Раздел I.
Превоз на пътници по автобусни линии (Загл. изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни и общински.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Републиканската транспортна схема включва междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Областните транспортни схеми включват междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Когато маршрутът на междуселищна автобусна линия съвпада с маршрута на друга междуселищна автобусна линия или пътнически влак и са от едно и също направление, между часовете на тръгване от общите им спирки трябва да има интервал.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Интервалите между часовете на тръгване и редът за проверка на изискването по ал. 6 се определят с наредбата по чл. 18.
(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Областният управител разрешава разширение на общинската транспортна схема в съседни общини при необходимост от ежедневни работни пътувания в рамките на една икономическа агломерация.
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предоставя предвидени в държавния и/или общински бюджети средства за компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
(6) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Кметовете на общините възложители уведомяват писмено органа, утвърдил съответното маршрутно разписание от областната или републиканската пътна схема, за намеренията си да започнат процедура за възлагане на превозите по това маршрутно разписание. Процедурата по възлагане на превозите по съответното маршрутно разписание може да започне само след съгласуването му по реда, определен с наредбата по чл. 18.
(7) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Кметовете на общините възложители са длъжни да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортни схеми на органа, който е утвърдил съответните разписания. При промяна в обстоятелствата по възлагане на маршрутно разписание кметът на общината писмено уведомява органа, утвърдил разписанието, в 7-дневен срок от промяната.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените от кмета на съответната община автоспирки.
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. категориите на автогарите;
2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) автогарите, в които се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност;
4. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, които се осигуряват от собствениците на автогари.
Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Начинът на формиране на цените, както и пределните цени за автогарово обслужване се определят съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на автогарите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Цените по ал. 4 може да се актуализират веднъж годишно.
Раздел II.
Специализирани и случайни автобусни превози. Таксиметрови превози на пътници
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Превозвачът уведомява писмено съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за намерението си да извърши случаен превоз на пътници преди започването на превоза.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(2) (В сила от 01.01.2012 г.) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(3) (В сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му, предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.
Чл. 23г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се допуска превоз на стоящи пътници.
Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г. (*), изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 15 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В;
2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление по транспорта и/или да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително през последната година;
4. е психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
5. притежава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, на чиято територия се извършват превозите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., доп. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Удостоверението се издава за срок 5 години. Валидността на удостоверението може да се продължи за нов срок от 5 години без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил.
(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Изпитът по ал. 4 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред и начин, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., доп. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, за продължаване срока на валидност и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, които извършват таксиметров превоз на пътници от негово име, но за своя сметка, с изключение на вредите, покрити по застрахователни събития от застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ съгласно Кодекса за застраховането.
Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението по ал. 1 се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и:
1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;
2. регистрираният превозвач няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред; изискването за липса на задължения се отнася и за водача, извършващ превоз от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 или 2.
(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) За издадените разрешения се води регистър, който е публичен.
(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за който е издадено разрешението.
(8) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Кметът на общината прекратява със заповед действието на разрешението:
1. по заявление на регистрирания превозвач;
2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон;
3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 2;
4. при уведомяване по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(9) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Заповедите по ал. 4 и 8 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Общинските съвети определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е издадено разрешението по ал. 1.
(12) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.) Цените по ал. 11 се актуализират най-малко веднъж годишно.
Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането и в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите.Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г.) Условията и редът за извършване на превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност със специални превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Раздел III.
Превози с атракционна цел (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите им на движение с утвърдената транспортна схема и с изискванията за безопасност за движение по пътищата.
