Глава петдесет и втора
ОБЕЗПЕЧИТЕЛЕН ФОНД НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Раздел I
Общи положения
(Загл. ново – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Финансиране на Обезпечителния фонд
Чл. 563. (1) Средствата на Обезпечителния фонд по чл. 521, ал. 1, т. 2 се набират от:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) годишни вноски на застрахователите по чл. 520, ал. 3;
2. (нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) допълнителни вноски на застрахователите по чл. 520, ал. 3;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) доходи от инвестиране на средствата на Обезпечителния фонд;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) получените от Обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в несъстоятелност в случаите на суброгация на Гаранционния фонд;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) приходи от вземания по регресни искове;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) други източници, незабранени със закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Вноските по ал. 1, т. 1 за всяко превозно средство по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определят като процент от начислената застрахователна премия, но не по-малко от 2 евро. Вноските по ал. 1, т. 1 по застраховка „Злополука“ на пътниците се определят за всяко място без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка за съответната година, но не по-малко от 0,10 евро.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Вноските по ал. 1, т. 1 за застраховките по раздел І на приложение № 1 се определят за:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година в размер, не по-нисък от 0,36 евро;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година в размер, не по-нисък от 0,51 евро, но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия и при спазване на следните правила, когато:
а) едно лице е застраховано с един договор, независимо дали индивидуален, или групов, за него се дължи една вноска;
б) едно лице е застраховано с повече от един договор, независимо дали индивидуален, или групов, за него се дължат толкова вноски, колкото са застрахователните договори, по които то е застраховано;
в) едно лице е застраховано по застраховка в полза на трето лице, в т.ч. по договор в полза на кредитор, базата за определяне на вноската е броят на лицата, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е застраховано лицето, което е титуляр на правата по договора, като по тези договори вноска се дължи за всяко лице, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е сключена застраховката;
г) с един застрахователен договор е предвидено покритие както по рискова, така и по друга застраховка по раздел І от приложение № 1, се дължи вноската по тази точка, освен в случаите, когато е определена в процентно изражение от размера на дължимата годишна премия и размерът на така определената вноска за всяко лице, застраховано с договор с комбинирано покритие, е по-нисък от вноската по т. 1, като в тези случаи се дължи вноската по т. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато договор по ал. 3 осигурява покритие по отношение на едно лице за съответна година, се дължи вноска за лицето независимо дали е събрана застрахователна премия.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Процентът и размерът на вноската се посочват на отделен ред в застрахователната полица и вноската се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея.
(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователят внася общата сума на дължимите вноски по ал. 1, т. 1 в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнасят.
(7) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Комисията по предложение на съвета на Гаранционния фонд или по своя инициатива определя с решение размера на допълнителните вноски по ал. 1, т. 2 и срока за тяхното извършване.
(8) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.
Финансиране от Обезпечителния фонд при прехвърляне на портфейл на застраховател
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 564. (1) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.).
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случай на прехвърляне на застрахователен портфейл от договори по застраховките, подлежащи на гарантиране по тази глава от квестори на застраховател по реда на чл. 599, ал. 2, комисията може с решение да задължи Гаранционния фонд да финансира недостиг на средства за покритие на технически резерви на застрахователя до гарантирания размер по чл. 565, ал. 2.
Гарантирани от Гаранционния фонд вземания към застраховател с отнет лиценз
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 565. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) При условията на този кодекс Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд гарантира вземанията на правоимащите лица за обезщетения във връзка със застраховките по ал. 2 при отнемане на лиценз на местен застраховател или на застраховател от трета държава за извършваната от него дейност чрез клон в Република България, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.
(2) Вземанията по ал. 1 се гарантират, както следва:
1. на всички увредени лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – в пълен размер съгласно приложимото право по мястото на застрахователното събитие, до размера на застрахователната сума по чл. 492 или до размера, определен съгласно законодателството на другата държава членка, когато това покритие е по-високо;
2. по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – до размера по чл. 476;
3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) на едно лице по застраховките по раздел I от приложение № 1 в един застраховател независимо от броя на вземанията му и размера им – общо до 100 000 евро; за вземания на лицето се смятат вземанията по застрахователния договор, в т.ч. вземанията за откупна стойност и за връщане на застрахователна премия по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор.
(3) В случаите на плащане от страна на бюрото по чл. 506 вместо застраховател с отнет лиценз по ал. 1 в полза на лица по ал. 2, т. 1 за събития, възникнали извън територията на Република България, за бюрото възниква вземане към Гаранционния фонд, при условие че в срок 60 дни от отправяне на искането за възстановяване на съответната сума от бюрото към застрахователя последният не е възстановил тази сума или бюрото не се е удовлетворило за извършеното от него плащане чрез банковата гаранция по чл. 508, ал. 2, или чрез презастрахователните договори на застрахователя или на бюрото. Гаранционният фонд заплаща от Обезпечителния фонд при условията и по реда на тази част дължимата сума в срок 15 дни от датата на предявяване на вземането на бюрото.
Изключения
Чл. 566. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) В случай на отнемане на лиценз на застраховател по чл. 565, ал. 1 не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 565, ал. 2, т. 3 на:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) лица, притежаващи акции, които им осигуряват 5 или повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;
2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България;
3. ръководителя и служителите във функцията за съответствие, функцията за вътрешен одит на застрахователя и на регистрираните одитори, избрани по установения в закона ред да заверят годишния отчет на застрахователя;
4. лица, които са свързани със застрахователя, на лица, които са участващи в застрахователя, и на лица, които са свързани с лица, участващи в застрахователя, както и на лица по т. 1 – 3 в такива лица;
5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;
6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително, на физически лица по т. 1 – 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2025 г.) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
(3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане.
Основания за плащания от Обезпечителния фонд
(Загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Чл. 567. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Гаранционният фонд при условията и по реда на тази глава плаща със средства от Обезпечителния фонд:
1. като краен платец вземанията на увредените лица за обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена от застраховател със седалище в Република България, включително при условията на право на установяване или на свобода на предоставяне на услуги в други държави членки, във връзка с превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на съответната държава членка, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;
2. като краен платец вземанията на увредените лица за обезщетения по гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена от застраховател със седалище в Република България, включително при условията на право на установяване или свобода на предоставяне на услуги в други държави членки, във връзка с превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;
3. като междинен платец обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към увредените лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, за застрахователни събития, настъпили в Република България, когато застраховката е сключена от застраховател от друга държава членка, включително от застраховател, извършващ дейност на територията на Република България, когато спрямо този застраховател е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация;
4. като междинен платец обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към увредените лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, за застрахователно събитие, настъпило на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро членува в системата „Зелена карта“, във връзка с превозно средство, което обичайно се намира на територията на друга държава членка, и застраховката е сключена от застраховател от друга държава членка, спрямо който е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация;
5. гарантираните вземания по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, сключена от застраховател със седалище в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;
6. гарантираните вземания по застраховка по раздел I от приложение № 1, сключена от застраховател със седалище в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.
(2) От средствата на Обезпечителния фонд Гаранционният фонд покрива недостиг на средства за:
1. разноски, свързани с производство по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България;
2. разноски, свързани с производство по ликвидация на застраховател със седалище в Република България, когато Гаранционният фонд е назначен за ликвидатор;
3. покритие на технически резерви съгласно чл. 564.
(3) Гаранционният фонд може да закупува със средства от Обезпечителния фонд презастрахователното покритие съгласно чл. 530 за отговорностите си съгласно тази глава във връзка с отнемане на лиценз на застрахователи.
Чл. 568. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г., изм., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.).
Чл. 569. (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.).
Ограничение на рекламите
Чл. 570. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Застрахователите по чл. 520, ал. 3, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част.
Раздел II
(Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Защита на увредените лица при ликвидация и несъстоятелност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Оповестяване на информация
Чл. 570а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Без да се засяга действието на чл. 13, ал. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор, комисията уведомява обществеността, Гаранционния фонд и бюрото по чл. 506 за издаването на всяко решение за отнемане на лиценз на застраховател със седалище в Република България или на клон на застраховател от трета държава със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в деня на издаване на решението.
(2) Гаранционният фонд уведомява компенсационните органи и органите, изпълняващи функциите, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 в другите държави членки, за всяко решение за отнемане на лиценз на застраховател със седалище в Република България или на клон на застраховател от трета държава със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сътрудничество с други органи в държавите членки
Чл. 570б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Гаранционният фонд сътрудничи в приложимите срокове с другите органи, изпълняващи функциите, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 в другите държави членки, както и с всички други заинтересовани лица, включително със застрахователя в процес на ликвидация или в производство по несъстоятелност, с лицата, които го управляват и представляват, и с компетентните национални органи на другите държави членки, във всички етапи на производствата по тази глава.
(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва според необходимостта изискване, получаване и предоставяне на информация, включително относно фактите и обстоятелствата по конкретни претенции за обезщетение.
Предоставяне на информация от квестора и ликвидатора
Чл. 570в. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) В тримесечен срок от вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел квесторът на застрахователя, съответно на клона по чл. 565, ал. 1, предоставя на Гаранционния фонд списък на предявените към тази дата пред застрахователя претенции за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите заедно със:
1. имената, личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността на лицето, когато е наличен, адреса за кореспонденция и платежна сметка на всяко лице, претендиращо обезщетение;
2. събраните доказателства по предявените претенции;
3. становище относно основателността на всяка претенция и, където е приложимо, относно размера на обезщетението по тях.
(2) В случай на претенции, предявени след датата на вписването на квестора в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно след откриването на производство по ликвидация, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, квесторът, съответно ликвидаторът, ги предава на Гаранционния фонд заедно с всички приложени документи в срок не по-късно от 7 дни от получаването.
Прилагане на споразумения
Чл. 570г. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Гаранционният фонд по чл. 518 при изпълнение на дейностите по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 прилага и сключените от него споразумения по чл. 10а, параграф 13 и чл. 25а, параграф 13 от Директива 2009/103/ЕО.
Претенция от увредено лице пред Гаранционния фонд
Чл. 570д. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Увредено лице, което пребивава в Република България, може да предяви претенция пред Гаранционния фонд при спазване на чл. 380 за събитие, настъпило:
1. на територията на Република България – в случаите по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 3;
2. на територията на друга държава членка – в случаите по чл. 567, ал. 1, т. 4.
(2) Увредено лице, което пребивава в Република България, може да предяви претенция пред Гаранционния фонд и когато застрахователното събитие е настъпило извън Република България, причинено от превозно средство, застраховано от застраховател по чл. 567, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Гаранционният фонд изплаща обезщетенията по ал. 1, т. 1 до размерите по чл. 492, а обезщетенията по ал. 1, т. 2 и по ал. 2 – до размера на минималните застрахователни суми в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие.
(4) Гаранционният фонд в срок три работни дни информира застрахователя по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4 или лицата, които го управляват и представляват, че е получил претенция от увреденото лице, а когато застрахователят е от друга държава членка, уведомява и съответния орган, изпълняващ функцията на краен платец в държавата членка по произход на застрахователя. В случаите по ал. 1, т. 2 Гаранционният фонд информира и бюрото по чл. 506, в качеството му на компенсационен орган, и представителя за уреждане на претенции на застрахователя в Република България, когато е приложимо.
(5) Застрахователят по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2 или лицата, които го управляват и представляват, информират Гаранционния фонд:
1. дали потвърждава отговорността си (наличието на покритие) по отправената претенция, съответно предоставя информация дали вече е платил, или ще плати претендираното обезщетение, или
2. дали оспорва изцяло или частично отговорността си по отправената претенция.
(6) Застрахователят по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2 или лицата, които го управляват и представляват, имат задълженията по ал. 5 и в случай на получаване на уведомление от орган, изпълняващ функцията на междинен платец в друга държава членка.
(7) В срок до три месеца от датата, на която увреденото лице е предявило своята претенция за изплащане на обезщетение, съответно от датата, на която квесторът на застрахователя е предоставил информацията по чл. 570в, която дата е по-рано, и въз основа на получената информация, включително от увреденото лице, Гаранционният фонд предоставя на увреденото лице:
1. мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е налице основание за плащане по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4, както и че претенцията е основателна, не се оспорва и размерът на вредите е частично или изцяло установен, или
2. мотивиран отговор, когато е установил, че не е налице основание за плащане по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.
(8) Гаранционният фонд изплаща обезщетението на увреденото лице в срок до три месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение за обезщетение по ал. 7, т. 1. Когато размерът на причинената вреда е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението по изречение първо се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.
(9) За целите на изплащане на обезщетения Гаранционният фонд няма право да въвежда каквито и да било изисквания, различни от предвидените в този кодекс, както и няма право да изисква от увреденото лице да доказва, че отговорното юридическо или физическо лице не е в състояние да плати или отказва да плати.
(10) Плащане от Гаранционния фонд към увредено лице чрез пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане на пълномощника, той уведомява изрично и писмено увреденото лице, като посочва и размера на извършеното плащане.
(11) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не се произнесе в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.
Претенция от Гаранционния фонд към орган, изпълняващ функции на краен платец в държава членка по произход на застрахователя
Чл. 570е. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато при условията на чл. 570д, ал. 7 Гаранционният фонд, в изпълнение на функцията на междинен платец, е платил обезщетение на увредено лице и държавата членка по произход на застрахователя е различна от Република България, Гаранционният фонд претендира пълно възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, лихвите и разноските за определянето и изплащането му към съответния орган, изпълняващ функцията на краен платец в тази държава членка.
Претенция към Гаранционния фонд от орган, изпълняващ функции на междинен платец в държава членка по произход на застрахователя
Чл. 570ж. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Когато орган, изпълняващ функции на междинен платец в друга държава членка, е платил обезщетение на увредено лице по застрахователен договор, сключен със застраховател по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2, и е предявил възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, лихвите и разноските за определянето и изплащането му, Гаранционният фонд ги възстановява в срок до шест месеца, след като е получил искане за такова възстановяване, освен ако двата органа писмено договорят друго.
Суброгация на Гаранционния фонд след плащане на обезщетение като краен платец
Чл. 570з. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Когато при условията на чл. 570д, ал. 7 Гаранционният фонд е платил обезщетение на увредено лице или е възстановил платено обезщетение в случаите по чл. 570к като краен платец, той встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за определянето и изплащането му срещу застрахователя по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2.
(2) Вземанията на Гаранционния фонд се удовлетворяват:
1. в пълен размер в производството по ликвидация на застрахователя, съответно от застрахователя – не по-късно от три месеца след отмяна на решението на комисията за отнемане на лиценза му;
2. по установения ред в производството по несъстоятелност на застрахователя.
Субсидиарно прилагане
Чл. 570и. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Неуредените в този раздел въпроси относно защитата на увредените лица при ликвидация и несъстоятелност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се уреждат с правилника по чл. 531.
Раздел IІІ
(Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.)
Гарантиране на други застрахователни вземания
Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания
Чл. 570к. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Гаранционният фонд изплаща със средства от Обезпечителния фонд гарантираните вземания на ползвателите на застрахователни услуги по чл. 565, ал. 2, т. 2 и 3 на застраховател по чл. 565, ал. 1 при отнемане на неговия лиценз, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.
(2) В тримесечен срок от встъпване в длъжност квесторът на застрахователя, съответно на клона по чл. 565, ал. 1, предоставя на Гаранционния фонд списък на предявените пред застрахователя претенции за застрахователни плащания по застраховките по чл. 565, ал. 2, т. 2 и 3 заедно със:
1. имената, адреса за кореспонденция и платежна сметка на всяко лице, претендиращо обезщетение;
2. събраните доказателства по предявените претенции;
3. становище относно основателността на всяка претенция и, където е приложимо, относно размера на плащането по тях.
(3) В случай на претенции, предявени след датата на встъпване в длъжност на квестора, съответно след откриването на производство по ликвидация, квесторът, съответно ликвидаторът, изпълнява задълженията по ал. 2 в срок до три месеца от предявяването на претенцията, но не по-късно от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. Претенциите, предявени след откриване на производството по несъстоятелност, се вземат предвид от Гаранционния фонд служебно.
(4) След изтичане на сроковете по ал. 2, съответно по ал. 3, лицето, което претендира обезщетение, може да предяви претенцията си пряко пред Гаранционния фонд.
(5) Гаранционният фонд се произнася по застрахователните претенции в сроковете по чл. 108 и представя на лицето, предявило претенцията, с копие до застрахователя:
1. мотивирано предложение за изплащане на гарантираното застрахователно вземане, когато е установил, че претенцията е допустима и основателна, не се оспорва и размерът на вземането е частично или изцяло установен, или
2. мотивиран отговор, когато претенцията не е допустима, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вземането не е изцяло установен.
(6) Ако в тримесечен срок от получаване на съобщаването за произнасянето на Гаранционния фонд по ал. 5 лицето, предявило претенцията, или застрахователят не са упражнили правото си да го оспорят по исков ред, произнасянето на Гаранционния фонд се счита за прието. В случаите по ал. 5, т. 1 Гаранционният фонд изплаща предложеното вземане със средства от Обезпечителния фонд в срок до 5 работни дни от изтичането на срока по изречение първо, съответно от писмено приемане на мотивираното предложение от лицето, предявило претенцията и застрахователя.
(7) Лицето, предявило претенцията си за изплащане, може да я предяви пред съда, ако Гаранционният фонд не се e произнесъл в срока по ал. 6, откаже да извърши изплащане на гарантирано застрахователно вземане или ако увреденото лице не е съгласно с неговия размер.
(8) Плащане от Гаранционния фонд към лице с гарантирано застрахователно вземане чрез пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че лицето е уведомено, че има право да получи плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане на пълномощника, той уведомява изрично и писмено лицето, като посочва и размера на извършеното плащане.
Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания в производството по несъстоятелност
Чл. 570л. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) След откриване на производство по несъстоятелност на застрахователя неуредените вземания се установяват в производството по несъстоятелност.
(2) В срок до 15 дни от одобряване на списъка на приетите вземания Гаранционният фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените ползватели на застрахователни услуги могат да получават плащания от Обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.
(3) Изплащането на суми от Обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва до 45 дни от датата на публикацията по ал. 2. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е до 15 дни от съответната публикация по ал. 2 или от последващото допълнително одобрение на съда.
(4) При изплащане на суми по ал. 3 се прилага и чл. 570к, ал. 8.
Други разпоредби
Чл. 570м. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Гарантираните вземания се изплащат със средства от Обезпечителния фонд по банков път.
(2) Когато гарантираното вземане е в чуждестранна валута, на ползвателя на застрахователни услуги се изплаща равностойността му в официалната парична единица на Република България по официалния обменен курс към датата на изплащане.
(3) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги.
(4) За вземанията си над полученото от Обезпечителния фонд ползвателите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс.
Суброгация
Чл. 570н. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) (1) Гаранционният фонд встъпва в правата на ползвателите на застрахователни услуги към застрахователя до:
1. размера на изплатеното по реда на чл. 570к от датата на извършеното плащане;
2. размера на определеното вземане от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл. 570л независимо от датата, на която Гаранционният фонд е извършил плащания на всеки един от ползвателите на застрахователни услуги.
(2) Вземанията на Гаранционния фонд за лихви за забава и за разноски за определяне на обезщетенията се предявяват отделно.
(3) Вземанията на Гаранционния фонд се удовлетворяват:
1. в пълен размер в производството по ликвидация на застрахователя, съответно не по-късно от 3 месеца след отмяна на решението на комисията за отнемане на лиценза му;
2. по установения ред в производството по несъстоятелност на застрахователя.