Дял трети.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ. ПРАКТИКИ ПРИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Глава тридесет и трета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I.
Информация относно застрахователя или застрахователния посредник

Информация относно застрахователя

Чл. 324. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Достатъчно време преди сключване на застрахователния договор застрахователят е длъжен да предостави следната информация:
1. обстоятелството, че е застраховател, наименованието и правно-организационната си форма;
2. името на държавата членка, в която се намира седалището му, и името на държавата членка по седалището на клона, когато застрахователният договор се сключва чрез клон в държава членка, различна от държавата членка по седалището на застрахователя;
3. адреса на управление в държавата по седалището, както и адреса на управление на клона, когато застрахователният договор се сключва чрез клон в държава членка, различна от държавата членка по седалището на застрахователя;
4. реда за подаване на жалби съгласно правилата за уреждане на претенции по чл. 104, ал. 1 и интернет страницата, на която са публикувани;
5. възможността за подаване на жалби пред комисията и други държавни органи, както и формите за извънсъдебно разглеждане на спорове, които са на разположение на ползвателя на застрахователни услуги в Република България;
6. интернет адреса на доклада за платежоспособността и финансовото състояние на застрахователя;
7. (нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) дали предоставя съвет относно разпространяваните от него застрахователни продукти.
(2) Информацията по ал. 1, т. 2 се съдържа във всеки документ, който застрахователят изпраща до ползвателя на застрахователни услуги. Информацията по ал. 1, т. 3 задължително се вписва в застрахователния договор, съответно във всеки друг документ, с който се предоставя застрахователно покритие, когато от него произтичат задължения за ползвателя на застрахователни услуги.
(3) В договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, задължително се вписва и името и адресът, съответно наименованието и адресът на управление на представителя за уреждане на претенции на застрахователя в Република България. Когато адресът, на който се намира представителят, е различен от адреса му на управление, той също се вписва в застрахователния договор.
(4) Когато застрахователният договор се сключва чрез застрахователен посредник, информацията по ал. 1 – 3 се предоставя от застрахователния посредник.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) При директни продажби, достатъчно време преди сключването на застрахователен договор, застрахователят разкрива пред ползвателя на застрахователни услуги естеството на възнаграждението, получавано от неговите служители във връзка със застрахователния договор. Ако ползвателят прави плащания, различни от текущи премии и планирани плащания, по застрахователния договор след сключването му, застрахователят разкрива информацията по изречение първо за всяко подобно плащане.

Предоставяне на информация на ползватели на застрахователни услуги от застрахователен посредник

Чл. 325. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Достатъчно време преди сключване на застрахователен договор и ако е необходимо, при неговото изменение или подновяване застрахователният посредник предоставя на ползвателя на застрахователни услуги най-малко следната информация:
1. обстоятелството, че е застрахователен брокер, съответно застрахователен агент, името и адреса си, съответно наименованието, седалището и адреса на управление;
2. регистъра, в който е вписан, и начините, по които вписването може да се удостовери;
3. дали притежава пряко, или чрез свързани лица повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застраховател;
4. дали застраховател, или предприятие майка на застраховател притежава пряко или чрез свързани лица акции или дялове, представляващи повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователния брокер или застрахователния агент;
5. реда, по който могат да се подават жалби от ползватели на застрахователни услуги и други заинтересовани лица срещу застрахователния брокер или застрахователния агент;
6. възможността за подаване на жалби срещу застрахователния посредник пред комисията и други държавни органи, както и формите за извънсъдебно разглеждане на спорове, които са на разположение на ползвателя на застрахователни услуги в Република България;
7. (нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) дали представлява ползвателя на застрахователни услуги, или действа от името и за сметка на застраховател.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Достатъчно време преди сключване на застрахователния договор застрахователният посредник уведомява ползвателя на застрахователни услуги и за това дали:
1. предоставя съвети в качеството си на застрахователен брокер относно разпространяваните от него застрахователни продукти и дали предоставя съветите си в качеството си на застрахователен брокер съгласно чл. 325а, ал. 5, или
2. има договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи, като в този случай застрахователният посредник му предоставя имената на тези застрахователи, или
3. няма договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи и не предоставя съветите си съгласно чл. 325а, ал. 5, като в този случай застрахователният посредник му предоставя имената на застрахователите, за които може да извършва застрахователно посредничество;
4. естеството на възнаграждението, което получава във връзка със застрахователния договор;
5. във връзка със застрахователния договор работи срещу:
а) такса – възнаграждението му се изплаща пряко от клиента;
б) комисиона от какъвто и да е вид в случаите, когато възнаграждението му е включено в застрахователната премия;
в) друг вид възнаграждение, включително икономически ползи от всякакъв вид, предложени или дадени във връзка със застрахователния договор;
г) съчетание на който и да е от видовете възнаграждение, посочени в букви „а“, „б“ или „в“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Когато таксата се заплаща пряко от ползвателя на застрахователни услуги, застрахователният посредник го информира за нейния размер или, когато това не е възможно, за метода на нейното изчисляване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Когато ползвателят на застрахователни услуги прави плащания, различни от текущи премии и планирани плащания, по застрахователния договор след сключването му, застрахователният посредник разкрива информацията по ал. 1 – 3 преди всяко плащане.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, с изключение на посредниците по чл. 295, ал. 1, спазват разпоредбите на ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 и на ал. 2, т. 4.

Съвет и стандарти за продажби, когато не се предоставя съвет

Чл. 325а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Преди сключването на застрахователен договор разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да постави въпроси към ползвателя на застрахователни услуги и въз основа на информацията, предоставена от него, да определи неговите изисквания и потребности, както и да му предостави обективна информация относно застрахователния продукт в разбираема форма, така че да му даде възможност да вземе информирано решение. Разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да документира и съхранява документи за поставените въпроси към ползвателя, дадените отговори от него и предоставената информация за застрахователния продукт, когато е бил сключен застрахователен договор. Когато договорът е сключен от застрахователен агент, съхраняването на документите по изречение второ се извършва от застрахователя.
(2) Всяко предложение за сключване на договор трябва да съответства на изискванията и потребностите от застраховане на ползвателя на застрахователни услуги.
(3) Когато преди сключването на конкретен договор се предоставя съвет, разпространителят на застрахователни продукти предоставя на ползвателя на застрахователни услуги препоръка, съобразена с личните особености на ползвателя, в която се обяснява защо определен продукт отговаря най-добре на неговите изисквания и потребности.
(4) Видът и обемът на информацията по ал. 1 – 3 зависи от сложността на предлагания застрахователен продукт и от вида на ползвателя на застрахователни услуги.
(5) Когато застрахователният брокер уведомява ползвателя на застрахователни услуги, че предоставя съветите си въз основа на справедлив и личен анализ, той е длъжен да предоставя тези съвети след анализ на достатъчно голям брой застраховки, които се предлагат на пазара, за да е в състояние да направи лична препоръка, основана на професионални критерии, относно застрахователния договор, който би бил най-подходящ да удовлетвори потребностите на ползвателя на застрахователни услуги.
(6) При спазване на разпоредбите на чл. 326 – 328, независимо дали се предоставя съвет, или не и независимо дали застрахователният продукт е част от пакет съгласно чл. 333, преди сключването на договор разпространителят на застрахователни продукти, като отчита сложността на застрахователния продукт и вида на ползвателя на застрахователни услуги, му предоставя относимата информация за застрахователния продукт в разбираема форма, за да може той да вземе информирано решение.
(7) Във връзка с разпространението на застрахователни продукти по смисъла на раздел ІІ на приложение № 1 информацията по ал. 6 се предоставя чрез стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт на хартиен или друг траен носител.
(8) Информационният документ за застрахователния продукт по ал. 7 се изготвя от създателя на продукта и отговаря на следните изисквания:
1. представлява кратък самостоятелен документ;
2. представен е и е структуриран по ясен и лесен за четене начин, като се използва размер шрифт, който е удобен за четене;
3. еднакво добре разбираем е, когато е изготвен в цветен оригинал и когато е отпечатан или фотокопиран в черно и бяло;
4. съставен е на официалните езици или на един от официалните езици, използвани в частта от държавата членка, в която се предлага застрахователният продукт, или ако бъде договорено между ползвателя на застрахователни услуги и разпространителя, на друг език;
5. е точен и неподвеждащ;
6. съдържа заглавието „Информационен документ за застрахователен продукт“ в горната част на първата страница;
7. включва декларация, че пълната преддоговорна и договорна информация за продукта е предоставена в други документи.
(9) Информационният документ за застрахователния продукт се предоставя заедно с информацията по чл. 326.
(10) Информационният документ за застрахователния продукт съдържа следната информация:
1. информация относно вида застраховка;
2. обобщено описание на застрахователното покритие, включително основните застраховани рискове, застрахователната сума (или начина за нейното определяне) и когато е приложимо, географския обхват и обобщено описание на изключените рискове;
3. начини на плащане на премиите и срок на плащане;
4. основни изключения, когато не могат да се предявяват застрахователни претенции;
5. задължения при сключване на договора;
6. задължения по време на действието на договора;
7. задължения в случай на предявяване на застрахователна претенция;
8. срок на договора, включително началната и крайната му дата (или начина за тяхното определяне);
9. начините за прекратяване на договора.
(11) Стандартизираният формат на представяне на информационния документ за застрахователния продукт и подробностите за представянето на информацията по ал. 10 се определят с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1469 на Комисията от 11 август 2017 г. за определяне на стандартизирания формат на представяне на информационния документ за застрахователния продукт (ОВ, L 209/19 от 2017 г.).

Раздел II.
Информация относно застрахователния продукт

Обща информация преди сключване на застрахователен договор

Чл. 326. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Преди сключване на застрахователен договор разпространителят на застрахователни продукти, в това число посредниците по чл. 295, ал. 1, са длъжни да представят на всеки ползвател на застрахователни услуги следната информация относно застрахователния продукт:
1. приложимия закон спрямо застрахователния договор, когато страните нямат право на избор;
2. приложимия закон и закона, който застрахователят предлага да бъде избран, когато страните имат право на избор.

Допълнителна информация преди сключване на застрахователни договори по раздел І от приложение № 1

Чл. 327. (1) Преди сключване на застрахователен договор по застраховка по раздел І от приложение № 1 застрахователят, съответно застрахователният посредник, е длъжен да представи на всеки ползвател на застрахователни услуги следната допълнителна информация относно застрахователния продукт:
1. определянето на всяко плащане и всяка опция;
2. срока на договора;
3. начините за прекратяване на договора;
4. начините на плащане на премиите и срок на плащанията;
5. начините за изчисляване и разпределяне на бонусите, когато такива са предвидени;
6. откупната стойност и намалената застрахователна сума и степента, до която те са гарантирани;
7. премиите за всяко застрахователно плащане както за основните плащания, така и допълнителните плащания, когато това е относимо;
8. за полиците, свързани с дялове в инвестиционен фонд – определяне на дяловете, с които са свързани плащанията;
9. характера на базовите активи за полици, свързани с дялове в инвестиционен фонд;
10. условията, при които е възможно едностранно прекратяване на договора;
11. обща информация за данъчния режим, приложим към съответния договор.
(2) Застрахователят, съответно застрахователният посредник, предоставя също така и конкретна информация с оглед правилното разбиране на основните рискове по договора, които поема застраховащият, съответно застрахованият.

Информация, предоставяна по време на действието на застрахователния договор

Чл. 328. (1) Застрахователят е длъжен да представя на застраховащия следната информация по време на действие на застрахователния договор по раздел І от приложение № 1:
1. всяка промяна в общите условия, ако приложимото законодателство допуска това без съгласието на застраховащия;
2. всяка промяна във фирмата на застрахователя, правноорганизационната му форма или адреса на управление, съответно в адреса на управление на клона, с който е сключен договорът;
3. информацията по чл. 327, ал. 1, т. 4 – 10, в случай че промяната на общите условия или съответно на приложимото законодателство води до промяна в тези уговорки;
4. ежегодно информация за състоянието на бонусите.
(2) Когато във връзка с предложение за сключване или със сключване на договор за застраховка „Живот“ застрахователят предоставя данни за размера на евентуални плащания над и извън договорно определените плащания, застрахователят предоставя на застраховащия примерно изчисление, с което плащане на падежа се определя въз основа на изчислението на премията с три различни лихвени процента. Това не се прилага за краткосрочни застраховки. Застрахователят информира застраховащия, по ясен и разбираем начин, че примерното изчисление е само калкулационен пример, основаващ се на абстрактни допускания, и че застраховащият не може да обосновава каквито и да е претенции по договора въз основа на примерното изчисление.
(3) В случай на застраховки с участие в резултата застрахователят информира застраховащия писмено и ежегодно относно състоянието на вземанията му, представляващи участие в резултата. Освен това, когато застрахователят е предоставил данни относно евентуалното бъдещо развитие на участието в резултата, той информира застраховащия за разликите между действителното развитие и първоначалните данни.

Изключение от задължението за предоставяне на информация

Чл. 329. (1) (Предишен текст на чл. 329, изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Информацията по чл. 324, 325 и 325а може да не се предоставя при разпространение на застрахователни продукти за големи рискове или в случай на разпространение на презастрахователни продукти, както и при предоставяне на предварително покритие по реда на чл. 356.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Информацията, предвидена в чл. 341 и 342, не се предоставя на професионални клиенти по смисъла на член 4, параграф 1, т. 10 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.), наричана по-нататък „Директива 2014/65/ЕС“.

Способи за предоставяне на информация на ползвателите на застрахователни услуги

Чл. 330. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Разпространителите на застрахователни продукти предоставят безплатно информация по чл. 324 – 328, 341 и 342 на ползвателите на застрахователни услуги:
1. на хартиен носител;
2. по ясен и коректен начин, разбираем за ползвателя на застрахователни услуги;
3. на официалния език на държавата членка, в която е разположен рискът, или на друг език – със съгласието на ползвателя на застрахователни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Информацията по ал. 1 може да се предостави и на:
1. друг траен носител, различен от хартия, при спазване на условията по ал. 4;
2. страница в интернет при спазване на условията по ал. 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Когато информацията по ал. 1 се предоставя на траен носител, различен от хартия, или чрез страница в интернет, по искане на ползвателя на застрахователни услуги тя му се предоставя безплатно и на хартиен носител.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Информацията по ал. 1 може да се предостави на траен носител, различен от хартия, ако:
1. използването на трайния носител е подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и ползвателя на застрахователни услуги;
2. на ползвателя е била предоставена възможността да получи информацията на хартиен носител или на друг траен носител и той е избрал другия носител.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Информацията по ал. 1 може да се предоставя чрез страница в интернет, ако е адресирана лично до ползвателя на застрахователни услуги или ако са изпълнени следните условия:
1. предоставянето на посочената информация чрез страница в интернет е подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и ползвателя на застрахователни услуги;
2. ползвателят на застрахователни услуги се е съгласил посочената информация да му се предоставя чрез страница в интернет;
3. ползвателят на застрахователни услуги е бил уведомен по електронен път за адреса на страницата в интернет и за мястото в този сайт, на което може да се намери посочената информация;
4. гарантирано е, че посочената информация може да се намери на страницата в интернет за целия период, през който основателно може да се смята, че ползвателят на застрахователни услуги има нужда от нея.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) За целите на ал. 4 и 5 предоставянето на информация на траен носител, различен от хартия, или чрез страница в интернет се смята за подходящо с оглед на деловите отношения между разпространителя на застрахователни продукти и ползвателя на застрахователни услуги, ако има доказателство, че ползвателят има редовен достъп до интернет. За такова доказателство се смята предоставянето от ползвателя на застрахователни услуги на адрес на електронна поща за целите на деловите отношения.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) При разпространението на застрахователни продукти по телефона информацията, предоставена на ползвателя на застрахователни услуги от разпространителя на застрахователни продукти до сключването на договора, включително информационният документ за застрахователния продукт, трябва да съответстват на правото на Европейския съюз относно предлагането на финансови услуги на потребители от разстояние. В случаите, когато ползвателят на застрахователни услуги предварително е избрал да получи информация на траен носител, различен от хартия, съгласно ал. 4, разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да му я предостави в съответствие с ал. 1 или 2 незабавно след сключването на застрахователния договор. Изречение първо и второ не създават правна възможност за сключване на застрахователни договори по телефона в случаите, когато е приложим българският закон за застрахователния договор.