Наредба за безопасна експлоатация на преносни съоръжения, инсталации и уреди на природен газ, 2018 (част 2)

Раздел III.
Контрол на подводните газопроводи (Нов – ДВ, бр. 43 от 2014 г.)Чл. 216н. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2014 г.) (1) Видовете, периодичността и изискванията за извършване контрол на техническото състояние на подводните газопроводи и на съоръженията към тях се определят от операторите на подводните газопроводи в системата по чл. 216ж, ал. 2 в съответствие с БДС ЕN 14161.
(2) Контролът на техническото състояние на подводния газопровод се извършва от неговия оператор.
(3) Резултатите от извършения контрол на техническото състояние на подводните газопроводи се документират в съответствие с БДС ЕN 14161.Чл. 216о. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2014 г.) За неуредени в тази глава изисквания, свързани с устройството и безопасната експлоатация на подводни газопроводи, се прилага БДС ЕN

Чл. 217. (1) Изпитването на газопроводите и на съоръженията към тях се извършва по БДС ЕN 12327 и производствената технологична инструкция.

(2) Инструкцията по ал. 1 се осигурява от монтажника и се утвърждава от председателя на комисията, която провежда изпитването.

(3) За резултатите от изпитването се съставя протокол.

Чл. 218. (1) Изпитване на газопроводите, съоръженията и инсталациите за природен газ се извършва след:

1. приключване на монтажа;

2. предварително почистване на вътрешната повърхност на линейните елементи на мрежата.

(2) При изпитване на якост напрежението в метала на тръбата не трябва да превишава 90 на сто от границата на провлачване.

(3) Не се допуска едновременно изпитване с въздух и вода.

Чл. 219. След приключване на изпитванията газопроводът се освобождава от флуида, като преносните газопроводи и компресорните станции се изсушават задължително, а останалите газопроводи – при необходимост.

Чл. 220. Изпитванията се извършват по правило при засипан газопровод, с изключение на линейните кранове при хидравлични изпитвания, за избягване въздействието на температурните промени. При температура на почвата, по-ниска от 2 °С, се предвиждат мерки срещу замръзване на флуида.

Чл. 221. При изпитването на газопроводите се използват метрологично проверени измервателни уреди съгласно Закона за измерванията.

Чл. 222. (1) Преносните газопроводи по правило се изпитват хидравлично, като предварително се обезвъздушават.

(2) Допуска се пневматично изпитване в обусловени случаи при взети подходящи предпазни мерки.

Чл. 223. (1) Всеки изолиращ фланец на електрохимичната защита се изпитва на хидравлично налягане най-малко за 5 min и най-малко 1,5 пъти над проектното налягане.

(2) При изпитване на плътност с въздух, инертен газ или вода с продължителност най-малко 10 минути при налягане 0,5 МРа, последвано от проверка с пенообразуващо вещество, не трябва да се появяват течове.

(3) С електротехническо изпитване се доказва, че всеки изолиращ куплунг при сухо състояние за 1 минута и минимално напрежение 5000 V с променлив ток 50 Hz не предизвиква корона-ефекти или сриване на изолацията.

(4) След хидростатичното изпитване на налягането съпротивлението при сухо състояние не може да бъде под 0,1 МW при изпитване с минимално постоянно напрежение 500 V.

Чл. 224. Изпитването на якост и плътност на преносните газопроводи и съоръженията към тях се извършва по БДС ЕN 1594, БДС ЕN 12186 и БДС ЕN 12327.

Чл. 225. (1) Изпитването на плътност се провежда непосредствено след изпитването на якост.

(2) Налягането при изпитването на плътност е равно на максималното работно налягане.

(3) Продължителността на изпитването на плътност не може да бъде по-малка от 24 h.

Чл. 226. Участъкът от газопровода се смята уплътнен и херметичен, когато измерванията на температурата и налягането показват, че обемът на средата на изпитване се поддържа постоянен през цялото времетраене на изпитването. Изпитването е успешно, ако падът на налягане е в допустими граници.

Чл. 227. (1) Налягането на изпитването на якост трябва да е по-високо от максималното инцидентно налягане на системата.

(2) Времето за изпитване по ал. 1 не може да бъде по-малко от 1 h след темпериране на участъка от разпределителната мрежа. Изключения се допускат за отклонения за потребители, при които времето за изпитване може да се сведе до 10 min.

(3) Изпитването на якост и плътност на разпределителните газопроводи и съоръженията към тях се извършва по БДС EN 12007, БДС EN 12186, БДС EN 12327 и БДС EN 12279.

Чл. 228. Газовите съоръжения с входящо налягане, по-голямо от 0,5 МРа, се изпитват на якост при изключени регулираща, измервателна и защитна система.

Чл. 229. Допуска се изпитване на якост да не се провежда на:

1. единични отклонения за потребители на съществуваща разпределителна мрежа от полиетилен с висока плътност с дължина до 100 m и максимално работно налягане, по-малко или равно на 0,5 МРа;

2. връзки между нови и съществуващи газопроводи.

Чл. 230. (1) За успешни се смятат изпитанията, при условие че всички повишения и понижения на налягането в разпределителните мрежи, газорегулаторните пунктове и табла могат да бъдат обяснени само с температурните разлики и при проверка с течност няма изтичане на флуид.

(2) Допуска се периодичното изпитване на якост и плътност за определяне на техническото състояние на разпределителните газопроводи, работещи на непрекъснат режим, да се провежда с газ при допълнително взети мерки за безопасност по инструкция, съгласувана с ГД „ИДТН“ и НС ПАБ.

Чл. 231. (1) Нови или съществуващи участъци от площадкови газопроводи и съоръженията към тях, както и газови инсталации и бутилкови инсталации се пускат в експлоатация след успешно проведени изпитвания на якост и плътност.

(2) Изпитванията се провеждат върху целия газопровод или върху отделни участъци от него съгласно изискванията на чл. 217.

(3) Изпитването се извършва с въздух, инертен газ или вода, като не се допуска използването на кислород.

(4) Допуска се за газопроводи и газови съоръжения и инсталации, работещи на непрекъснат режим, изпитванията да се заменят с други приложими в практиката методи за определяне на якостното състояние на съоръженията без прекъсване на газоснабдяването при условията на чл. 230, ал. 2.

Чл. 232. Изпитването на якост може да се извърши едновременно с изпитването на плътност, като се използва същият флуид и при същото ниво на налягане.

Чл. 233. (1) Изпитването на якост се извършва при наляганията, дадени в таблица 5 от приложение № 2. Продължителността на изпитването е най-малко 1 h.

(2) За вътрешни инсталации времето за изпитване може да се намали до 10 min.

Чл. 234. (1) Изпитването на плътност се извършва при налягане най-малко равно на работното, но не по-голямо от 1,5 максималното работно налягане. Продължителността на изпитването е най-малко 1 h.

(2) За сградни инсталации времето за изпитване може да се намали до 10 min.

Чл. 235. (1) Допуска се неизвършване на изпитвания на якост на местата на присъединяване на газопровода с главното спирателно устройство, газовите регулатори, газоизмервателните прибори, присъединителната арматура, връзките на уредите за газ и газовите уреди.

(2) Местата и елементите по ал. 1 се проверяват на плътност с пенообразуващ разтвор при работно налягане.

(3) Изпитването се приема за успешно при доказана херметичност.

Чл. 236. Изпитванията на якост и плътност се извършват при плавно повишаване на налягането в газопроводите и температурно изравняване на системата.

Чл. 237. (1) Изпитванията се считат за успешни, ако през време на изпитването изпитвателното налягане остане без изменение и няма пропуски на флуида, с който се извършва изпитването.

(2) Когато изпитванията са незадоволителни, след отстраняване на течовете изпитванията се повтарят.

(3) За резултатите от изпитванията се съставят протоколи.

Чл. 238. Газовите съоръжения се изпитват от производителя на якост и плътност.

Раздел V.

Изпитване на газопроводи и газови уреди на сградни газови инсталации

Чл. 239. Изпитването на якост и плътност на газопроводи в сгради се извършва по БДС ЕN 1775.

Чл. 240. Преди започване на експлоатацията на газовите уреди техните връзки се проверяват на херметичност.

Чл. 241. (1) Газопроводите се изпитват на якост с налягане 1,5 пъти по-високо от максимално допустимото работно налягане.

(2) Изпитването се извършва с вода.

(3) Времето за изпитване по ал. 1 не може да бъде по-малко от 1 час.

(4) Увеличаването на налягането в газопровода става постепенно, като еднократното му увеличение не може да бъде по-високо от 10 % от максимално допустимото налягане.

(5) Счита се, че изпитването на якост е успешно, ако не се констатират:

1. внезапно спадане на налягането в газопровода;

2. пропуски от елементите му;

3. деформации на елементите му.

(6) Новите газопроводи преди изпитването на якост се почистват по подходящ начин.

Чл. 242. (1) След изпитването на якост газопроводите се изпитват на плътност.

(2) Изпитването на плътност се извършва с въздух или инертен газ.

(3) Изпитването се извършва при налягане, равно на максимално допустимото налягане на газопровода.

(4) Времето за изпитване на газопровода е не по-малко от 1 h, но достатъчно за извършване на щателна проверка на елементите му.

(5) Счита се, че изпитването на плътност е успешно, ако не се констатират:

1. спадане на налягането в газопровода;

2. пропуски от елементите му.

Чл. 243. Изпитването на якост и плътност на газопроводите се извършва по ред, определен в производствената инструкция.

Чл. 244. След завършване на изпитването газопроводите се подсушават по подходящ начин.

Чл. 245. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 246. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 247. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят в съответствие с вида на газопровода, съоръжението, инсталацията или уреда за природен газ е длъжен:

1. да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация и да ги поддържа в съответствие с техническите изисквания по наредбата, с нормите и правилата за пожарна и аварийна безопасност и техническата им документация;

2. да изработи производствена инструкция въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съответните газопроводи, съоръжения, инсталации или уреди за природен газ, като се съобрази с особеностите на обекта, в който те се експлоатират;

3. да осигури ефективен контрол на работата на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации и на обслужващия персонал;

4. да състави и съхранява техническо досие на всеки газопровод, газово съоръжение и/или промишлена газова инсталация, което да съдържа техническата им документация, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. да има ревизионна книга за всеки газопровод, газово съоръжение, промишлена газова инсталация и/или газов уред, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатирани нарушения;

6. да изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор и специализираните държавни контролни органи;

7. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. – ДВ, бр. 5 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г.) да уведомява Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГДИДТН) при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на газопроводите и газовите съоръжения и инсталации.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят по ал. 1:

1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) осигурява поддържането, ремонта и преустройството на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации и газовите уреди от лица, които са вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на такава дейност;

2. определя със заповед лица с не по-ниско от средно техническо образование, които да представляват предприятието пред органите за технически надзор при извършване на проверки на предприятието или технически прегледи на газовите съоръжения и инсталации;

3. осигурява персонал по чл. 44 ЗТИП;

4. осигурява и документира инструктаж при постъпване на работа и ежегодна проверка на знанията на лицата по т. 2 и 3 за устройството и изискванията за безопасна експлоатация на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации;

5. поставя табели с указания за безопасно ползване на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации.

Чл. 248. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения по чл. 1а, когато:

1. не са регистрирани пред органите за технически надзор;

2. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;

3. нямат издадено разрешение за експлоатация, когато такова се изисква;

4. не е извършен технически преглед на съоръженията съгласно чл. 359, ал. 1, т. 1 – 6;

5. нямат нанесена маркировка за съответствие със съществените изисквания на приложимите наредби по чл. 7 ЗТИП, когато такава се изисква;

6. престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани повреди или неизправности, които не осигуряват безопасната експлоатация на съоръжението.

Чл. 249. Обслужващият персонал е длъжен да знае и да спазва изискванията на наредбата, производствената инструкция и инструкциите на производителя за експлоатация, поддържане и ремонт.

Чл. 250. В производствената инструкция по чл. 247, ал. 1, т. 2 се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал и редът за пускане, обслужване и спиране на газопроводите, съоръженията и газовите уреди, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки, в т.ч.:

1. описание на тяхното устройство;

2. методи за провеждане на изпитванията, в т.ч:

а) изпитвания на плътност на газопроводите, провеждани на определени интервали от време, определени в зависимост от условията за работа и материалите, от които е изградена инсталацията; интервалите от време са най-много 5 години;

б) изпитвания на плътност на инсталацията като цяло и на димоходите – когато изгарянето се извършва при свръхналягане;

в) изпитвания на защитните съоръжения – задължителни за уредите за контрол на пламъка, предпазните вентили и газсигнализационните системи – най-малко веднъж на 12 месеца;

г) изпитвания за контролиране качествата на горивния процес (на температурата и състава на димните газове);

3. начин на започване на експлоатацията, в т.ч.:

а) специалните случаи на регулиране или изискванията за предварителното продухване;

б) условията за стартиране на експлоатацията и допустимия брой повторни стартове;

в) отвеждането на димните газове;

4. прекратяване подаването на гориво газ, в т.ч.:

а) специалните изисквания, които се спазват преди прекратяване подаването на газ, а след прекратяване на подаването – и изискванията за допълнително продухване;

б) специалните указания, които се спазват при защитно и/или аварийно изключване и при последващо повторно пускане в експлоатация на системата;

5. подробна информация за:

а) интервалите и начина за провеждане на профилактика на газопроводите, газовите съоръжения, промишлените газови инсталации и/или газовите уреди;

б) начина и сроковете за извършване на ремонтните работи.

Чл. 251. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) По време на експлоатация ползвателят е длъжен да осигури периодично наблюдение на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация от обслужващите я лица.

(2) Показанията на технологичните параметри от измервателните уреди на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация се записват в сменния дневник на оператора.

Чл. 252. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят на газопровода, газовото съоръжение или инсталация независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор, е длъжен да осигури извършването на външен технически преглед на газопровода, газовото съоръжение или инсталация най-малко веднъж в годината.

Чл. 253. (1) Обслужващият персонал обхожда периодично газопровода, газовото съоръжение (горивната уредба) или инсталация и проверява съгласно инструкцията за експлоатация за:

1. пропуски на газ;

2. състоянието на арматурата, уплътненията, фланцовите и резбовите съединения, предпазните устройства, контролно-измервателните уреди и опорите и подвеските на газопроводите;

3. плътността на заваръчните, резбовите и фланцовите съединения;

4. изправното действие на работните манометри и предпазните устройства.

(2) Откритите при проверките неизправности се записват в сменния дневник и се съобщават на прекия ръководител.

Чл. 254. Обслужващият персонал спира незабавно функционирането на газопровода, газовото съоръжение, горивната уредба или газовия уред:

1. когато налягането или температурата в тях се повишат над допустимите стойности;

2. когато в елементите, работещи под налягане, се открият издутини, пукнатини или пропуски;

3. при пожар и природни бедствия;

4. в други случаи, посочени в производствената инструкция.

Чл. 255. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Ползвателите на газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации и горивни уредби осигуряват извършването на метрологичен контрол на манометрите, по които се контролира налягането в тези съоръжения, по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).

Чл. 256. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Ползвателите осигуряват най-малко веднъж на 12 месеца извършването на проверка на изправното действие и настройката на предпазно-отсекателните клапани, монтирани на газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации и горивни уредби.

Чл. 257. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Ползвателите осигуряват най-малко веднъж на 12 месеца извършването на проверка на изправното действие и настройката на сигнализаторите за природен газ.

Чл. 258. (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Извършените проверки по чл. 256 и 257 се документират от лицата, които са ги извършили.

Чл. 259. (1) Газоопасни са тези работи, които се извършват в загазена среда или при които е възможно да изтече газ от газопроводи и от други газови съоръжения и инсталации.

(2) Към газоопасните работи се отнасят:

1. огневи работи на действащи газопроводи, компресорни станции, ГРС и други подобни съоръжения;

2. свързването на нови към действащите външни или вътрешни газопроводи;

3. въвеждането в експлоатация на нови и ремонтирани газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ, бутилкови инсталации и горивни уредби;

4. ревизиите и ремонтите на подземни, надземни и разположени в помещения, в шахти и тунели действащи газопроводи, газови съоръжения и инсталации;

5. почистването на газопроводи и наливането в тях на разтворители за отделяне на хидратни образувания, монтажът и демонтажът на глухи фланци към газопроводи, които се намират в действие;

6. демонтирането на газопроводи, изключени от действащите мрежи;

7. профилактичното обслужване на действащи газови съоръжения и инсталации;

8. изпитване на действащи газопроводи и газови инсталации с налягане над 0,5 МРа;

9. зареждане на автомобилни газови уредби;

10. зареждане на бутилки и батерии от бутилки;

11. свързване на нови газови уреди;

12. източване и изпомпване на кондензат от кондензосъбирателите.

Чл. 260. (1) Газоопасните работи, които могат да се извършват от едно лице, специално обучено и назначено за целта, са:

1. свързване на отделни газови уреди;

2. извършване на ремонтни работи без употреба на заварки и газово рязане на газопроводи с налягане до 0,002 MPa и с диаметър до 32 mm;

3. огледи и проверки на шахти;

4. източване и изпомпване на кондензата от кондензатосъбирателите;

5. обслужване на газови уреди и газови съоръжения по време на тяхната експлоатация.

(2) Изпълнението на газоопасни работи в зависимост от сложността им се извършва най-малко от двама работници, а при работа в шахти, тунели и дълбоки траншеи, както и в резервоари – от група, съставена най-малко от трима работници, като най-опитният от тях се назначава за ръководител на групата.

(3) Изпълнителите на газоопасни работи задължително преминават инструктаж по пожарна безопасност.

Чл. 261. (1) За извършване на газоопасни работи се издават наряди по образеца в приложение № 3. Лицата, които имат право да издават наряди, се определят със заповед на ръководителя на преносното, разпределителното или експлоатационното предприятие.

(2) Газоопасните работи се изпълняват по утвърдени от ръководителя на експлоатационното предприятие за всеки вид работа инструкции или планове. Допуска се газоопасните работи по чл. 259, ал. 2, т. 7, 9, 10 и 11 да се извършват без наряд от обучени по инструкцията за изпълнението им работници.

Чл. 262. (1) Работите по въвеждането в експлоатация и пускането на газ в газови инсталации на новоизградени обекти, пускането на газ в газопроводи с налягане над 0,5 MPa, заваряването или газовото рязане в ГРП, ремонтните работи по действащи газопроводи за налягане над 0,005 MPa чрез заваряване или газово рязане, понижаването и възстановяването на налягането в газопроводите трябва да се извършват по специални планове за работа, одобрени от ръководителите на юридическите лица – собственици на съоръженията, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) В плана за работа по ал. 1 се посочват точната последователност за извършване на работите, разпределението на работниците и на ръководния персонал, необходимите механизми и приспособления и се предвиждат всички необходими мерки за осигуряване на техническа и пожарна безопасност и на здравословни условия на труд.

(3) В плана за работа по ал. 1 се уточняват и лицата, отговорни за изпълнението на всяка газоопасна работа, както и лицето, отговорно за координирането на тези работи, което осъществява общото ръководство и координиране последователността на изпълнението им.

Чл. 263. (1) При запълване с газ новите и ремонтираните газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ се продухват, докато газът изтласка въздуха от тях. Продухването се извършва по начин, непозволяващ локално смесване на газа с въздуха и получаване на взривоопасни концентрации. Ако това не може да бъде осигурено, преди запълване с природен газ, газопроводите, съоръженията и инсталациите за природен газ се продухват с азот или друг инертен газ до пълно отстраняване на кислорода от тях. Продухването с газ се счита за завършено, когато съдържанието на кислород в излизащия през свещта газ е по-ниско от 1 обемен процент.

(2) При извършване на ремонти или прекратяване експлоатацията на газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ те се дегазират, като се продухват с въздух или азот и други инертни газове до пълното отстраняване на природния газ, което се установява с анализи. Продухването с въздух се извършва по начин, който не позволява локалното му смесване с природен газ и получаване на взривоопасни концентрации.

(3) Газопроводите и газовите съоръжения и инсталации при прекратяване на експлоатацията им за период, по-голям от 6 месеца, се консервират по подходящ начин.

Чл. 264. (1) На лицата, отговорни за изпълнението на отделните газоопасни работи, се дават отделни наряди, в които се посочват основните изисквания и мерки за осигуряване на правилното и безопасното им изпълнение.

(2) Към плана за работа и наряда се прилага и копие от изпълнителния чертеж на газовото съоръжение (газопровода). Преди започване на газоопасните работи лицето, отговорно за тяхното изпълнение, сверява съответствието на чертежа с фактическото разположение на газовото съоръжение (газопровода) и арматурата му.

(3) Нарядите се издават своевременно, за да се осигури достатъчно време за подготовка. В наряда се посочват денят и часът на започване и завършване на работите.

(4) Когато работите не могат да се завършат в определения срок, действието на наряда се продължава от лицето, което го е издало.

(5) Нарядите се завеждат в специален дневник, като отговорното за газоопасните работи лице се разписва в дневника при получаването и при връщането им. Нарядите се съхраняват най-малко една година.

(6) Общият ръководител на изпълнението и координирането на газоопасните работи или лицето, отговорно за извършването на газоопасните работи, докладва ежедневно за хода им на лицето, което е издало наряда.

(7) Работи по ликвидиране на аварии се извършват без наряд до отстраняване на пряката опасност за хората и материалните ценности, а следващите ги възстановителни работи се изпълняват по наряд.

(8) Когато ликвидирането на аварията се извършва изцяло от специалните аварийни служби, които са компетентни и по възстановителните работи, съставянето на наряд не е необходимо.

Чл. 265. (1) Отговорност за осигуряване на необходимите средства за лична защита и за тяхната изправност носи ръководителят на газоопасните работи, а когато работите се изпълняват от квалифицирани работници без ръководител от инженерно-техническите работници, тази отговорност се носи от лицето, което е издало наряда.

(2) Наличието и изправността на средствата за лична защита се проверяват при издаване на наряда.

(3) Ръководителят на газоопасните работи е длъжен да организира работата така, че да може бързо да изведе работниците от опасната зона.

(4) Лицето, отговорно за газоопасната работа, инструктира преди започването й подчинените си работници за необходимите мерки за безопасност при изпълнение на работите, посочени в наряда. За това всеки инструктиран се подписва в наряда.

(5) При извършване на газоопасни работи всички разпореждания за реда на тяхното провеждане се издават само от назначения отговорник за работата. Други длъжностни лица и ръководители могат да дават указания само чрез отговорника за изпълнението на работата.

Чл. 266. (1) При работа в загазена среда се употребяват чукове и наковални от цветен метал, които не предизвикват искрообразуване, а работните части на инструменти и приспособления от черни метали се смазват с консистентни смазки.

(2) Забранява се употребата на електрически бормашини и на други електрически инструменти – източници на искри.

(3) Работниците, инженерно-техническите работници и ръководителите, които изпълняват газоопасни работи в шахти, резервоари, тунели, сутерени и други места, използват облекло и обувки от антистатични материали съгласно действащите правила за защита от статично електричество. Обувките им трябва да са без железни гвоздеи и обковки.

(4) При изпълнение на газоопасни работи да се използват само взривозащитени осветителни преносими лампи.

(5) Забранява се газово заваряване и рязане на въведени в експлоатация газопроводи, разположени в шахти, тунели, технически коридори и колектори, преди да са дегазирани и продухани с въздух. При изключване на газопроводи от газопроводната мрежа на спирателната арматура се монтират глухи фланци с дръжки.

(6) Не се допускат външни лица на местата, където се извършват газоопасни работи. За предотвратяване на достъпа на външни лица шахтите и изкопите се заграждат, а на обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци.

(7) Не се допуска извършването на газоопасни работи в изкопи и траншеи с монтирано покритие върху тях, без да е осигурена вентилация.

Чл. 267. (1) Не се допуска проверка на херметичността на газови съоръжения и инсталации с огън.

(2) Допуска се поставянето на бандажи и скоби, специално предназначени за тази цел, върху повредени газопроводи като временна мярка.

Чл. 268. (1) Газово рязане и заваряване на действащи газопроводи при присъединяване към тях на нови газопроводи и при ремонтни работи се извършва при налягане на газа в газопровода от 0,0002 до 0,0005 МРа. Поддържането на налягането в тези граници се проверява непрекъснато и при спадане на налягането под 0,0002 МРа и при повишаването му над 0,0005 МРа рязането или заваряването се прекратяват.

(2) За контролиране налягането на работното място се поставя манометър.

(3) Врязване в действащ газопровод без намаляване на налягането в него се допуска само когато се употребяват специални приспособления, които не позволяват изтичането на газа навън.

Чл. 269. (1) Глухите фланци, които се монтират на газопроводи, трябва да са изчислени за максималното налягане и да имат дръжки, излизащи извън периферията на фланците, и да позволяват бърз монтаж и демонтаж.

(2) Глухите фланци, монтирани на отклонения към потребителите, се свалят само по указание на лицето, ръководещо работата по пускането на газа, след завършване на прегледа и установяване налягането на газопроводите.

Чл. 270. (1) Забранява се подаването на газ във въведени в експлоатация газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ, преди да е извършена проверка на изправността им.

(2) Новоизграден газопровод, който е преминал първоначален технически преглед и не е запълван с природен или инертен газ в период до 6 месеца, преди въвеждането му в експлоатация се изпитва на плътност.

Чл. 271. (1) Преди заваряване или газово рязане в помещения, в които са монтирани газопроводи и газови агрегати, и в шахти и колектори се извършва проверка на въздуха за наличието на природен газ.

(2) Съдържанието на кислород във въздуха трябва да е най-малко 20,9 обемни проценти. Проби от въздуха се вземат от най-високите и най-слабо проветряваните места и от зони на различни височини в зависимост от специфичното тегло на газа.

(3) През цялото времетраене на огневите работи надземните помещения се проветряват, а подземните се вентилират.

Чл. 272. (1) При необходимост от изпускане на газ за намаляване на налягането в участъка от действащия газопровод, за врязване към него на нов газопровод (отклонение) или за ремонтни работи се инсталират свещи със спирателна арматура. Газът, който се изпуска през свещите, по възможност се запалва.

(2) Преди изрязването с газов резач на отвор в действащ газопровод за присъединяване към него на нов газопровод отворът на новия газопровод се закрива с глух фланец.

(3) В случай че при рязането пламъкът на резача угасне, прорязаното място на газопровода се замазва веднага с глина и преди възобновяване на работа изкопът се проверява с газанализатор.

(4) След завършване на врязването в действащия газопровод заваръчният шев се проверява за плътност с пенообразуващо вещество.

Чл. 273. (1) Преди събаряне на газифицирани сгради или демонтаж на газови съоръжения и инсталации газопроводите, които водят към тях, се отрязват в местата на отклонение от разпределителния газопровод и се заваряват на глухо. Не се допускат запушвания чрез резба (с тапи, с болтове и други съединения, създаващи условия за нехерметичност).

(2) Отрязаният участък от газопровода се продухва с въздух или инертен газ.

Чл. 274. (1) В загазени шахти, колектори и помещения и в загазена атмосфера на открито ремонтните работи се извършват без употреба на огневи средства (заваряване и газово рязане) и работниците трябва да са с шлангови или изолиращи противогази. Работи се с противогази и в случаите, когато е възможно внезапно изтичане на газ от газопровода или от газовите агрегати в процеса на работа.

(2) При работа с шлангови противогази дължината на шланга не може да бъде по-голяма от предвидената в техническата му документация.

(3) При продължителна работа в шахти, тунели, резервоари или изкопи в тях се подава въздух посредством вентилатор във взривозащитено изпълнение.

(4) За извършване на ремонтни работи в шахти, колектори, резервоари и др., когато газопроводите не са изключени, не се разрешава влизане на повече от двама души.

Чл. 275. (1) При извършване на вътрешни прегледи и ремонтни работи на котли, резервоари и други газови агрегати те се изключват от газопроводите посредством монтиране на глухи фланци.

(2) Допуска се влизане в резервоарите или агрегатите само когато са дегазирани, проветрени и чрез анализ е установена чистотата на въздуха.

(3) При работа в пещта на котел или в други агрегати всички врати, люкове и взривни клапани се отварят и при необходимост в резервоарите и пещите се подава въздух с вентилатор.

Чл. 276. (1) При ремонтни работи и демонтаж на арматура, резбови и фланцови съединения на газопроводи се извършва продухване.

(2) Допуска се разглобяване и смазване на спирателните кранове и газовите уредби, свързани към газопроводи с диаметър до 50 mm при налягане на газа до 0,1 МРа.

Чл. 277. Допуска се разглобяване на резбови съединения на кондензатосъбиратели на подземни и надземни газопроводи с налягане до 1,6 MPa при налягане на газа до 0,1 MPa.

Чл. 278. (1) За спускане на работници в шахти, които нямат скоби в изкопи и резервоари, се употребяват стълби с достатъчна височина, които не образуват искри.

(2) Работниците се спускат в шахти, изкопи, агрегати, резервоари и др. с поставени спасителни колани. На повърхността на земята до съоръжението (шахтата, резервоара и др.) откъм страната на вятъра дежурят не по-малко от двама души. Те държат краищата на въжетата от спасителните колани на спуснатите работници и наблюдават непрекъснато за състоянието на работниците.

(3) При изкопни работи на повредени подземни газопроводи се вземат мерки за недопускане запалването на газа, изтичащ от газопровода.

(4) При разкопаване на повредени газопроводи с налягане над 0,005 MPa налягането в тях се намалява до безопасно налягане.

Чл. 279. (1) При извършване на ремонтни работи по газови съоръжения и инсталации в действащи ГРП, ГРС или в загазени помещения извън помещението дежури работник. Той следи за състоянието на работещите в помещението и не допуска палене в близост на огън или създаване на условия за образуване на искри.

(2) Когато по газопроводите се започват ремонтни работи, инсталираните арматури, филтри, газомери и други съоръжения на газопроводите се изключват от мрежата посредством спирателни органи (шибри). В случай че спирателните органи не осигуряват плътност, се инсталират глухи фланци с дръжки.

(3) Почистването на филтрите на ГРП се извършва внимателно и грижливо. Касетите се изнасят за разглобяване и почистване извън помещението на ГРП.

(4) При източване на кондензат от подземни газопроводи се забраняват пушенето и присъствието на външни лица.

(5) Кондензатът по ал. 4 се налива в специални съдове и се извозва на определени места.

Чл. 280. (1) Всички предприятия и други организации, които експлоатират, поддържат или обслужват значителен брой газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ, организират аварийни групи с денонощно дежурство, чиито състав и действия са определени в плана за авариен ремонт.

(2) При малък брой газови съоръжения и инсталации вместо аварийна група се организира дежурство на добре подготвени шлосери.

(3) Съобщенията, постъпващи в аварийната група, и всички заявки в предприятието, което поддържа и обслужва газовите съоръжения и инсталации, се регистрират в специални дневници. В тези дневници се отбелязват времето за получаване на съобщението, часът на тръгването на аварийната група, времетраенето на отстраняването на повредите, характерът им и какви работи са извършени.

(4) При получаване на съобщение (заявка за наличие на газ в помещение или пространство) дежурният на аварийната служба дава указание на известителя (заявителя) за вземане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и нещастни случаи (изключване на газовите уреди, непрекъснато проветряване на помещенията, забрана за ползването на открит огън, евакуиране на застрашените лица и др.).

Чл. 281. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Преносните и разпределителните предприятия и ползвателите на промишлени газови инсталации разработват и актуализират план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи, наричан по-нататък „план за спасителни и аварийно-възстановителни работи“.

Чл. 282. (1) Планът за спасителни и аварийно-възстановителни работи определя действията и задълженията на персонала, ангажиран с експлоатацията на газопроводите и съоръженията и на инсталациите за природен газ при възникване на аварийни ситуации и при локализиране и ликвидиране на аварии.

(2) Планът за спасителни и аварийно-възстановителни работи съдържа информация за:

1. действията и задълженията на персонала, ангажиран с експлоатацията на газопроводите, газовите съоръжения, инсталациите и уредите за природен газ при възникване на аварийни ситуации и при локализиране и ликвидиране на аварии;

2. службите, които отговарят за задействане на процедурите за намеса;

3. службите, които ръководят и координират действията на мястото на аварията;

4. реда за инспектиране на алармените съоръжения;

5. реда за получаване на ранни предупреждения за авариите и за процедурите на повишена бдителност и оповестяване на персонала на работните им места за настъпилите аварии;

6. имената на местните органи, натоварени с действията по координиране на действията при аварии;

7. правилата за координиране на ресурсите, необходими за осъществяване на действията при аварии;

8. компетентните лица и определеното оборудване за отстраняване на аварията, определени съгласно характера и мащаба на аварията;

9. точните и най-актуалните планове и карти, които определят местоположението на елементите на мрежата или на инсталацията;

10. осигуреността с индивидуални и колективни средства за защита или за разсредоточаването – в случаите на евакуация на хора;

11. ангажираните медицински служби;

12. последващите мероприятия, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на последиците от аварията след установяване на обстоятелствата и причините за аварията;

13. мероприятията за осигуряване на мрежата, съоръжението, инсталацията и/или газовия уред срещу повторно възникване на авария при същите обстоятелства.

(3) Планът за спасителни и аварийно-възстановителни работи се съгласува по реда на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи и се утвърждава от ръководителя на предприятието.

Чл. 283. (1) Преносните газопроводи се пускат по начин, осигуряващ тяхното обезвъздушаване и плавно увеличаване на налягането в газопроводите до нивото на работното налягане.

(2) След пускането в действие на електрохимичната защита се извършва проверка за установяване на нейната ефективност.

(3) При въвеждане в експлоатация или спиране на експлоатацията се спазват изискванията на БДС EN 12327.

Чл. 284. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) При съмнения или при установяване изпускане на газ от преносен газопровод ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал предприемат незабавни мерки за предпазване или ограничаване на щетите и последствията от неконтролирано изпускане или обгазяване на околността.

(2) При установяване на обществена опасност от неконтролирано изпускане на газ от газопровода лицата по ал. 1 незабавно уведомяват аварийните групи и съответните органи, определени с плана за спасителни и аварийно-възстановителни работи.

Чл. 285. Периодичността на ремонтните работи на газовите съоръжения се определя въз основа на натрупан опит и инструкциите на производителя.

Чл. 286. Газопроводите и съоръженията на преносната мрежа се инспектират и поддържат по начин, който опазва тяхното състояние и осигурява правилната им експлоатация.

Чл. 287. (1) По време на ремонтни работи в процеса на експлоатация на преносните газопроводи не се допуска образуване на взривоопасни газовъздушни смеси.

(2) Преди рязане на газопровода се вземат подходящи технически предпазни мерки за предотвратяване неконтролирано изтичане на газ.

(3) Преди началото на ремонтните работи, свързани с рязането на газопровода, ремонтираният участък се изолира, продухва и осигурява срещу проникването на газ в продухания участък.

Чл. 288. (1) При ремонтни работи върху действащ газопровод, включително при извършване на работи, които отделят топлина, се вземат необходимите предпазни мерки за предотвратяване неконтролирано изпускане на газ.

(2) Когато ремонтните работи не могат да се извършват при нормално работно налягане на преносния газопровод, налягането в ремонтирания участък се намалява по контролиран начин и се поддържа, докато продължават ремонтните работи.

Чл. 289. (1) При надземни газопроводи се удостоверява състоянието и се полагат грижи за:

1. механичната защита;

2. боядисването или покритието на газопровода;

3. поддържане на конструкцията и/или съоръженията за поддържане и укрепване на газопровода.

(2) Дейностите по поддръжка и тяхната честота за участъците по ал. 1 се организират по начин, позволяващ проверка на всички въздушни части на преносния газопровод. Специално внимание се обръща на преходите между въздуха и земята, които са застрашени в най-голяма степен от корозия.

(3) При пресичания на водни препятствия се удостоверяват:

1. стабилността на леглото и бреговете;

2. ерозията на бреговете или депонирането на материали;

3. състоянието на газопровода и неговото покритие.

(4) Инспектирането по ал. 3 включва наблюдение на дълбочината на водата и регистриране на наводненията и техните въздействия върху бреговете.

Чл. 290. Неработещите преносни газопроводи се спират от експлоатация по безопасен начин, изолират се от преносната мрежа и се продухват. При необходимост изведеният от експлоатация участък от преносния газопровод може да се напълва с инертен газ или с друго подходящо вещество.

Чл. 291. Изпълнението на изискванията за пускане и спиране от експлоатация на отделни участъци и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва по реда на чл. 283, ал. 1 и 2.

Чл. 292. При въвеждане в експлоатация или спиране от експлоатация се спазват изискванията на БДС EN 12327.

Чл. 293. (1) Газът, който се доставя на потребителите, трябва да бъде одориран.

(2) Подаване на неодориран газ към инсталациите на отделни потребители за стопански нужди се допуска в случаите на технологична несъвместимост с нуждите на потребителя, когато помещенията, в които той се използва, са снабдени с надеждна и сигурна система за газсигнализация, вентилация и електромагнитен вентил за спиране притока на газ и при възможност – изключване на електрозахранването.

(3) Разпределителното предприятие контролира с подходящи средства изискваното ниво на одориране на газа, налягането на системата и поддържането на безопасността на мрежата.

Чл. 294. (1) Разпределителното предприятие организира системни и периодични проверки за пропуски на газ, които се извършват от оправомощени от ръководителя на предприятието лица.

(2) Честотата на проверките по ал. 1 се определя въз основа на следните фактори:

1. предвидения период за експлоатация на съответния участък от разпределителната мрежа;

2. наличието на дейности, които се извършват от трети лица;

3. гъстотата на населението;

4. честотата на установени предишни пропуски на газ;

5. характеристиката на обратния насип и настъпилите изменения във времето;

6. местоположението на откритите участъци.

(3) Откритите при проверките пропуски на газ се класифицират по важност за приоритет при ремонтните работи, като се вземат предвид:

1. работното налягане на газопроводния участък;

2. физическите индикации на пропуски на газ;

3. близостта на разпределителните газопроводи и местата на пропуски на газ до чужда собственост;

4. характеристиката на застрашената чужда собственост, включително нейната населеност.

(4) Разпределителното предприятие създава процедура за реагиране на сигнали за изтичане на газ.

Чл. 295. Между оператора на разпределителната мрежа и операторите на другите инженерни мрежи на техническата инфраструктура се осигурява поддържане на далекосъобщителна връзка за уведомяване при възникване на опасност от повреди на изградената вече техническа инфраструктура.

Чл. 296. (1) Работата над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва след писмено съгласие на оператора на мрежата.

(2) По време на ремонта и техническото обслужване на разпределителната мрежа операторът предприема необходимите действия за осигуряване безопасността на населението и неговата собственост.

Чл. 297. Електрохимичната защита се проверява редовно, включително чрез обход и замервания по защитения участък.

Чл. 298. При въвеждането в експлоатация на регулаторните инсталации се проверява изправното действие и настройката на отсекателната арматура и предпазно-изхвърлящите клапани.

Чл. 299. (1) Подаването на газ в газовата инсталация се извършва плавно с постепенно повишаване на налягането.

(2) Непосредствено преди подаването на природен газ всички съединения се изпитват на плътност.

Чл. 300. За газови инсталации и съоръжения, които не са въведени в експлоатация в продължение на 6 месеца след датата на последното изпитване на плътност, при въвеждането им в експлоатация се извършва повторно изпитване, като се проверяват и състоянието на спирателната, контролната и предпазната арматура, димоходите, вентилационните и горивните системи, както и комплектността на газовите уреди.

Чл. 301. (1) При въвеждане в експлоатация на ГРП се проверява затварянето на отсекателната арматура.

(2) Обезвъздушаването на инсталацията се извършва внимателно, като последващото повишаване на налягането при запълване с газ се извършва постепенно.

Чл. 302. (1) Данните от проведената профилактика на газовата инсталация се записват в дневници.

(2) В дневниците по ал. 1 се записват датата, на която са проведени изпитванията и профилактиката, резултатите от тях, лицата, които са ги провели, както и следващата дата, на която трябва да се повторят.

(3) Промените в газовата инсталация след ремонт, реконструкция или промяна на работните условия се отразяват в дневника по ал. 1.

Чл. 303. (1) Неизползваните ГРП се изключват, продухват се и се затварят входовете и изходите им.

(2) Съоръженията на ГРП се обезопасяват срещу достъп на трети лица и се поставят ясно видими табели, които забраняват ползването на открит огън. На табелите се посочва и телефонният номер на аварийната служба.

Чл. 304. Когато газопроводът е с активна електрохимична защита, ГРП се изолира електрически от входящия и изходящия газопровод.

Чл. 305. Стартирането и експлоатацията на газовите горивни уредби се извършват съгласно БДС ЕN 746.

Чл. 306. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Отговорност за безопасната експлоатация на газовите уреди в жилищни сгради и обществени сгради носят техните ползватели.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателите на газови уреди преди въвеждането им в експлоатация се инструктират за безопасна работа с тях.

(3) Инструктажът по ал. 2 се извършва от специалисти на разпределителното предприятие, като ползвателят получава срещу подпис свидетелство за безопасна работа с газовите уреди.

Чл. 307. На периодична проверка и почистване подлежат:

1. комините на сезонно работещите газови уреди – преди започване на всеки отоплителен сезон;

2. вентилационните канали и комините от керамични или метални тръби – веднъж годишно.

Чл. 308. Поддържането и ремонтите на сградните инсталации се извършват от лица, получили разрешение по чл. 36 ЗТИП.

Чл. 309. Собствениците на сградните газови инсталации и газови уреди са длъжни да:

1. спазват инструкцията за безопасна експлоатация на производителя;

2. осигурят защитата им по подходящ начин от достъп на неоторизирани лица;

3. осигурят извършването на техническия им надзор;

4. не допускат експлоатация на газови инсталации и газови уреди:

а) при неизправност на устройствата им за безопасност;

б) при пропуски на природен газ;

в) при пожар или природни бедствия, които ги застрашават непосредствено;

г) в други случаи, посочени в производствената инструкция.

Чл. 310. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателите на жилищни сгради, за захранването с природен газ на които се използват бутилкови инсталации или батерии от бутилки, са длъжни:

1. да осигурят защитата им по подходящ начин от достъп на трети лица;

2. да не допускат да ги обслужват лица, които не са преминали инструктаж от предприятието, което пълни или доставя бутилките.

Чл. 311. Транспортните средства, с които се превозват бутилки и батерии от бутилки, трябва да отговарят на изискванията на:

1. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR);

2. Европейската спогодба за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Чл. 312. (1) В транспортното средство бутилките се поставят легнали успоредно или под прав ъгъл на надлъжната ос на превозното средство или контейнера; тези от тях, които са разположени близо да предната напречна преградна стена, трябва да бъдат поставени под прав ъгъл на споменатата ос.

(2) Бутилките, които се превозват в подходящи устройства, ефективно предотвратяващи тяхното преобръщане или удряне една в друга, могат да бъдат поставяни в изправено положение.

(3) Бутилките, които са в легнало положение, трябва да бъдат надеждно подпрени, свързани или закрепени по подходящ начин, така че да не могат да се разместват сами.

(4) В транспортно средство, в което се превозват бутилки, не се допуска возене на пътници, багажи, предмети и др.

(5) Превозването и съхраняването на бутилки се извършва при поставени предпазни устройства на вентилите им.

(6) За транспортиране на единични бутилки на територията на предприятията се ползват специално оборудвани колички, които осигуряват по подходящ начин бутилката срещу падане.

(7) При товарене, разтоварване, транспортиране и съхраняване на бутилките се вземат подходящи мерки против тяхното падане, повреждане и замърсяване.

(8) Забранено е транспортирането на бутилки с кислород в едно транспортно средство с бутилки за компресиран природен газ.

Чл. 313. Бутилки и батерии от бутилки, от които поради повреда на вентила е невъзможно да се източи газът на мястото на потреблението му, се връщат в пълначните станции. За изпускане на газа от такива бутилки в пълначните станции се вземат необходимите мерки.

Чл. 314. (1) Редът за пълнене, превозване и разтоварване на бутилки и батерии от бутилки се определя с производствена инструкция на предприятието, в което се извършва пълненето на бутилките.

(2) Когато бутилките или батериите от бутилки ще се експлоатират от физически лица, производствената инструкция трябва да съдържа и минималните изисквания за монтаж и безопасна експлоатация.

(3) Пълначните станции, които пълнят с компресиран природен газ бутилки или батерии от бутилки, които ще се използват от физически лица, ги инструктират по инструкцията по ал. 1 и 2. Инструктажът се регистрира в специален дневник, а на инструктираните лица се издават удостоверения.

Чл. 315. Ръководството на предприятието, обслужващият персонал и собствениците на жилищни сгради предприемат необходимите мерки за незабавното прекратяване на работата на бутилковите инсталации и батериите от бутилки в случаите:

1. когато налягането в тях се повиши над максималното допустимо налягане;

2. когато температурата в тях или на елементите им под налягане се повиши над максималната допустима температура;

3. при неизправност на устройствата за безопасност;

4. когато в основните елементи на бутилките бъдат открити пукнатини, подутини и дефекти;

5. при прекъсване на функционирането на всички манометри, показващи налягането в бутилките или след редуциращото устройство;

6. при пропуски на природен газ;

7. при пожар или природни бедствия, които застрашават непосредствено бутилките;

8. в други случаи, посочени в производствената инструкция.

Чл. 316. (1) Съдовете, работещи под налягане, бутилките и газопроводите на АГСКПГ преди запълването им с природен газ се продухват. Продухването може да се преустанови, когато се установи, че съдържанието на кислород е най-много 1 % (обемен).

(2) При необходимост за отстраняване на природния газ от компресорите и съоръженията на газостанцията те се продухват. Остатъчното съдържание на природен газ не трябва да е по-високо от една пета от долната граница на взривоопасната концентрация на природен газ във въздуха.

(3) Продухването се извършва по ред, определен в производствената инструкция.

Чл. 317. Проверка на изправността и настройката на предпазните клапани с пряко действие и другите предпазни устройства, монтирани на компресорите бутилки и газопроводи се извършва в сроковете, определени в инструкцията на производителя. В случаите, в които в инструкцията на производителя няма изисквания или те не са известни, те се проверяват най-малко веднъж годишно.

Чл. 318. В района на АГСКПГ в близост до газоколонката се поставят табели със следния текст:

1. „Пушенето забранено!“

2. „Изключете мобилните си телефони!“

3. „Изключете двигателя!“

Чл. 319. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят на газостанцията разработва план за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

Чл. 320. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 321. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 322. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 323. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 324. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 325. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 326. (1) Експлоатацията на ПГХ се осъществява чрез системен контрол и наблюдение, който включва изследвания, контролни измервания, вземане на проби и специализирани операции в съответствие с изискванията на наредбата, ведомствени инструкции за експлоатация и правила (ръководства, инструкции) на оператора, непротиворечащи на БДС EN 1918-2.

(2) Експлоатацията на ПГХ се извършва съгласно програма за контрол, рехабилитация и развитие (ако съществува необходимост от последното), изработена за период от най-малко 3 години, която периодично се актуализира и детайлизира.

Чл. 327. (1) В процеса на запълване на ПГХ геоложката служба следи за разпространението на газонаситената зона, преразпределението на репресионната и депресионната фуния и реагирането на контролните сондажи чрез системен анализ на фактическите данни при нагнетяване и добив на газ, резултатите от изпитването на сондажите, резултатите от геофизичните изследвания, визуалните наблюдения върху работата на сондажите и резервоарната симулация с професионален софтуер.

(2) При осъществяване експлоатацията на ПГХ се извършват:

1. количествено прогнозиране на основните технологични параметри на ПГХ в края на добивните и нагнетателните периоди преди започването им и анализи на различията след приключванията им;

2. систематичен контрол на херметичността на всички сондажи, намиращи се под налягане;

3. периодична проверка на количеството природен газ в резервоара на газохранилището, която по правило се извършва чрез резервоарно симулиране; ако е необходимо, моделът на хранилището да се преразгледа и при наличие на достатъчно обективни аргументи прогнозираните параметри да се актуализират.

(3) На контрол подлежат устиевото и забойното налягане на експлоатационните сондажи, температурата на добивания газ, дебитите на сондажите при добив и нагнетяване, газонаситеността по наблюдателните сондажи, водният и кондензатният фактор на добивания газ по сондажи.

(4) Херметичността на ПГХ подлежи на контрол чрез наблюдения на сондажите, пресекли водоносни хоризонти, както и чрез газова снимка около сондажите – при необходимост.

Чл. 328. Експлоатацията на надземните съоръжения и инсталации и всяко друго надземно оборудване на ПГХ се осъществява съгласно наредбата, правила (ръководства, инструкции) на оператора и не трябва да противоречи на БДС EN 1918-5.

Чл. 329. (1) Контролът за състоянието на сондажите при експлоатация на ПГХ включва:

1. външен оглед на състоянието на колонната глава, крановете и обвръзката на устието на сондажите;

2. наблюдение на изменението на дебита, налягането и температурата;

3. наблюдение на изменението на налягането в междуколонното пространство;

4. периодичен контрол на проби от газ и течности;

5. измерване дебита на сондажите и изменението на налягането при добив и нагнетяване.

(2) Постоянно се осъществяват контролни измервания на дебита, налягането, температурата, съдържанието на вода и кондензат (нефт) на всеки сондаж.

(3) Периодично се проверява състоянието на забойната зона на приемателните сондажи, в които се нагнетяват технологични води, отделени при добива на газа.

(4) При установяване наличието на газ в порестите скали над продуктивния хоризонт или при установена нехерметичност на пространството между експлоатационните колони и скалите, залягащи над продуктивните хоризонти, се предприемат следните мерки:

1. прекратяване на добива и нагнетяването на газ;

2. предприемане на мерки за провеждане на работи по отстраняване изтичането на газ или ликвидацията на сондажа.

Чл. 330. При експлоатация на сондажите поотделно за всеки сондаж се води отчет за добитите количества газ, вода и кондензат (нефт) и за нагнетените количества газ.

Чл. 331. При установяване на недопустимо експлоатационно състояние на сондажите операторът на ПГХ оценява възможността и предприема необходимите действия за по-нататъшната им безопасна експлоатация, консервиране или ликвидиране.

Чл. 332. Периодично се провеждат сондажно-геофизични изследвания на сондажите за:

1. проверка техническото състояние на помпено-компресорните тръби;

2. оценяване качеството на циментните връзки зад експлоатационните и техническите колони на сондажа;

3. оценяване техническото състояние на експлоатационната колона;

4. установяване профила на дебита по разреза на колекторите;

5. определяне стойността на забойното налягане и температурата;

6. изследване газонаситеността на продуктивните пластове;

7. определяне интервалите на оводняване;

8. контрол на движението на водогазовия контакт;

9. контрол на вторично натрупване на газ в интервали, залягащи над горнището на газонаситения колектор.

Чл. 333. (1) Ремонтно-възстановителните работи включват операции за:

1. ликвидиране на аварии на обсадните колони, подземното оборудване или експлоатационния лифт;

2. очистване на сондажа;

3. ремонтни циментации за подобряване на техническото им състояние.

(2) Ремонтно-възстановителните работи се извършват в съответствие с индивидуални програми (проекти), одобрени от оператора на ПГХ.

Чл. 334. (1) Сондажът се предава от оператора на изпълнителя на ремонтно-възстановителните работи с акт, отразяващ състоянието му преди ремонтно-възстановителните работи.

(2) Преди започване на ремонтно-възстановителните работи при условията на открит газоносен пласт се извършва временно блокиране на пласта (заглушаване на сондажа) при осигуряване на необходимите мерки за безопасност, без да се нарушава колекторската характеристика на пласта.

(3) Ремонтно-възстановителните работи се предшестват от шаблониране и микрокаверномер на свободната част на обсадната колона, монтиране на противофонтанно оборудване, превенторни линии и хидравличното им изпитване с вода на налягане 1,1 пъти по-голямо от очакваното работно налягане.

(4) При провеждане на ремонтно-възстановителните работи:

1. на сондажната площадка се осигурява необходимото оборудване за използваните сондажни и помпено-компресорни тръби;

2. промивната течност трябва да е с плътност, позволяваща превишаване на забойното налягане спрямо текущото пластово налягане с необходимия коефициент на безопасност, и реологични показатели, осигуряващи бързо отделяне на постъпилия газ;

3. ремонтната циментация се извършва с пакер, изолиращ горната част на колоната и устиевото оборудване, спускан с хидравлично изпитани тръби.

Чл. 335. При по-голяма продължителност на работите за ликвидиране на аварии периодично се шаблонира колоната и се изпитва при максималното работно налягане.

Чл. 336. Непосредствено преди ново разкриване на газоносния пласт, след ликвидиране на авария, очистване на сондажа, зарязване на нов ствол и други, се извършва шаблониране и хидравлично изпитване на обсадната колона и устиевото оборудване на работното налягане при експлоатация.

Чл. 337. След завършване на ремонтно-възстановителните работи се спускат и монтират подземното оборудване и фонтанната арматура и те се изпитват.

Чл. 338. (1) Интензификацията на дебита се осъществява с методи за химично, физико-химично, хидромеханично и комбинирано въздействие на забойната зона на сондажа.

(2) Метод по ал. 1 се избира въз основа на оценка на ефекта му за конкретните условия.

(3) Прилагането на методите за химично и физико-химично въздействие се предшества от очистване на забойната зона от вода, колматиращи частици, масла и маслени емулсии.

Чл. 339. Прилагането на интензификационна операция на сондаж се осъществява в съответствие с детайлно разработен план.

Чл. 340. Методът за усвояване на сондажа трябва да осигури безопасност на съоръжението.

Чл. 341. (1) Методът за усвояване на сондажа се определя в зависимост от пластовото налягане, проницаемостта и замърсеността на призабойната зона, използваните подземно оборудване и експлоатационен лифт.

(2) За предотвратяване образуването на взривоопасни смеси не е допустимо прилагането на метод на усвояване на сондажа с аериране.

(3) Усвояването на сондажа се осъществява чрез плавно намаляване на противоналягането срещу газовия пласт.

(4) Операциите, свързани с усвояването на сондажа, се извършват след монтиране и опресоване на пълния комплект надземно оборудване и експлоатационен лифт.

Чл. 342. Решение за продължаване на експлоатационно-нагнетателните работи, превеждане на сондажа в друга категория, консервиране или ликвидиране се взема в зависимост от резултатите от ремонтните работи и техническото му състояние.

Чл. 343. Контролът и изследователските работи за техническото състояние на сондажите и тяхното подземно и надземно оборудване се извършват съгласно съществуващи препоръчителни и задължителни стандарти.

Чл. 344. Ремонтираният сондаж се предава на оператора с отчет, детайлно описващ извършените работи, конструкцията и състоянието на сондажа след ремонта, и с приложени актове от извършените проверки, шаблониране и хидравлично изпитване на експлоатационната колона, експлоатационния лифт и надземното оборудване.

Чл. 345. (1) Преди вземане на решение за ликвидиране на сондажи се разглеждат възможностите за привеждането им в друга категория.

(2) Проектите и отчетите за ликвидиране, консервиране и разконсервиране на сондажите, придружени със схеми на сондажите и сондажните площадки и трасетата на шлейфите, се включват в досиетата на сондажите и в документацията на газопроводите.

Чл. 346. Ликвидирането на сондажите се извършва чрез изолиране на газоносния пласт и забойната зона по начин, осигуряващ предотвратяване на неконтролирани проявления на флуидите.

Чл. 347. Консервирането на сондажите за определено време се извършва съгласно програма (проект) без демонтиране на устиевото оборудване и без задължително освобождаване на сондажната площадка.

Чл. 348. Методите за изолиране и типът на мостовите прегради се определят в зависимост от конкретните условия на газохранилището и сондажа и времето за консервация. Те трябва да позволяват безопасно разконсервиране на сондажа и извършване на последващи операции, без да се влошава състоянието му.

Чл. 349. (1) Органи за технически надзор по тази наредба са:

1. председателят на ДАМТН чрез ГД „ИДТН“;

2. лица, получили лицензия от председателя на ДАМТН по реда на наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗТИП.

(2) Разпределението на видовете газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ между органите по ал. 1, т. 1 и 2 за осъществяване на технически надзор се определя с наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗТИП.

Чл. 350. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Обектите, в които функционират съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 6 и 8, се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор.

(2) Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти по ал. 1 трябва да съответстват на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

(3) На заверяване подлежат проектните части на инвестиционните проекти във фаза технически и/или работен проект, които се отнасят до монтирането в обектите на съоръженията.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите по ал. 1, заверяват проектите или отказват да ги заверят и писмено уведомяват за това заявителя в следния срок:

1. 14 дни – за проектите на обектите, в които функционират до 2 газови съоръжения, инсталации или уреди за природен газ, за проекта на всеки промишлен газопровод, за проекта на всеки участък на разпределителен газопровод с дължина до 5 км и за проекта на всеки участък на преносен газопровод с дължина до 10 км;

2. 21 дни – за проектите на компресорните станции и на обектите, в които функционират от 3 до 6 газови съоръжения, инсталации или уреди за природен газ;

3. 28 дни – за проектите на обектите, в които функционират повече от 6 газови съоръжения, инсталации и уреди за природен газ.

(5) Органите за технически надзор заверяват с подпис и печат проектите по ал. 1, когато предвидените проектни решения съответстват на изискванията на тази наредба и на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката, а когато не съответстват на тези изисквания, органите за технически надзор мотивират писмено отказите си да заверят проектите.

Чл. 351. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, се произвеждат по конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор, която включва:

1. обяснителна записка с данни за работните параметри;

2. изчислителна записка с якостни и други изчисления;

3. конструктивни чертежи;

4. данни за предвидените материали, арматура, предпазни устройства, контролно-измервателни уреди и автоматика;

5. данни за предвидения контрол без разрушаване на заваръчните съединения и предвидените механични изпитвания;

6. инструкция за монтаж, експлоатация и поддържане и за реда за извършване на изпитвания на якост и плътност;

7. технологична схема;

8. (нова – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) процедури за изпълнение на неразглобяеми съединения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Органите за технически надзор заверяват документацията по ал. 1 по реда на чл. 350, ал. 4 и 5 в срок 14 дни за съответствието й с изискванията, определени в наредбата.

Чл. 352. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Ремонтът на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 6 и тяхното преустройство, извън случаите по чл. 352а, трябва да се извършва по техническа документация, която съдържа:

1. обяснителна записка за приетите проектни решения;

2. резултатите от изчисленията, обосноваващи приетите проектни решения;

3. работни чертежи и схеми на елементите под налягане, предпазните и други устройства, които се заменят или ремонтират, за да се проверят изчисленията по т. 2;

4. данни за материалите, които ще се използват за изработване на елементите под налягане, които ще се заменят или ремонтират;

5. вида и обема на безразрушителния контрол на неразглобяемите съединения и елементите на съоръжението;

6. вида и обема на изпитванията и изследванията, които трябва да се извършат при извършване на ремонта и крайния контрол;

7. допустимите нива на качество според заваръчните несъвършенства на неразглобяемите съединения;

8. списък на стандартите, които са приложени.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Техническата документация по ал. 1 за ремонт на съоръженията се заверява от органите за технически надзор по реда на чл. 350, ал. 4 и 5 в срок 14 дни за съответствието на съоръженията с изискванията на тази наредба и на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката.

(3) Когато техническата документация по ал. 1 се отнася за ремонт на съоръжения по чл. 1а, т. 3 – 6, които попадат в обхвата на наредбите по чл. 7 ЗТИП и които са произведени преди влизането в сила на тези наредби, органите за технически надзор проверяват и заверяват документацията за съответствието на съоръженията с изискванията на нормативните актове, които са били в сила към момента на производство на съоръженията.

(4) Когато техническата документация по ал. 1 се отнася за ремонт на съоръжения по чл. 1, т. 3 – 6 с оценено съответствие със съществените изисквания на наредба по чл. 7 ЗТИП, органите за технически надзор проверяват и заверяват документацията за съответствието на съоръженията със съществените изисквания на приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП.

Чл. 352а. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) На съоръженията по чл. 1а, т. 3 – 5 и 8, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП и на които е извършено преустройство, което е довело до:

1. повишаване на изчислителното или максималното допустимо работно налягане, или

2. повишаване на изчислителната или максимално допустимата работна температура, или

3. промяна на конструкцията на елементи под налягане или на устройствата за безопасност,

преди пускането им в експлоатация трябва да се извърши оценяване на съответствието със съществените изисквания, определени в приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП.

Чл. 352б. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата, които извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ по чл. 1а, са длъжни да въвеждат в изградена в ДАМТН компютризирана информационна система информация за всички извършени от тях дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на тези съоръжения при извършването им.

Чл. 353. (Отм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Чл. 354. (Отм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Чл. 355. (Отм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Чл. 356. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Ползвателите на съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 8 са длъжни в 10-дневен срок след монтирането на стационарни съоръжения или придобиването на преносими газови уреди, но преди пускането им в експлоатация, да ги регистрират пред органите за технически надзор.

(2) Ползвателите на съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 3 и 5, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 349, ал. 1, т. 1, са длъжни да ги регистрират в регионалните отдели на ГД „ИДТН“, на чиято територия са монтирани.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Ползвателите на съоръжения по чл. 1а, т. 2, 4, 5 и 8, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 349, ал. 1, т. 2, са длъжни да ги регистрират пред избран от тях орган.

(4) Ползвателите на пълначни станции по чл. 1а, т. 6 са длъжни в 10-дневен срок след изграждането им, но преди пускането им в експлоатация, да ги регистрират в регионалните отдели на ГД „ИДТН“, на чиято територия са изградени.

Чл. 357. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Регистрирането на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 8 се извършва по писмено заявление на ползвателите им, в което се посочват данни:

1. идентифициращи ползвателя;

2. за мястото на монтажа и/или експлоатацията на съоръжението;

3. за производителя и/или лицето, което ги е монтирало.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. за съоръжения по чл. 1а, т. 3 – 5, които попадат в обхвата на НСИОССН:

а) ревизионна книга;

б) копие от инструкцията за ползвателя по чл. 42, ал. 1 НСИОССН;

в) декларация за съответствие по чл. 68 НСИОССН;

г) копие от проекта по чл. 350, ал. 1, когато такъв се изисква, и/или проект заснемане;

2. за съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 5, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП:

а) ревизионна книга;

б) копие от проекта по чл. 350, ал. 1, когато такъв се изисква, и/или проект заснемане, и/или копие от заверената конструкторска документация по чл. 351, ал. 1;

в) сертификати на устройствата за непосредствено ограничаване на налягането, регулаторите на налягане, предпазно-отсекателните клапани и арматурата или декларация за съответствието им по чл. 68 НСИОССН и копие от инструкцията за ползвателя по чл. 42, ал. 1 НСИОССН;

г) копия от удостоверенията за качество на материалите, използвани при производството на елементите под налягане;

д) протоколи за резултатите от изпитванията на якост на съоръжението и от изпитванията и контрола на неразглобяемите му съединения;

3. за автомобилни газоснабдителни станции за компресиран (сгъстен) природен газ – копие от инвестиционния проект по чл. 350, ал. 1 в случаите по чл. 195, ал. 2;

4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

5. за газови уреди:

а) ревизионна книга;

б) инструкциите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на газовите уреди, приета с Постановление № 250 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 24 и 40 от 2006 г.), или инструкциите по чл. 6 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на газовите уреди, приета с Постановление № 174 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2000 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; отм., бр. 100 от 2003 г.) – за газови уреди, пуснати на пазара на Република България след влизането в сила на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на газовите уреди, приета с Постановление № 174 на Министерския съвет от 2000 г. (отм.);

в) инструкция за експлоатация – за газови уреди, пуснати на пазара на Република България преди влизането в сила на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на газовите уреди, приета с Постановление № 174 на Министерския съвет от 2000 г. (отм.).

(3) За съоръжения, които са демонтирани и монтирани на ново място, както и в случаите по чл. 358в, ал. 1 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документите от досието по чл. 370ж.

(4) Декларацията за съответствие по ал. 2, т. 1, буква „в“ не се изисква за стационарни съоръжения по чл. 1а, т. 3 – 6, демонтирани и монтирани на ново място, ако те са били регистрирани от органите за технически надзор по чл. 349, т. 1 или 2 преди влизането в сила на приложимите за съоръженията наредби по чл. 7 ЗТИП.

Чл. 358. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Заявлението за регистриране и представените документи се разглеждат от органите за технически надзор в срок 10 работни дни след получаването им.

(2) Когато при проверката по ал. 1 не бъдат констатирани непълноти в представените документи и/или несъответствия на съоръжението с изискванията на наредбата, и/или несъответствия на декларацията за съответствие по чл. 357, ал. 2, т. 1, буква „в“ или т. 2, буква „в“ с изискванията на приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП, органите за технически надзор регистрират съоръжението. Отказът за регистрация се мотивира писмено.

Чл. 358а. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.) Ползвателят е длъжен да уведоми писмено, на хартиен носител или по електронен път органа за технически надзор, пред когото е регистрирал съоръжението чл. 1а, за всяко преустройство на съоръжението и да му представи следните документи:
1. обяснителна записка за извършените промени;
2. техническата документация, по която е извършено преустройството;
3. удостоверения за качеството на материалите и съставните части, използвани при преустройството;
4. декларация за съответствие – в случаите по чл. 352а;
5. протоколи за резултатите от контрола без разрушаване на заварените съединения и за проведените изпитвания – с изключение на случаите по чл. 352а.

Чл. 358б. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.) При промяна на ползвателя на съоръжението по чл. 1а новият ползвател е длъжен в 10-дневен срок от настъпване на промяната да уведоми за нея писмено, на хартиен носител, по електронен и/или по мрежов път органа за технически надзор, който е регистрирал съоръжението.

Чл. 358в. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Ползвателят по всяко време може да промени лицето по чл. 349, ал. 1, т. 2, което осъществява техническия надзор на съоръжението.

(2) В случай на промяна по ал. 1 ползвателят е длъжен да регистрира съоръжението пред новоизбрано лице по чл. 349, ал. 1, т. 2 и да му предостави досието по чл. 370ж.

(3) В случая по ал. 1 ползвателят отправя до лицето по чл. 349, ал. 1, т. 2, което първоначално е регистрирало съоръжението, писмено искане за предоставяне на досието по чл. 370ж, което съхранява. Лицето е длъжно да предостави досието в срок 7 дни от получаване на искането.

Чл. 358г. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато съоръжение по чл. 1а се бракува или не е експлоатирано повече от 12 месеца, ползвателят му е длъжен да уведоми за това органа за технически надзор, пред когото съоръжението е регистрирано, в 10-дневен срок от настъпване на събитието.

Чл. 358д. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Органите за технически надзор по чл. 349, ал. 1, т. 2 уведомяват писмено всяка година до 31 януари ГД „ИДТН“ за вида, типа, наименованието, ползвателя и местонахождението на регистрираните и снетите от регистрация през предходната година съоръжения по чл. 1а, т. 2, 4, 5 и 8, както и за общия брой регистрирани от тях съоръжения.

Чл. 359. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5 и 8:

1. първоначални – след регистрирането на съоръженията;

2. периодични:

а) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5 – веднъж на 12 месеца;

б) на газовите уреди по чл. 1а, т. 8 – веднъж на две години;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) периодични с изпитване на якост и плътност – на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5 – най-малко веднъж на 10 години;

4. след преустройство;

5. когато не са експлоатирани повече от 12 месеца;

6. след подмяна или ремонт на елементи под налягане;

7. по искане на ползвателя на съоръжението;

8. внезапни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) За извършване на техническите прегледи по ал. 1, т. 1 – 7 ползвателите на стационарните съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 5 и 8 са длъжни да отправят писмено заявление до органите за технически надзор, които са регистрирали съоръженията. Прегледите се извършват във:

1. двуседмичен срок от получаване на заявлението – за прегледите по ал. 1, т. 1, 4 – 6;

2. шестседмичен срок от получаване на заявлението – за прегледите по ал. 1, т. 2, 3 и 7.

(3) Датите за извършване на техническите прегледи по ал. 2 се определят от органите за технически надзор и се съобщават най-малко 5 дни предварително на ползвателя на съоръженията.

(4) Технически прегледи по ал. 1, т. 8 може да извършва само органът по чл. 349, ал. 1, т. 1 в следните случаи:

1. при извършване на проверки по чл. 42, ал. 1 или чл. 34б, ал. 1 ЗТИП;

2. когато сроковете за извършване на периодичните прегледи по ал. 1, т. 2 или 3 са изтекли и не е постъпило заявление по ал. 2;

3. при обследване на аварии и злополуки със съоръжения по чл. 1а;

4. при получаване на сигнали, жалби или предложения от други контролни органи, граждани, организации и др.;

5. при контрол на изпълнението на принудителни административни мерки по чл. 49, ал. 1 ЗТИП;

6. когато резултатите от извършените технически прегледи показват, че има предпоставки за появяване на дефекти, които ще застрашат безопасната експлоатация на съоръжението преди изтичането на сроковете по ал. 1, т. 2 или 3.

(5) Допуска се удължаване до 6 месеца на определените в чл. 359, ал. 1, т. 3 срокове по писмено искане на ползвателя на съоръжението по чл. 1а, т. 1 – 5 и 7, в което той предлага нова дата за извършване на периодичния преглед и технически и организационни мерки за осигуряване на безопасната експлоатация в този срок.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

(7) В годината, когато следва да се извърши преглед по ал. 1, т. 3, не се извършва преглед по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 360. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Ползвателят е длъжен да осигури на служителите на ГД „ИДТН“ всички необходими за извършването на техническите прегледи калибрирани средства за измерване, технически средства, инструменти, електроенергия, лични предпазни средства и персонал.

Чл. 361. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Техническите прегледи имат за цел да проверят съответствието на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5 и 8 със:

1. документите по чл. 352 и/или 357, и/или 358а;

2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) изискванията на глава първа, глава втора, раздели I – VIII и глави трета, четвърта, пета и шеста – за съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5, за които няма влезли в сила наредби по чл. 7 ЗТИП;

3. изискванията на глава пета към помещенията, в които се монтират газови уреди, и към съоръженията за извеждане на димните газове на открито;

4. изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката – за прегледите по чл. 359, ал. 1, т. 1.

(2) Органите за технически надзор извършват:

1. външен преглед – при всички технически прегледи;

2. изпитване на якост и плътност – при техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 1, 3 – 6;

3. проверка за наличието на маркировка за съответствие, когато такава се изисква от приложимите наредби по чл. 7 ЗТИП – при техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 1 и 4.

(3) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 7 и 8 органите за технически надзор могат да извършат някои или всичките прегледи, проверки и изпитвания по ал. 2.

(4) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 1, 3 – 8 на газови уреди се извършват прегледите и проверките по ал. 2, т. 1 и 3.

Чл. 362. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) При техническия преглед по чл. 359, ал. 1, т. 1 или 4 на съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 5, на които е извършено оценяване на съответствието съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, не се извършва изпитване на якост и плътност, ако:

1. крайният контрол на съоръжението е включвал изпитване на якост и плътност в напълно сглобен вид и не са изминали повече от 12 месеца от датата на извършването му;

2. при външния преглед не са констатирани дефекти или неизправности, които оказват влияние върху безопасната експлоатация на съоръжението;

3. не са разглобявани разглобяеми съединения и не са извършвани ремонти на съоръжението или на неразглобяемите му съединения след извършването на крайния контрол.

Чл. 363. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 1 на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5 се извършват прегледите, изпитванията и проверките по чл. 361, ал. 2, т. 1 – 3.

Чл. 364. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ се извършва външен технически преглед.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 365. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 3 – 6 се извършва:

1. външен преглед;

2. изпитване на якост и плътност.

Чл. 366. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) При техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 7 или 8 се извършва:

1. външен преглед, и/или

2. изпитване на якост и плътност.

Чл. 367. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) При външния преглед на съоръжението по чл. 1, т. 1 – 5 и 8 в зависимост от вида му се проверява:

1. съответствието му със:

а) документите, предоставени на органите за технически надзор при регистрацията му и/или при извършени ремонти и преустройства;

б) изискванията на глава втора, раздели I – VIII и глави трета, четвърта, пета и шеста;

2. наличието на документи, които удостоверяват извършването на проверки на изправното действие и настройката на защитните устройства – предпазно-изпускателни вентили и клапани, предпазно-отсекателни клапани и вентили или предпазни клапани – за инсталации за регулиране налягането на газа;

3. външната повърхност на газопроводи или инсталации за наличие на корозия, пукнатини, деформации и други дефекти, които могат да се установят визуално без използване на специализирани уреди;

4. за недопустимо изместване или повреда на свързващи съединения, укрепващи елементи, фланцови и други съединения;

5. наличието на неизправности на устройствата за безопасност, арматурата, средствата за измерване и другите уреди, които могат да се установят визуално;

6. наличието на видими повреди или дефекти на опори или подвезки на газопроводи или инсталации;

7. съответствието на електрохимичната защита с проекта, когато тя е предвидена в инвестиционния проект за монтажа им;

8. дали ползвателят е документирал извършените измервания, изследвания или изпитвания на активната електрохимична защита, ако такава е предвидена в инвестиционния проект, и съответствието на получените при измерванията стойности на контролираните параметри с посочените в БДС 15705;

9. наличието на документи, удостоверяващи изправното действие на заземителната и мълниезащитната инсталация, когато такава се изисква;

10. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

11. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

12. изправното действие на блокировките и защитите на газовите уреди.

(2) Допуска се да не се извършва проверка на външната повърхност на подземни стоманени газопроводи, ако са изпълнени следните условия:

1. за газопроводите, които са защитени от корозия чрез диелектрично покритие и не са защитени чрез активна електрохимична защита – ако ползвателят представи документи, удостоверяващи, че в двугодишен срок преди прегледа са извършени измервания и/или изпитвания, резултатите от които доказват, че не е нарушена целостта на антикорозионното покритие, или

2. за газопроводите, които са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита – ако ползвателят представи документи, удостоверяващи изправното действие на електрохимичната защита в периода между два периодични технически прегледа.

(3) Допуска се проверката на външната повърхност на подземни стоманени газопроводи, за които не са изпълнени условията по ал. 2, да се замени с визуална проверка на качеството на изолационното покритие и измерване на адхезията на диалектричното покритие към тръбите. Извършва се не по-малко от една проверка и измерване на всеки километър от газопровода и по една проверка и измерване във всеки участък, където има условия за електрокорозия на газопровода.

(4) Допуска се да не се извършва проверка на външната повърхност на подземни пластмасови тръбопроводи, ако при проверка с газсигнализатор по трасето на газопровода не са открити пропуски на природен газ.

(5) Ако при външния преглед възникнат обосновани съмнения за наличието на съществени повреди на елементите под налягане на съоръжението, по искане на проверяващия ползвателят е длъжен да осигури извършване на безразрушителен контрол.

(6) Резултатите от външния преглед се считат за удовлетворителни, ако не са установени несъответствия с техническата документация на съоръжението, нарушения на изискванията на наредбата или неизправности, повреди или дефекти.

Чл. 368. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Изпитването на якост и плътност на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5, които не попадат в обхвата на НСИОССН, се извършват съгласно глава седма, раздели I – VI.

(2) Изпитването на якост и плътност на съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5, които попадат в обхвата на НСИОССН, се извършват съгласно инструкцията за ползвателя по чл. 42, ал. 1 НСИОССН.

(3) Допуска се при техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 4 и 6 изпитването на якост по ал. 1 и 2 на неразглобяемите съединения, свързващи нови и съществуващи газопроводи или части от газопроводи, да се замени с изпитване без разрушаване, като за стоманени газопроводи изпитванията без разрушаване трябва да се извършват чрез радиография и ултразвукова дефектоскопия.

(4) Допуска се при техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 3 на преносни и разпределителни газопроводи изпитването на якост и плътност да се замени с други методи за определяне на техническото им състояние. Методите се съгласуват с Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД „ИДТН“) на ДАМТН. Заключението за годността за безопасна експлоатация и параметрите, при които могат да се експлоатират газопроводите, се дават от лицето, извършило изпитването.

(5) Налягането, при което се изпитват на якост съоръженията по чл. 1а, т. 1 – 5, които не попадат в обхвата на НСИОССН, както и тези съоръжения, които попадат в обхвата на НСИОССН и са пуснати на пазара на Република България преди 14 март 2004 г., трябва да съответства на налягането, определено в заверената от органите за технически надзор документация, а за съоръжения от внос – посоченото в техническата документация на производителя.

(6) Налягането, при което се изпитват на якост съоръженията по чл. 1а, т. 3 – 5, на които е оценено съответствието съгласно НСИОССН, трябва да съответства на налягането, посочено в инструкцията за ползвателя по чл. 42, ал. 1 НСИОССН.

(7) Счита се, че съоръжението по чл. 1а, т. 1 – 5 е издържало успешно изпитването на якост или плътност, когато не се установи:

1. разлика в регистрираното в началото и в края на изпитването налягане;

2. наличието на пукнатини, разкъсвания или видими остатъчни деформации в елементите му под налягане;

3. пропуски на флуид в основния метал или съединенията на съоръжението.

Чл. 369. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

Чл. 370. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) След извършване на техническия преглед по чл. 359, ал. 1, т. 1 органите за технически надзор заверяват с подпис и печат ревизионната книга, предават я на ползвателя за съхранение и издават акт за първоначален технически преглед, който съдържа:

1. вида на извършените проверки и изпитвания и резултатите от тях;

2. заключение за годността на съоръжението за безопасна експлоатация;

3. разрешение или отказ за пускане в експлоатация – за съоръженията, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП;

4. срока за извършване на периодичен преглед.

(2) Актът по ал. 1 се предоставя на ползвателя срещу подпис.

Чл. 370а. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Органите за технически надзор записват резултатите от техническите прегледи по чл. 359, ал. 1, т. 2 – 8 в ревизионните им книги, като попълват ревизионен акт, който съдържа:

1. констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на съоръжението;

2. заключение за годността на съоръжението по чл. 1а, т. 1 – 5, 7 и 8 за по-нататъшна безопасна експлоатация и при какви условия може да се експлоатира;

3. срока за следващия периодичен преглед.

(2) Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги на съоръженията при поискване от органите за технически надзор.

(3) Служителите на ГД „ИДТН“ могат да записват в ревизионните книги предписанията по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗТИП.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

(5) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) След всеки технически преглед, органът по чл. 349, ал. 1, т. 2 поставя върху съоръжението близо до табелката на производителя стикер, върху който е записан регистрационният номер на органа, извършил техническия преглед, датата на извършване на прегледа и годината, през която трябва да се извърши следващият периодичен преглед. Стикерът трябва да е здраво закрепен, а обозначенията върху него трябва да са ясни, четливи и незаличими.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Когато при техническите прегледи по чл. 359, ал. 1 органите за технически надзор по чл. 349, ал. 1, т. 2 установят, че съоръжението по чл. 1а, т. 2, 4 и 8 не е годно за по-нататъшна безопасна експлоатация, са длъжни писмено да уведомят за това регионалния отдел на ГД „ИДТН“ в срок до два дни от датата на извършения преглед.

Чл. 370б. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.)

Чл. 370в. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.) Преди пускането в експлоатация на автомобилните газоснабдителни станции за компресиран природен газ органите за технически надзор, които са ги регистрирали, в 10-дневен срок след регистрацията проверяват за:
1. съответствието на автомобилната газоснабдителна станция със заверения проект по чл. 350, ал. 1;
2. наличието на персонал по чл. 247, ал. 2, т. 2 и 3 и дали той е инструктиран по реда на чл. 247, ал. 2, т. 4;
3. съответствието на създадената организация за безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията с повишена опасност с изискванията на глава осма, раздели I и IХ;
4. регистрирани ли са съоръженията с повишена опасност, монтирани на територията на автомобилната газоснабдителна станция, и извършен ли им е първоначален технически преглед.

Чл. 370г. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Служителите на ГД „ИДТН“ извършват периодични и внезапни проверки на автомобилните газоснабдителни станции, предприятия и други промишлени сгради или обекти, в които са монтирани или се експлоатират съоръжения по чл. 1а, т. 1 – 5 и 8.

(2) Периодичните проверки се извършват:

1. на три години – в предприятия, в които се експлоатират до 10 съоръжения;

2. на две години – в предприятия, в които се експлоатират от 11 до 100 съоръжения;

3. всяка година – на автомобилните газоснабдителни станции и в предприятия, в които се експлоатират над 100 съоръжения.

(3) Внезапни проверки се извършват по сигнали на други контролни органи или жалби на граждани или организации или при съмнение, че в обектите се експлоатират съоръжения, които не са регистрирани пред органите за технически надзор или на които не са извършени технически прегледи.

(4) Проверките по ал. 1 обхващат:

1. външен преглед на съоръженията или на част от тях;

2. наличието на персонал с необходимата квалификация;

3. съответствието на създадената организация за безопасна експлоатация, поддържане и ремонт на съоръженията с изискванията на наредбата;

4. наличието и правилното водене на документацията, която трябва да се води и съхранява в предприятието във връзка с устройството и безопасната експлоатация на съоръженията;

5. регистрирани ли са съоръженията и извършен ли им е технически преглед съгласно чл. 359, ал. 1.

Чл. 370д. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) За резултатите от извършените проверки по чл. 370в и 370г се съставя протокол, в който се записват:

1. констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на съоръженията;

2. заключение за годността на автомобилните газоснабдителни станции, предприятията или другите обекти за безопасна експлоатация;

3. разрешение или отказ за пускане в експлоатация – за автомобилните газоснабдителни станции;

4. принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 ЗТИП.

Чл. 370е. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Служителите на ГД „ИДТН“ писмено разпореждат спиране на експлоатацията на съоръженията по чл. 1а, когато:
1. не са регистрирани пред органите за технически надзор;
2. на съоръженията не е извършен технически преглед съгласно чл. 359, ал. 1, т. 1 – 6;
3. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;
4. при първоначалния технически преглед се установи, че съоръжението няма нанесена маркировка за съответствие съгласно приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП;
5. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.) в протокол по чл. 370д е вписан отказ за пускане в експлоатация на автомобилна газоснабдителна станция;
6. престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или на техническата документация на производителя и/или са констатирани повреди или неизправности, които не позволяват съоръжението да се експлоатира безопасно;
7. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) ползвателят не е изпълнил задълженията си по чл. 247, ал. 2, т. 3, чл. 309, т. 2 и т. 4, букви „а“, „б“ или „г“;
8. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.)
9. е изтекъл определеният в техническата документация на съоръжението срок за експлоатация.
(2) Разпореждането по ал. 1 може да бъде вписано в акта за първоначален технически преглед или в ревизионната книга на съоръжението, или в протокола по чл. 370д или да се съдържа в писмена заповед.
(3) След отстраняване на причините, поради които съоръженията са били спрени от експлоатация, служителите на ГД „ИДТН“ разрешават експлоатацията им с писмена заповед или с вписване в ревизионната книга.

Чл. 370ж. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Органите за технически надзор и ползвателите на съоръженията по чл. 1а съставят досие на всяко съоръжение и го съхраняват до бракуването на съоръжението. Досието съдържа:

1. документите, представени при регистрацията;

2. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) актовете за технически прегледи, копия от платежни документи за извършването им и/или други документи, издадени от органите за технически надзор;

3. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) чертежи, изчисления, протоколи от извършени изпитвания и документи за извършени ремонти или преустройства, включително копия от платежни документи за извършването им;

4. други документи, за които в наредбата е предвидено да се съхраняват в него.

Чл. 370з. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Лицето, извършило ремонт или преустройство на преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ по чл. 1а, уведомява незабавно след приключването им органа за технически надзор по чл. 349, ал. 1, т. 2 и/или съответния регионален отдел на ГД „ИДТН“.

(2) Лицето по ал. 1 трябва да състави и съхранява не по-малко от 10 години досие за всяко съоръжение по чл. 1а, което съдържа екземпляри от чертежи, схеми, изчисления, протоколи от извършени изпитвания, удостоверения за качество и декларации за съответствие на вложените материали, платежни документи за извършения ремонт или преустройство.

(3) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да предоставя досието по ал. 2 на служителите на ГД „ИДТН“.

Чл. 371. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатация на газово съоръжение и инсталация, ползвателят уведомява незабавно регионалния отдел на ГД „ИДТН“ и териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като до тяхното пристигане взема мерки за оказване помощ на пострадалите и предотвратяване развитието на аварията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) До идване на инспекторите на ГД „ИДТН“ ползвателят е длъжен да запази непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, ако това не създава допълнителна опасност за развитие на аварията или за възникване на нови злополуки. Когато се наложи изменение на обстановката, ползвателят представя на инспекторите писмена справка за извършените изменения и за причините, наложили това.

Чл. 372. Инспекторите на ГД „ИДТН“ обследват причините за възникването на аварията или злополуката. За резултатите от обследването се съставя протокол.

Чл. 373. (1) Ремонтът на аварирали газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ се извършва по съгласуваната от органите за технически надзор документация, по която са изградени съответните обекти.

(2) Лицето, извършило ремонта, изготвя екзекутивна документация за извършената работа, копие от която представя на РО „ИДТН“, регистрирал съоръжението.

Чл. 374. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения по чл. 1а, трябва да отговарят на изискването на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗТИП и:

1. да разполагат със следния нает по трудово правоотношение персонал:

а) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, което да контролира качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната документация и наредбата; за дейностите, свързани с газови уреди, се допуска лицето да е със средно професионално образование и с подходяща квалификация;

б) лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, отговарящо на изискванията на БДС EN ISO 14731, което да контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения; за дейностите, свързани със съоръжения с работно налягане до 1,6 МРа, лицето може да е със средно професионално образование и квалификация в областта на заваряването на метали и/или пластмаси;

в) заварчик за изпълнение на метални неразглобяеми съединения с правоспособност „заварчик на тръби“, притежаващ сертификат, издаден от лице по чл. 5, ал. 1 или нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения – само за дейностите ремонтиране или преустройване, при които ще се изработват метални неразглобяеми съединения чрез заваряване;

г) лице за спояване на мед, притежаващо сертификат от лице по чл. 5, ал. 1 или нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения – само за дейностите ремонтиране или преустройване на съоръжения, при които ще се изработват неразглобяеми съединения от мед или медни сплави чрез спояване;

д) заварчик за изпълнение на заваръчни пластмасови съединения с правоспособност „заварчик на тръби“ – само за дейностите ремонтиране или преустройване, при които ще се изработват пластмасови неразглобяеми съединения чрез заваряване;

е) лица с професия „машинен монтьор“ и/или „монтьор на енергийни съоръжения и инсталации“ и подходяща за дейностите и съоръженията специалност и квалификация;

2. да притежават:

а) българските стандарти за видовете и типовете съоръжения, които ще поддържат, ремонтират или преустройват;

б) процедури за работа за провеждане на техническо обслужване на видовете и типовете съоръжения, които ще поддържат;

в) процедури за работа за осъществяване на контрол за изпълнение на изискванията, заложени в проекта и в технологичната документация, за прилагане на процедурите за изпълнение на неразглобяемите съединения и за контрол на съответствието на вложените материали с проекта и тяхната проследимост;

3. да разполагат със:

а) за дейностите ремонтиране и преустройване и в зависимост от видовете съоръжения, за които кандидатстват:

аа) помещения за извършване на дейността;

бб) апарати и машини за заваряване и/или спояване на метали или полиетилен;

вв) машини и приспособления за подготовка на краищата на заваряваните елементи;

гг) машини и приспособления за рязане, включително термично рязане;

дд) приспособления за закрепване и манипулиране на елементите, които ще се заваряват или спояват;

ее) пещи, сушилни за обмазани електроди и други апарати за обработване на добавъчните материали;

жж) помпа за хидравлично изпитване, калибрирани манометри с клас на точност и обхват в зависимост от работните параметри на съоръженията, за които кандидатстват;

зз) шлосерски инструменти, измервателни уреди за геометрични размери и други машини, съоръжения и уреди с обхват, технически характеристики и предназначение в зависимост от предвидените в инструкциите по т. 2, букви „б“ и „в“ технологични операции и според вида и работните параметри на съоръженията, за които кандидатстват;

б) за дейността поддържане:

аа) материално-техническите условия и средства по т. 3, буква „а“, подбукви „аа“ и „зз“;

бб) стендове, уреди, електротехнически инструменти и средства за измерване, необходими за извършване на поддръжка на газови уреди;

в) за дейностите поддържане и ремонтиране на електрохимична защита на съоръжения, монтирани подземно или полуподземно:

аа) материално-техническите условия и средства по т. 3, буква „а“, подбукви „аа“ и „зз“;

бб) шлосерски и електротехнически инструменти, уреди и средства за измерване, необходими за извършване на изпитванията и измерванията по БДС 15705;

4. когато дейността предвижда извършване на заваръчни дейности чрез стопяване на метални материали, заявителят трябва да отговаря и на изискванията на БДС EN ISO 3834-2;

5. персоналът по т. 1 да познава и правилно да прилага процедурите за работа по т. 2, букви „б“ и „в“.

(2) Допуска се лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по трудово правоотношение, ако:

1. са неограничено отговорни съдружници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество, или

2. заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1.

Чл. 375. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г.) Лицата по чл. 374, ал. 1 отправят до председателя на ДАМТН чрез регионалните отдели на ГД „ИДТН“ писмено заявление на хартиен носител, по електронен и/или по мрежов път, в което посочват дейностите и видовете, типа и техническите характеристики на съоръженията, за които кандидатстват.
(2) В заявлението по ал. 1 се вписват единният идентификационен код (ЕИК) на лицето според търговския регистър и името на законния му представител и към него се прилагат:
1. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.)
2. копия от длъжностните характеристики на персонала по чл. 374, ал. 1, т. 1; 3. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.)
4. копия от документите за образование, квалификация и правоспособност и сертификатите на персонала по чл. 374, ал. 1, т. 1;
5. списък на нормативните актове, които ще прилагат при осъществяване на дейността си, и стандартите по чл. 374, ал. 1, т. 2, буква „а“;
6. процедурите за работа по чл. 374, ал. 1, т. 2, букви „б“ и/или „в“;
7. списък на уредите, машините и съоръженията по чл. 374, ал. 1, т. 3;
8. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) документ за платена държавна такса по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, утвърдена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 33 и 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г., бр. 15 и 40 от 2006 г., бр. 19 от 2007 г. и бр. 33 от 2008 г.).

Чл. 376. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) В срок 15 дни от получаване на заявлението по чл. 375, ал. 1 служителите на регионалния отдел на ГД „ИДТН“ извършват проверка на приложените към него документи.

(2) Ако при проверката по ал. 1 се установи липса на някой от документите по чл. 375, ал. 2, на заявителя се дава възможност допълнително да ги представи в срок не по-дълъг от 15 дни. Указанията за допълнително представяне на документи могат да се съобщават по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, когато заявителят не е намерен на посочения от него адрес. Служителите на регионалния отдел на ГД „ИДТН“ проверяват допълнително представените документи в срок 7 дни от получаването им.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ако при проверката по ал. 1 или 2 не се установи несъответствие с някое от изискванията на чл. 374, ал. 1, т. 1 и т. 2, букви „б“ и „в“ и ал. 2 или липса на някой от документите по чл. 375, ал. 2, в срок 15 дни от приключването й и след представяне от заявителя на документ за платена държавна такса по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси служителите извършват проверка на място на заявителя.

(4) За резултатите от проверките по ал. 1, 2 и 3 се съставят протоколи, които в 5-дневен срок от приключването на последната проверка началникът на регионалния отдел на ГД „ИДТН“ представя на председателя на ДАМТН или на оправомощено от него длъжностно лице от ГД „ИДТН“.

(5) Когато заявителят не представи някой от документите по чл. 375, ал. 2 и след предоставената му допълнителна възможност, се приема, че той не съответства на изискването, което се удостоверява посредством този документ.

(6) В 10-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 4 председателят на ДАМТН или оправомощеното от него длъжностно лице от ГД „ИДТН“ вписва заявителя в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издава удостоверение за вписването му, когато заявителят отговаря на изискванията на чл. 374, или мотивирано отказва регистрацията, когато заявителят не отговаря на изискванията на чл. 374.

(7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г.) В 5-дневен срок от вписването на лицето в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издаване на удостоверение за вписването му съответните регионални отдели на ГД „ИДТН“ предоставят на лицето срещу подпис техническите средства и идентификационните данни, необходими за достъп до информационната система по чл. 352б.

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Природен газ“ е многокомпонентна смес, която съдържа основно метан и въглеводороди от неговия хомоложен ред CnH2n+2 и невъглеводородни компоненти, които образуват естествени подземни акумулации.

2. „Обект“ означава енергиен обект по ЗЕ, както и имот, представляващ съвкупност от сгради, включително технологичното оборудване и инсталации в тях, подземни, открити или покрити строителни и технологични съоръжения, заедно с поземлените имоти, върху които е разположено застрояването.

3. „Отклонение и съоръжение за присъединяване към разпределителна мрежа“ е съвкупността от оборудване, апарати и газопроводи, предназначено за регулиране и/или търговско мерене на природния газ, подаван на потребител или група потребители.

4. „Промишлена газова инсталация“ е съвкупността от външната площадкова газова мрежа (газопроводите на територията на промишлени и селскостопански производствени обекти на потребителите, ГРП и други газови съоръжения) след границата на разпределителната мрежа, вътрешните газови инсталации, горивните уредби, газовите уреди и съоръженията, разположени в производствени и други сгради или на открито, както и димоходите и комините за отвеждане на димните газове.

5. „Сградна газова инсталация“ е вътрешната газова инсталация в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване, която започва след границата на разпределителната мрежа и включва газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди; когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата; в жилищни сгради – етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ – собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите.

6. „Бутилкова инсталация“ е промишлена газова инсталация или сградна газова инсталация, при която захранването с природен газ се извършва от две и повече бутилки.

7. „Батерии от бутилки“ е съоръжение, съдържащо бутилки, които са монтирани в метална рамка.

8. „Оправомощено лице“ е лице, назначено да обслужва, поддържа или контролира мрежи, машини, съоръжения и инсталации за природен газ.

9. „Компресорна станция“ е енергиен обект, предназначен за повишаване на налягането на газа с цел транспортирането му в преносната мрежа, който включва спирателната арматура на входа и изхода и компресори, газопроводи и други съоръжения и апарати, монтирани между тях.

10. „Газорегулираща станция“ е енергиен обект за регулиране налягането на природния газ при постъпването му от преносната мрежа в разпределителната мрежа, който включва спирателната арматура на входа и изхода и всички съоръжения и апарати, монтирани между тях.

11. „Газоизмервателна станция“ е енергиен обект със средства за търговско измерване на количеството на природния газ при постъпването му и при напускането на преносната мрежа, който включва спирателната арматура на входа и изхода и всички съоръжения и апарати, монтирани между тях.

12. „Газорегулаторен и измервателен пункт“ и „газорегулаторно и измервателно табло“ е енергиен обект за регулиране налягането на газа, автоматичното му поддържане в определени граници и измерване на количеството на преминалия газ.

13. „Газоизмервателен пункт“ и „газоизмервателно табло“ е енергиен обект за измерване на количеството на преминалия природен газ.

14. „Горивна уредба“ е уредба за изгаряне на природен газ, монтирана на промишлени съоръжения, апарати, машини и други, включваща горелки, газопроводи, арматура и др.

15. „Оперативно управление“ е непрекъснато управление на обектите на газопреносната мрежа и на газоразпределителните мрежи за природен газ с цел осигуряване на сигурност, безопасност и ефективност на тяхното функциониране.

16. „Инструкция“ е комплект от технически правила, указания, предписания и др.

17. „Регулатор“ е устройство, чрез което налягането на газа автоматично се понижава и поддържа при определена стойност независимо от дебита.

18. „Газорегулаторен пункт“ или „газорегулаторно табло“ е съоръжение за регулиране на налягането в разпределителната мрежа и автоматичното му поддържане в определени граници.

19. „Номинален външен диаметър“ (DN) е специфицираният външен диаметър на тръбите на газопроводите в милиметри, който е цяло число.

20. „Клас на местоположение“ представлява територията, която се простира на 200 м от двете страни на преносния газопровод за всяка непрекъсната газопроводна отсечка с дължина до 1600 м.

21. „Минимална допустима якост“ е стойността на долната доверителна граница, закръглена до най-близкото по-малко стандартно число от редовете R10 или R20 съгласно БДС 2805.

22. „Долна доверителна граница“ е величина, характеризираща материала, която представлява 97,5-процентната долна доверителна граница на предвижданата продължителна хидростатична якост във водна среда при 20°С за 50 години продължителност на експлоатация.

23. „Максимално работно налягане“ е максималното ефективно налягане на газа в МРа, което се допуска при продължителна експлоатация.

24. „Работно налягане“ е налягането, което изпитва газопроводната мрежа при нормални работни условия при липса на неизправност в което и да е устройство или поток.

25. „Максимално инцидентно налягане“ е максималното налягане, което може да възникне в газопроводната мрежа за кратко време, ограничено от предпазната и защитната арматура.

26. „Временно работно налягане“ е налягането, при което газопроводната мрежа може да работи временно до задействане на предпазната и защитната арматура.

27. „Проектно налягане“ е налягането, при което са направени проектните изчисления.

28. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) „Изпитвателно налягане“ е налягането, на което се подлагат елементите на преносната и разпределителната мрежа и елементите на промишлените и сградните инсталации за гарантиране на безопасната им работа.

29. „Изпитване на якост“ е специфична процедура за проверка на механичната якост на преносната и разпределителната мрежа.

30. „Налягане при изпитване на якост“ е налягането, прилагано спрямо преносната и разпределителната мрежа и прилежащите им съоръжения при изпитване на механичната им якост.

31. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г.) „Изпитване на плътност“ е специфична процедура за проверка на спазването на изискванията за плътност на елементите на преносната и разпределителната мрежа и елементите на промишлените и сградните инсталации за гарантиране на безопасната им работа.

32. „Налягане при комбинирано изпитване“ е налягането, прилагано спрямо преносната и разпределителната мрежа и прилежащите им съоръжения при изпитване на механична якост и плътност.

33. „Техническо обслужване“ е съчетаването на всички технически и свързаните с тях административни дейности, с които се осигурява нормалното функциониране на преносната и разпределителната мрежа и на газовите инсталации.

34. „Газови уреди“ са уредите, предназначени за готвене, отопление, охлаждане, производство на топла вода, осветление, пране и за други нужди, които съгласно начина на отвеждане на димните газове и захранването с въздух за горене се класифицират като:

34.1. тип „А“ – газови уреди без инсталация за отвеждане на димните газове, при които въздухът за горене се засмуква от помещението (например газови огнища, готварски газови уреди, лабораторни горелки, вградени газови пекарни):

а) А1 – газови уреди без вентилатори;

б) А2 – газови уреди с вентилатор след горелката (топлообменника);

в) А3 – газови уреди с вентилатор пред горелката;

34.2. тип „В“ – газови уреди с инсталация за отвеждане на димните газове, засмукващи въздуха за горене от работното помещение:

а) тип „В1“ – газови горивни инсталации със защита при липса на тяга:

аа) В11 – газова горивна инсталация без вентилатор;

бб) В13 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

вв) допълнителен индекс BS за газови горивни инсталации със съоръжение за контрол на димните газове;

б) тип „В2“ – газови горивни инсталации без защита при липса на тяга:

аа) В22 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлообменника;

бб) В23 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

в) тип „В3“ – газови горивни инсталации без защита при липса на тяга, при която всички детайли по пътя на димните газове, намиращи се при свръхналягане, се обтичат от въздух за горене:

аа) В32 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлообменника;

бб) В33 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

34.3. тип „С“ – газови горивни инсталации за отвеждане на димните газове, засмукващи въздух за горене чрез затворена система отвън (газовите горивни инсталации, незасмукващи въздух от работното помещение):

а) тип „С1“ – газови горивни инсталации с хоризонтално подаване на въздух за горене и хоризонтално отвеждане на димните газове през външната стена, които се заустват близо една до друга в една и съща област на налягането:

аа) С11 – газова горивна инсталация без вентилатор;

бб) С12 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлопроизводителя;

вв) С13 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

б) тип „С3“ – газови горивни инсталации с вертикално подаване на въздух за горене и вертикално отвеждане на димните газове през покрива, които се заустват близо една до друга в една и съща област на налягането:

аа) С32 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлопроизводителя;

бб) С33 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

в) тип „С4“ – газови горивни инсталации с подаване на въздух за горене и отвеждане на димните газове чрез свързване към обща система за приток на въздух и за отвеждане на димните газове към газова горивна инсталация:

аа) С42 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлопроизводителя;

бб) С43 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

г) тип „С5“ – газови горивни инсталации с подаване на въздух за горене и отвеждане на димните газове през различни инсталации, които се заустват в различни области на налягането:

аа) С52 – газова горивна инсталация с вентилатор след горелката;

бб) С53 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

д) тип „С6“ – газови горивни инсталации, предвидени за свързване към неизпитана инсталация за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове:

аа) С62 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлообменника;

бб) С63 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката;

е) тип „С8“ – газови горивни инсталации, предвидени за свързване към обща инсталация за отвеждане на димните газове при разделно захранване с въздух за горене отвън:

аа) С82 – газова горивна инсталация с вентилатор след топлообменника;

бб) С83 – газова горивна инсталация с вентилатор пред горелката.

35. „Контролирано“ е изпускането на природен газ съобразно подадени команди или извършвани действия от оператора на мрежата.

36. „Авария“ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и/или агрегати, съпроводена с взривове, образуване на пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.

37. „Аварийни ремонтно-възстановителни работи“ са дейности по възстановяване на газопроводи, съоръжения, инсталации за природен газ или части от тях до нормалното им работно състояние, в което са били в експлоатация преди пълното или частичното им унищожаване и/или повреждане в резултат на авария.

38. „Преустройство“ са дейности по възстановяване, замяна на газопроводи и основни съоръжения и други елементи, съчетано с изпълнението на нови такива, с които се увеличават качествените характеристики, безопасността и трайността на газопроводи, съоръжения, инсталации за природен газ.

39. „Ремонт“ са дейности по частично възстановяване и/или частична замяна на части от газопроводи, съоръжения и други основни елементи на преносната или разпределителната мрежа и по частично възстановяване и/или частична замяна на части от инсталациите за природен газ и/или техни съоръжения, с които първоначално вложени, но износени материали, съоръжения и други основни се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

40. „Поддържане“ са дейности по поддържането в изправност на газопроводи, съоръжения, инсталации за природен газ, както и дейности по подмяна на техни елементи, при които не се смятат за ремонти и преустройства по т. 30 и 40.

41. (нова – ДВ, бр. 43 от 2014 г.) „Подводен газопровод“ е линеен енергиен обект на техническата инфраструктура, разположен върху дъното на водния басейн или в недрата му в границите на вътрешните морски води и/или на териториалното море, както и на част от сушата, който включва газопровод или газопроводи и съоръжения и инсталации към тях за транспортиране на природен газ до последното изолационно съединение след последния спирателен вентил по посока на движение на газа, което представлява точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.

§ 2. Контролът по глава втора, раздел IХ и глава девета се извършва от лица, определени от ръководителя на предприятието, експлоатиращо подземното газохранилище.

§ 3. Изпитването на преносните газопроводи, които са проектирани и изградени съгласно изискванията за устройство и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации, действали до 16 ноември 2002 г., по време на тяхната експлоатация при осъществяване на техническия надзор се определя съгласно приложение № 5.

§ 4. Устройството на проектираните преди влизането в сила на наредбата газопроводи, газови съоръжения и газови инсталации трябва да съответства на заверената от органите за технически надзор проектна документация.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г., в сила от 01.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 09.01.2018 г.) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на енергетиката, а по отношение на техническия надзор – председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

§ 6. Наредбата се приема на основание чл. 200, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

§ 7. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“.

§ 8. До влизането в сила на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката по отношение на техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се прилага Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 97 от 2002 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.), доколкото не противоречи на тази наредба.

§ 9. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Член 352б и чл. 376, ал. 7 влизат в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 78 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2005 Г.)

§ 3. Навсякъде думите „министъра на енергетиката и енергийните ресурси“, „министърът на енергетиката и енергийните ресурси“, „Министерство на енергетиката и енергийните ресурси“ и „Министерството на енергетиката и енергийните ресурси“ се заменят съответно с „министъра на икономиката и енергетиката“, „министърът на икономиката и енергетиката“, „Министерство на икономиката и енергетиката“ и „Министерството на икономиката и енергетиката“ в следните нормативни актове:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

8. Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2004 г.);

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 24. Министърът на финансите да извърши необходимите промени по бюджетите на съответните администрации във връзка със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 26. Постановлението влиза в сила от 1 октомври 2005 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

§ 4. Постановлението влиза в сила на 1 януари 2007 г.

(ОБН. – ДВ, 40 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 05.05.2006 Г.)

§ 2. Навсякъде думите „Държавната агенция за метрология и технически надзор“ се заменят с „Държавната агенция за метрологичен и технически надзор“ в следните нормативни актове:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

5. Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г. и бр. 32 от 2006 г.);

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 21. Постановлението влиза в сила от 5 май 2006 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 12.06.2007 Г.)

§ 16. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 09.09.2008 Г.)

§ 21. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 6. В Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 32, 40 и 93 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г. и бр. 79 от 2008 г.), се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

20. Навсякъде в наредбата думите „собственикът или ползвателят“, „собственика или ползвателя“, „собственик или ползвател“, „собствениците или ползвателите“ и „собственици или ползватели“ се заменят съответно с „ползвателят“, „ползвателя“, „ползвател“, „ползвателите“ и „ползватели“.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

§ 13. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на § 1, т. 10, която влиза в сила от 1 април 2013 г.