Раздел I.
Създаване на информационните фондове и съхраняване на данни в тях
Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи се създават и поддържат документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) данни от българските лични документи, заявленията за издаването им и биометрични данни;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) предишни значения на личните данни от българските лични документи и заявленията за издаването им;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) служебни (нелични) данни, свързани с българските лични документи.
(2) При създаването на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 може да се използват и данни от други информационни фондове, регламентирани със закон.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) На основата на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“.
Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Данните за наложените мерки за държавна принуда, свързани с българските лични документи, се съхраняват в отделен информационен фонд.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В информационния фонд по ал. 1 се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или пребиваването им в Република България.
Чл. 67. Автоматизираните информационни фондове по чл. 65 и 66 се съхраняват отделно и независимо от други автоматизирани информационни фондове, освен ако в закон е предвидено друго.
Чл. 68. Технологичните изисквания към създаването и съхраняването на информационните фондове се определят с акт на Министерския съвет.
Раздел II.
Използване и защити на информационните фондове
Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Ведомствата, които издават българските лични документи, използват данните, съхранявани в информационните фондове за административно обслужване на населението.
(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по законоустановен ред при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.
Чл. 69а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Данни от информационните фондове могат да се предоставят на изпълнител по договор, включващ дейностите по персонализиране на български лични документи.
Чл. 70. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Данните от информационните фондове за българските лични документи с изключение на пръстовите отпечатъци, снети по реда на този закон се предоставят на:
1. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия, както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) граждани, притежаващи български лични документи, само ако данните не засягат трети лица;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.
(2) Предоставянето на данни на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Данните по ал. 1, 2 и 3 се предоставят в срок до 14 дни от регистриране на искането или подаване на писменото заявление по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за предоставяне на информация за данни от информационните фондове, регламентирани в този закон, може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) За защита на данните, съхранявани в информационните фондове за българските лични документи от случайно или неразрешено унищожаване, както и при случайно загубване и неразрешен достъп, изменение или разпространение, се прилагат подходящи технически и организационни мерки в съответствие с изискванията за защита на личните данни и с Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, съставена в Страсбург на 28 януари 1981 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (ДВ, бр. 26 от 2003 г.) по ред, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 73. (1) Органите, физическите и юридическите лица, получили данни от информационните фондове, в случай на установена неточност в тях могат да поискат тяхната корекция от органа, който им ги е предоставил.
(2) Корекция на данните по ал. 1 се извършва от органа, имащ законова компетенция за тяхната достоверност.
