Наредба №12 за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и технически изисквания към тях, 2008

В сила от 19.01.2007 г. Издадена от Министерството на транспорта и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Обн. ДВ. бр.6 от 19 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.91 от 21 Октомври 2008г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. функционалните и техническите изисквания към контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите (аналогови или дигитални тахографи);
2. регистрационните (тахографски) листове, необходими за отчитане на работата на аналоговите тахографи;
3. сервизните карти, картите за водачи на пътните превозни средства (ППС), картите на превозвачи и контролните карти, необходими за отчитане на работата на дигиталните тахографи;

4. условията за одобряване на типа на тахографите;
5. условията за одобряване на тахографските листове, необходими за отчитане на работата на аналоговите тахографи;
6. условията за първоначално издаване на сервизни карти, карти за водачи на пътни превозни средства (ППС), карти на превозвачи и контролни карти, необходими за отчитане на работата на дигиталните тахографи, включително условия за подновяване на вече издадени карти, в случай на тяхната загуба, повреда или изтичане на срока, за който са издадени;

7. условията за първоначална проверка на аналоговите и дигиталните тахографи;
8. изискванията за монтаж, калибриране, проверка и ремонт на монтираните в автомобилите тахографи;
9. изискванията към лицата, които извършват монтаж, калибриране, проверка и ремонт на тахографи;
10. изискванията за използване на тахографите;
11. изискванията за използването на тахографските листове и сервизните карти, картите за водачи на пътните превозни средства (ППС), на които са монтирани дигитални тахографи, картите на превозвачи и контролните карти;
12. контролът за спазване задълженията на лицата, които:
а) монтират, калибрират, проверяват или ремонтират аналогови или дигитални тахографи;
б) извършват функционална проверка на аналогови или дигитални тахографи в рамките на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ППС);
в) използват аналогови или дигитални тахографи.

Чл. 2. Аналоговите или дигиталните тахографи, с които се оборудват автомобилите по чл. 89, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, трябва да отговарят на изискванията по тази наредба.

Чл. 3. (1) Монтираните в автомобилите аналогови тахографи отговарят на изискванията по тази наредба, когато:
1. аналоговите тахографи и съответните тахографски листове са от одобрен тип от компетентен орган на договаряща страна по спогодбата, тахографите и тахографските листове носят знаци за одобрен тип съгласно изискванията на спогодбата;
2. са от одобрен тип по реда на тази наредба;
3. имат фабрична табела съгласно чл. 13, ал. 1;
4. имат монтажна табела по чл. 26, ал. 1, поставена от лице, обявено от компетентен орган на договаряща държава по AETR, че е оправомощено да извършва монтаж, проверка и ремонт на тахографи.
(2) Тахографските листове отговарят на изискванията по тази наредба, ако е налице изискването по ал. 1, т. 2.

Чл. 4. (1) Дигиталните тахографи са от одобрен тип по смисъла на тази наредба, когато производителят им или съответно техният вносител е получил удостоверение за типово одобрение в съответствие с изискванията на регламенти (ЕИО) № 3821/85, № 2135/98, Регламент 561/2006/ЕС и Регламент (ЕС) 1360/2002, типът им е одобрен от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, или от компетентен орган на договаряща страна по AETR.
(2) Удостоверението за типово одобрение се издава от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, или от компетентен орган на договаряща страна по AETR въз основа на проведени тестове и издадени сертификати за одобрение, както следва:
1. функционален сертификат, удостоверяващ съответствието на дигиталния тахограф с техническите изисквания на Приложение 1В на Регламент (ЕС) № 1360/2002 и неговите последни изменения и допълнения;
2. сертификат за сигурност, удостоверяващ съответствието на дигиталния тахограф с изискванията за сигурност и защита на информацията съгласно Приложение 1В на Регламент (ЕС) № 1360/2002 и неговите последни изменения и допълнения;
3. сертификат за междуоперативна съвместимост, удостоверяващ възможностите на дигиталния тахограф да работи с всички тахографски карти, получили типово одобрение в която и да било държава – членка на Европейския съюз, или получили типово одобрение от компетентен орган на договаряща страна по AETR.
(3) Монтираните в автомобилите дигитални тахографи отговарят на изискванията по тази наредба, ако:
1. са от одобрен тип по смисъла на тази наредба;
2. имат удостоверение за типово одобрение, издадено от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз.
(4) Сервизните карти, картите на водачи на ППС, картите на превозвачи и контролните карти отговарят на изискванията по тази наредба, ако са издадени в съответствие с раздел IХ.

Раздел II.
Одобряване на типа на аналоговите тахографи и на тахографските листове

Чл. 5. Одобряване на типа се извършва на етапа на производство или внос на аналогови тахографи и тахографски листове от неодобрен тип, както и при модификации или допълнения към одобрения тип.

Чл. 6. (1) Производителите и вносителите на аналогови тахографи и тахографски листове са длъжни преди пускането им на пазара и/или в действие да ги заявят за одобряване на типа в Българския институт по метрология.
(2) Не подлежат на одобряване на типа аналоговите тахографи и тахографските листове по чл. 3, ал. 1, т. 1.

Чл. 7. Типът на аналоговите тахографи и на тахографските листове се одобрява по реда на Закона за измерванията.

Чл. 8. (1) Производителят или вносителят представя в Българския институт по метрология за изпитване за одобряване на типа три образеца от тахографа и/или от тахографския лист и графично изображение на фабричната табела по чл. 13, ал. 1.
(2) При одобряване на типа на аналогов тахограф, притежаващ и допълнителни устройства, той се представя за изпитване за одобряване на типа, комплектуван с тях.
(3) Аналоговите тахографите, които представляват съоръжения по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 78 от 2001 г.), при подаване на заявление за одобряване на типа се придружават с декларация за съответствие съгласно чл. 6 от същата наредба.

Чл. 9. (1) Председателят на Българския институт по метрология издава удостоверение за одобрен тип аналогов тахограф и/или тахографски лист по образец (приложение № 1), когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие с функционалните и техническите изисквания по приложение № 2.
(2) Удостоверението за одобрен тип е безсрочно.
(3) Документацията от одобряването на типа, включително представените тахографски листове, се съхранява в Българския институт по метрология.

Чл. 10. (1) Българският институт по метрология вписва одобрените типове аналогови тахографи и/или тахографски листове в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и публикува информация за това в официалния си бюлетин.

(2) Българският институт по метрология извършва справки за одобрените типове аналогови тахографи и/или тахографски листове, вписани в регистъра по ал. 1, както и справки за типове аналогови тахографи и/или тахографски листове, одобрени от договарящи страни по AETR.

Чл. 11. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Българският институт по метрология изпраща копие от удостоверението за одобрен тип или отказа за одобряване на типа на компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и на компетентните органи на договарящите страни по AETR в 30-дневен срок от издаването му, придружено с техническата спецификация на производителя и протокола от изпитването.
(2) Българският институт по метрология предоставя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информация за одобрения тип аналогов тахограф и/или тахографски лист в 7-дневен срок от издаване на удостоверението за одобрен тип, както и информация за одобрените типове тахографи и тахографски листове от договарящи страни по AETR и държави – членки на Европейския съюз.

Чл. 12. (1) Председателят на Българския институт по метрология отказва мотивирано одобряването на типа, когато аналоговият тахограф и/или тахографският лист не отговарят на изискванията, определени с тази наредба, и уведомява заявителя за това.
(2) Одобряването на типа подлежи на отмяна по реда и на основанията, определени в Закона за измерванията.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (1) Производителят е длъжен върху всеки аналогов тахограф от одобрен тип да постави фабрична табела и знак за одобрен тип по приложение № 3.
(2) Знакът за одобрен тип трябва да бъде неизтриваем и четлив и се състои от:
1. правоъгълник, във вътрешността на който се поставя буква „е“, следвана от числото 34, което е отличителното число на Република България като договаряща държава по AETR;
2. номера на удостоверението за одобрен тип аналогов тахограф или тахографски лист, който съответства на номера, вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
(3) Върху всеки тахографски лист се поставят знакът за одобрен тип тахографски лист и знакът или знаците на одобрените типове тахографи, с които може да бъде използван.
(4) Изискванията по предходните алинеи се отнасят и за внасяните в страната аналогови тахографи и тахографски листове.

Раздел III.
Одобряване на типа на дигиталните тахографи

Чл. 14. Одобряване на типа се извършва на етапа на производство или внос на дигитални тахографи от неодобрен тип, както и при модификации или допълнения към одобрения тип.

Чл. 15. (1) Производителите и вносителите на дигитални тахографи са длъжни преди пускането им на пазара и/или в действие да ги заявят за одобряване на типа в Българския институт по метрология.
(2) Не подлежат на одобряване на типа дигиталните тахографи по чл. 4, ал. 1.

Чл. 16. Типът на дигиталните тахографи се одобрява по реда на Закона за измерванията.

Чл. 17. (1) Производителят или вносителят представя в Българския институт по метрология за изпитване за одобряване на типа три образеца от тахографа.
(2) При представяне за изпитване за одобряване на типа производителят или вносителят представя в Българския институт по метрология получените функционален сертификат, сертификат за сигурност и сертификат за междуоперативна съвместимост.
(3) При одобряване на типа на тахограф, притежаващ и допълнителни устройства, той се представя за изпитване за одобряване на типа, комплектуван с тях.
(4) Функционалният сертификат и сертификатът за сигурност за производители от държави – членки на Европейския съюз, се издават от съответните компетентни органи в държавата – членка на Европейския съюз, а за българските производители – от Българския институт по метрология, след извършване на предварителни тестове за функционалните качества и системите за сигурност на представеното за одобрение оборудване. Сертификатът за междуоперативна съвместимост се издава от Европейската комисия чрез лицензирана от нея лаборатория.

Чл. 18. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Председателят на Българския институт по метрология издава удостоверение за одобрен тип дигитален тахограф (приложение № 1), когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие с функционалните и техническите изисквания, посочени в Приложение 1В на Регламент (ЕС) № 1360/2002 и неговите последни изменения и допълнения.
(2) Удостоверението за одобрен тип се издава за срок 10 години.
(3) Срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип може да бъде продължаван за следващи периоди от 10 години.
(4) Документацията от одобряването на типа се съхранява в Българския институт по метрология.

Чл. 19. (1) Българският институт по метрология вписва одобрените типове дигитални тахографи в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и публикува информация за това в официалния си бюлетин.
(2) Българският институт по метрология извършва справки за одобрените типове дигитални тахографи, вписани в регистъра по ал. 1.

Чл. 20. (1) Българският институт по метрология изпраща копие от удостоверението за одобрен тип или отказа за одобряване на типа на компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и на компетентните органи на договарящите страни по AETR в 30-дневен срок от издаването му, придружено с техническата спецификация на производителя и протокола от изпитване.
(2) Българският институт по метрология предоставя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информация за одобрения тип дигитален тахограф в 7-дневен срок от издаване на удостоверението за одобрен тип, както и информация за одобрените типове дигитални тахографи от договарящи страни по AETR и държави – членки на Европейския съюз.

Чл. 21. (1) Председателят на Българския институт по метрология мотивирано отказва одобряването на типа, когато тахографът не отговаря на изискванията, определени с тази наредба, и уведомява заявителя за това.
(2) Одобряването на типа подлежи на отмяна по реда и на основанията, определени в Закона за измерванията.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 22. (1) Производителите или вносителите на дигитални тахографи по чл. 4 са длъжни да представят удостоверението за типово одобрение, издадено от съответния компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, пред Българския институт по метрология.
(2) Българският институт по метрология въз основа на представеното удостоверение за одобрение на типа вписва одобрения от съответния компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, тип дигитален тахограф по чл. 4, ал. 1 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и публикува информация за това в официалния си бюлетин.
(3) Българският институт по метрология извършва справки за одобрените типове дигитални тахографи, вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
(4) Българският институт по метрология предоставя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информация за вписаните по ал. 2 дигитални тахографи в 7-дневен срок от вписването им.

Раздел IV.
Първоначална проверка на аналогови и дигитални тахографи

Чл. 23. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Новопроизведените или внесените тахографи от одобрен тип подлежат на първоначална проверка.
(2) Първоначалната проверка се извършва за установяване на съответствието на тахографа с одобрения тип и максимално допустимите грешки съгласно Приложение 1В на Регламент (ЕС) № 1360/2002 и неговите последни изменения и допълнения.
(3) Тахографите по чл. 3, ал. 1 и по чл. 4, ал. 1 могат да се монтират в автомобилите без извършване на първоначална проверка, ако са преминали такава пред компетентен орган или пред оправомощен от него производител от договаряща страна по AETR или пред компетентен орган или пред оправомощен от него производител от държава – членка на Европейския съюз, за съответствие с одобрения тип и изискванията по AETR и Приложение 1В на Регламент (ЕС) № 1360/2002 и носят валиден знак за първоначална проверка.

Чл. 24. (1) Производителят или вносителят е длъжен преди пускането на пазара и/или в действие на тахографите да ги заяви и представи за извършване на първоначална проверка.
(2) Първоначалната проверка на тахографите се извършва от Българския институт по метрология съгласно Закона за измерванията.

Раздел V.
Монтаж, проверка и ремонт на монтираните в автомобилите тахографи

Чл. 25. (1) Тахографите се монтират съгласно указанията на производителя.
(2) Тахографите се монтират на автомобилите така, че водачът да може от мястото за управление на автомобила удобно да наблюдава показанията на скоростомера, на сумиращия брояч за изминатото разстояние и на часовника, а всички техни съставни части, включително предавателните, да бъдат защитени от повреда.
(3) Дигиталните тахографи се доставят за монтаж в неактивирано състояние, при което активирането се задейства автоматично чрез първото поставяне на сервизна карта в един от двата интерфейса за карти.
(4) След монтаж дигиталните тахографи се калибрират съгласно изискванията на т. III.20 от Приложение IВ на Регламент 3821/85, като първоначалното калибриране включва въвеждане на регистрационния номер на автомобила и се извършва до две седмици след монтажа или регистрацията на автомобила в зависимост от това, кое събитие настъпва последно.

Чл. 26. (1) Лицето, което монтира тахографа, е длъжно да постави върху или в близост до него монтажна табела по начин, непозволяващ свалянето й без унищожаване на данните върху нея, която да не закрива фабричната табела по чл. 13, ал. 1 и съдържа следните данни:
1. име/наименование и адрес/седалище и сервизен знак или номер на лицето, извършило монтажа;
2. характеристичен коефициент на автомобила във вида „w = … rev/km“ или „w = … imp/km“;
3. действителна обиколка на автомобилните колела във вида „l = … mm“;
4. датата, на която е определен характеристичният коефициент на автомобила и е извършено измерването на действителната обиколка на автомобилните колела.
(2) При всяка контролна проверка се поставя нова монтажна табела с актуализирани данни, която заменя предишната.

Чл. 27. (1) Лицето, което монтира аналогов тахограф, е длъжно да пломбира със своя идентификационен номер следните устройства:
1. монтажната табела, освен ако е поставена по начин, непозволяващ сваляне без унищожаване на данните върху нея;
2. двата края на връзката между тахографа и автомобила;
3. адаптора или датчика и мястото на неговото присъединяване;
4. превключвателното (комутативното) устройство за автомобил с два или повече двигателни мостове;
5. връзките на адаптора и превключвателното (комутативното) устройство с тахографа;
6. всеки капак, който позволява достъп до приспособлението за настройване на константата към характеристичния коефициент на автомобила;
7. други устройства, определени от Българския институт по метрология на етапа на одобряване на типа на тахографа, като разположението на местата за запечатване е посочено в удостоверението за одобряване на типа.
(2) Лицето, което монтира дигитален тахограф, е длъжно да пломбира следните устройства:
1. всяка връзка, чието прекъсване може да предизвика неконтролируеми промени и неустановими загуби на данни;
2. монтажната табела, освен ако е поставена по начин, непозволяващ сваляне без унищожаване на данните върху нея.
(3) Пломбите по ал. 1 и 2 могат да бъдат отстранени:
1. в неотложни случаи;
2. за монтаж, настройка или ремонт на скоростоограничител или на друго устройство, свързано със сигурността на превозното средство, при условие че тахографът продължава да функционира надеждно и правилно и е пломбиран отново непосредствено след монтажа или в 7-дневен срок след сваляне на пломбите.
(4) Лицето, което ремонтира тахографа, е длъжно да го запечата с пломби, в случай че при ремонта наруши пломбите, поставени от производителя.

Чл. 28. (1) Монтираните в автомобилите тахографи подлежат на контролни проверки, които се извършват:
1. след монтаж за установяване на съответствие с максималните допустими грешки при монтаж (т. II. 6. 2 от приложение № 2 за аналогови тахографи и т. III. 2.1 и III.2.2 от Приложение IВ на Регламент 3821/85 за дигитални тахографи);
2. периодично, веднъж на две години, считано от датата на последната контролна проверка, както и след ремонт, след всяко изменение на характеристичния коефициент на автомобила или на действителната обиколка на автомобилните колела, а за дигитални тахографи и след всяко отклоняване на часовника с повече от 20 min от универсалната скала за време и след промяна на регистрационния номер на автомобила.
(2) Контролните проверки по ал. 1, т. 2 включват:
1. проверка на правилното функциониране на тахографа, вкл. функцията на съхраняване на данни в тахографските карти;
2. проверка за съответствие с максималните допустими грешки при използване (т. II. 6. 3 от приложение № 2 за аналогови тахографи и т. III. 2.1 и III.2.2 от Приложение IВ на Регламент 3821/85 за дигитални тахографи);
3. установяване наличието на знак за одобрен тип;
4. установяване наличието на монтажна табела и целостта на данните върху нея;
5. установяване целостта на пломбите и на другите устройства;
6. определяне размера на гумите и на действителната обиколка на автомобилните колела;
7. калибриране съгласно т. III.20 от Приложение IВ на Регламент 3821/85 (за дигитални тахографи).
(3) Лицата, които извършват контролни проверки, са длъжни:
1. да водят записи за констатирани по ал. 2, т. 5 нарушения;
2. незабавно да уведомят Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при установено манипулиране на връзката между датчика за движение и тахографа.

Чл. 29. Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да осигурят представянето на автомобила с монтирания в него тахограф за контролни проверки заедно с протокола от предходна контролна проверка освен в случаите на първоначален монтаж.

Чл. 30. Монтажът, калибрирането, контролните проверки и ремонтът на тахографи се извършват от лицата по чл. 35, ал. 1.

Чл. 31. (1) Лицата по чл. 35, ал. 1 извършват контролните проверки по чл. 28, ал. 1, т. 1 и при необходимост настройват тахографа.
(2) Измерванията за определяне на грешките на тахографа при контролните проверки се извършват при следните условия:
1. автомобилът е без товар (при условия за движение);
2. налягането в автомобилните гуми отговаря на изискванията на техния производител;
3. износването на автомобилните гуми е в допустимите граници (дълбочината на протекторния рисунък на автомобилните колела е повече от 2 mm);
4. движението на автомобила се извършва със собствения двигател по прав, равен пътен участък със скорост 50 ± 5 km/h; проверката може да се извърши и с контролен стенд при условие за сравнима точност на измерването.

Чл. 32. (1) Лицата, които извършват контролни проверки на тахографи, издават протокол за резултатите от тях по образец (приложение № 4) и са отговорни за достоверността на попълнените данни.

(2) Лицата по ал. 1 съхраняват протоколите заедно с контролните тахографски листове за срок две години и ги представят при поискване от контролните органи.
(3) Лицата, които извършват контролни проверки на дигитални тахографи, копират на електронен носител и архивират данните от сервизната карта след всяка проверка, като информацията се съхранява две години.
(4) Когато при проверка на дигитален тахограф се установи необходимост от ремонт или замяна, лицето, което извършва проверката, е длъжно:
1. да копира върху електронен носител данните от паметта на тахографа и да издаде удостоверение за изтегляне на данните/за невъзможност за изтегляне на данни по образец (приложение № 5);
2. да информира превозвача или лицето, извършващо превози за собствена сметка, и при писмено поискване от негова страна да му предостави данните по съгласуван между тях начин;
3. да съхранява в продължение на две години информацията по т. 1 и 2;
4. незабавно да изтрие копираните от паметта на тахографа данни след предаването им или след изтичане на срока по т. 3.

Чл. 33. (1) Лицата, получили разрешение да извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС по Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ДВ, бр. 74 от 1999 г.), в рамките на периодичния преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство извършват и функционална проверка на тахографа, която включва:
1. проверка на правилното функциониране на тахографа;
2. установяване наличието на монтажна табела (и нейната защита) и целостта на данните върху нея;
3. установяване наличието на фабрична табела и знак за одобряване на типа на тахографа;
4. установяване целостта на пломбите на тахографа и на другите устройства от оборудването;
5. определяне действителната обиколка на автомобилните колела и установяване на съответствието й със записаната в протокола от последното контролно изпитване.
(2) Констатациите от извършената функционална проверка се отразяват в протокола за периодичен преглед (приложение № 6 от Наредба № 32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства).

Чл. 34. При промяна в размера (действителната обиколка) на задвижващите автомобилни колела и при промяна в предавателното отношение на трансмисията от датчика за разстояние и скорост до автомобилните колела се извършват контролни проверки и при необходимост – настройка на тахографа при спазване изискванията на този раздел.

Раздел VI.
Изисквания към лицата, които извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи

Чл. 35. (1) Монтажът или монтажът и ремонт на тахографи се извършва от лица, които отговарят на изискванията по ал. 2 и притежават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи (приложение № 6).
(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощени от него длъжностни лица издават удостоверението за извършване на монтаж, проверка и ремонт на тахографи на лица, които не са превозвачи, не извършват превози за собствена сметка и отговарят на изискванията за:
1. подходящо оборудване, което позволява извършването на монтаж, калибриране, проверка и ремонт на тахографи, както и за извличане и съхранение на информация от дигитални тахографи;
2. квалифициран персонал;
3. помещение със зона за ограничен достъп.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 35, ал. 1 подават заявление по образец (приложение № 7) в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, към което прилагат:
1. заверено копие на съдебно решение за регистрация на търговеца;
2. удостоверение за актуално състояние;
3. заверено копие от удостоверението за регистрация или копие на карта за идентификация по БУЛСТАТ;
4. декларация, че лицето не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. копие на документ за наличието на подходящо оборудване, издадено от производител на тахографи или на контролни уреди за тахографи или упълномощено от него лице;
6. копие на документ за преминато обучение на сервизните техници, издадено от производител на тахографи или на контролни уреди за тахографи или упълномощено от него лице;
7. план за помещенията по чл. 35, ал. 2, т. 3 и описание на мерките за сигурност;
8. списък на оборудването по чл. 35, ал. 2, т. 1;
9. списък на постоянно назначените сервизни техници и отговорник за организацията и изпълнението на техническите дейности и мерките за сигурност;
10. копие от документ от производител или упълномощено от него лице, удостоверяващ, че лицето по чл. 35, ал. 1 може да извършва ремонт на тахографи.
(2) Когато заявителят ще извършва дейността в повече от един сервиз, информацията по т. 5 – 9 се подава за всеки сервиз поотделно.
(3) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор проверява дали лицата, които са подали заявление с приложените към него документи за издаване на удостоверение, отговарят на изискванията по чл. 35, ал. 2.
(4) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор може да извършва проверка на място за установяване на съответствието на информацията и данните, които се съдържат в заявлението и приложените документи.
(5) При непълноти на представените документи по ал. 1 Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в едномесечен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава 14-дневен срок за отстраняването им.
(6) В едномесечен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите и несъответствията председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава удостоверението по чл. 35, ал. 1 или мотивирано отказва издаването му, когато заявителят:
1. не отговаря на изискванията по чл. 35, ал. 2;
2. не е представил документите по чл. 36, ал. 1 или 3. е превозвач или лице, извършващо превози за собствена сметка.
(7) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор води регистър на лицата, които извършват монтаж, проверка и ремонт на тахографи, в който се вписват следните данни:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование и седалище на лицето;
3. адрес на сервиза;
4. дейност, за която е издадено удостоверението;
5. списък на сервизните техници;
6. тип на тахографите, които лицето ще монтира или монтира и ремонтира;
7. идентификационен номер, определен от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(2) При промяна на данните, подлежащи на вписване в регистъра, или на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 36, ал. 1, лицето по чл. 35, ал. 1 е длъжно в едноседмичен срок да уведоми за това Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(3) В двуседмичен срок от представяне на данните по ал. 2 Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава допълнение към удостоверението за одобряване, което подлежи на вписване в регистъра, ако промяната не води до несъответствие с изискванията по чл. 35, ал. 2.

Чл. 38. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор публикува информация за лицата, извършващи монтаж, проверка и ремонт на тахографи, в официалния си бюлетин и информация за лицата, които са одобрени по реда на този раздел.

Чл. 39. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор предоставя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информацията по чл. 37, ал. 1.

Чл. 40. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощени от него лица със заповед отнема издаденото удостоверение:
1. по молба на лицето по чл. 35, ал. 1;
2. когато лицето по чл. 35, ал. 1 престане да отговаря на изискванията по чл. 35, ал. 2;
3. когато удостоверението за одобряване е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание, което е удостоверено от компетентен орган;
4. при изтичане на срока, за който е издадена сервизната карта за дигитални тахографи, ако няма подадено заявление за издаване на нова сервизна карта;
5. при прекратяване на юридическото лице или на дейността на едноличния търговец.
(2) Лице, на което е отнето удостоверението на основание ал. 1, т. 3, може да подаде заявление по чл. 36, ал. 1 не по-рано от една година от датата на отнемане.

Раздел VII.
Карти за дигитални тахографи от одобрен тип

Чл. 41. Картите за дигитални тахографи са специално издадени по реда на раздел VIII интегрирани карти с вграден носител на електронна информация.

Чл. 42. Картите за дигитални тахографи биват:
1. сервизна карта;
2. карта на водач на ППС;
3. карта на превозвач;
4. контролна карта.

Чл. 43. Сервизната карта служи за активиране, калибриране и извличане на информация от дигиталните тахографи.

Чл. 44. Сервизна карта може да бъде издадена на лица, които притежават удостоверение за одобряване, издадено по реда на раздел VI.

Чл. 45. Лицата по чл. 44 могат да притежават няколко сервизни карти.

Чл. 46. Сервизните карти се изработват с преобладаващо червен фон и се издават със срок на валидност до една година.

Чл. 47. Сервизната карта съдържа и на нея се записва следната информация:
1. данни, необходими за идентификация на картата – номер на картата, държава – издател на картата, наименование на органа, издал картата, дата на издаване, дата, от която картата е валидна, и срок на валидност;
2. данни, необходими за идентификация на картопритежателя – име и адрес на сервиза, трите имена и снимка на притежателя на картата, предпочитан език;
3. данни, необходими за идентификация на вида на автомобилите, за които се използва картата и за които картата съхранява информация;
4. информация за работата на водача (сервизната карта съхранява информация за работата на водача най-малко за един работен ден на водача със средна продължителност);

5. информация за момента на започване на работа и за момента на приключване на работа, като на картата трябва да има съхранена информация за най-малко три двойки записани периода на започване и приключване на работа;
6. информация за най-честите грешки, които дигиталният тахограф дава;
7. информация за осъществен контрол от надлежен контролен орган;
8. информация за извършено калибриране (информация за първа инсталация на дигиталния тахограф, преинсталация, периодически проверки, информация за проверявания автомобил, информация за актуализирани параметри от паметта на тахографа, сериен номер на тахографа и сериен номер на сензора за движение) и сверяване на часовника на дигиталния тахограф.

Чл. 48. Сервизните карти могат да се използват само по предназначение, като картата не може да се използва от лице, различно от картопритежателя.

Чл. 49. Сервизните карти се съхраняват в сервиза на място и по начин, непозволяващ неоторизиран достъп до картите.

Чл. 50. При загубване, кражба или повреда на сервизна карта картопритежателят незабавно уведомява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която отразява това обстоятелство в централния регистър за издадените карти.

Чл. 51. Картата на водач на ППС служи за отчитане на времето на неговата работа и регистриране на почивките му.

Чл. 52. Картата на водач на ППС е персонална и един водач може да притежава само една валидна карта.

Чл. 53. Картите на водачи на ППС се изработват с преобладаващо бял фон и се издават със срок на валидност до 5 години.

Чл. 54. Картата на водач на ППС се разчита, така че да записва информация за период със средна продължителност 28 работни дни на водача.

Чл. 55. Карта на водач на ППС може да бъде обявена за невалидна през периода на валидността й само ако издаващият орган по чл. 79, ал. 1 установи, че тя е била загубена, открадната, повредена или когато водач използва карта, която е издадена на друг водач, или когато картата е издадена въз основа на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ.

Чл. 56. (1) Карта на водач на ППС се издава на всеки водач на ППС, който има валидно свидетелство за управление на ППС от съответната категория и местожителство в Република България.
(2) При издаване на карта на водач на ППС издаващият орган по чл. 79, ал. 1 извършва проверка, удостоверяваща, че водачът няма вече издадена друга валидна карта в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 57. Картата на водач на ППС съдържа и на нея се записва следната информация:
1. данни, необходими за идентификация на картата – номер на картата, държава – издател на картата, наименование на органа, издал картата, дата на издаване, дата, от която картата е валидна, и срок на валидност;
2. данни, необходими за идентификация на притежателя на картата – трите имена, ЕГН, дата на раждане, адрес и предпочитан език;
3. информация за притежавано свидетелство за управление – държава на издаване, наименование на органа издател, номер на свидетелството за управление, категория, валидност;
4. информация за използваното превозно средство – дата и час на започване на работа с превозното средство (първо вкарване на картата в дигиталния тахограф), дата и час на прекратяване на работа, регистрационен номер на превозното средство;
5. информация за работата на водача – електронна или ръчно записана от водача информация относно броя на работните часове, дата и общ пробег изминати километри на тази дата, време на престой и почивки;
6. информация за случаи, при които дигиталният апарат не е функционирал съгласно изискванията – вкарване или изкарване на карта по време на движение, прекъсване на захранването, грешка на сензора за движение, опит за нарушаване на правилата за сигурност при работа на тахографа;
7. информация за грешки, които дава картата или самият дигитален тахограф;
8. информация за извършен контрол от компетентен орган – дата и час на контрола, сериен номер на контролната карта, държава издател на картата, вид на осъществения контрол (проверка на информацията от дисплея на тахографа, отпечатване на информацията на хартиен носител и/или извличане на информацията чрез сваляне/записване на електронната информация от паметта на тахографа), период, за който се отнася свалената информация, регистрационен номер на превозното средство, от което е свалена информацията.

Чл. 58. Притежателят на карта на водач на ППС не може:
1. да притежава повече от една валидна карта;
2. да използва чужда карта;
3. да манипулира данните, запаметени в картата, и да манипулира данните от дигиталния тахограф;
4. да откаже да предостави картата за проверка от съответния контролен орган;
5. да извършва превоз с неотговаряща на изискванията карта;
6. да извършва превоз, без да е поставил картата на определеното за това място в дигиталния тахограф;
7. да използва карта с изтекъл срок на валидност;
8. да предоставя своята карта на друг водач.

Чл. 59. В случай че по някаква причина (повреда на картата, загуба или кражба) водачът няма възможност да регистрира картата в дигиталния тахограф при започване на работа, той е длъжен ръчно да запише начален час и дата на започване на работа, дата и час на прекъсване за почивка и дата и час на преустановяване на работа, общ изминат пробег.

Чл. 60. При загубване, кражба или повреда на карта на водач на ППС картопритежателят незабавно уведомява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която отразява това обстоятелство в централния регистър за издадените карти.

Чл. 61. Карти на превозвачи се издават на лица, притежаващи лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари, и на лица, извършващи превози за собствена сметка.

Чл. 62. Картите на превозвачи се изработват с преобладаващо жълт фон и се издават със срок на валидност до 5 години.

Чл. 63. Картата на превозвач съдържа и на нея се записва следната информация:
1. данни, необходими за идентификация на картата – номер на картата, държава издател на картата, наименование на органа, издал картата, дата на издаване, дата, от която картата е валидна, и срок на валидност;
2. данни за притежателя на картата – име на превозвача или на лицето, извършващо превози за собствена сметка, адрес на управление и предпочитан език;
3. информация за операциите, извършвани с картата на превозвача – дата и час на осъществената дейност, вид на дейността (извличане на информация от тахографа, период, за който се отнася извлечената информация), регистрационен номер на превозното средство.

Чл. 64. Притежателите на карти на превозвачи са длъжни да записват и архивират информацията от паметта на дигиталния тахограф и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган.

Чл. 65. Контролните карти осигуряват пълен достъп до всички данни от тахографското оборудване и от картите на водачите на ППС.

Чл. 66. Контролните карти се изработват с преобладаващо син фон и се издават за неопределен срок на валидност.

Чл. 67. Контролните карти могат да бъдат издавани на служители на Министерството на вътрешните работи, отговорни за пътния контрол, на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на Главна инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 68. Контролната карта съдържа и на нея се записва следната информация:
1. данни, необходими за идентификация на картата – номер на картата, държава издател на картата, наименование на органа, издал картата, дата на издаване, дата, от която картата е валидна;
2. данни за притежателя на картата – името и адреса на контролния орган, трите имена на притежателя на картата и предпочитан език;
3. данни за извършена контролна дейност – дата и час на извършен контрол, вид на контрола (проверка на информацията от дисплея, отпечатване на записаната информация на хартиен носител, сваляне и записване на електронната информация от паметта на тахографа или от картата на водач на ППС или от сервизната карта или от картата на превозвача), период, за който се отнася проверката, регистрационен номер на превозното средство, сериен номер на картата на проверявания водач и държавата издател на картата на проверявания водач.

Чл. 69. Не се допуска процесът на извличане на записана информация да променя или изтрива запаметената в тахографското оборудване информация.

Раздел VIII.
Издаване на карти

Чл. 70. За издаване на карти на водачи на ППС, сервизни карти и карти на превозвачи се подава заявление в регионалните дирекции на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 71. При подаване на заявление за издаване на карта на водач на ППС се прилагат следните документи:
1. заявление по образец (приложение № 8);
2. копие от свидетелство за управление;
3. копие от лична карта;
4. снимка, отговаряща на следните изисквания:
а) размер – 45/35 mm;
б) изобразеното на тях лице е заснето фронтално;
в) височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата е между 25/35 mm.

Чл. 72. При подаване на заявление за издаване на карта на превозвач се прилагат следните документи:
1. заявление по образец (приложение № 8);
2. заверено копие от съдебно решение за регистрация на фирмата;
3. удостоверение за актуално състояние;
4. копие от лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари (с изключение на лицата, извършващи превози за собствена сметка).

Чл. 73. При подаване на заявление за издаване на сервизна карта се прилагат следните документи:
1. заявление по образец (приложение № 8);
2. заверено копие от съдебно решение за регистрация на фирмата;
3. удостоверение за актуално състояние;
4. копие от удостоверение за одобряване по чл. 35, ал. 1.

Чл. 74. Контролните карти се издават служебно след изпращане на съответното искане за издаване на карта от съответния компетентен орган.

Чл. 75. При подаване на заявление за издаване на нова карта поради изтекъл срок на валидност, повреда, неправилно функциониране, загубване или кражба, освен съответните документи по чл. 71 – 74 се представят и:
1. в случай на изгубване – декларация по образец (приложение № 9) за изгубване на картата;
2. в случай на кражба – доказателство за извършено уведомяване на органите на Министерството на вътрешните работи за извършената кражба;
3. в случай на повреда или неправилно функциониране – старата карта;
4. в случай на изтекъл срок на валидност – старата карта, а за издаване на карта на водач на ППС – и нова снимка, отговаряща на изискванията по чл. 71, т. 4.

Чл. 76. Картите по чл. 71 – 74 се издават в едномесечен срок от подаване на съответното заявление.

Чл. 77. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва проверка на посочената в заявлението информация, като отправя запитване до служба ЕСГРАОН за коректността на подадените лични данни, запитване до Министерството на вътрешните работи – за валидността на свидетелството за управление, в случай че молбата е за издаване на карта на водач на ППС.

Чл. 78. (1) Картите се получават в регионалната дирекция на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в която е било подадено заявлението за издаване на съответната карта лично или с нотариално заверено пълномощно.
(2) Картите се получават с подписване на двустранен приемателно-предавателен протокол.

Раздел IX.
Компетентен орган

Чл. 79. (1) Картите по чл. 71 – 74 се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Персонализацията на картите се извършва от персонализиращ център.
(3) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да възложи отпечатването на персонализираните карти на външен изпълнител.
(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да възлага дейности по изграждането и поддържането на елементи от системата за издаване на карти за дигитални тахографи след провеждане на конкурс. Условията и редът за конкурса се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 80. (В сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява съответните компетентни органи на държавите – членки на Европейския съюз, за всяка издадена карта.

Чл. 81. (1) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води и поддържа централен регистър за издадените карти.
(2) Информацията в централния регистър се води на хартиен и електронен носител.

Чл. 82. (1) В централния регистър по чл. 81 се съхраняват следните данни:
1. за издадените карти на водачи на ППС:
а) трите имена и единен граждански номер на водача, на когото е издадена карта;
б) постоянен и настоящ адрес;
в) номер на производствената поръчка за издаване на картата;
г) номер на издадената карта;
д) информация за подадените молби и статуса им на обработка;
е) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност;
ж) издаваща държава – членка на Европейския съюз, и името на издаващия орган;
з) език, на който е издадена съответната карта;
и) снимка;
2. за сервизни карти, карти на превозвачи и контролни карти:
а) пълно наименование и адрес на притежателя на картата;
б) номер на производствената поръчка за издаване на карта;
в) номер на издадената карта;
г) информация за подадените молби и статуса им на обработка;
д) издаваща държава – членка на Европейския съюз, и името на издаващия орган;
е) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност;
ж) език, на който е издадена съответната карта.
(2) Съхранението и обработката на личните данни по ал. 1 се извършват съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

Чл. 83. (1) Към централния регистър по чл. 81 се съхранява и информация за всички невалидни карти.
(2) Въз основа на информацията от регистъра по чл. 81 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изготвя и поддържа списък с номерата на невалидните карти, който е публично достъпен.

Раздел X.
Отказ за издаване на карта на водач на ППС, сервизна карта, карта на превозвач или контролна карта

Чл. 84. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отказва да издаде карта на водач на ППС, сервизна карта, карта на превозвач или контролна карта, когато:
1. в заявлението за издаване на съответната карта е подадена невярна или неточна информация;
2. заявителят вече притежава издадена валидна карта от заявения вид в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз;
3. заявителят не отговаря на изискванията на закона и наредбата и няма правно основание да му бъде издадена карта от заявения вид.
(2) Отказите на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за издаване на карти по ал. 1 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел XI.
Използване на тахографите

Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г.) На новопроизведените автомобили, попадащи в обхвата на чл. 89, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, се монтират задължително дигитални тахографи от одобрен тип.

Чл. 86. Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да:
1. не допускат извършването на превоз с автомобил, който не е оборудван с тахограф и тахографски листове (в случай че е монтиран аналогов тахограф), отговарящи на изискванията по тази наредба;
2. не допускат извършването на превоз с автомобил, ако в протокола от контролната проверка е констатирано, че тахографът е неизправен;
3. снабдяват водача с необходимия брой съответстващи на тахографа тахографски листове (в случай че е монтиран аналогов тахограф), като отчитат:
а) продължителността на превоза;
б) изискването тахографските листове да бъдат заменени при повреда или замърсяване;
в) възможността да бъдат задържани от контролен орган;
4. определят ред за получаване и отчитане на тахографските листове;
5. съхраняват използваните или повредените тахографски листове три години, подредени по имената на водачите.

Чл. 87. (1) При използване на тахографа водачът е длъжен да свери часовника на тахографа с официалното местно време в страната, в която е регистриран автомобилът, и да настрои маркираното върху тахографския лист време в съответствие с показанията на часовника, в случай че на автомобила е монтиран аналогов тахограф.
(2) При използване на тахографа водачът задейства превключвателните механизми, които позволяват да се записват отделно следните периоди от време:
1. време на управление на автомобила – с графичен символ;
2. периоди от време на работа – с графичен символ;
3. периоди от време на разположение – с графичен символ, както следва:
а) време на изчакване, т.е. периодът, през който водачите не са задължени да останат на работното си място, с изключение на евентуално повикване за продължение на управлението на автомобила;
б) времето, прекарано до водача по време на движението на автомобила;
в) времето, прекарано на мястото за спане по време на движение на автомобила;
г) прекъсванията в управлението на автомобила и дневните периоди на почивка – с графичен символ;
4. периоди от време за почивка – с графичен символ, както следва:
(3) В случай че на автомобила е монтиран аналогов тахограф, водачът нанася върху тахографския лист следните данни:
1. име и фамилия – в началото на използване на листа;
2. дата и място на започване и завършване на превоза;
3. регистрационните номера на превозните средства, с които водачът е извършил превоза;
4. показанията на сумиращия брояч за изминато разстояние:
а) преди започване и в края на превоза;
б) начални и крайни стойности – в случай на смяна на превозни средства при използване на същия тахографски лист;
5. часа на смяна на превозните средства.
(4) Водачът е длъжен да заменя повреден или замърсен тахографски лист с резервен и да прилага повредения или замърсения лист към резервния.

Чл. 88. (1) При повреда или неправилно функциониране на тахографа превозвачите или лицата, извършващи превози за собствена сметка, го представят за ремонт непосредствено след като обстоятелствата позволят това.
(2) Когато в срок до една седмица от възникването на повреда или неправилно функциониране на тахографа автомобилът не може да се върне в местонахождението на фирмата на превозвача или на лицето, извършващо превози за собствена сметка, отстраняването на неизправността се извършва по време на пътуването.
(3) При възникване на видима неизправност в тахографа или в неговото задвижване водачът е длъжен незабавно да отбележи неизправността в пътния лист. Водачът вписва на ръка различните периоди от време за управление на автомобила и почивка със съответните графични символи.
(4) Пломбите на присъединителните места, посочени в чл. 27, ал. 1, могат да бъдат сваляни при монтаж, настройка или ремонт на устройство от автомобила, подпомагащо безопасността на движението, при условие че тахографът продължава да функционира точно. Свалените пломби се поставят само от лица, отговарящи на изискванията по раздел VI за монтаж, калибриране, проверка и ремонт на тахографи, веднага след монтажа, настройката или ремонта на устройството.

Чл. 89. Водачът е длъжен да притежава резервен тахографски лист, в случай че на автомобила е монтиран аналогов тахограф. Поставянето на резервния тахографски лист се отбелязва в пътния лист.

Чл. 90. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Водачът трябва да е в състояние да предостави на контролните органи данните от паметта на дигиталния тахограф или тахографските листове с данни за пътуванията от текущата седмица и 15 дни преди това, а при превози по AETR – данни за пътуванията от паметта на дигиталния тахограф или тахографските листове от текущата седмица и от последния ден на предходната седмица, по време на която е управлявал автомобила.
(2) Водач, който не може да представи тахографските листове по ал. 1 поради това, че не е управлявал автомобила, представя на контролните органи документ, удостоверяващ, че е бил освободен от работа.

Чл. 91. Водачът не може да:
1. нарушава печатите и пломбите на тахографа, както и да предизвиква запис на неверни данни върху картата на водач на ППС или тахографския лист;
2. извършва ремонт и настройка по възлите и частите от часовниковия механизъм, по показващите и по регистриращите устройства на тахографа;
3. използва замърсени или повредени тахографски листове или карти.

Раздел XII.
Поставяне, сваляне и замяна на тахографския лист при използване на аналогов тахограф и поставяне и изваждане на карта на водач на ППС при използване на дигитален тахограф

Чл. 92. (1) Преди започване на всеки превоз водачът е длъжен да постави тахографски лист в тахографа в случай на монтиран аналогов тахограф или карта на водач на ППС при използване на дигитален тахограф.
(2) Тахографският лист не се сваля, а тахографската карта не се изважда преди края на работния период.
(3) При продължителност на превоза над 24 часа водачът е длъжен да заменя тахографския лист с нов не по-късно от 24 часа от поставянето на предишния.

Чл. 93. Когато тахографът е снабден с устройство за отбелязване смяната на водачите, то се задейства от съответния водач преди започване на смяната.

Чл. 94. (1) Тахографският лист се изважда при:
1. замяната му с нов;
2. повреда или ремонт на тахографа;
3. проверка от контролните органи по автомобилния транспорт;
4. пътнотранспортно произшествие.
(2) При проверка контролните органи отбелязват в пътния лист изваждането на тахографския лист и резултатите от проверката и го връщат на водача.
(3) Проверката на тахографския лист се удостоверява с индивидуален печат на контролния орган, поставен на гърба на листа. Забранява се нанасянето на забележки върху тахографския лист, както и коригирането или повтарянето на линиите от регистрирания запис.

Чл. 95. Веднъж поставена в дигиталния апарат, тахографската карта се изважда преди спирането на работа на водача единствено при:
1. повреда на тахографа или на самата карта;
2. проверка от контролните органи;
3. пътнотранспортно произшествие.

Раздел XIII.
Контрол

Чл. 96. (1) Контролът за спазване изискванията по тази наредба се осъществява от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ могат да извършват съвместни проверки по спазване изискванията по тази наредба.

Чл. 97. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява контрол за спазване изискванията по чл. 35, ал. 2.
(2) При осъществяване на контрола по ал. 1 инспекторите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право на достъп до помещенията, в които лицата по чл. 35, ал. 1 осъществяват дейността си.

Чл. 98. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осъществява контрол за:
1. правилното функциониране на тахографа;
2. спазване на задължението на превозвача да осигури условия за правилната експлоатация и техническата изправност на тахографа;
3. правилно поставяне, сваляне и съхраняване на тахографските листове;
4. правилно използване на тахографските карти;
5. спазване на общата продължителност на времето за управление между две дневни почивки или между една дневна почивка и една седмична почивка;
6. спазване на общата продължителност на времето за управление за период две последователни седмици;
7. спазване продължителността на прекъсванията на управлението;
8. спазване на дневната почивка на водача;
9. спазване на седмичната почивка на водача;
10. спазване на изискванията за компенсиране намаляването на дневните и седмичните почивки;
11. наличието или липсата на действия, които предизвикват записване на неверни данни;
12. спазване задълженията на лицата, притежаващи разрешение да извършват прегледи за проверка на техническата изправност, които извършват функционална проверка на тахографите;
13. спазване на мерките за сигурност и защита на информацията през целия процес по издаване на тахографски карти и работа с тахографското оборудване.

Чл. 99. (1) За констатираните нарушения по тази наредба контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения, в които задължително вписват типа и идентификационния номер на тахографа.
(2) Контролните органи в съответствие с компетенциите си налагат наказанията, предвидени в Закона за автомобилните превози и Закона за движението по пътищата.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Аналогов тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен механичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.
2. „Тахографски лист“ е лист, който се поставя в тахографа, предназначен за запис и съхраняване на данни, върху който регистриращите устройства на аналоговия тахограф нанасят по непрекъснат начин данните, които подлежат на регистрация.
3. „Дигитален тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен електронен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите, който се състои от кабели, сензори, електронен дисплей за информация за водача, едно или две гнезда за разчитане на тахографски карти, интегриран или отделен принтер, дисплей, позволяващ изтеглянето на запаметени данни, тяхното показване или разпечатване.
4. „Карти (тахографски карти)“ са интегрирани карти с чип за употреба с дигитален уред, която карта позволява на притежателя й да се идентифицира пред контролните органи, както и да извлича данни от дигиталния тахограф или да запаметява такива данни.
5. „Калибриране“ е процесът на актуализация или на потвърждаване на записаните в паметта на тахографското оборудване данни за параметрите на пътното превозно средство. Параметрите на пътното превозно средство включват: номер на рама, номер на двигател, регистрационен номер и характеристиките на превозното средство (w, k, l, размер на автомобилните гуми, ограничение на скоростта, местно часово време, показания на одометъра).
6. „Персонализация“ на карта е процес на генериране на различна по вид електронна и неелектронна информация и свързването на тази информация с личните данни на притежателя на картата по начин, който да не дава възможност записаната на картата информация да бъде манипулирана чрез неоторизиран достъп.
7. „Персонализиращ център“ е център, извършващ процеса на персонализация.
8. „Извличане“ се нарича процесът на копиране на част или на цялата записана информация от паметта на тахографското оборудване.
9. „Константа на тахографа“ е числова характеристика, показваща стойността на входния сигнал, необходим за получаване на показание или регистрация за изминато разстояние от един километър. Тази константа се означава с „k“ и се изразява или в обороти за километър „k = … rev/km“, или в импулси за километър „k = … imp/km“.
10. „Характеристичен коефициент“ е числова характеристика, показваща стойността на изходния сигнал, получен от съответно устройство (датчик за разстояние и скорост), монтирано на автомобила и свързано с тахографа, когато автомобилът изминава разстояние един километър при условията за определяне на грешките на тахографа при контролните проверки. Характеристичният коефициент се означава с „w“ и се изразява или в обороти за километър във вида „w =… rev/km“, или в импулси за километър във вида „w = … imp/km“.
11. „Действителна обиколка на автомобилните колела“ е осреднената стойност на изминатото разстояние от двигателните колела на автомобила за едно пълно завъртане (оборот). Измерването на това разстояние трябва да се извършва при условията за определяне на грешките на тахографа при контролните проверки. Действителната обиколка се означава с „l“ и се изразява в милиметри във вида „l = … mm“.
12. „Седмица“ е периодът от време между 00,00 часа в понеделник и 24,00 часа в неделя.
13. „Почивка“ е всеки непрекъснат период от най-малко един час, през който водачът може свободно да разполага с времето си.
14. „Надлежно оправомощаване“ е налице, когато лицето е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно да получи съответната карта.
§ 2. За издаване на карти по чл. 70 – 73 се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (ДВ, бр. 41 от 2000 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и осигурява прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85, Регламент № 2135/98/ЕС, Регламент № 561/2006/ЕС и Приложение 1В на Регламент 1360/2002/ЕС.

§ 4. (1) Тази наредба отменя Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (ДВ, бр. 1 от 2003 г.).
(2) Регистрираните лица по реда на отменената Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях са длъжни да приведат дейността си в съответствие с тази наредба в срок 3 месеца от влизането й в сила.

§ 5. Автомобили, попадащи в обхвата на чл. 89, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, произведени преди влизане в сила на тази наредба и оборудвани с аналогови тахографи от одобрен тип, могат да продължат да използват вече монтираните аналогови тахографи до момента, в който монтираният аналогов тахограф от одобрен тип се повреди така, че повредата не може да бъде отстранена и се налага подмяна с нов. В този случай задължително се монтира дигитален тахограф.

§ 6. (В сила от 01.01.2007 г.) На автомобили, попадащи в обхвата на чл. 89, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, произведени преди влизане в сила на тази наредба, при първа инсталация на тахографско оборудване се монтират единствено дигитални тахографи, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕИО) № 3821/85, Регламент № 2135/98/ЕС, Регламент № 561/2006/ЕС и Приложение 1В на Регламент 1360/2002/ЕС.

§ 7. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите по чл. 11, 18, 23, 80, 85, 90 и § 6, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА № РД-16-1054 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2008 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА ТАХОГРАФИ И ТАХОГРАФСКИ КАРТИ И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА, УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛИЦАТА, КОИТО ИЗВЪРШВАТ МОНТАЖ, ПРОВЕРКА ИЛИ РЕМОНТ НА ТАХОГРАФИ

(ОБН. – ДВ, БР. 91 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 21.10.2008 Г.)

§ 2. (1) Издадените удостоверения по реда на раздел VI от Наредба № 12 от 2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (ДВ, бр. 6 от 2007 г.) са валидни за срок три години, считано от датата на издаването им.
(2) При извършване на дейностите в обхвата на удостоверенията по ал. 1 регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията по тази наредба.
(3) Заварените производства по издаване на удостоверения по ал. 1 продължават по реда на тази наредба.

§ 3. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1

Функционални и технически изисквания към аналоговия тахограф и тахографския лист

I. Общи характеристики и функции на тахографа
1. Тахографът трябва да регистрира следните данни:
а) изминато разстояние;
б) скорост;
в) време на управление;
г) други периоди на работа и на разположение на водача;
д) прекъсвания на работата и периодите на всекидневна почивка;
е) отваряне на корпуса (кутията), съдържащ тахографския лист;
ж) всяко прекъсване над 100 милисекунди в електрозахранването на тахографа и на датчика за скорост и разстояние и всяко прекъсване на сигналите, подавани от датчика на електронен тахограф, който използва електросигнали за разстояние и скорост; не се регистрира прекъсване в електрозахранването за осветлението на тахографа.
2. Когато автомобилът се управлява от двама водачи, тахографът трябва да регистрира данните по т. I.1, букви „в“, „г“ и „д“ върху два отделни тахографски листа.

II. Изисквания към конструкцията на тахографа
II.1. Общи изисквания
1. Тахографът трябва да притежава показващи (визуализиращи) устройства за:
а) изминато разстояние (сумиращ брояч за изминато разстояние);
б) скорост (скоростомер);
в) време (часовник).
2. Тахографът трябва да е оборудван с регистриращи (записващи) устройства, включващи:v а) регистратор на изминатото разстояние;
б) регистратор на скоростта;
в) един или повече регистратора за периодите на време.
3. Тахографът трябва да е оборудван с регистриращо устройство за отбелязване на:
а) всяко отваряне на кутията, съдържаща тахографски лист(ове);
б) всяко прекъсване, посочено в т. I.1, буква „ж“.
4. При наличие на допълнителни устройства в тахографа те не трябва да пречат за надеждното функциониране на посочените в т. 1, 2 и 3 устройства или на отчитането на техните показания.
5. Всички съставни части на тахографа трябва да бъдат изработени от материали с достатъчна здравина, механична якост и постоянни стабилни електромагнитни характеристики.
6. Тахографът трябва да измерва и регистрира изминатото разстояние при движение на автомобила напред и назад или само при движение напред. Регистрирането на движението на заден ход не трябва да влияе върху четливостта и точността на регистрациите на другите параметри.
7. Собствената честота и демпфиране на измервателното устройство трябва да бъдат такива, че показващите и регистриращите устройства за скоростта да могат в обхвата на измерване да следват скоростта в границите на допустимите грешки при ускорение до 2 m/s2.
8. Устройството за настройка на часовника трябва да се намира вътре в кутията с тахографския лист, като отварянето й автоматично трябва да се записва върху листа.
9. Ако механизмът за придвижване на тахографския лист се управлява от часовника, периодът на правилно функциониране след пълното му навиване трябва да надвишава най-малко с 10 % периода на регистрация при максимална натовареност на тахографа с тахографски листове.
10. Показващите устройства на тахографа трябва да притежават подходящо незаслепяващо осветяване.
11. При нормални условия на експлоатация всички вътрешни части на тахографа трябва да бъдат защитени срещу проникване на влага и прах. Те трябва да бъдат защитени от достъп чрез корпус и/или капаци, които имат възможност за пломбиране.
12. Константата на тахографа трябва да може да се настройва спрямо характеристичния коефициент на автомобила с помощта на подходящо устройство (адаптор). Автомобили с два или повече двигателни моста с разлика в предавките към тях трябва да притежават превключвателно (комутативно) устройство, чрез което тези разлики автоматично да се преобразуват по начин, който да приспособява тахографа към автомобила.
13. Кабелите, свързващи датчика за скорост и разстояние с тахографа, трябва да бъдат защитени с покрита с пластмаса непрекъсната неръждаема стоманена обвивка (броня) с кантовани краища. Това изискване не е задължително, когато:
а) се осигурява еквивалентна защита от неоторизиран достъп с други средства (например поредица от кодирани сигнали), способни да регистрират прекъсване или наличие на уред, който не е необходим за нормалната работа на тахографа; тези средства трябва да предпазват тахографа при къси съединения в токозахранването и при модифициране на електронните сигнали от датчика за скорост и разстояние; общата връзка, включваща пломбираните връзки между датчика и тахографа, трябва да е непрекъсната;
б) се осигурява еквивалентна защита, при която има възможност тахографът да записва движението на автомобила, независимо от датчика за скорост и разстояние.
II.2. Показващи устройства
1. Индикатор за изминато разстояние (сумиращ брояч за изминато разстояние):
а) стойността на най-малкото скално деление на брояча за изминато разстояние трябва да бъде 0,1 km; цифрите, показващи стотиците метри, трябва да се различават ясно от тези, които показват целите километри;
б) цифрите на брояча за изминато разстояние трябва да са ясни и четливи с височина не по-малко от 4 mm;
в) максималното показание на брояча за изминато разстояние трябва да бъде не по-малко от 99999,9 km.
2. Индикатор за скорост (скоростомер):
а) в границите на обхвата на измерване на скоростта скалата на скоростомера трябва да бъде равномерно градуирана на интервали от 1, 2, 5 или 10 km/h;
стойността на скалното деление на скоростомера (стойността между две последователни означения) не трябва да надвишава 10 % от максималната скорост, означена на скалата;
б) скалата, извън обхвата на измерване на скоростта, може да не се означава с цифри;
в) дължината на всяко скално деление, отговаряща на разлика в скоростта от 10 km/h, трябва да бъде не по-малка от 10 mm;
г) когато индикаторът е стрелкови уред, разстоянието между стрелката и циферблата трябва да е по-малко от 3 mm.
3. Индикатор за време
Часовникът трябва да се вижда от външната страна на тахографа и разчитането на неговите данни да е ясно, лесно и недвусмислено.
II.3. Регистриращи (записващи) устройства
1. Общи изисквания:
а) във всеки тахограф, независимо от формата на тахографския лист (лента или диск), трябва да бъде предвиден белег, който да позволява правилното поставяне на листа по начин, осигуряващ съответствието между времето, показвано от часовника, и означенията на часовете върху листа;
б) механизмът за задвижване на тахографския лист трябва да осигурява неговото движение, без луфтове и възможност листът свободно да бъде поставян и изваждан;
в) когато тахографските листове имат формата на диск (шайба), механизмът за тяхното задвижване трябва да се управлява от часовниковия механизъм; в този случай въртеливото движение на диска трябва да е непрекъснато и равномерно, с минимална скорост 7 mm/h (измервана от вътрешния пръстен, ограничаващ областта за регистриране на скоростта);
г) за тахографи, използващи тахографски ленти, при които механизмът за задвижване на лентите напред се управлява от часовник, скоростта на праволинейното движение напред трябва да бъде най-малко 10 mm/h;
д) регистрациите на изминатото разстояние, на скоростта на автомобила и на всяко отваряне на кутията (корпуса), съдържаща тахографския(те) лист(ове), трябва да се извършват автоматично.
2. Регистрация на изминатото разстояние:
а) всеки километър изминато разстояние трябва да се регистрира върху диаграмата чрез промяна от най-малко 1 mm по съответната координата;
б) регистрацията на разстоянията трябва да бъде четлива, вкл. за скорости, достигащи горната граница на обхвата на измерване.
3. Регистрация на скоростта:
а) независимо от формата на регистрационния лист писецът за регистриране на скоростта трябва да се движи праволинейно и перпендикулярно на посоката на движение на тахографския лист; възможно е да се използва и криволинейно движение на писеца, ако са изпълнени следните условия:
– движението на писеца е перпендикулярно на средната окръжност (за диск) или на оста на областта, запазена за регистриране на скоростта (за лента);
– съотношението между радиуса на кривата, която се описва от писеца, и широчината на областта, запазена за регистриране на скоростта, е най-малко 2,4 : 1, независимо от формата на тахографския лист;
– скалните знаци на скалата за време трябва да пресичат областта за записване на данните, следвайки крива със същия радиус, както радиуса на следата, описана от писеца; стойността на скалното деление (стойността между два скални знака) не трябва да надвишава 1 h;
б) всяка промяна на скоростта с 10 km/h трябва да бъде отразена върху диаграмата чрез промяна с най-малко 1,5 mm по съответната координата.
4. Регистрация на периодите от време:
а) конструктивно тахографът трябва винаги да осигурява автоматичен запис на времето за управление на автомобила и да създава възможност при необходимост и чрез превключвател отделно да регистрира другите периоди от време;
б) характеристиките на следите, оставени от писеца, взаимното им разположение и графичните символи (знаци) трябва да позволяват ясно разчитане на различните периоди от време; различните периоди от време се представят посредством различна дебелина на съответните следи от писеца или чрез друга система, равностойна на първата или по-добра, от гледна точка на яснота и разчитане на записа;
в) в случай че автомобилът се управлява от екипаж от повече от един водач, изпълнението на условията, посочени в т. 4, буква „а“, трябва да се осъществява върху различни тахографски листове, като всеки един от тях се отнася за отделен водач; движението на отделните листове напред трябва да се осъществява или от един механизъм, или от синхронизирани механизми.
II.4. Заключващо устройство
1. Корпусът(кутията), съдържащ тахографския(те) лист(ове) и устройството за настройка времето на часовника, трябва да бъде снабден с ключалка.
2. Всяко отваряне на корпуса, съдържащ тахографския(те) лист(ове) и устройството за настройка на времето, трябва да се отбелязва автоматично върху листа(овете).
II.5. Надписи (означения)
1. На циферблата на тахографа трябва да се нанесат следните надписи:
а) в близост до цифрите на сумиращия брояч за разстояние – единицата за измерване на разстоянието, означена с „km“;
б) в близост до скалата за скоростта – означението „km/h“;
в) обхвата на скоростомера във вида „Vmin …. km/h, Vmax ….. km/h“; този надпис не е необходим, ако обхватът на измерване е посочен върху фабричната табела на тахографа.
2. Фабричната табела трябва да бъде вградена в тахографа и трябва да съдържа следните надписи, които да се виждат при неговия монтаж:
а) наименование и адрес на производителя на тахографа;
б) фабричен номер и година на производство;
в) знака за одобряване на типа на тахографа (приложение № 3);
г) константата на тахографа във вида „k = …. rev/km“ или „k = … imp/km“;
д) обхвата на измерване на скоростта по начина, показан в т. 1, буква“в“;
е) допустимата ъглова ориентация в посочения по-долу вид, ако чувствителността на тахографа към ъгъла на наклон може да повлияе върху показанията и те да излязат извън допустимите грешки:

където алфа е ъгълът, измерен от хоризонталното положение на лицевата страна на тахографа (ориентирана нагоре), за който той е регулиран, а ъглите бета и гама са допустимите отклонения нагоре и надолу спрямо ъгъла алфа.
II.6. Максимално допустими грешки на показващите и регистриращите устройства 1. При изпитване за одобряване на типа и при първоначална проверка максимално допустимите грешки са:
а) ± 1 % от действителното изминато разстояние, което трябва да е най-малко 1 km;
б) ± 3 km/h от действителната скорост;
в) ± 2 min на денонощие при максимум 10 min за 7 денонощия, в случай че продължителността на работа на часовника след навиване е не по-малка от този период.
2. След монтаж в автомобила на нов или ремонтиран тахограф максимално допустимите грешки за тахографа са:
а) ± 2 % от действителното изминато разстояние, което трябва да е най-малко 1 km;
б) ± 4 km/h от действителната скорост;
в) ± 2 min на денонощие или с 10 min за 7 денонощия.
3. При използване на тахографа в автомобила максимално допустимите грешки са:
а) ± 4 % от действителното изминато разстояние, което трябва да е най-малко 1 km;
б) ± 6 km/h от действителната скорост;
в) ± 2 min на денонощие или с 10 min за 7 денонощия.
4. Грешките на тахографа се определят при температура от 0 до 40 °C, измерена в непосредствена близост до тахографа.
5. Грешките на тахографа при монтаж и при използване се определят при условията, посочени в чл. 26.
III. Тахографски листове
III.1. Общи изисквания
1. Тахографските листове трябва да бъдат с качество, което да осигурява доброто функциониране на устройствата и записите да бъдат неизтриваеми, ясно четливи и различими. При нормални условия на температура и влажност тахографските листове трябва да запазват размерите си, а съдържащите се на тях данни и записи да остават ясно четливи за период не по-малък от една година.
2. Тахографските листове трябва да дават възможност на всеки член на екипажа на автомобила да въвежда необходимите данни, без да поврежда листа или да влияе върху четливостта на данните, записани върху него.
3. Минималният капацитет за записване на данните върху тахографските листове, независимо от вида им, трябва да бъде 24 часа. Когато се поставят няколко свързани диска, връзките между отделните дискове трябва да се осъществяват по такъв начин, че записите да не се прекъсват и да не се препокриват в точката на прехвърляне от един диск на друг.
III.2. Зони за регистрация (записване) и тяхното градуиране
1. Тахографските листове трябва да съдържат най-малко следните зони (области) за записване:
а) зона за регистрация на скоростта;
б) зона за регистрация на изминатото разстояние;
в) зона или зони за регистрация на времето за управление, на други периоди на работа и на разположение на водачите, както и периодите на прекъсвания в тяхната работа и почивки.
2. Зоната за регистрация на скоростта трябва да е градуирана със скални деления не по-големи от 20 km/h. Срещу всяко означение върху скалата трябва да бъде показана съответстващата скорост с цифри. Означението „km/h“ трябва да фигурира най-малко веднъж в тази зона. Последното означение от тази зона трябва да съвпада с горната граница на обхвата на измерване на скоростта.
3. Зоната за регистрация на изминатото разстояние трябва да бъде разположена така, че да позволява четливо отчитане на изминатите километри.
4. Зоната или зоните, предвидени за регистрация на периодите от време, посочени в т. 1, буква „в“, трябва да притежават необходимите означения, за да се разграничават недвусмислено различните периоди от време.
III.3. Информация, която се отпечатва върху тахографските листове
1. Всеки тахографски лист трябва да съдържа отпечатана следната информация:
а) име и адрес на производителя;
б) знак за одобрен тип на тахографския лист;
в) знака или знаците за одобрените типове тахографи, с които тахографският лист може да бъде използван;
г) горната граница на обхвата на измерване на скоростта, която се регистрира, изразена в „km/h“.
2. Тахографският лист трябва да има отпечатана най-малко една скала за време, която да позволява директно отчитане на периоди от време на интервали от 15 min с възможност за ясно разграничаване в интервала на подинтервали по 5 min.
III.4. Свободно място за ръчно вписване на данни
1. Трябва да е предвидено свободно място за ръчно вписване на данни, което да позволява на водачите да записват най-малко следната информация:
а) име и фамилия на водача;
б) дата и място на началото и дата и място на приключването на използването на листа;
в) регистрационния номер на автомобила или регистрационните номера на автомобилите, които водачът управлява по време на използване на тахографския лист;
г) показанията от брояча за изминатото разстояние на автомобила или автомобилите, които водачът управлява по време на използването на листа;
д) часа на всяка смяна на автомобилите.

Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1

Знак за одобряване на типа на тахограф и/или тахографски лист

* Размерите на знака за одобряване на типа са дадени в милиметри, като тези размери са минимални. Съотношението между размерите трябва да се спазва. Цифрите под знака са дадени с информативна цел.

Приложение № 4 към чл. 32, ал. 1

Приложение № 5 към чл. 32, ал. 4, т. 1

Удостоверение № …………………..
за изтегляне на данни/за невъзможност за изтегляне на данни

1. Описаният в т. 2 тахограф беше/е монтиран в превозно средство с регистрационен № ………………………….. и беше заменен/ремонтиран на ………………………….. (дата).
Данни за тахографа
2. Производител: ………………………………………….
Модел: ……………………………….
Сериен номер: ………………………………………
3. Съхранените в паметта на тахографа данни:
а) са изтеглени и могат да бъдат предоставени на разположение;
б) не са изтеглени и не са на разположение поради ……………………………………………………….
Забележки:
1. Изтеглените данни могат да се предоставят само на предприятието, което се е включило към тахографа чрез карта на превозвач.
2. Предоставят се само данните, които се отнасят до това предприятие.
3. Данните се предоставят по писмена заявка, в която се посочва начинът на предаване.
4. Данните се съхраняват в срок от две години от дата- та по т. 1, след което се унищожават.

Приложение № 6 към чл. 35, ал. 1

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР
УДОСТОВЕРЕНИЕ
(ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ УДОСТОВЕРЕНИЕ)
№ ………………………/……………………… г.

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 12 за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях одобрява: …………………………………………………………………..
(име, адрес/седалище, телефон и факс на регистрираното лице)
да извършва: *
 монтаж
 монтаж и ремонт
на следните тахографи: …………………………………….
(наименование на типа или модела и номер на одобрения тип)
При извършване на съответната дейност регистрираното лице е длъжно да използва следните идентификационни номера ……… и да издава протоколите от контролни проверки по чл. 28 от наредбата.
Дата: ……………………………….
Председател: ……………………..
(име, подпис и печат)
_______________________________________
(*) Посочва се одобрената дейност.

Приложение № 7 към чл. 36, ал. 1

До
Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор

ЗАЯВЛЕНИЕ

за издаване на удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи
от ……………………………………….
(име, адрес/седалище, телефон и факс на заявителя)

Моля на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба № 12 за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях да ми бъде издадено удостоверение за извършване на:
 монтаж
 монтаж и ремонт
на следните типове тахографи: ……………………………………………..
Адрес на сервиза: ………………………………………………..
Прилагам следните документи по чл. 36, ал. 1 от наредбата:
Декларирам, че не съм превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози и не извършвам превози за собствена сметка.

Дата: ………………………….
Заявител: ……………………………….
(име, подпис, печат)
_________________________________
(*) Посочва се дейността, за чието одобрение се кандидатства.

Приложение № 8 към чл. 71, т. 1

До
Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“

ЗАЯВЛЕНИЕ

за издаване на*:
 сервизна карта;
 карта на водач на ППС;
 карта на превозвач.
от …………………………….
(трите имена/фирмено наименование)
………………………………..
(представлявано от)
…………………………..
(трите имена на лицето, което ще ползва картата, в случай че заявлението е за издаване на сервизна карта или карта на превозвач)
ЕГН …………., л.к. № …….., изд. на ………. от …………
Рег. по фирмено дело № …………… от ………. година на ……………… съд
БУЛСТАТ ……………………………
Адрес/седалище и адрес на управление …………………………………….
Моля да ми бъде издадена:
 сервизна карта;
 карта на водач на ППС;
 карта на превозвач.
Прилагам следните документи:
1. ……………………………..
2. ………………………………..
3. …………………………………
4. ………………………………….
5. …………………………………
гр. ……………………………..

С уважение: ………………………….
(дата)

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от ……………………………..
(трите имена на заявителя физическо лице или на законния представител на фирмата)
ЕГН …………….., л.к. № ………….,изд. на ………… от ………….
С настоящото декларирам, че:
 1. Към датата на подаване на настоящото заявление не притежавам и не ми е издавана (лицето, на което ще бъде издадена сервизната карта/картата на превозвач, не притежава и не му е издавана от наше име) друга карта от същия вид, за който се отнася настоящото заявление.
 2. Данните, предоставени с настоящото заявление, са достоверни и отразяват вярно истинското правно и фактическо състояние.
 3. Декларирам, че ……………………………………..
извършва превози за собствена сметка.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за предоставяне на неверни данни.
гр. ………………..
Деклатор: ………………..
(дата)
_____________________________
(*) Да се отбележи в съответното квадратче.

Приложение № 9 към чл. 75, т. 1

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от …………………………………
(трите имена на заявителя физическо лице или на законния представител на фирмата)
……………………………..
(фирмено наименование, фирмено дело №, седалище и адрес на управление)
………………………………………………………..
ЕГН ………………., л.к. № …………, изд. на ………. от ………..
С настоящото декларирам, че на ………………………………….. г.
(дата, на която е установено изгубването) изгубих следната карта:
 сервизна карта № …………………………………………….,
изд. на ……………….., валидна до …………………………..;
 карта на водач на ППС № ………………………………..,
изд. на ……………….., валидна до …………………………..;
 карта на превозвач № ………………………………………,
изд. на ……………….., валидна до …………………..
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за предоставяне на неверни данни.
гр. ……………….
Деклатор: ……………………
(дата)