Раздел I.
Общи положения
Чл. 33. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност през определените за това места.
(2) Местата за преминаване на държавната граница се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
Чл. 34. (1) Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната.
(2) Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България.
(3) Българските граждани, притежаващи заместващи паспорта документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на срока, за който са издадени.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Всеки гражданин на Република България има право само на един паспорт по чл. 38, т. 3.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., отм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., отм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г.)
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 или 10 години съгласно заявения от лицето срок. На лицата до 18-годишна възраст се издават паспорти със срок на валидност 5 години.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Паспортите, издавани от Министерството на външните работи и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са със срок на валидност до 5 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В случаите, когато е невъзможно снемането на биометрични данни – пръстови отпечатъци, от лицето поради временна физическа невъзможност, може да се издава паспорт със срок на валидност до 12 месеца.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) По искане на лицето нов паспорт може да се издаде и преди изтичане на срока на валидност по ал. 1 или 2.
Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.)
Раздел II.
Видове паспорти и заместващи ги документи
Чл. 38. (1) (Предишен текст на чл. 38 – ДВ, бр. 29 от 2003 г.) За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават следните видове паспорти:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г.) дипломатически паспорт – издава се от министъра на външните работи или от оправомощени от него длъжностни лица след извършване на проверка за наличието на законово основание за неговото издаване, на следните лица:
а) президента и вицепрезидента на Република България;
б) председателя на Народното събрание, неговите заместници и народните представители;
в) министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите, областните управители;
г) служители с дипломатически ранг в Министерството на външните работи и в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
д) членовете на Конституционния съд;
е) международни служители, притежавали или притежаващи дипломатически ранг, които са постъпили на работа чрез Министерството на външните работи на Република България в Организацията на обединените нации, в организации от системата на Организацията на обединените нации или в други международни правителствени организации, както и международни служители, притежавали или притежаващи дипломатически ранг, които са на работа в посочените организации на пост с категория Р-5 или по-висока по системата на Организацията на обединените нации или приравнени на тях;
ж) лица, заемащи изборни постове в международни организации с универсален или регионален характер;
з) председателя на Върховния касационен съд и неговите заместници, председателя на Върховния административен съд и неговите заместници, главния прокурор и неговите заместници, директора на Националната следствена служба и неговите заместници;
и) управителя и подуправителите на Българската народна банка, председателя на Сметната палата;
к) главния секретар на Народното събрание, главния секретар на президента на републиката, главния секретар на Министерския съвет; началниците на кабинетите на председателя на Народното събрание, президента, вицепрезидента и министър-председателя; секретарите на президента на републиката; директора на дирекция „Международни връзки и протокол“ на Народното събрание, директора на дирекция „Протокол“ в администрацията на президента на републиката и директора на дирекция „Протокол“ на Министерския съвет;
л) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) началника на отбраната;
м) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) ръководителите на Държавна агенция „Разузнаване“ и на Националната служба за охрана, директора на служба „Военна информация“;
н) служители в Националната служба за охрана и дипломатически куриери в Министерството на външните работи, когато изпълняват служебните си функции в чужбина;
о) президента и вицепрезидента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на външните работи, членовете на Конституционния съд, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба след изтичане на пълномощията им;
п) посланици и пълномощни министри със стаж над 20 години в дипломатическата кариера, като ползването на паспорта след пенсионирането им в дипломатическата служба се осъществява при спазване разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения;
р) лица, чиито служебни задължения включват изпълнение на специални външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи;
с) членовете на семействата на лицата по букви „а“, „б“, „г“, „д“, „е“ и „з“, с изключение на членовете на семействата на заместниците на председателя на Върховния касационен съд, на заместниците на председателя на Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на заместниците на директора на Националната следствена служба; членовете на семействата на министър-председателя, на заместник министър-председателите, на министъра на външните работи; членовете на семействата могат да ползват дипломатическите паспорти, когато пътуват заедно с посочените лица; това ограничение не се отнася за случаите, когато служителите по букви „г“ и „е“ са командировани дългосрочно в чужбина;
т) (изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) на децата на служители с дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в чужбина;
2. (нова – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г.) служебен паспорт – издава се от Министерството на външните работи на служителите от централната и териториалната администрация, изпълняващи служебни функции в чужбина, и на административно-техническите служители на дипломатическите и консулските представителства на Република България съгласно списък на длъжностите, определени с акт на Министерския съвет по чл. 47а. Служебни паспорти се издават и на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и на следователите в Националната следствена служба. Служебни паспорти се издават и на лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи, както и на лица по преценка за служебна целесъобразност и предложение на прекия ръководител до ръководителя на съответната институция или организация, който отправя писмено искане до дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 29 от 2003 г.) паспорт – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) моряшки паспорт – издава се от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Лицата по ал. 1, т. 2 и 4 имат право само на един паспорт от съответния вид.
Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Освен паспортите по чл. 38 се издават и следните заместващи ги документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) временен паспорт – издава се от дипломатическите и консулските представителства на Република България след съгласуване с Министерството на външните работи, както следва:
а) със срок на валидност до 12 месеца – на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават редовен паспорт по чл. 38;
б) със срок на валидност до 3 месеца, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България по обичаен маршрут – на български граждани, на които не са издавани български документи за самоличност след 1 септември 1999 г.; при наложена принудителна административна мярка в случаите по чл. 77; в случаите по чл. 30 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест; при трансфер на български граждани, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в чужбина, когато е получено разпореждане на Върховната касационна прокуратура; или по молба на компетентните местни власти с цел извеждане и връщане на българския гражданин;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) служебен открит лист за преминаване на границата – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, със срок на валидност и с възможност за продължаване съгласно международни договори;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, загубили българско гражданство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При подаване на заявление за издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 се събират и обработват биометрични данни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Министерството на външните работи съгласува с Министерството на вътрешните работи издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Когато при проверката на заявената самоличност личните данни не са потвърдени, Министерството на външните работи може да изиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за установяване на действителната самоличност на заявителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Условията и редът за служебно издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 и за съгласуване се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 111 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) За преминаване на държавната граница на Република България във връзка с изпълнение на военна служба на територията на страни – членки на НАТО и/или участници в „Партньорство за мир“, на военнослужещите от структурите на Министерството на отбраната се издава военна карта за самоличност при условията на член III от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Военната карта за самоличност се издава от Министерството на отбраната.
Чл. 39б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България издават временен документ за пътуване на гражданин на ЕС, който не е български гражданин и не притежава валидни документи за пътуване, когато държавата – членка на Европейския съюз, чийто гражданин е лицето, не е представена в тази държава. При подаване на заявление за издаване на временен документ за пътуване се събират и обработват лични, в това число биометрични данни, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, с обвързващ акт на Европейския съюз или с международен договор.
(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България могат да издават временни документи за пътуване на граждани на държави, извън тези по ал. 1, когато не притежават валидни документи за пътуване и държавата, чиито граждани са, не е представена в държавата, в която те се намират, ако това е предвидено в договор между Република България и съответната държава на гражданството. Образците на тези документи за пътуване, условията и реда за тяхното издаване, както и условията и реда за събиране на лични данни, включително биометрични данни, се определят с международния договор.
Чл. 40. (1) Цветовете на кориците на отделните видове паспорти са следните:
1. дипломатически паспорт – тъмносин;
2. (нова – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г.) служебен паспорт – масленозелен;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г.) паспорт – виненочервен (бордо);
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г.) моряшки паспорт – морскосин.
(2) Нюансите на цветовете на кориците на отделните видове паспорти и цветовете на кориците на заместващите ги документи се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Върху лицевата страна на кориците на паспортите и заместващите ги документи се отпечатват:
1. гербът на Република България и текстът „Република България“ на български и на английски език;
2. наименованието на съответния вид документ за самоличност на български и на английски език.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) Върху лицевата страна на кориците на паспортите по ал. 1 се отпечатват и:
1. текстът „Европейски съюз“ на български и на английски език;
2. знакът за електронен паспорт.
Раздел III.
Данни, съдържащи се в паспортите и заместващите ги документи
Чл. 41. (1) Паспортите и заместващите ги документи освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат:
1. снимка на притежателя, както и данни за:
2. място на раждане;
3. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
4. подпис на притежателя;
5. номер на паспорта;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал паспорта.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Заявлението за издаване на паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 18, ал. 1 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане);
2. съпруг/съпруга (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец);
3. законен представител (имена, единен граждански номер, номер на лична карта, дата на издаване, орган на издаване);
4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.
(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Данните по ал. 3 се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Военната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:
1. снимка на притежателя;
2. звание;
3. вид въоръжени сили;
4. подпис на притежателя;
5. номер на картата;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал картата;
9. (нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) биометрични данни.
Чл. 42. Отделни видове паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 41 могат да съдържат и:
1. данни, свързани с професионалния и социалния статус на притежателя;
2. други данни, определени с акт на Министерския съвет.
Раздел IV.
Ред за издаване на паспорти и на заместващи ги документи
Чл. 43. (1) (Предишен текст на чл. 43 – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Паспорт или заместващ го документ се издава по заявление до съответния орган, след като лицето удостовери своята самоличност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Със заявлението за издаване на паспорт със срок на валидност 10 години лицето може едновременно да заяви и издаване на лична карта.
Чл. 44. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) Заявлението за издаване на паспорт се подава лично.
(2) (Предишен текст на чл. 44, доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) Заявлението за издаване на заместващ паспорта документ се подава лично, а по изключение – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Паспорт или заместващ го документ се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
Чл. 45. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители.
(2) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
Чл. 46. Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена държавна такса;
2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане на лица под 18 години, в случай че заявителят не притежава валиден документ за самоличност, с който да се идентифицира;
3. предишни паспорти;
4. снимки по образец.
Чл. 47. За издаване на моряшки паспорти се представят и:
1. писмо-искане от собственика или наемателя на кораба, с което се удостоверява, че лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа на друго основание;
2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност.
Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г.) Условията и редът за издаване на служебни паспорти се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Условията и редът за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Паспортите се издават при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Когато заявлението за издаване на паспорт е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване при обикновена услуга е до 45 дни, а при бърза услуга – до 30 дни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване, се издава в срок три дни от датата на подаване на заявлението.
Чл. 49. (1) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Обявяват се за невалидни паспортите или заместващите ги документи на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) заявили, че паспортът или заместващият го документ е изгубен, откраднат или унищожен;
3. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) чийто паспорт или заместващ го документ е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни, посочени в чл. 16, ал. 1;
5. които са починали.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Невалидността на документите по ал. 1 се обявява от органа, който ги е издал.
(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
