Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 30. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 31.
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорите на регионалните здравни инспекции и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица в съответствие с техните правомощия могат да:
1. предписват мерки за отстраняване на констатирани нарушения;
2. спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и на локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.
(2) Спирането на дейностите по ал. 1, т. 2 се извършва със заповед на органите по ал. 1 и е в сила до отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна мярка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При неизпълнение на разпореждането по чл. 28а, ал. 1, т. 1 дейността на обекта се спира за срок три дни, като на видно място се поставя уведомление, че дейността на обекта е спряна.
(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При последващо нарушение по чл. 16а, ал. 2, извършено в срок до една година от издаване на разпореждането по чл. 28а, ал. 1, т. 1, дейността на обекта се спира за срок 14 дни, като на видно място се поставя уведомление, че дейността на обекта е спряна.
(5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Спирането на дейността по ал. 3 и 4 се извършва със заповед за принудителна административна мярка, издадена от определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица по чл. 19.
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Заповедите по чл. 31, ал. 2 и 5 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.
Раздел II.
Административни нарушения и наказания
Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 700 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица се наказват с глоби от 200 до 700 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 3000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 физическите лица и длъжностните лица се наказват с глоби от 700 до 1500 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 3000 до 7000 лв.
Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с глоби от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 5000 до 12 000 лв.
Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) За нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.
Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение може да се изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението по чл. 16а, ал. 2.
Чл. 35. Наказанията по чл. 33 се налагат и на лицата, които:
1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни и информация от собствения мониторинг;
2. не изпълняват предписанията, предвидени в индивидуалните административни актове и в констативните протоколи по чл. 28, ал. 1, издадени от компетентните органи или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – 22.
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Наказателните постановления по този закон се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от компетентните органи по чл. 17 – 22.
Чл. 38. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Събраните глоби и имуществени санкции по този закон, наложени от органите по чл. 18, се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
