Глава четиридесет и пета.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАСТРАХОВКИ „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“
Задължително застраховане
Чл. 468. (1) Застраховка „Гражданска отговорност“, за чието сключване съществува законово задължение (задължително застраховане), се сключва със застраховател, който има право да извършва дейност на територията на Република България.
(2) Изискванията на тази глава се прилагат и когато застрахователният договор предоставя покритие над минимално изискваното от закона.
(3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, минималната застрахователна сума при задължително застраховане на „Гражданска отговорност“ е в размер 500 000 лв. на застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички застрахователни събития за срок една година.
Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.
(2) Правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ се погасяват с давността по чл. 378, ал. 2.
(3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се смята, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност.
(4) Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в случаите по чл. 433.
(5) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.
(6) Освен ако със закон е предвидено друго, при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността.
Последователност на удовлетворяване на претенциите
Чл. 470. (1) Когато претенциите за обезщетение, произтичащи от едно и също застрахователно събитие, надвишават застрахователната сума (лимита на отговорност), плащанията се извършват в следната последователност и при условията на съразмерност в рамките на един и същ ред:
1. претенции за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, освен ако увреденото лице е получило обезщетение от друг застраховател, от системата на социалното осигуряване или от трето лице;
2. претенции за вреди на имущество, нанесени на физически и юридически лица, освен ако те са получили обезщетение от друг застраховател или от трето лице;
3. претенции на застрахователи или трети лица, които са се суброгирали в правата срещу застрахователя относно неимуществени или други вреди;
4. всички други претенции.
(2) Когато застрахователната сума е изчерпана при удовлетворяване на претенциите по ал. 1, лицето, което е от кръга на правоимащите по ал. 1, но не е било част от разпределението по причини, за които то отговаря, не може впоследствие да отправи претенция към застрахователя, при условие че застрахователят не е предвиждал и не би следвало да предвижда предявяването на такава претенция съобразно предоставените му документи при предявяване на предходните претенции.
