3. Вътрешни превози

Раздел I.
Превоз на пътници по автобусни линии (Загл. изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни, общински и междуобластни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Републиканската транспортна схема включва междуселищни автобусни линии, свързващи населени места, определени в наредбата по чл. 18 от две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Областните транспортни схеми включват междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Когато маршрутът на междуселищна автобусна линия съвпада с маршрута на друга междуселищна автобусна линия или пътнически влак и са от едно и също направление, между часовете на тръгване от общите им спирки трябва да има интервал.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Интервалите между часовете на тръгване и редът за проверка на изискването по ал. 6 се определят с наредбата по чл. 18.
(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Областният управител разрешава разширение на общинската транспортна схема в съседни общини при необходимост от ежедневни работни пътувания в рамките на един индустриален парк или на една бизнес зона.
(9) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Междуобластната транспортна схема включва автобусните линии, свързващи населени места от две съседни области, с изключение на двата областни центъра, и се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., доп. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.) в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор. Когато превозите по автобусни линии се възлагат, без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки. Когато оперативният риск се прехвърля на икономическия оператор, превозите се възлагат при условията и по реда на Закона за концесиите в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 и при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 5 – 9 от Закона за обществените поръчки.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
(6) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Кметовете на общини в срок до 6 месеца преди възлагане на превозите по маршрутни разписания от утвърдените транспортни схеми изпращат заявление до органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание, за съгласуване на започването на процедура за възлагане на превозите. Процедурата по възлагане на превозите започва след съгласуването и при спазване на изискванията на чл. 17, ал. 6 и 7. Договорът за възлагане на превоз на пътници по съответното маршрутно разписание е недействителен, когато процедурата по възлагане е открита без съгласуването и от органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание.
(7) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Кметовете на общините възложители са длъжни да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортни схеми на органа, който е утвърдил съответните разписания, в едномесечен срок от възлагането им. При промяна в обстоятелствата по възлагане на маршрутно разписание кметът на общината писмено уведомява органа, утвърдил разписанието, в 7-дневен срок от промяната.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените от кмета на съответната община автоспирки.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. категориите на автогарите;
2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) автогарите, в които се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност;
4. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, които се осигуряват от собствениците на автогари.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети.
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., отм., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Определянето на цените по ал. 4, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализация на този размер, се определят с методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на автогарите. Актуализация на максималния размер на цените по ал. 4 може да се извършва веднъж годишно.
Раздел II.
Специализирани и случайни автобусни превози. Таксиметрови превози на пътници

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвачът уведомява писмено или по електронен път съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за намерението си да извърши случаен превоз на пътници преди започването на превоза.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)

Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(2) (В сила от 01.01.2012 г.) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(3) (В сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му, осигурява придружител и предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.

Чл. 23г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се допуска превоз на стоящи пътници.

Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(2) Регистрираните търговци по чл. 12, ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор.
(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;
2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс;
3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;
5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година;
7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок 5 години. Ново удостоверение се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и заявлението е подадено в срок до 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
(5) Изпитът по ал. 3, т. 7 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 6. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) След извършване на превоза водачът на лек таксиметров автомобил издава документ от таксиметровия апарат, съдържащ информация за датата и часа на започване и приключване на превоза, стойността на превоза, изминатото разстояние, времето на превоза, данните на превозвача и регистрационния номер на автомобила, с който е извършен превозът.

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и:
1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4;
2. регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2.
(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Издадените разрешения се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за който е издадено разрешението.
(8) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице прекратява със заповед действието на разрешението:
1. по заявление на регистрирания търговец;
2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон;
3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 4;
4. при получено уведомление за търговеца по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
5. при получено уведомление от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за влязла в сила заповед по чл. 24, ал. 7 или при приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7.
(9) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Заповедите по ал. 4 и 8 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Общинските съвети определят в срок до 31 октомври минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на съответната община. Когато общинският съвет не определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на предходната година.
(12) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.) Цените по ал. 11 се актуализират най-малко веднъж годишно.

Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 08.07.2022 г.)

Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за извършване на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Превозите на лица с увреждания или на лица с намалена подвижност по ал. 1 могат да бъдат извършвани от превозвачи, общини, юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, при условията и по реда, определени с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Превозите на болни и ранени лица по ал. 1 се извършват от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, или от юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, вписани в регистъра по ал. 5. За вписване в регистъра по ал. 5 лицата трябва да отговарят на изискванията за финансова стабилност, определени с наредбата по ал. 1, и да разполагат със:
1. поне едно специално превозно средство с българска регистрация;
2. диспечерски пункт, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
3. експлоатационен център, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
4. ръководител на транспортната дейност, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и назначен на трудов договор;
5. ръководител на медицинската дейност, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и назначен на трудов договор;
6. медицински екипи, отговарящи на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;
7. внедрена система за управление на безопасността на движение по пътищата по последен актуален стандарт ISO 39001 или еквивалент.
(4) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) За държавните и общинските лечебни заведения, лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, центровете за трансфузионна хематология, държавните лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, общинските центрове за психично здраве, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и общинските домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица, регистрирани по Закона за лечебните заведения и Българския Червен кръст, не се прилагат изискванията за финансова стабилност и ал. 3, т. 7.
(5) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на лицата по ал. 3. Информацията от регистъра по т. 1 и 2, т. 3, букви „а“ и „в“, т. 4 и 8 е публична. В регистъра се вписват:
1. номер и дата на удостоверението за регистрация;
2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 3;
3. данни за специалните превозни средства:
а) регистрационен номер;
б) марка и модел;
в) тип;
4. телефонен номер на диспечерския пункт;
5. адрес на експлоатационната база;
6. данни за ръководителя на транспортната дейност;
7. данни за ръководителя на медицинската дейност;
8. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(6) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Лицата по ал. 3 извършват дейността със собствени или на лизинг специални превозни средства, отговарящи на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и вписани в регистъра по ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Специалните превозни средства по ал. 6:
1. се обозначават с наименованието на лицето по ал. 3, телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността;
2. не трябва да притежават външен дизайн, специфична окраска, маркировка и опознавателни знаци, които се ползват от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) или наподобяващи ги, думите „спешна“, „спешен“, „бърза“ и „бърз“, както и отличителния знак на единния европейски номер 112;
3. не трябва да притежават обозначителен знак „Звезда на живота“ и „Червен кръст“.
(8) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) За вписване в регистъра по ал. 5, издаване на удостоверение за регистрация, вписване или отписване на специално превозно средство в регистъра по ал. 5 или промени в обстоятелствата лицата по ал. 3 подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат документите, определени с наредбата по ал. 1. Регистрацията е безсрочна. При всяка промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра по ал. 5, в 10-дневен срок от настъпване на промяната лицата по ал. 3 подават заявление, към което прилагат документите, определени с наредбата по ал. 1.
(9) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) С наредбата по ал. 1 се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 8 и за вписване на промени.
(10) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 8 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице в срок до 14 дни писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.
(11) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Издаването на удостоверението за регистрация или промени в регистрацията се извършват в срок до 30 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 10.
(12) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за регистрация или вписване на специални превозни средства в регистъра по ал. 5 с мотивирана заповед, когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, 6, 7 или 8.
(13) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Заповедта по ал. 12 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(14) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Регистрацията по ал. 3 се прекратява:
1. при заличаването от регистъра по ал. 5;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация.
(15) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Регистрацията се заличава, когато:
1. се установи, че е извършена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. лицето престане да отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, или при осъществяване на дейността му са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
(16) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице.
(17) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Заповедта по ал. 16 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

Раздел III.
Превози с атракционна цел (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)

Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Превозите с атракционна цел се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършва превозът. Кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността, след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. наименование, правна форма и адрес на управление на търговеца;
2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел;
3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка.
(3) Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите на движение да не дублират разписанията на автобусните линии от утвърдената транспортна схема и при спазване на изискванията за безопасност за движение по пътищата.
(4) Базите данни по ал. 2 са публични.
(5) Превозите се извършват от водачи, правоспособни за управление на съответното пътно превозно средство.

Чл. 24д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) При извършване на превози с атракционна цел се издава един от следните превозни документи:
1. билети по реда на наредбата по чл. 118, ал. 2 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от:
а) електронни касови апарати с фискална памет;
б) фискални принтери;
в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;
г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. билети по реда на наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството;
3. електронни билети.
(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:
1. наименование и адрес на управление на регистрирания търговец, който извършва превоз с атракционна цел;
2. надпис „Билет за атракционен превоз“;
3. номер на билета;
4. превозна цена;
5. дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
6. маршрут.
Раздел IV.
Пътна помощ (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)

Чл. 24е. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6.
(2) Пътна помощ по ал. 1 може да се извършва и от лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на изискванията на ал. 6 и вписани в регистъра по ал. 4. Лицензираните превозвачи подават заявление за вписване на превозните средства в регистъра по ал. 4 по реда на чл. 8, ал. 2.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 на лицата по ал. 1 въз основа на следните документи:
1. писмено заявление, в което се посочват наименованието и данни за регистрацията на заявителя;
2. списък на превозните средства, с които ще се извършва услугата превоз на превозно средство за ремонт, и адрес на експлоатационната база;
3. заверено копие на договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на наема или лизинга, не по-кратък от една година, валиден към датата на подаването на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра, когато лицето не ползва собствени превозни средства; в договора се вписва, че автомобилът ще се ползва за извършване на пътна помощ;
4. документ, удостоверяващ правата на лицето по ал. 1 като абонат на телефонния номер за повикване на пътна помощ;
5. копие от документ за платена такса за издаване на удостоверение.
(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи пътна помощ. В регистъра се вписват:
1. номер и дата на удостоверението по ал. 3;
2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1;
3. данни за моторните превозни средства:
а) регистрационен номер;
б) марка и модел;
4. телефонен номер за повикване на пътната помощ;
5. адрес на експлоатационната база;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 6, ал. 1. В регистъра по ал. 4 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му.
(6) Превозните средства по ал. 5 се обозначават с надпис „ПЪТНА ПОМОЩ“, наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността.
(7) При вписване или отписване на превозно средство в регистъра по ал. 4 се подава заявление, към което се прилагат документите по ал. 3, т. 1 – 3 и 5.
(8) Заявленията по ал. 3 и 7 могат да бъдат изпратени и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.
(9) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за регистрация или вписване на превозни средства в регистъра по ал. 4 с мотивирана заповед, когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, 6 или 7.
(10) Заповедта по ал. 9 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24ж. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Регистрацията по чл. 24е, ал. 2 се прекратява:
1. при заличаването от регистъра по чл. 24е, ал. 4;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация.
(2) Регистрацията се заличава, когато:
1. се установи, че е издадена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. лицето престане да отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 1 или при осъществяване на дейността му са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
(3) Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

Не си готов за изпитните листовки?

 

  Подготви се!