Раздел I.
Емисии от неподвижни източници
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Нормите за емисии се разработват с оглед на осигуряване качеството на атмосферния въздух, отговарящо на нормите за вредни вещества (замърсители) по чл. 6.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Нормите за емисии са задължителни за всички обекти и дейности освен в случаите по чл. 3, ал. 2 и 10а.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Нормите за емисии се разработват въз основа на:
1. заключения за най-добри налични техники (НДНТ), приети с решение на Европейската комисия по смисъла на т. 42в от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;
2. съвременното равнище на техниката и технологиите, постиженията на науката и резултатите от практическото използване на тези постижения.
(5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) В зависимост от условията на територията на дадена община могат да бъдат определени по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по ал. 1 и чл. 9а – 9г.
(6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Нормите по ал. 5 се определят въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината до министъра на околната среда и водите, одобрено с решение на общинския съвет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., предишна ал. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Нормите по ал. 5 се утвърждават със заповед на министрите, издали съответните наредби по ал. 1 и чл. 9а – 9г, освен в случаи на инсталации, които имат издадено комплексно разрешително, за които нормите се определят по реда на глава седма, раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда.
Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Нови и действащи инсталации от обхвата на категориите дейности по приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (обн., ДВ, бр. 96 от 2003 г.; изм., бр. 20 от 2007 г., бр. 67 от 2009 г. и бр. 40 от 2010 г.) се експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии и свързаните с тях изисквания, определени в наредбата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Употребата в инсталациите по ал. 1 на летливи органични съединения, посочени в чл. 10б, ал. 1, т. 1 и чл. 10в, ал. 1, т. 1 от наредбата по ал. 1, когато липсва техен икономически и технически достъпен заместител, се извършва въз основа на:
1. комплексно разрешително, когато такова се изисква по Закона за опазване на околната среда, или
2. разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите при условията и по реда на ал. 3 – 10.
(3) Разрешаването на употребата на съединенията по ал. 2 се извършва, при условие че:
1. е доказана липсата на риск за човешкото здраве и за околната среда;
2. са спазени изискванията на наредбата по ал. 1, и
3. се прилагат най-добрите налични техники (НДНТ).
(4) За издаване на разрешение по ал. 2, т. 2 операторите подават до министъра на околната среда и водите заявление в съответствие с формата и съдържанието, определени в наредбата по ал. 1.
(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:
1. утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;
2. оценка на инсталацията за използвана НДНТ;
3. актуални протоколи от анализи на работната среда;
4. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) становище от съответната регионална инспекция по околната среда и водите след извършена проверка за доказване съответствието на документите по т. 1, 2 и 3, което се изисква по служебен път, освен когато заявителят не е заявил друго;
5. документ за платена такса.
(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на заявлението по ал. 4 уведомява писмено оператора в случаите на допуснати неточности и непълноти в него и определя срок до един месец за отстраняването им.
(7) Министърът на околната среда и водите издава разрешението по ал. 2, т. 2 в срок един месец от получаване на заявлението по ал. 4 или на коригираното заявление в случаите на ал. 6.
(8) Срокът на действие на издаденото разрешение се определя за всеки конкретен случай в зависимост от появата на икономически и технически достъпен заместител.
(9) Министърът на околната среда и водите отказва издаването на разрешение с мотивирано решение в едномесечен срок от установяването на несъответствие на представените със заявлението по ал. 5 документи с изискванията на наредбата по ал. 1 и/или на други нормативни актове, както и когато неточностите и непълнотите по ал. 6 не са отстранени в срок.
(10) Редът и начинът за издаване на разрешението се определят с наредбата по ал. 1.
(11) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Когато операторът докаже пред компетентния орган, че съответните допустими норми за неорганизирани емисии (ННЕ), съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1, са технически и икономически неосъществими за отделна инсталация, компетентният орган може да го освободи от задължението за спазване на тези норми, като определи нови ННЕ.
(12) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Освобождаването по ал. 11 от задължението за спазване на ННЕ се извършва с решение на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, за инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, или с издаденото комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.
(13) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Операторите могат да бъдат освобождавани от спазване на ННЕ по чл. 4, т. 1 от наредбата по ал. 1 по реда на ал. 11 и 12, единствено при условие че това няма да доведе до значителен риск за човешкото здраве или околната среда.
(14) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Операторите, които желаят да бъдат освободени по реда на ал. 11, са длъжни да:
1. докажат, че при експлоатацията на съответните инсталации се прилага определена НДНТ или комбинация от НДНТ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при извършване на дадените категории дейности съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1;
2. имат утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;
3. представят актуални протоколи от анализи на работната среда;
4. представят актуални протоколи от изпитване, придружени от протоколи за извършени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, когато е приложимо за инсталацията;
5. отговарят на законодателството по опазване на околната среда и човешкото здраве.
(15) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Министърът на околната среда и водите предварително съгласува всички решения по ал. 12.
Чл. 9б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Съоръженията и инсталациите за зареждане, товарене, разтоварване и съхранение на бензини в терминалите, бензиностанциите и подвижните цистерни за превоз на бензини, както и системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари (УБП) при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанциите се проектират (конструират), оборудват и експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани в атмосферния въздух, и техническите изисквания, определени в Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 1999 г.).
Чл. 9в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) (1) Нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на икономиката и министъра на енергетиката разработва и внася за приемане от Министерския съвет Преходен национален план (ПНП) за поетапно привеждане на ГГИ в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.
(3) Редът и начинът за изготвяне на плана по ал. 2 се определят с наредбата по ал. 1.
(4) Планът по ал. 2 се одобрява с решение на Министерския съвет и се представя на Европейската комисия за одобрение.
(5) Европейската комисия извършва оценка на ПНП и ако не направи възражения по него в срок до една година от получаването му, ПНП се смята за приет.
(6) В случай че Европейската комисия направи възражения по ПНП, се изготвя нов вариант, в който се отчитат направените от Европейската комисия възражения.
(7) В случай че Европейската комисия не възрази в срок 6 месеца от получаване на новия вариант, ПНП се смята за приет.
(8) Последващи изменения на ПНП се извършват съгласно Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ, L 52/12 от 24 февруари 2012 г.). Министърът на околната среда и водите информира Европейската комисия за всички изменения на ПНП.
(9) (В сила от 01.01.2016 г.) Министерството на околната среда и водите ежегодно изпраща информация до Европейската комисия за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и на количеството подавана енергия за всяка от включените в ПНП инсталации.
Чл. 9г. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) (1) Правилата за контрол на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани във въздуха от средни горивни инсталации (СГИ), както и правилата за мониторинг на емисиите на въглероден оксид, изпускани в атмосферния въздух от СГИ, се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) За СГИ по ал. 1 с изключение на инсталациите с издадено комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда създава и технически поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет, а директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) поддържа и актуализира информацията в регистъра.
(3) Регистърът по ал. 2 съдържа:
1. номинална входяща топлинна мощност (MW) на СГИ;
2. вид на СГИ (дизелов двигател, газов двигател, газова турбина, двигател, работещ с два вида гориво, друг двигател или друга СГИ);
3. вид и дял на използваните горива съгласно следната категоризация на горивата:
а) твърда биомаса;
б) други твърди горива;
в) газьол;
г) течни горива, различни от газьол;
д) природен газ;
е) газообразни горива, различни от природен газ;
4. датата на започване на експлоатация на СГИ или когато датата на започване на експлоатация не е известна, доказателство за това, че експлоатацията е започнала преди 20 декември 2018 г.;
5. сектор на дейност на СГИ или съоръжението, в което се използва инсталацията (код по NACE);
6. очакван брой експлоатационни часове годишно на СГИ и средно работно натоварване;
7. декларация, подписана от оператора, че СГИ ще бъде експлоатирана не повече от броя часове, посочени в наредбата по ал. 1, в случай че СГИ се възползва от дерогация/дерогации съгласно наредбата по ал. 1;
8. наименование, единен идентификационен код (ЕИК) и седалище на оператора, а в случай на стационарна СГИ – и адрес, на който се намира инсталацията;
9. всяка планирана промяна в СГИ, която води до промяна в приложимите норми за допустими емисии;
10. номер и дата на удостоверението за регистрация;
11. дата на прекратяване на регистрацията;
12. номер и дата на заповедта за заличаване;
13. данни за извършена регистрация съгласно друго национално законодателство или правото на Европейския съюз, която може да бъде комбинирана с регистрацията съгласно ал. 2, за да се получи единна регистрация, при условие че тя съдържа информацията, която се изисква по тази алинея;
14. общи годишни емисии на SO2, NOx, прах и CO от съответната СГИ;
15. концентрация на CO в емисиите от съответната СГИ.
(4) За вписване в регистъра по ал. 2 и издаване на удостоверение за регистрация операторът подава заявление до директора на съответната РИОСВ, както следва:
1. по местонахождение на инсталацията – за стационарни СГИ;
2. по седалище на оператора – за мобилни СГИ.
(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:
1. единен идентификационен код, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното им законодателство, удостоверяващ правния им статус;
2. информацията и документите по ал. 3, т. 1 – 8 и 13;
3. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.
(6) Министърът на околната среда и водите одобрява образец на заявлението и удостоверението по ал. 4.
(7) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът по ал. 5, т. 1 се представя и в легализиран превод на български език.
(8) В срок до 7 дни от подаване на заявлението по ал. 4 директорът на съответната РИОСВ уведомява писмено заявителя в случаите на допуснати нередовности и/или при необходимост от предоставяне на допълнителна информация в заявлението и приложените към него документи и определя срок 14 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на допълнителна информация в указания срок заявлението не се разглежда.
(9) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите, и/или от предоставянето на допълнителната информация директорът на съответната РИОСВ вписва инсталацията в регистъра и издава удостоверение за регистрация, а в случаите по ал. 3, т. 13 издава комбинирано удостоверение за регистрация.
(10) Регистрацията е безсрочна.
(11) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписването в регистъра и издаването на удостоверение за регистрация при неспазване изискванията на ал. 5.
(12) Отказът по ал. 11 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(13) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Вписване в регистъра на промяна по ал. 3, т. 9, промяна на оператора на СГИ и на промяна на адреса на стационарна СГИ се извършва от директора на съответната РИОСВ въз основа на заявление от оператора, към което се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.
(14) Операторът подава заявление за вписване в регистъра на промяна по ал. 3, т. 9 незабавно, а в случаите на промяна на оператора на СГИ и на промяна на адреса на стационарна СГИ заявлението за вписване на промяна се подава в срок до 14 дни от настъпването на промяната.
(15) Заявлението по ал. 14 се разглежда по реда на ал. 8 и 9.
(16) Директорът на съответната РИОСВ вписва в регистъра промяната по ал. 14 и издава удостоверение за актуалното състояние на СГИ.
(17) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписване в регистъра на промяна по ал. 14 – в случай на неспазване изискванията на ал. 13.
(18) Отказът по ал. 17 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(19) В случаите на прекратяване на дейността на СГИ операторът уведомява директора на съответната РИОСВ в срок до 14 дни.
(20) В случаите на прекратяване дейността на СГИ регистрацията по ал. 9 се заличава и издаденото удостоверение се обезсилва.
(21) В случаите по ал. 20 директорът на съответната РИОСВ издава заповед за заличаване на инсталацията от регистъра и за обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация.
(22) Информацията по ал. 3, т. 14 и 15 се предоставя от операторите на СГИ на директора на съответната РИОСВ за вписване в регистъра ежегодно, до края на месец февруари, и се отнася за предходната календарна година.
Чл. 9д. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Операторът на нова СГИ не може да я експлоатира, преди да е регистрирана в регистъра по чл. 9г, ал. 2.
Чл. 9е. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Задълженията на Република България за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители, мониторингът на отрицателните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите, както и изискванията за изготвянето, приемането и прилагането на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.)
Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии на дадени вредни вещества (замърсители): серен диоксид, азотни оксиди и др., изпускани в атмосферния въздух от определени действащи обекти и дейности, като големи горивни инсталации и други.
(2) Програмите по ал. 1 се приемат с решение на Министерския съвет.
(3) Програмите по ал. 1 определят специфични за отделните обекти и дейности мерки и срокове за тяхното осъществяване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Изпълнението на програмите се отчита пред Министерския съвет за период не по-малък от една календарна година.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) С програмите по ал. 1 могат да бъдат определяни норми за допустими емисии на определени вредни вещества (замърсители), които са специфични за съответните действащи обекти или дейности.
Чл. 11. (1) Производствените и вентилационните газови потоци – носители на емисии, се изпускат в атмосферния въздух организирано.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Височината на изпускащите устройства се определя така, че в резултат на разсейването концентрациите на замърсяващи вещества в приземния слой да не превишават пределно допустимите концентрации на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването утвърждава методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой, която е задължителна при проектиране и изграждане на нови обекти и при реконструкция и разширение на действащи обекти и дейности.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Министърът на околната среда и водите утвърждава Наредба за предотвратяване и ограничаване неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) Забранява се производството на дървени въглища по открит способ.
(6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., в сила от 06.12.2010 г.) Изпускането на емисии в атмосферния въздух при производство на дървени въглища по друг способ трябва да става организирано, при спазване на нормите за допустими емисии на вредни вещества съгласно Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 2005 г.).
Раздел II.
Емисии от подвижни източници
Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) Министерският съвет приема наредба за ограничаване емисиите на ЛОС при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с цел предотвратяване и намаляване замърсяването на атмосферния въздух.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят:
1. категоризацията на боите, лаковете и авторепаратурните продукти, попадащи в нейния обхват;
2. нормите за допустимо съдържание на ЛОС в продуктите по т. 1;
3. редът за издаване на разрешения за употреба в съответни количества на продукти със съдържание на ЛОС, по-високо от установените норми по т. 2;
4. правилата за етикетиране на продуктите по т. 1.
(3) Пускането на пазара на продукти, несъответстващи на нормите за допустимо съдържание на ЛОС, определени с наредбата по ал. 1, се допуска само ако те се използват:
1. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) в инсталации, които отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) в ограничени количества – за целите на възстановяването и поддръжката на обекти, определени като културни ценности съгласно Закона за културното наследство, за които министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице са издали разрешение.
(4) За издаване на разрешение по ал. 3, т. 2 лицата подават заявление по образец, посочен в наредбата по ал. 1, до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) При констатиране на грешки или непълноти в представеното заявление по ал. 4 и в документите, удостоверяващи статута на обекта по Закона за културното наследство, заявителят се уведомява в 14-дневен срок от получаването им. Заявителят е длъжен да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(6) Разрешението е със срок до 6 месеца от датата на издаване и е валидно само за посочените в него категории и количества продукти и за възстановяване и поддръжка на обекта, за който е издадено.
(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението или от получаването на необходимата информация, по образец, посочен в наредбата по ал. 1, или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Редът за издаване на разрешението се определя с наредбата по ал. 1.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Националната агенция за приходите предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за количествата на продуктите по посочени конкретни кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Европейския съюз и за лицата, извършващи дейност с тях.
(10) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Агенция „Митници“ предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за износителите и вносителите на продуктите, определени с наредбата по ал. 1, включваща най-малко индивидуализираните данни за:
1. количествата по кодовете на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз;
2. държавите на получаване и държавите на произход;
3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) единен идентификационен код (ЕИК) или единен граждански номер (ЕГН), за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното им законодателство, удостоверяващ правния им статус.
Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Нормирането на вредни вещества (замърсители) в отработилите газове от двигатели с вътрешно горене се извършва по показателите: димност и съдържание на въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.
Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Нормите за емисии на вредни вещества (замърсители) в отработилите газове от моторните превозни средства се утвърждават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Нормите се разработват въз основа на равнището и състоянието на техниката и икономическите възможности за тяхното постигане с оглед на осигуряване качество на атмосферния въздух.
Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването утвърждават инструкция за местоположението на пунктовете за установяване влиянието на моторните превозни средства върху качеството на атмосферния въздух.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието, храните и горите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издават наредба за ограничаване на стопанските дейности и за ползването на растителната продукция от ивиците край пътищата в зависимост от замърсяването на атмосферния въздух от моторните превозни средства.
