Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.)
Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Преди разрешаване ползването на строежите инвеститорът на съответните обекти предоставя на представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда и водите в приемателната комисия:
1. протоколи за изпитването на отделните апарати, възли и участъци на пречиствателните съоръжения;
2. протоколи за технологично изпитване при регламентирано натоварване на пречиствателните съоръжения (инсталации);
3. протоколи за измерените емисии;
4. инструкции за експлоатация и контрол на пречиствателните съоръжения;
5. списък на отговорните лица за опазване на околната среда на обекта и за експлоатацията и контрола на отделните пречиствателни съоръжения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Въз основа на предоставената информация и на допълнителни проучвания (проверки, измервания, преглед на проекти и др.) представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда и водите дават съгласие или мотивиран отказ за разрешаване ползването на съответните строежи.
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) (1) С наредба на министъра на околната среда и водите се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ, L 286/1 от 31 октомври 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1005/2009“.
(2) С наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 517/2014“, по отношение на:
1. стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове;
2. термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове;
3. електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове;
4. двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове;
5. оборудване, съдържащо разтворители на основата на флуорсъдържащи парникови газове;
6. стационарно противопожарно оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове;
7. хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета – във връзка с прилагането на изискванията по извършването на дейностите по монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт, извеждане от експлоатация, проверка за течове и възстановяване на флуорсъдържащите парникови газове;
8. климатично оборудване на моторни превозни средства – във връзка с прилагането на изискванията по извършването на дейностите по възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове;
9. европейски и/или международни стандарти, посредством прилагането на които се въвеждат изисквания за работа с оборудване, съдържащо охладители, представляващи алтернатива на флуорсъдържащите парникови газове.
(3) Проверката за съответствието с изискванията на чл. 4, параграфи 1 и 3 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, както и на операторите на моторните превозни средства по отношение на възстановяването на флуорсъдържащи парникови газове от климатичното им оборудване, за установяване на съответствие с чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 517/2014, се извършва при периодичен преглед за проверка на техническата изправност по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на моторните превозни средства и техните ремаркета, когато са оборудвани с хладилни устройства, чрез извършване на проверка на документите, изготвени и поддържани по реда на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014.
(4) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица контролират спазването на изискванията на наредбата по ал. 1.
(5) Контролът по спазването на изискванията на наредбата по ал. 2 се извършва от:
1. министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) или оправомощени от тях длъжностни лица с изключение на изискванията по т. 2;
2. директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица по отношение на изискванията към лицата, извършващи дейности по монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт, извеждане от експлоатация и проверка за течове на стационарното противопожарно оборудване, както и по възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от това оборудване, по чл. 3, параграф 4 и чл. 6, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 517/2014.
(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и/или директорът на Агенция „Митници“ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол съобразно своята компетентност в случаите по:
1. член 5, чл. 6, чл. 7, параграф 2, чл. 8, параграф 3, чл. 9, чл. 10, параграф 3, чл. 11, параграф 5, чл. 15, 16, 17 и чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2009;
2. член 7, параграф 2, чл. 11, параграф 1, чл. 12, параграфи 1 – 13, чл. 14, параграфи 1 – 3, чл. 15, параграф 1, ал. 2 и чл. 17, параграф 1, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 517/2014.
(7) Министърът на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и оправомощени от тях длъжностни лица при упражняване на контрола по ал. 4, ал. 5, т. 1 и ал. 6, както и при упражняване на контрола по Регламент (ЕО)№ 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014 имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните предприятия;
2. да изискват информация и документи, да правят анализи на място и/или да вземат проби за лабораторни анализи с цел установяване на съответствието на веществата, оборудването и продуктите по Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕС) № 517/2014;
3. да изискват информация за количествата произведени, внесени, изнесени и пуснати на пазара вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорсъдържащи парникови газове, както и за произведени, внесени, изнесени и пуснати на пазара количества продукти и оборудване, съдържащи или зависещи от вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорсъдържащи парникови газове;
4. да дават предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, употреба, изтегляне от пазара и/или унищожаване на вещества, оборудване и/или продукти и ограничаване на емисии при констатирани несъответствия с изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕС) № 517/2014;
5. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е с фактическа сложност и/или изисква специални знания.
(8) Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ или оправомощени от него длъжностни лица при упражняването на контрола по ал. 5, т. 2 имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните обекти;
2. да изискват информация и документи с цел установяване на съответствието на веществата и/или оборудването с изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014.
(9) Директорът на Агенция „Митници“ и оправомощени от него длъжностни лица при упражняването на контрола по ал. 6 имат право:
1. при съмнение за нарушения на забраните и/или на ограниченията, посочени в Регламент (ЕО) № 1005/2009 или Регламент (ЕС) № 517/2014, да задържат веществата, продуктите и/или оборудването до получаване на становище от министъра на околната среда и водите, от директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите или от оправомощените от тях длъжностни лица;
2. след получаване на становището по т. 1:
а) (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) в случай на установено нарушение – да разрешава вдигането на стоките за допустимия митнически режим, реекспорт или унищожаване в съответствие със становището;
б) в случай че не бъде установено нарушение – да разрешава вдигането на веществата, продуктите и/или оборудването.
(10) Директорите на РИОСВ, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, директорът на Агенция „Митници“ писмено информират министъра на околната среда и водите за всяко установено нарушение на Регламент (ЕС) № 517/2014 или на Регламент (ЕО) № 1005/2009, или на наредбите по ал. 1 или 2, както и за предприетите мерки, в срок, не по-дълъг от 30 дни от датата на установяване на нарушението.
(11) Контролните органи по ал. 4, 5 и 6 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.
(12) Контролът по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 се осъществява от:
1. министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на хлорфлуорвъглеводороди, бромохлорвъглеводороди и ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди;
2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на метилбромид за карантина и обработка на пратки преди износ и/или за критични нужди;
3. министъра на отбраната или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от тях длъжностни лица – по използването на халони за критични нужди.
(13) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.
(14) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по докладване на Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.
Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Лицата, които извършват дейности, свързани със:
1. извличане на ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди от хладилни или климатични инсталации, или термопомпи, с цел регенериране и последващ износ за употреби, различни от унищожаване, са длъжни да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2;
2. проверки за течове, сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации, или термопомпи, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой, са длъжни:
а) да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2;
б) при извършване на дейности по поддръжката и/или сервизното обслужване на оборудването да предприемат мерки за незабавно извличане на веществата по т. 1 с цел унищожаването им в съответствие с изискванията на чл. 22, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 1005/2009;
3. извличане на вещества, които нарушават озоновия слой, с цел унищожаване, предават веществата на лица, притежаващи разрешение по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците или комплексно разрешително в съответствие с чл. 117 от Закона за опазване на околната среда за третиране на съответния вид отпадък.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., в сила от 06.12.2010 г., предишна ал. 1 – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Документ за правоспособност на лица, които извършват дейности, свързани с проверки за течове, извличане на вещества, които нарушават озоновия слой, с цел унищожаването им се издава от Българската браншова камара – машиностроене, при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., в сила от 06.12.2010 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Органът по ал. 2 създава и поддържа информационна база данни за лицата по ал. 2, получили документи за правоспособност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., в сила от 06.12.2010 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Информационната база данни по ал. 3 е достъпна на интернет страницата на органа по ал. 2.
Чл. 17б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г. (*), изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) (1) Физическите лица са длъжни да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на чл. 10, параграфи 3 – 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014 и на наредбата по чл. 17, ал. 2 за извършване на дейности, свързани със:
1. проверки за течове на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива;
2. възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от охлаждащи вериги на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, стационарно оборудване, съдържащо разтворители на основата на тези газове, както и стационарна електрическа комутационна апаратура;
3. монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове.
(2) Юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, както и стационарни термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, са длъжни да притежават документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014, издаден при условията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от регламента и на наредбата по чл. 17, ал. 2.
(3) Документите за правоспособност по ал. 1 и 2 се издават от:
1. Българската браншова камара по машиностроене – за дейности, свързани с проверки за течове, възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива, както и извличане на флуорсъдържащи парникови газове от климатични инсталации на някои моторни превозни средства;
2. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи – за дейности, свързани с проверки за течове, възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно противопожарно оборудване, съдържащо 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато е херметически затворено и етикетирано като такова;
3. Българската браншова камара на енергетиците – за дейности, свързани с възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарна електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове;
4. Българската стопанска камара – за дейности, свързани с извличане на разтворители на базата на флуорсъдържащи парникови газове от стационарно оборудване.
(4) Дейността на органите по издаване на документи за правоспособност по ал. 3 се осъществява съгласно:
1. член 10, параграфи 1 – 9 от Регламент (ЕС) № 517/2014;
2. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2067 на Комисията от 17 ноември 2015 г. за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване и хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, както и за сертифицирането на дружества по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове (ОВ, L 301/28 от 18 ноември 2015 г.) и на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания за програми за обучение и на условия за взаимно признаване на атестати за обучение на служители по отношение на климатичните инсталации на някои моторни превозни средства, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/25 от 3 април 2008 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 1;
3. член 10 от Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение на стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/12 от 3 април 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент(ЕО) № 304/2008“, когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 2;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2066 на Комисията от 17 ноември 2015 г. за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица, извършващи монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове, или събиране и съхраняване на флуорсъдържащи парникови газове от стационарна електрическа комутационна апаратура (ОВ, L 301/22 от 18 ноември 2015 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 3;
5. член 4 от Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители, извършващи извличане от съоръжения на някои разтворители на базата на флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/21 от 3 април 2008 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 4.
(5) Органите по ал. 3 създават и поддържат информационна база данни за физическите и юридическите лица по ал. 1 и 2, получили документи за правоспособност.
(6) Органите по ал. 3, т. 1, 3 и 4 и Академията на Министерството на вътрешните работи, в качеството си на оценяващ орган по чл. 11 на Регламент (ЕО) № 304/2008, създават и поддържат актуална информация относно приложими технологии, които да заменят или да намаляват употребата на флуорсъдържащи парникови газове, и безопасната работа с тях.
(7) Информацията по ал. 5 и 6 е достъпна на интернет страниците на съответните сертифициращи и оценяващи органи.
Чл. 17в. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) (1) Директорът на Агенция „Митници“ и министърът на околната среда и водите със споразумение определят реда и начина, по който Агенция „Митници“ предоставя на Министерството на околната среда и водите необходимата информация във връзка с вноса и/или износа на веществата, продуктите и оборудването, които са предмет на ограничения, съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.
(2) Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи предоставя на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 1 април на текущата година информация за операторите на стационарно противопожарно оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове от 5 тона СО2 еквивалент или повече, намиращи се на територията на Република България, в съответствие с установен с наредбата по чл. 17, ал. 2 формат.
(3) (В сила от 01.07.2017 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данните за извършените проверки за течове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт и/или възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от оборудването на хладилните камиони и ремаркета, регистрирани на територията на Република България, се въвеждат в информационната система по чл. 147, ал. 8 от Закона за движението по пътищата.
(4) (В сила от 01.07.2017 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данните по ал. 3 се попълват от лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, до 15 февруари на текущата година със следната информация за предходната календарна година:
1. при първоначално вписване на оператор:
а) наименование на юридическо лице, единен идентификационен код/име на физическо лице, адреси на управление и месторабота (гараж, автопарк);
б) регистрационен номер и идентификационен номер на превозното средство;
в) лице за контакт, телефон/факс/електронна поща;
г) вид на оборудването;
д) вид на заредените флуорсъдържащи парникови газове и количеството, при което се осигурява експлоатация на оборудването; количеството следва да е посочено в тонове СО2 еквивалент;
2. при извършване на изброените по ал. 3 дейности:
а) дейността, извършена за сметка на оператора;
б) дата, на която е извършена съответната дейност;
в) количествата употребени и/или възстановени флуорсъдържащи газове, в килограми;
г) в случай на извършени дейности по възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове – последващите дейности по третиране на газовете (регенериране, рециклиране и/или унищожаване) и наименование на лицето, на което са предадени газовете за извършване на съответното третиране.
(5) (В сила от 01.07.2017 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Изменение, допълване и/или заличаване на вписаната информация в информационната система по ал. 4, т. 1 се прави от лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, в срока по ал. 4 или по предложение на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице в резултат от констатирани при проверките по чл. 17, ал. 7, т. 2 несъответствия.
(6) (В сила от 01.07.2017 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице предоставя:
1. на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице достъп до данните, вписани по ал. 3, включително възможност за тяхното изменение, допълване и/или заличаване, и информация за потребителя, който е вписал информацията по ал. 4 и/или е направил изменения, допълнения и/или заличаване по ал. 5;
2. на лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, достъп до информационната система, включително, при необходимост, обучение за работа със системата, по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 17г. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице създава и поддържа информационна система за събиране и обработване на данни за флуорсъдържащите парникови газове.
(2) Съдържанието и изискванията към информационната система се определят с наредбата по чл. 17, ал. 2.
Чл. 18. Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух, са длъжни:
1. (доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) да провеждат емисионен контрол, включително собствени измервания – непрекъснати (автоматични) и/или периодични, да извършват редовни проверки и да изготвят и изпълняват програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения с оглед на осигуряване спазването на емисионните норми, по определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон, и/или с комплексното разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда;
2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) да уведомяват своевременно общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите за предстоящи промени в суровините и в технологичните процеси, които ще доведат до изменения в условията и изискванията за осигуряване качеството на атмосферния въздух, както и при извършване на ремонтни работи на пречиствателните съоръжения;
3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) в едномесечен срок да уведомяват общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите за промените в предмета на дейност, в наименованието, на собственика на обекта и на лицата, отговарящи за опазване на околната среда;
4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) незабавно да уведомяват общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до увеличаване на емисиите или да предизвикат влошаване качеството на атмосферния въздух, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;
5. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи до обектите и съоръженията и до всички документи и данни, свързани с емисии в атмосферния въздух, както и да им оказват съдействие при изпълнението на техните функции.
Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да осигурят и да гарантират съответствието им с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Съответствието на течните горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, се декларира след изпитване на представителна проба от всяка партида в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.
(4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се регламентират в наредбата по чл. 8, ал. 1.
(5) Лицата по ал. 2 носят отговорност за верността на съдържанието на декларацията за съответствие.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Лицата по ал. 2 са длъжни да съхраняват декларацията за съответствие на всяка партида течно гориво не по-малко от 5 години от датата на издаването и.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Лицата по ал. 2 са длъжни при поискване да представят на контролните органи по чл. 30б оригинали или заверени от тях копия на декларациите за съответствие, а при внос от трета държава или при въвеждане от друга държава – членка на Европейския съюз, и документи, удостоверяващи осъществената търговска операция за проверяваните партиди течни горива.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Местните снабдители на корабно гориво са длъжни при доставката на горивото да представят разписка за предаденото гориво съгласно Анекс VI на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г., придружена от запечатана проба, подписана от корабния агент или от капитана на кораба.
(9) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Лицата, които освобождават за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им. В случай че не се извършва смесване при освобождаване за потребление, лицата предоставят вече съставената декларация за освободената партида.
Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) Лицата, които разпространяват течни горива, са:
1. отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) длъжни да предоставят за всяко последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида с гориво, придружена от стоков, търговски или друг документ, съдържащ количеството на разпространяваната партида и крайния разпространител;
3. (нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) длъжни да заверят декларацията за съответствие, в случай че партида с гориво се разделя между двама или повече разпространители/крайни разпространители, като посочат количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция;
4. (предишна т. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) длъжни да предоставят на контролните органи по чл. 30б копие от декларацията за съответствие по т. 2 или заверено копие по т. 3;
5. (предишна т. 4, доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) длъжни да съхраняват копието от декларацията за съответствие по т. 2 или по т. 3 за срок една година от датата на издаване.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Лицата, които транспортират течни горива, са длъжни при поискване да представят на контролните органи по чл. 30б копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 2 или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3 и документите, придружаващи транспортираното от тях гориво.
(3) Лицата, които използват течни горива по смисъла на този закон или са техен краен разпространител, са:
1. отговорни за съответствието на разпространяваните или използваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) длъжни да предоставят на контролните органи по чл. 30б копие от декларацията за съответствие по ал. 1, т. 2 или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3 на проверяваното гориво и копие от документа за експедиция.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) Крайните разпространители са длъжни да поставят:
1. маркировка съгласно § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби;
2. на видно и достъпно за потребителя място информация за вид на горивото, изисквания за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, и декларация за съответствие за разпространяваната партида.
(5) Лицата по ал. 1, 2 и 3 и по чл. 18а, ал. 1 са длъжни да:
1. уведомяват контролните органи в едномесечен срок от промените в предмета на дейност, в наименованието на собственика на обекта, в адреса на управление на фирмата или в данъчния адрес;
2. осигуряват неограничен достъп на контролните органи по чл. 30б до обектите по чл. 3, ал. 1, т. 5;
3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) уведомяват в срок от един месец контролните органи по чл. 30б за извършените действия по изтегляне на течното гориво в резултат на принудителна мярка по чл. 30г, ал. 1, т. 3 като предоставят документи, удостоверяващи изтеглянето;
4. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) предоставят на контролните органи по чл. 30б счетоводни, търговски или други книги и документи, единен идентификационен код или БУЛСТАТ, адрес на управление и данъчен номер на проверяваното лице, както и лични данни и друга информация за установяване на административно нарушение по чл. 34 – 34г;
5. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват годишна програма за техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания за качество на течните горива, която да бъде поставена на видно място на обекта;
6. предприемат незабавно мерки за отстраняване на настъпилите производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до влошаване качеството на течните горива, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;
7. оказват съдействие на контролните органи по чл. 30б при изпълнение на техните функции.
Чл. 18в. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) (1) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да оценят или да организират оценяването и да удостоверят съответствието им с изискванията за качество.
(2) Редът и начинът за оценяване и удостоверяване на съответствието на твърдите горива с изискванията за качество се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1.
(3) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида.
(4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1.
(5) Съответствието на твърдите горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8а, ал. 1, се декларира след изпитване на представителна проба от всяка партида въз основа на протокола от изпитване.
(6) Изпитването по ал. 5 се извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.
Чл. 18г. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Регистрираните лица по чл. 8б, ал. 3 са длъжни да разпространяват само във вписаните в регистъра по чл. 8б, ал. 1 обекти твърди горива, които съответстват на изискванията за качество, опаковани са и са етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8а, ал. 1 и са придружени с декларация за съответствие и с копие от протокола от изпитване за всяка партида.
Чл. 18д. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.12.2019 г.) (1) Операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 20 MW, използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото.
(2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява:
1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото;
2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво;
3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;
4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца.
(3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.
(4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.
(5) При извършване на проверка операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.
