Раздел I.
Общи положения
Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 02.08.2021 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност.
Чл. 24. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта или временна карта за самоличност.
Чл. 25. Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на местната администрация.
Раздел II.
Данни, съдържащи се в личната карта
Чл. 26. (1) Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и данни за:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на личната карта;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал личната карта;
11. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Заявлението за издаване на лична карта освен данните по чл. 18, ал. 1 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане);
2. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.)
3. законен представител (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец, номер на лична карта, дата на издаване, орган, който я е издал);
4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.
(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Освен в случаите по ал. 3, данните по ал. 2, т. 1 се посочват от заявителя и когато заявлението е подадено по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи без използване на квалифициран електронен подпис.
Чл. 27. (1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
Чл. 28. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, са длъжни да посочат в заявлението за издаване на лична карта и адрес на територията на държавата, където пребивават.
Раздел III.
Издаване, подмяна и ползване на личните карти на гражданите на Република България
Чл. 29. (1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Лицата, възстановили или придобили българско гражданство, са длъжни да поискат издаването на лична карта в срока по ал. 1 след вписване на данните за получено или възстановено гражданство в Националната база данни „Население“.
(3) Българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по ал. 1 да поискат издаването на лична карта.
Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18-годишна възраст – със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 70-годишна възраст, може да се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 02.08.2021 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В случаите по чл. 23, ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност не се отразява на срока на валидност на личната карта.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.
(2) В случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.
(3) По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане срока и на валидност.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Личните карти се издават при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване при обикновена услуга е до 45 дни, а при бърза услуга – до 30 дни.
Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Заявлението за издаване на лична карта се подава лично.
(2) Заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.
(3) В случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението:
1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се подава лично и в присъствието на ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която детето е настанено, който полага подпис в заявлението;
2. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в приемно семейство, се подава лично и в присъствието на приемния родител, който полага подпис в заявлението;
3. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в семейство на роднини или близки, се подава лично и в присъствието на близък или роднина, при когото е настанен непълнолетният, който полага подпис в заявлението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена държавна такса;
2. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.)
3. снимки по образец.
(5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Когато заявителят не притежава документ по чл. 13, ал. 1 – 3, с който да удостовери самоличността си, както и когато заявителят е лице от 14- до 18-годишна възраст с родител, за когото липсват данни в Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, се представя удостоверителен документ за раждане.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 58 от 2019 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Личната карта се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 58 от 2019 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Личната карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник или попечител, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 58 от 2019 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Личната карта на непълнолетни, издадена по заявление, подадено по реда на ал. 3, се получава от лицето, положило подпис в заявлението.
Чл. 32. (1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) спрямо които е постановено отнемане на документите за самоличност на основание чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и не са ги предали в срока по чл. 15;
8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) изрично заявили, че желаят личната им карта да бъде обявена за невалидна;
9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) за чиято лична карта е установено, че е подправена;
10. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) които са получили нова лична карта и не са върнали предишната на органа, който я е издал – в този случай за невалидна се обявява предишната лична карта.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 02.08.2021 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 02.08.2021 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) Обявена за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.
Раздел IV.
Временна карта за самоличност (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.)
Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) (1) Временната карта за самоличност е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България.
(2) Български гражданин няма право да напуска страната с временна карта за самоличност.
(3) Временна карта за самоличност се издава със срок на валидност, съответстващ на срока на валидност на личната карта, която се отнема.
(4) Когато лицето няма издадена лична карта, личната му карта е с изтекъл срок на валидност или до изтичане на валидността и остават до две години, временната карта за самоличност се издава със срок на валидност две години.
Чл. 32б. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) Временна карта за самоличност се издава от структури на Министерството на вътрешните работи при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, в срок до 8 работни часа от уведомяване за наложената мярка по чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Когато временната карта за самоличност е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова временна карта за самоличност.
(3) При промяна на имената, пола, единния граждански номер, гражданството, настъпили съществени и трайни изменения на образа, както и при промяна на постоянния адрес, лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова временна карта за самоличност в срок до 30 дни.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) Временната карта за самоличност се подменя при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) При издаване на нова временна карта за самоличност предишната се предава на структурата на Министерството на вътрешните работи, която я е издала.
Чл. 32в. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) (1) Временна карта за самоличност се издава служебно.
(2) В случаите на невъзможност за служебно издаване поради липса на някои от необходимите биометрични данни или ако от първоначалното снемане на биометричните данни са изминали повече от 59 месеца, при издаване на временна карта за самоличност се спазва редът на чл. 31а.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) Във временната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 се съдържат и данни за:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на временната карта за самоличност;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал временната карта за самоличност.
Чл. 32г. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 02.08.2021 г.) (1) Обявява се за невалидна временна карта за самоличност на лица:
1. спрямо които е отменено постановеното отнемане на документите за самоличност на основание чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс или е отпаднало основанието за използването и;
2. заявили, че временната карта за самоличност е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято временна карта за самоличност е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от структурата на Министерството на вътрешните работи, издала временната карта за самоличност.