Чл. 106. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) (1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;
2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;
3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;
4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;
5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;
6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;
8. не са спазени правилата за смесено опаковане;
9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;
10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;
11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;
12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;
13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;
14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;
15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;
16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);
17. водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2;
18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;
2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни – без пломби или с изтекъл срок на преглед;
3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;
4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;
5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;
6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;
7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;
8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;
9. не са спазени изискванията на глава 8.4 „Изисквания за надзора на превозните средства“ от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община;
в) с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11;
г) с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е;
д) (нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на болни или ранени лица или превозното средство не отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 24в, ал. 1, или при обозначаване на превозното средство не са изпълнени изискванията на чл. 24в, ал. 7;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна – до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България;
б) (доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или таксиметров превоз – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
в) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4;
г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение;
д) (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането и по чл. 19, ал. 5 – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
е) (нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) превоз на пътници, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или е оборудвано с обезопасителни колани в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
в) извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на превоз за собствена сметка, случаен, специализиран или таксиметров превоз на пътници – за срок от една година;
5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г.) временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:
а) при смърт или при невъзможност ръководителят на транспортната дейност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
б) (доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност или когато превозвачът няма ръководител на транспортната дейност извън случаите по буква „а“ – до отстраняване на несъответствието, но не повече от един месец;
в) когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници:
а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза;
б) без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
в) с таксиметров апарат, който не е с оценено съответствие и/или не е преминал метрологичен контрол;
г) с лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни.
(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви „б“ и „в“;
2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;
3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
5. (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(6) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., нова – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до 12 часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до място за домуване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за приложената принудителна административна мярка.
Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.