, ал. 4 се вписват:
1. наименованието на общината, извършила регистрацията;
2. длъжностно лице, извършило регистрацията;
3. пореден номер и дата на удостоверението за регистрация;
4. ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
5. данни за моторните превозни средства, с които търговецът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първата регистрация;
д) собственик на превозното средство;
е) собствено, наето или на лизинг;
ж) дата на вписване на превозното средство в удостоверението за регистрация;
з) номер на разрешението по чл. 24а, ал. 1, община, за която е валидно, и дата на валидност;
6. водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка;
7. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 4, както и условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г. изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци, юридически лица или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., в сила до 04.12.2011 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
5. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(7) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(8) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(9) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.04.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или е физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите. Уведомлението съдържа данните по ал. 12.
(12) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа база данни за лицата, които извършват превоз на пътници или товари за собствена сметка, съдържаща следната информация:
1. име, постоянен адрес и единен граждански номер – за физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин; наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК на едноличния търговец или юридическото лице;
2. вида на превоза, който се извършва;
3. регистрационен номер, марка и модел на превозните средства, с които се извършва превозът.
(13) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Информацията по ал. 12, т. 1 за единния граждански номер се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(14) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При промяна на данните по ал. 12 лицата по ал. 1 уведомяват писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превоза.
Чл. 12в. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и свидетелство за успешно положен изпит. Свидетелството се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е със срок на валидност 5 години.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Валидността на свидетелството по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на свидетелството му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Консултантите по безопасността при превоза на опасните товари трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в съответни курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.
Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Разрешението се издава за срок 5 години.
(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. с отнемането на разрешението;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. с изтичането на срока, за който е издадено;
5. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на неговия притежател.
(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл. 14, ал. 1.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
Чл. 15. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.