Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 74. (1) Личните карти временно се отнемат при:
1. наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“;
2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“;
3. изтърпяване на административна мярка „задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи“;
4. други случаи, определени в закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Отнетите лични карти се съхраняват от органа, който ги е отнел, до отпадане на мярката, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на Министерството на вътрешните работи, издала документа.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.
Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната на:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават сигурността или интересите на Република България или че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност;
2. (нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;
3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;
4. (отм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.)
5. (доп. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 2011 г. – ДВ, бр. 32 от 2011 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „а“ и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви „а“ и „б“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. (нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 2011 г. – ДВ, бр. 32 от 2011 г.) лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.
Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
3. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
6. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
9. (нова – ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.
Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.
(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.
(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.
(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.
Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 или 76, или мерки по чл. 76а, се издава временен паспорт.
Чл. 78. (1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., предишен текст на чл. 78 – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 1 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.
(4) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.
(2) Принудителната административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1.
Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) При издаването на заповедите по чл. 75 не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Условията и редът за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на мерките по този раздел се определят с акт на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 80. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) използва подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на по-тежко наказание;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) приеме или даде в залог или преотстъпи български личен документ;
4. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
6. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)
Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:
1. не подаде заявление за подмяна на българските си лични документи в срок до 30 дни при промяна в имената, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа;
2. не направи необходимото като родител, настойник или попечител за снабдяване с лична карта на лице, навършило 14-годишна възраст;
3. не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;
4. е навършило 18 години и не е подало заявление за издаване на лична карта;
5. не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност;
6. не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му;
7. (нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) не подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в срока по чл. 9, ал. 2, изречение второ.
(2) Наказва се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което:
1. е български гражданин и не обяви пред компетентните български органи придобиването на документи за самоличност, издадени от друга държава, в определения за това срок;
2. изгуби, повреди или унищожи български личен документ;
3. не е декларирало в тридневен срок изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ;
4. е декларирало български личен документ за повреден, унищожен, изгубен или откраднат и е установено, че продължава да го използва;
5. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на български личен документ, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон;
6. използва нередовни български лични документи;
7. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му.
(3) При повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 50 до 300 лв.
(4) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина налагат и събират глобите, преизчислени в щатски долари, евро или в местна валута.
Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За маловажни нарушения на този закон се прилага разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.
Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)
Чл. 84. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон.
(2) Въз основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания, а обжалването им – по Административнопроцесуалния кодекс.
