Глава тридесет и втора.
ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОСРЕДНИЦИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 101 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 07.12.2018 Г.)

Глава тридесет и втора.
ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОСРЕДНИЦИ

Извършване на дейност от застрахователен брокер, застрахователен агент и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от Република България в друга държава членка

Чл. 322. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Застрахователен брокер и застрахователен агент, регистрирани при условията и по реда на глава тридесета, съответно глава тридесет и първа, както и посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистрирани по реда на глава тридесет и първа „а“, могат да извършват дейност на територията на друга приемаща държава членка при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Когато посредник по ал. 1 за първи път възнамерява да извършва дейност на територията на приемаща държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, той предоставя на комисията следната информация:
1. името/наименованието, адреса/адреса на управление/седалището или когато е приложимо – ЕИК;
2. държавата членка или държавите членки, в които възнамерява да извършва дейност;
3. категорията си като посредник и в случаите на застрахователен агент и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност – наименованието на застрахователя, който представлява или с когото има договор за разпространение на застрахователни услуги;
4. съответните класове застраховки, когато посредникът не извършва посредничество по всички класове застраховки или не желае да извършва посредничество по всички класове застраховки, за които е регистриран, при упражняване на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(3) Когато посредник по ал. 1 за първи път възнамерява да извършва дейност на територията на приемаща държава членка при условията на правото на установяване, посредникът предоставя в комисията и следната информация:
1. адреса в приемащата държава членка, на който могат да се получават документи;
2. имената на всички лица, които отговарят за управлението на клона или на трайното присъствие.
(4) Всяко трайно присъствие на посредник на територията на друга държава членка, което е еквивалентно на клон, се третира по същия начин като клон, освен ако трайното присъствие на посредника не е дъщерно дружество, регистрирано в приемащата държава членка.
(5) В срок един месец от получаването на уведомлението за намерение за извършване на дейност на територията на приемаща държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги, предоставено заедно с информацията по ал. 2, комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка. Комисията незабавно уведомява писмено застрахователния брокер, застрахователния агент или застрахователния посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка, както и че посредникът може да започне дейността си в приемащата държава членка. Заедно с това комисията уведомява посредника за начина, по който може да се запознае с правилата, установени в защита на обществения интерес, приложими на територията на приемащата държава членка, както и че посредникът трябва да спази тези правила, за да започне и да извършва дейността си в приемащата държава членка.
(6) В срок един месец от получаването на уведомлението за намерение за извършване на дейност на територията на приемаща държава при условията на правото на установяване, предоставено заедно с информацията по ал. 2 и 3, комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка и незабавно уведомява писмено застрахователния брокер, застрахователния агент или застрахователния посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка.
(7) Комисията уведомява посредника по ал. 6 и за информацията относно правилата, установени в защита на обществения интерес, приложими на територията на приемащата държава членка, получена от компетентния орган в тази държава, и го уведомява, че посредникът трябва да спази тези правила, за да започне и да извършва дейността си в приемащата държава членка. Когато в срок един месец от получаването на уведомлението компетентният орган не е изпратил информацията по изречение първо, посредникът по ал. 1 може да открие клона и да започне дейността си.
(8) Комисията може да откаже в срока по ал. 6 да предостави информацията по ал. 2 и 3 на съответния компетентен орган на приемащата държава членка с мотивирано решение, ако организационната система на посредника или неговото финансово състояние са неподходящи или са недостатъчни с оглед на дейността по разпространение на застрахователни продукти, по които посредникът възнамерява да извършва дейност в държавата членка. Комисията уведомява незабавно посредника за решението по изречение първо.
(9) При промяна на някое от обстоятелствата, за които е била предоставена информация съгласно ал. 2 или 3, застрахователният брокер, застрахователният агент или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, уведомява писмено комисията за промяната най-малко един месец преди извършването и. Комисията уведомява компетентния орган на приемащата държава членка за промяната в срок не по-късно от един месец от датата на получаването на информацията.
(10) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава, в случай че застрахователният брокер, съответно застрахователният агент или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, бъде заличен от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Извършване на дейност в Република България от застрахователни и презастрахователни посредници от друга държава членка

Чл. 323. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Застрахователен, съответно презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистриран в друга държава членка, може да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Комисията незабавно потвърждава пред компетентния орган на държавата по произход получаването на уведомление за намерението на застрахователен, съответно презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистриран в държавата по произход, да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, и на информация, аналогична на информацията по чл. 322, ал. 2 и 3. Когато е получено уведомление по изречение първо за извършване на дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване, в срок един месец от получаването на информацията по чл. 6, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ, L 26/19 от 2 февруари 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/97“, комисията уведомява компетентния орган на държавата по произход за правилата по чл. 289.
(3) Дейността по застрахователно, съответно презастрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги може да започне от датата, на която застрахователният, съответно презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистриран в друга държава членка, е получил уведомление от компетентния орган на държавата по произход за потвърждаване на уведомлението по ал. 2, изречение първо от страна на комисията.
(4) Дейността по застрахователно посредничество при условията на правото на установяване може да започне от датата, на която застрахователният посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистриран в друга държава членка, е получил уведомление от компетентния орган на държавата по произход, че комисията го е уведомила за правилата по чл. 289, съответно от изтичането на срока по ал. 2, изречение второ.
(5) Дейността по ал. 3 и 4 започва и се извършва, като застрахователният, съответно презастрахователният посредник или посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, регистриран в друга държава членка, спазва правилата по чл. 289.

Разпределяне на правомощия между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка по силата на споразумение

Чл. 323а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Когато мястото, откъдето се управлява основната дейност – основното място на дейност, на застрахователен или презастрахователен посредник или на посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, със седалище в друга държава членка, се намира в Република България, комисията може да сключи споразумение с компетентния орган на държавата членка по произход, по силата на което комисията да действа като компетентен орган на държавата членка по произход по отношение на изискванията по глави IV, V, VI и VII от Директива (ЕС) 2016/97.
(2) Когато мястото, откъдето се управлява основната дейност – основното място на дейност, на застрахователен или презастрахователен посредник или на посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, със седалище в Република България, се намира в друга държава членка, комисията може да сключи споразумение с компетентния орган на приемащата държава членка, по силата на което компетентният орган на приемащата държава членка да действа като компетентен орган на държавата членка по произход по отношение на изискванията по глави IV, V, VI и VII от Директива (ЕС) 2016/97.
(3) В случай на споразумение по ал. 1 и 2 комисията уведомява посредника, за когото се отнася споразумението, както и Европейския орган.

Разпределяне на правомощия между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка

Чл. 323б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) При извършване на дейност по застрахователно, съответно презастрахователно посредничество при правото на установяване на територията на Република България комисията, съответно заместник-председателят, осъществява текущ надзор по отношение на дейността на клона за спазване на изискванията по чл. 146, ал. 5 – 8, чл. 149 – 151, чл. 288, ал. 1 – 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета.
(2) Комисията, съответно заместник-председателят, има право да проверява организацията на дейността на клона и да изисква извършването на необходимите промени, които да позволят прилагането на разпоредбите на чл. 146, ал. 5 – 8, чл. 149 – 151, чл. 288, ал. 1 – 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета, както и на нормативните актове по тяхното прилагане по отношение на дейността на клона на територията на Република България.

Нарушаване на задълженията при извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги

Чл. 323в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Когато комисията установи, че застрахователен или презастрахователен посредник, съответно посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нарушава разпоредбите на този кодекс, тя уведомява за това компетентния орган на държавата по произход.
(2) Когато въпреки предприетите мерки от компетентния орган на държавата членка по произход или ако такива мерки не са били предприети, или са били неефективни и застрахователният посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, продължава да действа по начин, който уврежда в значителна степен интересите на ползвателите на застрахователни услуги в Република България или правилното функциониране на застрахователния, съответно презастрахователния пазар, комисията, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, предприема подходящи мерки за предотвратяване на по-нататъшни нередности, включително чрез налагане на забрана за посредника да продължава да извършва нова стопанска дейност на територията на Република България. В случаите по изречение първо комисията може да отнесе въпроса до Европейския орган и да поиска от него съдействие съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.
(3) Алинеи 1 и 2 не засягат правомощията на комисията и на заместник-председателя да приложат мерки по чл. 587, съответно да наложат административни наказания за предотвратяване или прекратяване на нарушения, при необходимост от незабавни действия в защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги. В този случай комисията може да наложи забрана за посредника да продължава да извършва нова стопанска дейност на територията на Република България.
(4) Комисията уведомява незабавно писмено посредника по ал. 1, компетентния орган на държавата членка по произход, Европейския орган и Европейската комисия за всяка приложена от нея мярка по ал. 2 или 3 заедно с изчерпателните мотиви за нейното прилагане.

Нарушаване на задълженията при извършване на дейност при условията на правото на установяване

Чл. 323г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) При установяване на нарушение на изискванията по чл. 146, ал. 5 – 8, чл. 149 – 151, чл. 288, ал. 1 – 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета от застрахователен или презастрахователен посредник, съответно от посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване, комисията, съответно заместник-председателят, прилага мерките съгласно този кодекс.
(2) При установяване на нарушение на Директива (ЕС) 2016/97, различно от нарушенията на изискванията по чл. 146, ал. 5 – 8, чл. 149 – 151, чл. 288, ал. 1 – 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета, от посредник по ал. 1 комисията уведомява компетентния орган в държавата по произход на посредника. Прилага се чл. 323в, ал. 2, 3 и 4.

Действия при нарушения в друга държава членка

Чл. 323д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Когато комисията е била уведомена от компетентния орган на приемащата държава членка за извършено нарушение от местен застрахователен или презастрахователен посредник или от посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който извършва дейност в тази държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, комисията, съответно заместник-председателят, след установяване на нарушение прилага мерки по чл. 587 и уведомява компетентния орган на приемащата държава членка за тях.

Правомощия по отношение на националните разпоредби, установени в защита на обществения интерес

Чл. 323е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) В случай на нарушение на правилата по чл. 289 от застрахователен или презастрахователен посредник или от посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от друга държава членка, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, се прилагат мерките и санкциите, които се прилагат за лицата с постоянно пребиваване или със седалище в Република България. В този случай комисията може да наложи забрана за посредника да продължава да извършва нова стопанска дейност на територията на Република България.
(2) Комисията може да наложи забрана на разпространител на застрахователни продукти от друга държава членка да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, когато съответната дейност е изцяло или предимно насочена към територията на Република България с единствената цел за избягване на правни разпоредби, които биха били приложими, ако този разпространител на застрахователни продукти пребивава или има седалище в Република България, и когато неговата дейност застрашава сериозно правилното функциониране на пазара на застрахователни или презастрахователни продукти в Република България по отношение на защитата на ползвателите на застрахователни услуги. При налагане на забраната по изречение първо се прилага редът по чл. 587, ал. 5, 6, 8 и 9, чл. 588 и 589. В такъв случай комисията, съответно заместник-председателят, след информиране на компетентния орган на държавата членка по произход могат да предприемат по отношение на този разпространител на застрахователни продукти всички целесъобразни мерки съгласно този кодекс, необходими, за да бъдат защитени правата на ползвателите на застрахователни услуги в Република България.
(3) Комисията може да отнесе въпроса по ал. 2 до Европейския орган и да поиска от него съдействие в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.