НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
Обн. ДВ. бр.21 от 1 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 4 Април 2014г., изм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2015г., изм. ДВ. бр.98 от 8 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 12 Юли 2019г.
Издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за:
а) изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства (ППС) от категории M, N,O, G и L съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
б) индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или Конфедерация Швейцария;
2. техническите изисквания към:
а) пътните превозни средства с изменение в конструкцията;
б) пътните превозни средства за извършване на индивидуално одобряване по т. 1, буква „б“.
Чл. 2. (1) Наредбата не се прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са:
1. нови;
2. регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;
3. проектирани и произведени за използване от въоръжените сили, службите за гражданска защита, пожарна и аварийна безопасност и за службите, отговорни за осигуряване на обществения ред;
4. проектирани и произведени за използване предимно за състезания;
5. проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
(2) Наредбата не се прилага за индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите – членки на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария, които са:
1. проектирани и произведени за използване от въоръжените сили, службите за гражданска защита, пожарна и аварийна безопасност и за службите, отговорни за осигуряване на обществения ред;
2. проектирани и предназначени за използване на строителни обекти или в кариери, пристанищни терминали или летища;
3. проектирани и произведени за използване предимно за състезания;
4. проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
Глава втора
ИЗМЕНЕНИЕ В КОНСТРУКЦИЯТА НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 3. (1) Изменение в конструкцията на ППС е:
1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата;
2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.
(2) Не е изменение в конструкцията на ППС:
1. промяната на цвета му;
2. смяната на двигателя му с двигател от същия тип, марка, модел и код – когато има и неизменено окачване.
Чл. 4. (1) При изменение в конструкцията на ППС се използват системи, компоненти и отделни технически възли, които са от одобрен тип.
(2) Изискването по ал. 1 се отнася за системи, компоненти и отделни технически възли, при производството на които са били в сила изисквания за одобрение на типа.
(3) Съответствието с изискването за одобрен тип системи, компоненти и отделни технически възли се удостоверява с маркировка за одобрение на типа съгласно чл. 138, ал. 8 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 5. Технически допустимата максимална маса и технически допустимото максимално натоварване на ос на ППС с изменение в конструкцията не трябва да превишават тези преди изменението в конструкцията на ППС.
Чл. 6. (1) При изменение в конструкцията на ППС, което води до промяна на категорията му от категория М в категория N, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
1. отделението, в което са разположени местата за сядане, да е напълно отделено от товарното пространство или да е снабдено с обезопасяващи устройства, проектирани да предпазват водача и пътниците от преместването на товара в движение, включително при рязко спиране или завиване;
2. устройствата за обезопасяване (закрепване) на товара, както и устройствата за преграждане, предназначени за превозни средства с маса до 7500 kg, да са изпълнени и монтирани в съответствие с изискванията на раздели 3 и 4 от стандарт ISO 27956:2009 „Пътни превозни средства – обезопасяване на товара в лекотоварни автомобили – изисквания и методи за изпитване“;
3. броят на местата за сядане без мястото на водача не трябва да надвишава:
а) за превозни средства от категория N1 – 6;
б) за превозни средства от категории N2 и N3 – 8;
4. изразеният в килограми капацитет за превоз на товари на ППС да е по-голям или равен на техния капацитет за превоз на пътници; за тази цел трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
а) когато N = 0:
P – M ≥ 100 kg;
б) когато 0 < N ≤ 2:
P – (M + N x 68) ≥ 150 kg;
в) когато N > 2:
P – (M + N x 68) ≥ N x 68,
където:
Р е технически допустимата максимална маса на ППС, в kg;
М – масата на ППС в готовност за движение, в kg;
N – броят на местата за сядане в ППС, без мястото на водача.
Масата на оборудването, монтирано на превозното средство за целите на разполагане на товари (например: резервоар, каросерия и др.), за товаро-разтоварни операции (например: кран, подемник и др.) и за закрепване на товари (например: устройства за обезопасяване на товари и др.) се включва в масата в готовност за движение (М).
Масата на оборудването, което не се използва за посочените цели (например: компресор, лебедка, електрически генератор, апаратура за радиоразпръскване и др.), не се включва в масата в готовност за движение (М).
(2) Когато след изменението в конструкцията категорията на ППС бъде променена в N1, освен изискванията по ал. 1 трябва да бъдат изпълнени и следните изисквания:
1. когато отделението за водача и товарното пространство са в рамките на един технически възел (тип на каросерията „ВВ“):
а) товаренето/разтоварването на товарите трябва да е възможно през проектирана и конструирана за тази цел задна врата, заден капак или странична врата; при задна врата или капак отворът за товарене трябва да отговаря на следните изисквания: аа) когато превозното средство е оборудвано само с един ред седалки или само със седалка за водача, минималната височина на отвора за товарене трябва да е най-малко 600 mm; бб) когато превозното средство е оборудвано с два или повече реда седалки, минималната височина на отвора за товарене трябва да е най-малко 800 mm, а площта на отвора трябва да е най-малко 12 800 cm2;
б) товарното пространство трябва да отговаря на следните изисквания:
аа) площта, определена за товара в товарното пространство, трябва да е като цяло плоска (равен под);
бб) когато превозното средство е оборудвано само с един ред седалки, разположени напречно на надлъжната ос на превозното средство, или само със седалка за водача, минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 40 % от междуосовото разстояние;
вв) когато превозното средство е оборудвано с два или повече реда седалки, разположени напречно на надлъжната ос на превозното средство, минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 30 % от междуосовото разстояние; когато седалките от последния ред седалки могат лесно да бъдат извадени от превозното средство без използване на специални инструменти, изискванията по отношение на дължината на товарното пространство трябва да бъдат изпълнени, когато всички седалки са монтирани в превозното средство;
гг) изискванията по отношение на дължината на товарното пространство трябва да бъдат изпълнени, когато седалките от първия или от последния ред, в зависимост от случая, са изправени в тяхното нормално положение за използване от пътниците;
2. когато отделението за водача и товарното пространство не са в рамките на един технически възел (тип на каросерията „ВЕ“):
а) когато превозното средство е оборудвано с каросерия от затворен тип, се прилагат следните изисквания:
аа) товаренето/разтоварването на товарите трябва да е възможно през задна врата, заден капак, плъзгащ се панел или по друг начин;
бб) минималната височина на отвора за товарене трябва да бъде най-малко 800 mm, а площта на отвора трябва да е най-малко 12 800 cm2;
вв) минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 40 % от междуосовото разстояние;
б) когато превозното средство е оборудвано с открита товарна платформа, се прилагат следните изисквания:
аа) товаренето/разтоварването на товарите трябва да е възможно през задна врата, заден капак, плъзгащ се панел или по друг начин;
бб) минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 40 % от междуосовото разстояние;
в) изискванията по отношение на дължината на товарното пространство трябва да са изпълнени по протежение на хоризонталната линия, лежаща в надлъжната вертикална равнина, минаваща през осевата линия на превозното средство, на нивото на товарната повърхност.
(3) Измерването на размерите по ал. 2, т. 1 се извършва при следните условия:
1. регулиране на седалката:
а) седалките трябва да са регулирани в тяхното най-задно положение;
б) облегалката на седалката (когато е регулируема) се регулира така, че да може да се разположи тримерна Н машина или седнал човек, при наклон на торса, равен на 25°;
в) когато седалката се регулира по височина, тя трябва да е в най-долно положение;
2. условия относно превозното средство:
а) превозното средство трябва да бъде натоварено до технически допустимата максимална маса;
б) колелата на превозното средство трябва да са насочени напред;
3. измерване на дължината на товарното пространство:
а) когато превозното средство не е оборудвано с преграда или стена, дължината трябва да се измерва от вертикалната равнина, допирателна към най-задната точка на облегалката на седалката, до задната вътрешна плоскост, врата или заден капак при затворено положение;
б) когато превозното средство е оборудвано с преграда или стена, дължината трябва да се измерва от вертикалната равнина, допирателна към най-задната точка на преградата или стената, до задната вътрешна плоскост или, в зависимост от случая, на задната врата или капак при затворено положение;
в) изискванията по отношение на дължината трябва да са изпълнени най-малко по протежение на хоризонталната линия, лежаща в надлъжната вертикална равнина, минаваща през осевата линия на превозното средство на нивото на товарната повърхност.
Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г.) При изменение в конструкцията на ППС от категорията М с промяна на броя на местата за сядане трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
1. с изключение на случаите на изменение в конструкцията на ППС с намаляване на броя на местата за сядане, седалките, тяхното закрепване и облегалките за глава да отговарят на изискванията на:
а) Правило № 17 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни условия относно одобряването на превозни средства по отношение на седалките, тяхното закрепване и всички облегалки за глава (Правило № 17 на ИКЕ на ООН) – за ППС от категория М1, или
б) Правило № 80 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни условия относно одобряването на седалки за големи пътнически моторни превозни средства и на тези моторни превозни средства по отношение на якостта на седалките и техните закрепвания (Правило № 80 на ИКЕ на ООН) – за ППС от категории М2 и М3;
2. масите и размерите на ППС да отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията от 12 декември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 353, 14.02.2012 г.) (Регламент (ЕС) № 1230/2012);
3. с изключение на случаите на изменение в конструкцията на ППС с намаляване на броя на местата за сядане на ППС се монтират обезопасителни колани, които да отговарят на изискванията на Правило № 16 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания за одобрение на: I. обезопасителни колани, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване на деца Isofix за пътници в моторни превозни средства; II. превозни средства, оборудвани с обезопасителни колани, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване на деца и системи за обезопасяване на деца Isofix (Правило № 16 на ИКЕ на ООН);
4. с изключение на случаите на изменение в конструкцията на ППС с намаляване на броя на местата за сядане закрепването на допълнително монтираните обезопасителни колани да отговаря на изискванията на Правило № 14 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение на устройствата за закрепване на обезопасителните колани, системите за закрепване Isofix и горните лентови устройства за закрепване Isofix (Правило № 14 на ИКЕ на ООН);
5. пътното превозно средство да отговаря на съответните изисквания за:
а) пътно превозно средство от категория М1: Правило № 21 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни условия относно одобряването на моторни превозни средства по отношение на вътрешното им оборудване (Правило № 21 на ИКЕ на ООН);
б) пътно превозно средство от категории М2 и М3: Правило № 107 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни условия относно одобряването на превозни средства от категории М2 и М3 по отношение на общата им конструкция (Правило № 107 на ИКЕ на ООН) и Правило № 66 на ИКЕ на ООН – Единни технически предписания относно одобряването на превозни средства с голяма пътниковместимост по отношение на якостта на тяхната конструкция (Правило № 66 на ИКЕ на ООН);
6. за ППС да е изпълнена формулата:
P – (M + N x 68) < N x 68,
където:
P е технически допустимата максимална маса на ППС, в kg;
М – масата на ППС в готовност за движение, в kg;
N – броят на местата за сядане в ППС, без мястото на водача.
Чл. 8. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г.) При изменение в конструкцията на ППС, което води до промяна на категорията му от категория N в категория M, трябва да се спазват следните изисквания:
1. пътното превозно средство да отговаря на съответните изисквания за:
а) пътно превозно средство от категория М1: Правило № 21 на ИКЕ на ООН;
б) пътно превозно средство от категории М2 и М3: Правило № 107 на ИКЕ на ООН и Правило № 66 на ИКЕ на ООН;
2. масите и размерите на ППС да отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕС) № 1230/2012;
3. за ППС да е изпълнена следната формула:
Р – (М + N x 68) < N x 68,
където:
P е технически допустимата максимална маса на ППС, в kg;
M – масата на ППС в готовност за движение, в kg;
N – броят на местата за сядане в ППС, без мястото на водача;
4. допълнително монтираните седалки, тяхното закрепване и облегалките за глава да отговарят на изискванията на:
а) Правило № 17 на ИКЕ на ООН – за ППС от категория М1, или
б) Правило № 80 на ИКЕ на ООН – за ППС от категории М2 и М3;
5. на ППС се монтират обезопасителни колани, които да отговарят на изискванията на Правило № 16 на ИКЕ на ООН;
6. закрепването на допълнително монтираните обезопасителни колани да отговаря на изискванията на Правило № 14 на ИКЕ на ООН;
7. стъклата, които ще се монтират на ППС, да отговарят на изискванията на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни условия относно одобряването на безопасни стъкла и материали от стъкло (Правило № 43 на ИКЕ на ООН).
Чл. 9. При изменение в конструкцията на превозни средства от категории М1 или N1 в превозни средства с повишена проходимост трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
1. превозното средство да има най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, които се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една ос може да бъде прекратено;
2. на превозното средство да е монтиран най-малко един механизъм за блокиране на диференциала или механизъм с подобен ефект;
3. превозното средство да може самостоятелно да изкачва наклон от най-малко 25%;
4. превозното средство да отговаря на пет от следните шест изисквания:
а) предният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
б) задният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
в) ъгълът на надлъжна проходимост да е най-малко 20 градуса;
г) просветът под предната ос да е най-малко 180 mm;
д) просветът под задната ос да е най-малко 180 mm;
е) просветът между осите да е най-малко 200 mm.
Чл. 10. При изменение в конструкцията на превозни средства от категории М2, N2 или M3, чиято технически допустима максимална маса не надвишава 12 000 kg, в превозни средства с повишена проходимост, трябва да бъде изпълнено изискването, посочено в т. 1, или изискванията, посочени в т. 2 и 3:
1. всичките оси на превозното средство да се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една или повече задвижвани оси може да бъде прекратено;
2. превозното средство да:
а) има най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, които се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една от задвижваните оси може да бъде прекратено;
б) има монтиран най-малко един механизъм за блокиране на диференциала или механизъм с подобен ефект;
в) може самостоятелно да изкачва наклон от най-малко 25 %;
3. превозното средство да отговаря на пет от следните шест изисквания, когато неговата технически допустима максимална маса не надвишава 7500 kg, и четири от тях, когато неговата технически допустима максимална маса надвишава 7500 kg:
а) предният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
б) задният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
в) ъгълът на надлъжна проходимост да е най-малко 25 градуса;
г) просветът под предната ос да е най-малко 250 mm;
д) просветът под задната ос да е най-малко 250 mm;
е) просветът между осите да е най-малко 300 mm.
Чл. 11. При изменение в конструкцията на превозни средства от категории М3 или N3, чиято технически допустима максимална маса надвишава 12 000 kg, в превозни средства с повишена проходимост трябва да бъде изпълнено изискването, посочено в т. 1, или изискванията, посочени в т. 2 и 3:
1. всичките оси на превозното средство да се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една или повече задвижвани оси може да бъде прекратено;
2. превозното средство да:
а) изпълнява изискването най-малко половината от осите (или две от трите оси, когато превозното средство е с три оси, и три от петте оси, когато превозното средство е с пет оси) да се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една от задвижваните оси може да бъде прекратено;
б) има монтиран най-малко един механизъм за блокиране на диференциала или механизъм с подобен ефект;
в) може самостоятелно да изкачва наклон от най-малко 25%;
3. превозното средство да отговаря на четири от следните шест изисквания:
а) предният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
б) задният ъгъл на проходимост да е най-малко 25 градуса;
в) ъгълът на надлъжна проходимост да е най-малко 25 градуса;
г) просветът под предната ос да е най-малко 250 mm;
д) просветът под задната ос да е най-малко 250 mm;
е) просветът между осите да е най-малко 300 mm.
Чл. 12. При проверка на съответствието на превозните средства с изискванията за геометричните стойности, посочени в чл. 9 – 11, се прилагат процедурите, посочени в приложение II, допълнение 1 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (OB, L 263 от 9.10.2007 г.) – Директива 2007/46/ЕО.
Чл. 13. При изменение в конструкцията на превозно средство от категория М или N в превозно средство със специално предназначение от категория М1 – линейка, се спазват следните изисквания:
1. превозното средство да отговаря на приложимите за съответната категория към датата на първа регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове в приложение № 11, част 1 от Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; посл. изм., бр. 75 от 2012 г.) – Наредба № 60 (приложение XI, допълнение 1 от Директива 2007/46/ЕО);
2. в превозното средство да е монтирана неподвижна, плътна и уплътнена напречна преградна стена между отделението за водача и останалата част на купето;
3. отделението за пациенти да отговаря на техническите изисквания на стандарт EN 1789:2007 „Медицински превозни средства и тяхното оборудване – Линейки“, с изключение на раздел 6.5. „Списък на оборудването“.
Чл. 14. При изменение в конструкцията на превозно средство от категории М или N в превозно средство със специално предназначение от категория М – къмпинг-автомобил (моторна каравана), се спазват следните изисквания:
1. превозното средство да отговаря на приложимите за съответната категория към датата на първа регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове в приложение № 11, част 1 от Наредба № 60 (приложение XI, допълнение 1 от Директива 2007/46/ЕО);
2. превозното средство да бъде оборудвано най-малко със:
а) седалки и маса;
б) място за спане, което може да бъде образувано от седалките;
в) готварско оборудване;
г) оборудване за съхранение на багаж;
3. оборудването по т. 2 да е надеждно закрепено към жилищното помещение; допуска се масата да бъде проектирана по такъв начин, че да се прибира лесно.
Чл. 15. При изменение в конструкцията на превозно средство от категории M, N или О в превозно средство със специално предназначение от категория О – къмпинг-ремарке, се спазват следните изисквания:
1. превозното средство да отговаря на приложимите за съответната категория към датата на първа регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове в приложение № 11, част 4 от Наредба № 60 (приложение XI, допълнение 4 от Директива 2007/46/ЕО);
2. превозното средство да бъде оборудвано най-малко със:
а) седалки и маса;
б) място за спане, което може да бъде образувано от седалките;
в) готварско оборудване;
г) оборудване за съхранение на багаж;
3. оборудването по т. 2 да е надеждно закрепено към жилищното помещение; допуска се масата да бъде проектирана по такъв начин, че да се прибира лесно.
Чл. 16. При изменение в конструкцията на превозно средство от категория М1 в превозно средство със специално предназначение от категория М1 – катафалка, се спазват следните изисквания:
1. превозното средство да отговаря на приложимите за категорията към датата на първа регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове в приложение № 11, част 1 от Наредба № 60 (приложение XI, допълнение 1 от Директива 2007/46/ЕО);
2. в превозното средство да е монтирана неподвижна, плътна и уплътнена напречна преградна стена между отделението за водача и останалата част на купето;
3. отделението зад водача да е с дължина не по-малка от 2,20 m и височина в най-ниската точка не по-малка от 0,80 m;
4. в превозното средство да е монтирано специално оборудване, отнасящо се към превоза на починали лица.
Чл. 17. (1) При изменение в конструкцията на превозно средство от категории М, N или О в превозно средство със специално предназначение от категории М, N или О – бронирано превозно средство, се спазват следните изисквания:
1. превозното средство да отговаря на приложимите за съответната категория към датата на първа регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове в приложение № 11, част 2 от Наредба № 60 (приложение XI, допълнение 2 от Директива 2007/46/ЕО);
2. на превозното средство да е монтирана противокуршумна броня за защита на превозваните пътници или товари.
(2) Бронираните превозни средства от категории M или N за превоз на пари и ценности да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Наредба № I-171 от 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции (обн., ДВ, бр. 70 от 2001 г.; посл. изм., бр. 68 от 2004 г.).
Чл. 18. На ППС от категории М2, М3, N, О3 и О4, на които в резултат на изменение в конструкцията се променят координатите на центъра на тежестта (монтиране на надстройка на ППС, шаси-кабина или на ремарке (полуремарке) и др.), се извършва проверка на странична устойчивост.
Чл. 19. (1) Дейностите по дооборудване на ППС с антиблокираща спирачна система (ABS) или забавител на скоростта (ретардер) се извършват от:
1. производителя на ППС или от упълномощен негов представител, или
2. производителя на ABS или забавителя на скоростта или от упълномощен негов представител.
(2) Лицата, извършили дооборудването на ППС с ABS или забавител на скоростта, издават протокол за монтаж на ABS или забавител на скоростта в два екземпляра. (3) Лицата по ал. 2 създават и поддържат база с данни с информация за издадените протоколи за монтаж на ABS или забавител на скоростта.
Чл. 20. (1) При допълнително монтиране в МПС на уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ), се спазват съответно изискванията на точка 2 и част II, точка 17 от Правило № 67 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно: I. Одобряване на специфично оборудване на моторни превозни средства, използващи втечнени нефтени газове в тяхната система на задвижване. II. Одобряване на превозно средство, снабдено със специфично оборудване за използване на втечнени нефтени газове като гориво в техните двигатели, по отношение на монтажа на такова оборудване – Правило № 67 на ИКЕ – ООН, или точка 2 и част II, точка 17 от Правило № 110 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на: I. Специалните компоненти на моторните превозни средства със системи за задвижване, работещи със сгъстен природен газ. II. Превозните средства, по отношение на монтирането на специални компоненти, чийто тип е одобрен, за системи за задвижване, работещи със сгъстен природен газ – Правило № 110 на ИКЕ – ООН, така както са посочени в приложение № 1.
(2) Лицата, извършили допълнително монтиране на уредби за ВНГ или СПГ, издават протокол за монтиране на уредби за ВНГ или СПГ в два екземпляра – единият за собственика на превозното средство, а другият за лицето, монтирало уредбата (приложение № 1а).“
(3) Лицата по ал. 2 създават и поддържат база с данни с информация за издадените протоколи за монтиране на уредби за LPG или CNG.
Чл. 21. При изменение в конструкцията на ППС, което не е предназначено за превоз на опасни товари в ППС за превоз на опасни товари, се спазват изискванията на:
1. Глава 9 от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) – ADR;
2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г.) Правило № 105 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) – Единни предписания относно одобрението на превозни средства, предназначени за превоз на опасни товари, по отношение на техните специфични особености на конструкцията (Правило № 105 на ИКЕ на ООН).
Чл. 22. (1) При допълнително монтиране на устройства за осветяване и светлинна сигнализация трябва да бъдат изпълнени изискванията на:
1. регулаторен акт, определящ техническите изисквания към съответното устройство за осветяване и светлинна сигнализация;
2. Правило № 48 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация – Правило № 48 на ИКЕ – ООН – за ППС от категории M, N и О;
3. Правило № 74 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на превозни средства от категория L1 по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация – Правило № 74 на ИКЕ – ООН – за ППС от категория L1;
4. Правило № 53 на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на превозни средства от категория L3 по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация – Правило № 53 на ИКЕ – ООН за ППС от категория L3.
(2) При промяна на източника на светлина на фаровете за къси и/или дълги светлини трябва да бъдат изпълнени изискванията на:
1. регулаторен акт, определящ техническите изисквания към съответните фарове за къси и/или дълги светлини;
2. Правило № 48 на ИКЕ – ООН – за ППС от категории М, N и О;
3. Правило № 74 на ИКЕ – ООН – за ППС от категория L1;
4. Правило № 53 на ИКЕ – ООН – за ППС от категория L3.
Чл. 23. При изменение в конструкцията на ППС, задвижвано с двигател с вътрешно горене, в хибридно превозно средство или електрическо превозно средство превозното средство да отговаря на:
1. приложимите за съответната категория към датата на първата регистр
ация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове във: а) приложения № 10 или 11 от Наредба № 60 (приложение IV или XI от Директива 2007/46/ЕО) – за ППС от категории M и N;
б) приложение № 1, раздел I от Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.; посл. изм., бр. 67 от 2006 г.) – Наредба № 117 (приложение I от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета – Директива 2002/24/ЕО (OB, L 124 от 9.05.2002 г.) – за ППС от категория L;
2. Правило № 100 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации – Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение на специфичните изисквания за електрическото силово предаване – Правило № 100 на ИКЕ – ООН – за ППС от категории M и N.
Чл. 24. Изменение в конструкцията на ППС от категории О3, О4 и на ППС от категории М2, М3, N2, N3 с не повече от 4 оси с дата на първа регистрация след 31 март 2001 г. се извършва, когато са оборудвани с ABS.
Чл. 25. При изменение в конструкцията на ППС, които представляват музеен или исторически интерес, се използват рама, каросерия (купе), уредби, системи, компоненти и/или отделни технически възли, които са близки до оригинала по година на производство, тип, марка, модел.
Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) При изменение в конструкцията на ППС от категории L7e, M, N, О2, О3 и О4 за използването им за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства се спазват следните изисквания:
1. превозните средства за извършване на обучение отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 37 от 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (ДВ, бр. 82 от 2002 г.);
Чл. 25б. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) (1) При оборудване с обезопасителни колани на автобуси от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, които не са оборудвани фабрично с такива, техническата служба може да разработи методика за изпитване с алтернативни изисквания за проверки и/или изпитвания, определени на основание регулаторен(ни) акт(ове), които да удостоверяват съответствието на допълнително монтираните обезопасителни колани на седалките в автобуса с приложимите технически изисквания.
(2) Методиката за изпитване по ал. 1 се одобрява по реда на чл. 30, ал. 6 – 14.
2. дооборудването на превозните средства е съгласно изискванията, определени в приложение № 1б.
Раздел II
Процедура за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства
Чл. 26. (1) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Проверките и/или изпитванията на ППС с изменение в конструкцията за установяване на съответствието им с приложимите технически изисквания се извършват от технически служби, само в техни собствени или наети сгради, помещения и площадки, свързани с обхвата на определянето им, посочени в удостоверението за определяне на техническа служба, издадено по реда на чл. 138б – 138г от Закона за движението по пътищата.
(2) Съответствието с изискванията по чл. 22 се установява от лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства по реда на чл. 148 от Закона за движението по пътищата.
(3) (В сила от 01.09.2014 г.) Съответствието с изискванията по чл. 20 се установява чрез първоначална проверка от лица, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по реда на чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, притежаващи права за първоначална проверка на монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на двигателя с ВНГ и СПГ.
(4) (Отм., ДВ31, В сила от 01.09.2014 г.)
(5) (Отм., ДВ31, В сила от 01.09.2014 г.)
(6) (В сила от 01.09.2014 г.) Лицата по ал. 3, извършили първоначалната проверка на монтираните на ППС уредби, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ, издават протокол за първоначална проверка на уредби за ВНГ или СПГ по образец, предвиден в наредбата по чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Протоколът се издава в два екземпляра – единият за лицето, представило ППС за проверка, а другият – за лицето, извършило проверката.“ 4. В ал. 7 абревиатурите „LPG“ и „CNG“ се заменят съответно с „ВНГ“ и „СПГ“.
(7) (В сила от 02.03.2014 г.) Лицата по ал. 6 създават и поддържат база с данни с информация за издадените протоколи за първоначална проверка на уредби за LPG или CNG.
(8) Проверките и изпитванията на допълнителното оборудване и първоначалната проверка за съответствие с изискванията по чл. 8 от Наредба № 37 от 2002 г. и чл. 15 от Наредба № 38 от 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (ДВ, бр. 42 от 2004 г.), на превозните средства, използвани за обучение и изпити, се извършва от изпитвателни лаборатории, акредитирани от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“ или от национален орган за акредитация на държава – членка на Европейския съюз, за извършване на изпитвания на леки автомобили, товарни автомобили, автобуси, ремаркета и полуремаркета, дву-, три- и четириколесни моторни превозни средства по стандарт БДС EN ISO/IEC 17025 или аналогичен „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране.“
(9) Проверките и изпитванията на превозните средства по ал. 8 се извършват съгласно приложение № 1в.
(10) За проверките и изпитванията по ал. 8 изпитвателните лаборатории, извършили проверките и изпитванията, издават съответно изпитвателен протокол за допълнителното оборудване по ISO/IEC 17025 и протокол за проверка на годността на превозно средство за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС (приложение № 1г)
Чл. 27. (1) Собственикът на ППС или упълномощен негов представител подава заявление до техническа служба по чл. 26, ал. 1 за проверка на възможността за изменение в конструкцията на ППС. (2) Заявлението по ал. 1 се придружава от:
1. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2017 г.)
2. подробно описание на исканото изменение в конструкцията на ППС, параметрите и характеристиките на ППС след изменението в конструкцията, сравнени с тези, зададени от производителя за конкретното ППС;
3. копие на документ за регистрация на ППС.
(3) Заявлението по ал. 1 се подава преди началото на изменението в конструкцията на ППС.
Чл. 28. Техническата служба разглежда документите по чл. 27, ал. 1 и въз основа на тях дава заключение за допустимостта на изменението в конструкцията на ППС, като писмено уведомява заявителя, че:
1. изменението в конструкцията на ППС е допустимо и може да започне процедурата по чл. 29, или
2. е необходимо предоставянето на допълнителна техническа информация и документация, или
3. изменението в конструкцията на ППС е недопустимо по причини, които се посочват изчерпателно и подробно.
Чл. 29. (1) В случаите по чл. 28, т. 1 заявителят предоставя ППС с направеното изменение в конструкцията в техническата служба за извършване на необходимите проверки и/или изпитвания. (2) В случаите по чл. 28, т. 2 заявителят предоставя необходимата допълнителна техническа информация и документация в техническата служба.
Чл. 30. (Техническата служба извършва безразрушителни проверки и/или изпитвания на представеното ППС с изменение в конструкцията за установяване на съответствието му с приложимите технически изисквания.
(2) При установяване на съответствието по ал. 1 се използва всяка техническа информация и документация, предоставена от заявителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Проверките и/или изпитванията по ал. 1 се извършват в съответствие с приложимите регулаторни актове.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Когато за извършване на проверки и/или изпитвания на ППС не е възможно прилагането на приложим регулаторен акт, техническата служба може да разработи методика за изпитване с алтернативни изисквания за проверки и/или изпитвания на описаните в приложимия регулаторен акт, които да удостоверяват съответствието на представеното за изпитване ППС с изменение в конструкцията с приложимите технически изисквания.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ публикува на интернет страницата си списък на измененията в конструкцията на ППС, за които е допустимо разработване на методика за изпитване съгласно ал. 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Методиката по ал. 4 трябва да съдържа най-малко:
1. общи положения, включително област на приложение;
2. регулаторен(ни) акт(ове), на основание на който(ито) са определени алтернативните изисквания за проверки и/или изпитвания и когато има – други регулаторни актове или добри практики;
3. метод за проверки и/или изпитвания, включително технически средства за измерване и изпитване;
4. условия за провеждане на проверките и/или изпитванията;
5. резултати от проверките и/или изпитванията, които се отразяват в протокол от изпитване по образец на техническата служба;
6. описание на документацията, която ще бъде издавана и съхранявана за доказателство към проверките и/или изпитванията.
(7) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Техническата служба подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за одобряване на методиката по ал. 4, за което заплаща държавна такса, определена с акт на Министерския съвет.
(8) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице назначава комисия за разглеждане на методиката.
(9) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Комисията по ал. 8 проверява съответствието на методиката с изискванията на ал. 4 и 6. За проверка на съответствието комисията може да извърши проверка на място в сградите, помещенията и площадките на техническата служба, където ще се извършват дейностите по проверки и/или изпитвания по предложената методика. При проверката на място комисията проверява съоръженията и оборудването за извършване на проверките и/или изпитванията и може да поиска от техническата служба да извърши конкретни проверки и/или изпитвания по предложената методика.
(10) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) При установяване на несъответствия или непълноти в методиката по ал. 4 комисията дава на техническата служба указания за включване на допълнителни проверки и/или изпитвания, както и за предоставяне на допълнителна документация, която да удостоверява, че извършените проверки и/или изпитвания удостоверяват съответствието на ППС с приложимите технически изисквания, и дава 10-дневен срок за отразяването им в методиката.
(11) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) В срок от 20 работни дни от подаване на заявлението или отстраняване на несъответствието или непълнотите по ал. 10 комисията изготвя доклад до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с предложение за одобряване или отказ за одобряване на методиката.
(12) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) В 10-дневен срок от изготвяне на доклада по ал. 11 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице одобрява методиката, когато тя отговаря на изискванията по ал. 4 и 6.
(13) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) В срока по ал. 12 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва да одобри методиката, когато тя не отговаря на изискванията по ал. 4 и 6.
(14) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Отказът по ал. 13 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) (1) Техническите служби създават техническа документация за ППС, за които е подадено заявление по чл. 27, ал. 1.
(2) Протоколът по ал. 1 се издава със заключение:
1. „допустимо изменение в конструкцията на ППС“ – когато в резултат на извършените проверки и/или изпитвания на ППС с изменение в конструкцията е установено съответствието му с приложимите технически изисквания, или
2. „недопустимо изменение в конструкцията на ППС“ – когато в резултат на извършените проверки и/или изпитвания на ППС с изменение в конструкцията не е установено съответствието му с приложимите технически изисквания.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 техническата служба писмено уведомява заявителя за причините за недопустимо изменение в конструкцията на ППС.
(4) Два екземпляра от протокола по ал. 1 се предоставят на заявителя.
Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) В случаите по чл. 31, ал. 3, т. 2 след отстраняване на причините за недопустимостта на изменението в конструкцията на ППС заявителят може да предостави ППС с изменение в конструкцията в техническата служба за извършване на повторни проверки и/или изпитвания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Когато в резултат на извършените повторни проверки и/или изпитвания на ППС с изменение в конструкцията е установено съответствието му с приложимите технически изисквания, техническата служба издава протокол по реда на чл. 31, ал. 3 – 12.
(3) Когато в резултат на извършените повторни проверки и/или изпитвания на ППС с изменение в конструкцията не е установено съответствието му с приложимите технически изисквания, техническата служба писмено уведомява заявителя, че изменението в конструкцията на ППС е недопустимо по причини, които се посочват изчерпателно и подробно.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 35. Когато изменението в конструкцията на ППС води до промяна в данните, посочени в свидетелството за регистрация, се прилагат изискванията на глава втора, раздел II от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; посл. изм., бр. 67 от 2012 г.).
Раздел III
Издаване на удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство
Чл. 36. (1) За издаване на удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство собственикът му или упълномощен негов представител подават заявление по образец (приложение № 3) до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Лицата по ал. 1 прилагат към заявлението:
1. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2017 г.)
2. описание на направеното изменение в конструкцията на ППС;
3. протокола за изменение в конструкцията на ППС, издаден от техническата служба;
4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) четливо копие на документ за регистрация или друг документ, издаден от компетентен орган на държавата, където ППС е регистрирано, от който да е видна датата на неговата първа регистрация;
5. документ за платена държавна такса.
(3) Лицата по ал. 1 заверяват с подпис и „Вярно с оригинала“ копията на документите по ал. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2014 г.) Изискването по ал. 1 не се прилага за случаите по чл. 20, 22 и 25а.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) За документите по ал. 2, които не са на български език, трябва да се приложи и легализиран превод.
(6) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Когато към заявлението не е приложен един или повече документа по ал. 2 или представените документи са с нередовности, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя на заявителя 14-дневен срок за представянето на липсващия документ или отстраняването на нередовностите.
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 36, ал. 1 и приложенията към него или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по чл. 36, ал. 7 издава удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство, когато:
1. пътното превозно средство отговаря на описанието, придружаващо заявлението;
2. изменението в конструкцията на ППС отговаря на описанието, придружаващо заявлението;
3. протоколът за изменение в конструкцията на ППС, издаден от техническата служба, е със заключение „допустимо изменение в конструкцията на ППС“.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец (приложение № 4) и е валидно само за територията на Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Удостоверението по ал. 2 в електронен вариант се предоставя на Министерството на вътрешните работи за целите на регистрацията на ППС.
Чл. 38. (1) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) не е представен един или повече документа по чл. 36, ал. 2 или нередовностите в представените документи не са отстранени в срока по чл. 36, ал. 7;
1. не е представен един или повече документа по чл. 36, ал. 2 или нередовностите в представените документи не са отстранени в срока по чл. 36, ал. 5;
2. е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
3. протоколът по чл. 36, ал. 2, т. 3 е издаден от лице, което не е техническа служба по чл. 26, ал. 1;
4. пътното превозно средство:
а) не отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 1;
б) създава сериозен риск за безопасността на движението по пътищата, за замърсяване на околната среда или за нанасяне на сериозни вреди на здравето на хората, независимо че отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 1.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 39. В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се създава и поддържа база с данни с информация за издадените удостоверения за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства. Данните се съхраняват 10 години.
Глава трета
ИНДИВИДУАЛНО ОДОБРЯВАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, РЕГИСТРИРАНИ ИЗВЪН ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ДРУГА ДЪРЖАВА – СТРАНА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ИЛИ КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 40. (1) Индивидуално одобряване на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ е процедура, при която се удостоверява, че даденото ППС отговаря на приложимите за съответната категория към датата на първата регистрация на ППС технически изисквания, посочени в регулаторните актове във:
1. приложения № 10 или 11 от Наредба № 60 (приложение IV или XI от Директива 2007/46/ЕО) – за ППС от категории M, N, G и О;
2. приложение № 1, раздел I от Наредба № 117 (приложение I от Директива 2002/24/ЕО) – за ППС от категория L.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице извършват индивидуално одобряване на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“, когато ППС отговаря на изискванията по ал. 1.
Раздел II
Процедура за индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария
Чл. 41. (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Прегледите за идентификация, проверките и/или изпитванията на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ за установяване на съответствието им с приложимите технически изисквания по чл. 40, ал. 1 се извършват от технически служби, само в техни собствени или наети сгради, помещения и площадки, свързани с обхвата на определянето им, посочени в удостоверението за определяне на техническа служба, издадено по реда на чл. 138б – 138г от Закона за движението по пътищата.
Чл. 42. (1) Собственикът на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ или упълномощен негов представител подава заявление до техническа служба по чл. 41 за извършване на преглед за идентификация на ППС за удостоверяване на съответствието му с приложимите технически изисквания.
(2) Заявлението по ал. 1 се придружава от:
1. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2017 г.)
2. копие на документ за регистрация на ППС.
(3) По преценка на техническата служба може да се изиска предоставянето на допълнителна техническа информация и документация във връзка с индивидуалното одобряване на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“.
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) (1) Техническите служби създават техническа документация за ППС, за които е подадено заявление по чл. 42, ал. 1.
(2) Документацията по ал. 1 съдържа:
1. заявлението по чл. 42, ал. 1 и приложените към него документи;
2. протоколи от извършените проверки и/или изпитвания;
3. технически доклади, свързани с измерванията и/или изпитванията, когато е приложимо;
4. снимков материал на изпитваното ППС и идентификационния му номер;
5. други документи или снимки, използвани за доказване на съответствието на ППС с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1.
(3) След извършване на проверките и/или изпитванията на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ техническата служба попълва необходимите данни за издаване на протокола за идентификация на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ по образец (приложение № 5) в информационната система по чл. 49, ал. 1, чрез информационната система прилага сканирано копие на документ за регистрация или друг документ, издаден от компетентен орган на държавата, където ППС е регистрирано, от който да е видна датата на неговата първа регистрация, и дава заключение:
1. „ППС съответства на приложимите регулаторни актове и може да бъде регистрирано“ – когато в резултат на извършените проверки и/или изпитвания на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ е установено съответствието му с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1, или
2. „ППС не съответства на приложимите регулаторни актове и не може да бъде регистрирано“ – когато в резултат на извършените проверки и/или изпитвания на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ не е установено съответствието му с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1.
(4) В случаите по ал. 3, т. 2 техническата служба писмено уведомява заявителя за причините за несъответствие на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ длъжностни лица проверяват пълнотата на въведените от техническата служба данни, съответствието на регулаторните актове по чл. 40, ал. 1 с обхвата, за който техническата служба е определена, и съответствието на използваните регулаторни актове по чл. 40, ал. 1 с исканото индивидуално одобряване на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“. При извършване на проверката длъжностните лица чрез информационната система по чл. 49, ал. 1 могат да поискат от техническата служба да представи част от или цялата документация по ал. 2.
(6) В 10-дневен срок от попълване на данните по ал. 3 лицето по ал. 5 чрез информационната система по чл. 49, ал. 1 дава заключение, че въведените данни са:
1. „достатъчни и приложими за издаване на протокол за идентификация на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“, или
2. „има пропуски или несъответствия и не може да се издаде протокол за идентификация на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“, като посочва конкретните пропуски и/или несъответствия.
(7) В 5-дневен срок от заключението по ал. 6, т. 2 техническата служба може да подаде възражение за направеното заключение до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(8) В 10-дневен срок от подаване на възражението по ал. 7 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава решение за приемане или отхвърляне на възражението.
(9) Решението за отхвърляне на възражението по ал. 8 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) В случаите по ал. 6, т. 1 техническата служба издава протокол за идентификация на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ (приложение № 5) в три екземпляра.
(11) Първият екземпляр от протокола по ал. 10 се прилага към техническата документация по ал. 1, а останалите два екземпляра от протокола се предоставят на заявителя.
(12) Техническата служба съхранява документацията по ал. 1 най-малко 10 години.
(13) При прекратяване на дейността техническата служба е длъжна да предаде съхраняваната документация по ал. 1 на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 46. (1) Техническата служба извършва безразрушителни проверки и/или изпитвания на представеното ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ за удостоверяване на съответствието му с приложимите технически изисквания.
(2) При установяване на съответствието по ал. 1 се използва всяка техническа информация и документация, предоставена от заявителя.
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) (1) В случаите по чл. 43, ал. 3, т. 2 след отстраняване на причините за несъответствието на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1 заявителят може да предостави ППС в техническата служба за повторен преглед за идентификация, проверки и/или изпитвания за установяване на съответствието му с приложимите регулаторни актове.
(2) Когато в резултат на извършения повторен преглед за идентификация, проверки и/или изпитвания на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ е установено съответствието му с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1, техническата служба издава протокол по реда на чл. 43, ал. 3 – 11.
(3) Когато в резултат на извършения повторен преглед за идентификация, проверки и/или изпитвания на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“ не е установено съответствието му с приложимите регулаторни актове по чл. 40, ал. 1, техническата служба писмено уведомява заявителя, че ППС не съответства на приложимите регулаторни актове по причини, които се посочват изчерпателно и подробно.
Чл. 48. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.)
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) (1) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа информационна система, съдържаща база данни с информация за техническите служби по чл. 26, ал. 1 и чл. 41 и издадените протоколи по чл. 31 и 43.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп до информационната система по ал. 1 на лицата, определени за технически служби по реда на чл. 138б – 138г от Закона за движението по пътищата.
(3) Достъпът до информационната система по ал. 1 се прекратява с прекратяване на правата, произтичащи от удостоверението за определяне на техническа служба по реда на чл. 138г, ал. 10 от Закона за движението по пътищата.
(4) Базата данни от информационната система по ал. 1 по отношение на определените технически служби и техния обхват е публично достъпна.
Раздел III
Издаване на удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария
Чл. 50. (1) За издаване на удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, собственикът на ППС или упълномощен негов представител подават заявление по образец (приложение № 6) до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Лицата по ал. 1 прилагат към заявлението:
1. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2017 г.)
2. протокола за идентификация на ППС по чл. 1, т. 1, буква „б“, издаден от техническата служба;
3. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) четливо копие на документ за регистрация или друг документ, издаден от компетентен орган на държавата, където ППС е регистрирано, от който да е видна датата на неговата първа регистрация;
4. декларация от заявителя, че не са подадени документи за индивидуално одобряване по чл. 40, ал. 1 на същото ППС до орган по одобряването на друга държава – членка на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария;
5. документ за платена държавна такса.
(3) Лицата по ал. 1 заверяват с подпис и „Вярно с оригинала“ копията на документите по ал. 2.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) За документите по ал. 2, които не са на български език, трябва да се приложи и легализиран превод.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Когато към заявлението не е приложен един или повече документа по ал. 2 или представените документи са с нередовности, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя на заявителя 14-дневен срок за представянето на липсващия документ или отстраняването на нередовностите.
Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от получаването на заявлението по чл. 50, ал. 1 и приложенията към него или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по чл. 50, ал. 6 издава удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, когато ППС отговаря на:
1. описанието, придружаващо заявлението;
2. техническите изисквания по чл. 40, ал. 1.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец (приложение № 7) и е валидно само за територията на Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) Удостоверението по ал. 2 в електронен вариант се предоставя на Министерството на вътрешните работи за целите на регистрацията на ППС.
Чл. 52. (1) В срока по чл. 51, ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 13.01.2020 г.) не е представен един или повече документа по чл. 50, ал. 2 или нередовностите в представените документи не са отстранени в срока по чл. 50, ал. 6;
2. е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;
3. протоколът по чл. 50, ал. 2, т. 2 е издаден от лице, което не е техническа служба по чл. 41;
4. пътното превозно средство:
а) не отговаря на изискванията по чл. 51, ал. 1;
б) създава сериозен риск за безопасността на движението по пътищата, замърсяване на околната среда или нанесе сериозни вреди на здравето на хората, независимо че отговаря на изискванията по чл. 51, ал. 1.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 53. В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се създава и поддържа база с данни с информация за издадените удостоверения за индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Данните се съхраняват 10 години.
Глава четвърта
КОНТРОЛ
Чл. 54. (1) Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Контролните органи проверяват техническите служби, които извършват проверки и/или изпитвания и прегледи за идентификация на ППС по тази наредба и издават свързаната с нея документация.
(3) Контролните органи извършват проверка на:
1. документацията, подадена за установяване на съответствието с техническите изисквания на ППС с изменение в конструкцията;
2. издадените протоколи от проверките и/или изпитванията и процедурите за установяване на съответствието на ППС с приложимите технически изисквания;
3. базите с данни, поддържани от лабораториите за изпитване на ППС.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Пътно превозно средство“ е всяко моторно превозно средство или ремарке за него.
2. „Пътно превозно средство с музеен или исторически интерес“ е ППС, което е най-малко на 30 години, запазено и поддържано в изправно състояние, близко до оригиналното, не се използва преимуществено като транспорт за ежедневни нужди, част от историческото и културното наследство, като това е удостоверено с карта за идентичност.
3. „Дата на първа регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.
4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) „Регулаторен акт“ е понятие по смисъла на § 6, т. 66 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
5. „Проверка“ e установяване на съответствието на конструктивно изменените параметри и характеристики на ППС с конструктивно заложените от производителя.
6. „Изпитване“ е процедура, при която се измерват и документират определени параметри, посочени в действащи регулаторни актове.
7. „Преглед за идентификация“ е физически преглед на ППС за сравняване на техническите му характеристики с тези на вече проверени и/или изпитани ППС.
8. „Товарно пространство“ е частта от превозното средство, разположена зад реда/редовете седалки или зад седалката на водача, ако превозното средство е оборудвано само със седалка за водача. 9. „Височина на отвора за товарене“ е вертикалното разстояние между две хоризонтални равнини, допирателни съответно към най-високата точка от долната част на отвора и най-ниската точка от горната част на отвора.
10. „Площ на отвора за товарене“ е най-голямата площ на ортогоналната проекция върху вертикална равнина, перпендикулярна на осевата линия на превозното средство, на максимално възможния отвор при широко отворена задна врата или заден капак.
11. „Междуосово разстояние“ е разстоянието между:
а) осевата линия на предната ос и осевата линия на втората ос, при превозно средство с две оси;
б) осевата линия на предната ос и осевата линия на въображаемата ос, равно отдалечена от втората и третата ос, при превозно средство с три оси.
12. „Устройства за осветяване и светлинна сигнализация“ са фаровете за къси и/или дълги светлини, предните и задните фарове за мъгла, фаровете за заден ход, пътепоказателите, аварийните светлини, стопсветлините, осветителите на задния регистрационен номер, предните, задните, страничните и горните габаритни светлини, светлините за паркиране, предните, задните и страничните светоотражатели, дневните светлини, светлините за завиване, маркировката за видимост, адаптиращите се системи за предни светлини, аварийните стопсветлини, външните помощни светлини и задните предупредителни светлини за сблъсък.
13. „Техническа служба“ е лице, което е определено и нотифицирано за техническа служба от Република България в Европейската комисия съгласно чл. 138б – 138г от Закона за движението по пътищата за извършване на изпитвания на ППС от категории M, N, O, G и L, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства.
14. „Пристанищен терминал“ и „Летище“ са понятията по смисъла съответно на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за гражданското въздухоплаване.
15. (нова – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) „Алтернативни изисквания“ са технически изисквания, с които се осигурява ниво на безопасност за движението по пътищата и опазване на околната среда, което е равностойно до степен, която е практически възможна, на нивото, осигурявано от приложимите регулаторни актове.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
§ 3. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването є в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на чл. 26, ал. 3 – 7, които влизат в сила 12 месеца след датата на влизане в сила на наредбата.
Министър: Ивайло Московски
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Н-3 ОТ 2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ В КОНСТРУКЦИЯТА НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ИНДИВИДУАЛНО ОДОБРЯВАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, РЕГИСТРИРАНИ ИЗВЪН ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЛИ ДРУГА ДЪРЖАВА – СТРАНА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2019 Г.)
§ 31. Заявленията за издаване на удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство и удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, постъпили до влизането в сила на § 5 и 13, се разглеждат по досегашния ред.
§ 32. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, § 5 – 21, § 25 – 28, които влизат в сила шест месеца след датата на влизане в сила на наредбата.
Приложение № 1 към чл. 20, ал. 1
Изисквания относно монтирането на специфични компоненти за използване на втечнен нефтен газ (LPG) или сгъстен природен газ (CNG) в задвижващата система на превозното средство Раздел I Изисквания към системата за втечнен нефтен газ (LPG)
1. Определения
За целите на този раздел се прилагат следните определения:
1.1. „Налягане“ е относителното налягане спрямо атмосферното налягане, освен ако не е указано друго.
1.2. „Сервизно налягане“ е установеното налягане при постоянна температура 15 °С.
1.3. „Изпитвателно налягане“ е налягането, на което се подлагат компонентите по време на изпитването.
1.4. „Работно налягане“ е максималното налягане, за което са проектирани компонентите и на базата на което се определя тяхната издръжливост.
1.5. „Експлоатационно налягане“ е налягането при нормални условия на експлоатация.
1.6. „Максимално експлоатационно налягане“ е максималното налягане на компонент, което може да възникне по време на експлоатация.
1.7. „Резервоар“ е всеки съд, използван за съхранение на втечнен нефтен газ (LPG). Резервоарът може да бъде:
а) стандартен цилиндричен резервоар с цилиндрична обвивка, два изпъкнали края, полусферични или елипсовидни и с необходимите отвори;
б) специален резервоар: резервоар, различен от стандартните цилиндрични резервоари. 1.8. „Изцяло композитен резервоар“ е резервоар, направен изцяло от композитни материали с неметална обшивка.
1.9. „Принадлежности, монтирани на резервоара“ е следното оборудване, което може да е отделно или комбинирано:
а) спирателен клапан за ниво 80 %;
б) индикатор за ниво;
в) предпазен клапан;
г) дистанционно управляем работен клапан с ограничителен клапан;
д) горивна помпа;
е) мултиклапан;
ж) газоизолиращ кожух;
з) куплунг за захранване;
и) възвратен клапан;
й) устройство за освобождаване на налягането.
1.10. „Спирателен клапан за ниво 80 %“ е устройство, което ограничава пълненето до максимум 80 % от капацитета на резервоара.
1.11. „Индикатор за ниво“ е устройство за проследяване на нивото на течността в резервоара.
1.12. „Предпазен клапан“ е устройство, което ограничава налягането, образувано в резервоара.
1.13. „Устройство за освобождаване на налягането“ е устройство за защита на резервоара от експлозия, в случай на възникване на пожар, чрез изпускане на LPG, съдържащ се в резервоара.
1.14. „Дистанционно управляем работен клапан с ограничителен клапан“ е устройство, което позволява пускането и прекъсването на захранването с LPG на изпарителя/регулатора за налягане.
Дистанционно управление означава, че работният клапан се управлява от електронен блок за управление. Когато двигателят на превозното средство не работи, клапанът е затворен. Ограничителен клапан е устройство, което ограничава притока на LPG.
1.15. „Горивна помпа“ е устройство, което осигурява захранването на двигателя с LPG в течно състояние чрез увеличаване на налягането от резервоара.
1.16. „Мултиклапан“ е устройство, което се състои от част или всички от принадлежностите, посочени в т. 1.10 до 1.13, и куплунга за захранване (горивна помпа/задвижващо устройство/сензор за ниво на горивото).
1.17. „Газоизолиращ кожух“ е устройство за защита на принадлежностите и за отвеждане на всеки възможен теч на гориво в атмосферата.
1.18. „Възвратен клапан“ е устройство, което позволява притока на LPG в течно състояние в една посока и предотвратява притока на LPG в течно състояние в противоположната посока.
1.19. „Изпарител“ е устройство, предназначено да изпарява LPG от течно в газообразно състояние. 1.20. „Регулатор за налягане“ е устройство, предназначено да намалява и регулира налягането на LPG.
1.21. „Спирателен клапан“ е устройство за спиране притока на LPG.
1.22. „Предпазен клапан на газопровода“ е устройство, което предотвратява нарастването на налягането в газопровода над предварително зададена стойност.
1.23. „Впръсквач или впръскващо устройство на газ или газосмесител“ е устройство, което позволява впръскването в двигателя на LPG в течно или газообразно състояние.
1.24. „Газов дозатор“ е устройство, което измерва и/или разпределя притока на газ към двигателя и което може да бъде отделно или комбинирано с впръскващото устройство на газ.
1.25. „Електронен блок за управление“ е устройство, което управлява подаването на LPG към двигателя и прекъсва автоматично захранването на спирателните клапани на системата за LPG в случай на прекъсването на тръбопровода за захранване с гориво, причинено от пътнотранспортно произшествие или от блокиране на двигателя.
1.26. „Сензор за налягане или температура“ е устройство, което измерва налягане или температура. 1.27. „Филтър за LPG“ е устройство, което пречиства LPG, като филтърът може да бъде вграден в други компоненти.
1.28. „Гъвкав маркуч“ е маркуч за провеждане на LPG в течно или газообразно състояние при различни налягания от една точка до друга.
1.29. „Пълначно устройство“ е устройство, което позволява пълненето на резервоара. Пълначното устройство може да бъде осъществено чрез вграждане в спирателния клапан за ниво 80 % на резервоара или чрез дистанционно пълначно устройство, разположено извън превозното средство.
1.30. „Сервизно съединение“ е съединение в горивопровода между резервоара за гориво и двигателя. При липса на гориво в едногоривно превозно средство двигателят може да работи със сервизен резервоар за гориво, който може да бъде свързан със сервизното съединение.
1.31. „Тръбопровод за гориво“ е тръба или канал, който свързва впръскващите устройства на гориво. 1.32. „Втечнен нефтен газ (LPG)“ е продукт, съставен основно от пропан, пропен (пропилен), нормален бутан, изобутан, изобутилен, бутан (бутилен) и етан.
2. Устройство на системата за LPG
2.1. Системата за LPG трябва да съдържа най-малко следните компоненти:
2.1.1. Резервоар за LPG.
2.1.2. Спирателен клапан за ниво 80 %.
2.1.3. Индикатор за ниво.
2.1.4. Предпазен клапан.
2.1.5. Дистанционно управляем работен клапан с ограничителен клапан.
2.1.6. Регулатор за налягане и изпарител, които могат да бъдат комбинирани.
2.1.7. Дистанционно управляем спирателен клапан.
2.1.8. Пълначно устройство.
2.1.9. Тръби и маркучи за газ.
2.1.10. Газопреносни връзки между компонентите на системата за LPG.
2.1.11. Впръсквач или впръскващо устройство на газ или газосмесител.
2.1.12. Електронен блок за управление.
2.1.13. Устройство за освобождаване на налягането (предпазител).
2.2. Системата за LPG може да включва и следните компоненти:
2.2.1. Газоизолиращ кожух, покриващ елементите, монтирани към резервоара за LPG.
2.2.2. Възвратен клапан.
2.2.3. Предпазен клапан на газопровода.
2.2.4. Газов дозатор.
2.2.5. Филтър за LPG.
2.2.6. Сензор за налягане или температура.
2.2.7. Горивна помпа за LPG.
2.2.8. Куплунг за захранване на резервоара (задвижващо устройство, горивна помпа, сензор на нивото на горивото).
2.2.9. Сервизно съединение (само за едногоривни превозни средства без система за редуциране на броя на работещите цилиндри и мощността).
2.2.10. Система за избор на гориво и електрическа система.
2.2.11. Тръбопровод за гориво.
2.3. Принадлежностите на резервоара, посочени в т. 2.1.2 до 2.1.5, могат да бъдат комбинирани. 2.4. Дистанционно управляемият спирателен клапан, посочен в т. 2.1.7, може да бъде комбиниран с регулатора на налягане/изпарителя.
2.5. Допълнителните компоненти, необходими за ефективната работа на двигателя, могат да бъдат монтирани в тази част на системата за LPG, където налягането е по-малко от 20 kPa. 3. Общи изисквания
3.1. Системата за LPG, която е монтирана на превозното средство, трябва да функционира по такъв начин, че максималното работно налягане, за което е проектирана и одобрена, не може да бъде надвишено.
3.2. Всички части на системата трябва да притежават одобряване на типа за индивидуални части съгласно част I от Правило № 67 на ИКЕ/ООН, изменение 01.
3.3. Материалите, използвани в системата, трябва да са подходящи за използване с LPG.
3.4. Всички части на системата трябва да са закрепени по подходящ начин.
3.5. Не се допускат никакви течове от системата за LPG.
3.6. Системата за LPG трябва да бъде монтирана по такъв начин, че да има възможно най-добрата защита срещу повреда, като повреда, дължаща се на движещите се части на превозното средство, удар, остъргване или товарене, разтоварване или преместване на товара на превозното средство.
3.7. Не се допуска свързване на каквито и да е било уреди към системата за LPG освен тези, стриктно необходими за правилното функциониране на двигателя на моторното превозно средство. 3.7.1. Независимо от изискванията на т. 3.7 моторните превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и M1 с технически допустима максимална маса > 3500 kg или с код на каросерията SA могат да бъдат оборудвани с отоплителна система за отопление на отделението за пътници, която е свързана със системата за LPG.
3.7.2. Допуска се монтирането на отоплителната система, посочена в т. 3.7.1, когато отоплителната система е подходящо защитена и не оказва влияние върху нормалното функциониране на системата за LPG.
3.7.3. Независимо от изискванията на т. 3.7 едногоривно превозно средство без система за редуциране на броя на работещите цилиндри и мощността може да бъде оборудвано със сервизно съединение в системата за LPG.
3.7.4. Допуска се монтирането на сервизното съединение, посочено в т. 3.7.3, когато сервизното съединение е подходящо защитено и не оказва влияние върху нормалното функциониране на системата за LPG. Сервизното съединение трябва да бъде комбинирано с отделен херметичен възвратен клапан, който е само за работата на двигателя.
3.7.5. На едногоривните моторни превозни средства, оборудвани със сервизно съединение, в близост до сервизното съединение се поставя следният стикер:
Стикерът трябва да бъде устойчив на въздействието на климатичните условия.
Цветовете и размерите на стикера трябва да отговарят на следните изисквания:
Цветове:
Фон: червен.
Букви: бял или отражателен бял.
Размери:
Височина на буквите: ≥ 5 mm.
Дебелина на буквите: ≥ 1 mm.
Широчина на стикера: 70 – 90 mm.
Височина на стикера: 20 – 30 mm.
Текстът „FOR SERVICE PURPOSES ONLY“ трябва да бъде центриран в средата на стикера.
3.8. Идентификация на превозните средства от категории М2 и М3, задвижвани с LPG:
3.8.1. На превозните средства от категории М2 и М3, оборудвани със система за LPG, се поставя следният стикер:
Стикерът трябва да бъде устойчив на въздействието на климатичните условия.
Цветовете и размерите на стикера трябва да отговарят на следните изисквания:
Цветове:
Фон: зелен
Рамка: бял или отражателен бял.
Букви: бял или отражателен бял.
Размери:
Широчина на рамката: 4 – 6 mm.
Височина на буквите: ≥ 25 mm.
Дебелина на буквите: ≥ 4 mm.
Широчина на стикера: 110 – 150 mm.
Височина на стикера: 80 – 110 mm.
Думата „LPG“ трябва да бъде центрирана в средата на стикера.
3.8.2. Стикерът се поставя отпред и отзад на превозните средства от категории М2 и М3 и отвън на вратите от дясната страна.
4. Допълнителни изисквания
4.1. Нито един компонент от системата за LPG, включително защитните материали, които представляват част от такива компоненти, не трябва да излиза извън външната повърхност на превозното средство, с изключение на пълначното устройство, ако то не излиза с повече от 10 mm извън номиналната линия на каросерията.
4.2. С изключение на резервоара за LPG в нито едно напречно сечение на превозното средство не се допуска нито един компонент от системата за LPG, включително защитните материали, които представляват част от такива компоненти, да излиза извън долния край на превозното средство, освен ако друга част на превозното средство в радиус 150 mm е разположена по-ниско. 4.3. Нито един компонент от системата за LPG не трябва да е разположен в радиус 100 mm от изпускателната система или подобен източник на топлина, освен ако такива компоненти са подходящо защитени от въздействието на топлината.
5. Монтиране на резервоара за гориво
5.1. Резервоарът за гориво трябва да бъде постоянно монтиран в превозното средство и не трябва да бъде монтиран в отделение за двигателя.
5.2. Резервоарът за гориво трябва да бъде монтиран в правилното положение съгласно инструкциите на производителя на резервоара.
5.3. Резервоарът за гориво трябва да бъде монтиран по такъв начин, че да няма контакт метал в метал освен в точките за постоянно монтиране на резервоара.
5.4. Резервоарът за гориво трябва да има точки за постоянно монтиране за закрепването му към моторното превозно средство или резервоарът трябва да бъде закрепен към моторното превозно средство чрез рамката и скоба на резервоара.
5.5. Когато превозното средство е готово за използване, резервоарът за гориво не трябва да е на по- малко от 200 mm над земната повърхност. Това изискване не се прилага, ако резервоарът е подходящо защитен отпред и отстрани и нито една част от резервоара не е разположена по-ниско от тази защитна структура.
5.6. Резервоарът за гориво трябва да бъде монтиран и закрепен по такъв начин, че следните ускорения могат да бъдат абсорбирани (без възникване на повреда), когато резервоарът е пълен: Превозни средства от категории M1 и N1:
– 20 g в посоката на движение;
– 8 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Превозни средства от категории M2 и N2:
– 10 g в посоката на движение;
– 5 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Превозни средства от категории M3 и N3:
– 6,6 g в посоката на движение;
– 5 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Съответствието с това изискване се удостоверява чрез практическо изпитване или чрез изчислителен метод.
5.7. Когато повече от един резервоар за LPG е свързан към една-единствена захранваща тръба, всеки резервоар се оборудва с възвратен клапан, монтиран по посока на дистанционно управляемия работен клапан, а в захранващата тръба се монтира предпазен клапан по посока на възвратния клапан. Подходящ филтър се поставя срещу посоката на възвратния клапан, за да предотврати запушването на възвратния клапан.
5.8. Не се изисква монтирането на възвратен клапан и предпазен клапан, когато налягането на обратния поток от дистанционно управляемия работен клапан в затворено положение надвишава 500 kPa.
6. Принадлежности, монтирани към резервоара за гориво
6.1. Дистанционно управляем работен клапан с ограничителен клапан на резервоара 6.1.1. Дистанционно управляемият работен клапан с ограничителен клапан се монтира директно на резервоара за гориво без никакви междинни връзки.
6.1.2. Дистанционно управляемият работен клапан с ограничителен клапан се регулира по такъв начин, че да се затваря автоматично, когато двигателят не работи, независимо от положението на контактния ключ, и да остава затворен, когато двигателят не работи.
6.2. Пружинен предпазен клапан в резервоара
6.2.1. Пружинният предпазен клапан се монтира в резервоара за гориво по такъв начин, че да е свързан с пространството, където горивото е в газообразно състояние и може да изпуска налягането в атмосферата. Пружинният предпазен клапан може да изпуска налягането в газоизолиращия кожух, когато газоизолиращият кожух отговаря на изискванията на т. 6.5.
6.3. Спирателен клапан за ниво 80 %
6.3.1. Автоматичният ограничител на нивото за зареждане трябва да е подходящ за резервоара за гориво, към който е закрепен, и да е монтиран в подходящата позиция, за да гарантира, че резервоарът не може да се напълни до повече от 80 %.
6.4. Индикатор за ниво
6.4.1. Индикаторът за ниво трябва да е подходящ за резервоара за гориво, към който е закрепен, и да е монтиран в подходящата позиция.
6.5. Газоизолиращ кожух на резервоара
6.5.1. На резервоара за гориво се закрепва газоизолиращ кожух над принадлежностите на резервоара, който отговаря на изискванията на т. 6.5.2 до 6.5.5, освен когато резервоарът е монтиран извън превозното средство и принадлежностите на резервоара са защитени срещу замърсяване и влага. 6.5.2. Газоизолиращият кожух на резервоара трябва да е отворен към атмосферата, когато е необходимо, чрез свързващ маркуч и отвеждащ отвор.
6.5.3. Вентилационният отвор на газоизолиращия кожух трябва да е насочен надолу в точката на извеждане от моторното превозно средство. Въпреки това той не трябва да освобождава налягането в калника и не трябва да е насочен към източници на топлина като изпускателната система.
6.5.4. Всеки свързващ маркуч и отвеждащ отвор в основата на каросерията на моторното превозно средство за вентилиране на газоизолиращия кожух трябва да има минимален светъл отвор 450 mm2. Ако тръба за газ, друга тръба или електрически проводник е монтиран в свързващия маркуч и отвеждащия отвор, светлият отвор също трябва да бъде най-малко 450 mm2.
6.5.5. Газоизолиращият кожух и свързващите маркучи трябва да са херметични при налягане 10 kPa със затворени отвори и без да проявява трайна деформация с максимално допустима скорост на изтичане 100 cm3/h.
6.5.6. Свързващият маркуч трябва да бъде закрепен по подходящ начин към газоизолиращия кожух и отвеждащия отвор, за да се осигури херметичността на съединението. 7. Тръби и маркучи за газ
7.1. Тръбите за газ трябва да са безшевни: от мед, от неръждаема стомана или стомана с антикорозионно покритие.
7.2. Когато се използват безшевни тръби от мед, те трябва да бъдат защитени с гумен или пластмасов предпазен ръкав.
7.3. Външният диаметър на тръбите за газ от мед не трябва да надвишава 12 mm с дебелина на стената най-малко 0,8 mm, а на тръбите за газ от стомана или неръждаема стомана не трябва да надвишава 25 mm, с подходяща дебелина на стената за приложение в газови инсталации. 7.4. Тръбите за газ могат да бъдат изработени и от неметален материал, ако тръбите отговарят на изискванията на приложение 8 от Правило № 67 на ИКЕ/ООН.
7.5. Тръбите за газ могат да бъдат заменени с маркучи за газ, ако маркучите отговарят на изискванията на приложение 8 от Правило № 67 на ИКЕ/ООН.
7.6. Тръбите за газ, различни от неметалните тръби за газ, се закрепват по такъв начин, че да не бъдат подложени на вибрации или натиск.
7.7. Маркучите за газ и неметалните тръби за газ се закрепват по такъв начин, че да не бъдат подложени на натиск.
7.8. В точките на закрепване тръбите или маркучите за газ се захващат с предпазни материали.
7.9. Тръбите или маркучите за газ не се разполагат на местата за повдигане с крик.
7.10. В точките на преход тръбите или маркучите за газ, независимо дали са, или не са оборудвани с предпазен ръкав, трябва да бъдат обезопасени със защитен материал.
8. Газови съединения между компонентите на системата за LPG
8.1. Не се допускат заваръчни или споени връзки и съединения от типа резбово-щуцерно съединение със затягащ пръстен.
8.2. Тръбите за газ се свързват само със съвместими връзки по отношение на корозията.
8.3. Тръбите от неръждаема стомана се свързват само с връзки от неръждаема стомана.
8.4. Разпределителните блокове се произвеждат само от корозионно устойчив материал.
8.5. Тръбите за газ се свързват с подходящи съединения, например: двустранно затягащи се съединения за тръби от стомана, съединения със заоблени от двете страни накрайници или с два фланеца за тръби от мед. Тръбите за газ трябва да бъдат свързани с подходящи връзки. При никакви обстоятелства не се използват съединения, с които може да се повреди тръбата. Налягането, при което се разрушава монтираното съединение, трябва да е същото или по-високо от това на самата тръба.
8.6. Броят на връзките трябва да бъде ограничен до минимум.
8.7. Връзките се правят на места, достъпни за проверка.
8.8. В отделението за пътници или в затворено отделение за багаж тръбите или маркучите за газ не трябва да бъдат повече от разумно необходимото. Това изискване се счита за изпълнено, когато тръбата или маркучът за газ преминава само от резервоара за гориво до една от страните на превозното средство.
8.8.1. В отделението за пътници или в затворено отделение за багаж не се допуска наличието на връзки за провеждане на газ с изключение на:
– връзките на газоизолиращия кожух;
– връзките между тръбата или маркуча за газ и пълначното устройство, ако тази връзка е оборудвана с предпазен ръкав, който е устойчив на въздействието на LPG, и всяко възможно изтичане на газ се отвежда директно в атмосферата.
8.8.2. Изискванията на т. 8.8 и 8.8.1 не се прилагат за превозни средства от категории М2 и М3, ако тръбите или маркучите за газ и връзките са оборудвани с предпазен ръкав, който е устойчив на въздействието на LPG и който е отворен към атмосферата. Отвореният край на предпазния ръкав трябва да бъде разположен в най-ниската точка.
9. Дистанционно управляем спирателен клапан
9.1. Дистанционно управляемият спирателен клапан се монтира на тръбата за газ от резервоара за LPG към регулатора за налягане/изпарителя, колкото е възможно по-близо до регулатора за налягане/изпарителя.
9.2. Дистанционно управляемият спирателен клапан може да бъде вграден в регулатора за налягане/изпарителя.
9.3. Независимо от разпоредбите на т. 9.1 дистанционно управляемият спирателен клапан може да бъде монтиран в двигателя на място, определено от производителя на системата за LPG, при условие че е предвидена система за връщане на горивото между регулатора за налягане и резервоара за LPG.
9.4. Дистанционно управляемият спирателен клапан се монтира по такъв начин, че да прекъсва притока на гориво, когато двигателят не работи или ако превозното средство е оборудвано и с друга горивна система, когато е избрано другото гориво. Допустимо е закъснение от 2 s за диагностични цели.
10. Пълначно устройство
10.1. Пълначното устройство се обезопасява против завъртане и се защитава срещу замърсяване и влага.
10.2. Когато резервоарът за LPG е монтиран в отделението за пътници или в затворено отделение за багаж, пълначното устройство се разполага извън превозното средство.
11. Система за избор на гориво и електрическа система
11.1. Електрическите компоненти на системата за LPG трябва да бъдат защитени срещу претоварване и най-малко един предпазител се поставя на захранващия кабел. Предпазителят се поставя на познато място, където може да бъде достигнат без използването на инструменти.
11.2. Електрозахранването на компонентите на системата за LPG, през които преминава газ, не може да преминава през тръбата за газ.
11.3. Всички електрически компоненти, монтирани в части на системата за LPG, където налягането надвишава 20 kPa, се свързват и изолират по такъв начин, че електрически ток да не преминава по частите, съдържащи газ.
11.4. Електрическите кабели трябва да бъдат подходящо защитени срещу повреда. Електрическите връзки в отделението за пътниците и в отделението за багажа трябва да отговарят на изолационен клас IP 40 съгласно IEC 529. Останалите електрически връзки трябва да отговарят на изолационен клас IP 54 съгласно IEC 529.
11.5. Превозните средства с повече от една горивна система трябва да имат система за избор на горивото, за да гарантира, че във всеки момент двигателят се захранва само с един вид гориво. Допуска се кратко припокриване във времето, за да се осигури превключването.
11.6. Независимо от изискванията на т. 11.5 в случай на двугоривни двигатели се допуска захранването на двигателя с повече от един вид гориво.
11.7. Електрическите връзки и компоненти в газоизолиращия кожух трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да не е възможно възникването на искри.
12. Устройство за освобождаване на налягането
12.1. Устройството за освобождаване на налягането се монтира към резервоара за гориво по такъв начин, че да освобождава налягането в газоизолиращия кожух, когато е предписано наличието на такъв, ако газоизолиращият кожух отговаря на изискванията на т. 6.5.
Раздел II Изисквания към системата за сгъстен природен газ (CNG)
1. Определения
За целите на този раздел се прилагат следните определения:
1.1. „Налягане“ е относителното налягане спрямо атмосферното налягане, освен ако не е указано друго.
1.2. „Сервизно налягане“ е установеното налягане при постоянна температура 15 °С.
1.3. „Изпитвателно налягане“ е налягането, на което се подлагат компонентите по време на изпитването.
1.4. „Работно налягане“ е максималното налягане, за което са проектирани компонентите и на базата на което се определя тяхната издръжливост.
1.5. „Експлоатационни температури“ са максималните стойности на температурите, при които е осигурено безопасното и добро функциониране на компонентите и за които компонентите са проектирани и одобрени.
1.6. „Резервоар (бутилка)“ е всеки съд, използван за съхранение на сгъстен природен газ (CNG). Резервоарът може да бъде:
а) CNG-1 метален;
б) CNG-2 метална обшивка, усилена с непрекъсната нишка, импрегрирана със смола (увита обшивка);
в) CNG-3 метална обшивка, усилена с непрекъсната нишка, импрегрирана със смола (изцяло увит);
г) CNG-4 неметална обшивка с непрекъсната нишка, импрегрирана със смола (изцяло композитен).
1.7. „Принадлежности, монтирани на резервоара“ са следните компоненти, които може да са отделни или комбинирани, когато са монтирани на резервоара:
а) ръчен клапан;
б) сензор/индикатор за налягане;
в) клапан за освобождаване на налягането (изпускателен клапан);
г) устройство за освобождаване на налягането (задействано от температурата);
д) автоматичен клапан на резервоара;
е) ограничителен клапан;
ж) газоизолиращ кожух.
1.8. „Клапан“ е устройство, с което може да се регулира притокът на течност.
1.9. „Автоматичен клапан“ е клапан, който не се управлява ръчно.
1.10. „Автоматичен клапан на резервоара“ е автоматичен клапан, неподвижно закрепен към резервоара, който управлява притока на газ към горивната система. Автоматичният клапан на резервоара също се нарича дистанционно управляем работен клапан.
1.11. „Възвратен клапан“ е автоматичен клапан, който позволява притока на газ само в една посока. 1.12. „Ограничителен клапан“ е устройство, което автоматично прекъсва или ограничава притока на газ, когато притокът превиши зададена проектна стойност.
1.13. „Ръчен клапан“ е ръчен клапан, неподвижно закрепен към резервоара.
1.14. „Клапан за освобождаване на налягането (изпускателен клапан)“ е устройство, което не позволява налягането по посока на потока да превиши предварително зададена стойност.
1.15. „Сервизен клапан“ е спирателен клапан, който е затворен само при ремонт на превозното средство.
1.16. „Филтър“ е предпазен екран, който премахва чуждите частици от газовия поток.
1.17. „Съединение“ е връзката, използвана в една система от тръбопроводи, тръби или маркучи.
1.18. „Гъвкав горивопровод“ е гъвкав тръбопровод или маркуч, през който протича природният газ.
1.19. „Твърд горивопровод“ е горивопровод, който не е проектиран да се огъва при нормална експлоатация и през който протича природният газ.
1.20. „Газоподаващо устройство“ е устройство за подаване на гориво във всмукателния колектор на двигателя (карбуратор или впръсквач).
1.21. „Газовъздушен смесител“ е устройство за смесване на газообразното гориво и входящия въздух за двигателя.
1.22. „Впръсквач на газ“ е устройство за подаване на газообразно гориво в двигателя или свързаната всмукателна система.
1.23. „Регулатор на дебита на газ“ е устройство за ограничаване притока на газ, монтирано по посока на потока след регулатора за налягане, контролиращо притока на газ към двигателя.
1.24. „Газоизолиращ кожух“ е устройство, което отвежда пропуските на газ извън превозното средство, включително газовентилационния маркуч.
1.25. „Индикатор за налягане“ е устройство под налягане, което показва налягането на газа. 1.26. „Регулатор за налягане“ е устройство за регулиране на налягането, с което газообразното гориво се подава към двигателя.
1.27. „Устройство за освобождаване на налягането (задействано от температурата)“ е устройство за еднократна употреба, задействано от повишена температура, което изпуска газ, за да защити резервоара от разрушаване.
1.28. „Устройство за освобождаване на налягането (задействано от налягането)“ е устройство за еднократна употреба, задействано от повишено налягане, което предотвратява повишаването на налягането по посока на потока над предварително определена стойност.
1.29. „Устройство или гнездо за пълнене“ е устройство, монтирано извън или в отделението за двигателя на превозното средство, използвано за пълнене на резервоара на зарядна станция. 1.30. „Електронен блок за управление“ е устройство, което управлява подаването на газ към двигателя и други параметри на двигателя и автоматично затваря автоматичния клапан от съображения за безопасност.
2. Устройство на системата за CNG
2.1. Системата за CNG трябва да съдържа най-малко следните компоненти:
2.1.1. Резервоар (бутилка).
2.1.2. Индикатор за налягане или индикатор за ниво на горивото.
2.1.3. Устройство за освобождаване на налягането (задействано от температурата).
2.1.4. Автоматичен клапан на резервоара.
2.1.5. Ръчен клапан.
2.1.6. Регулатор за налягане.
2.1.7. Регулатор на дебита на газ.
2.1.8. Устройство за ограничаване на дебита.
2.1.9. Газоподаващо устройство.
2.1.10. Устройство или гнездо за пълнене.
2.1.11. Гъвкав горивопровод.
2.1.12. Твърд горивопровод.
2.1.13. Електронен блок за управление.
2.1.14. Съединения.
2.1.15. Газоизолиращ кожух за компонентите, монтирани в отделението за пътници и багаж. Когато е предвидено газоизолиращият кожух да се разруши в случай на пожар, устройството за освобождаване на налягането може да бъде покрито от газоизолиращия кожух.
2.2. Системата за CNG може да включва и следните компоненти:
2.2.1. Възвратен клапан.
2.2.2. Клапан за освобождаване на налягането.
2.2.3. Филтър за CNG.
2.2.4. Сензор за температура и/или налягане.
2.2.5. Система за избор на гориво и електрическа система.
2.2.6. Устройство за освобождаване на налягането (задействано от налягането).
2.2.7. Допълнителен автоматичен клапан, който може да бъде комбиниран с регулатора за налягане. 3. Общи изисквания
3.1. Системата за CNG, монтирана на превозното средство, трябва да функционира по добър и безопасен начин при работното налягане и експлоатационните температури, за които е проектирана и одобрена.
3.2. Всички части на системата трябва да притежават одобряване на типа за индивидуални части съгласно част I от Правило № 110 на ИКЕ/ООН.
3.3. Материалите, използвани в системата, трябва да са подходящи за използване с CNG. 3.4. Всички части на системата трябва да са закрепени по подходящ начин.
3.5. Не се допускат никакви течове от системата за CNG.
3.6. Системата за CNG трябва да бъде монтирана по такъв начин, че да има възможно най-добрата защита срещу повреда, като повреда, дължаща се на движещите се части на превозното средство, удар, остъргване или товарене, разтоварване или преместване на товара на превозното средство.
3.7. Не се допуска свързването на каквито и да е уреди към системата за CNG, освен тези, стриктно необходими за правилното функциониране на двигателя на моторното превозно средство.
3.7.1. Независимо от изискванията на т. 3.7 превозните средства могат да бъдат оборудвани с отоплителна система за отопление на отделението за пътници и/или товарното пространство, която е свързана със системата за CNG.
3.7.2. Допуска се монтирането на отоплителната система, посочена в т. 3.7.1, когато отоплителната система е подходящо защитена и не оказва влияние върху нормалното функциониране на системата за CNG.
3.8. Идентификация на превозните средства от категории М2 и М3, задвижвани с CNG.
3.8.1. На превозните средства от категории М2 и М3, оборудвани със система за CNG, се поставя следният стикер:
Стикерът трябва да бъде водоустойчив.
Цветовете и размерите на стикера трябва да отговарят на следните изисквания:
Цветове:
Фон: зелен.
Рамка: бял или отражателен бял.
Букви: бял или отражателен бял.
Размери:
Широчина на рамката: 4 – 6 mm.
Височина на буквите: ≥ 25 mm.
Дебелина на буквите: ≥ 4 mm.
Широчина на стикера: 110 – 150 mm.
Височина на стикера: 80 – 110 mm.
Думата „CNG“ трябва да бъде центрирана в средата на стикера.
3.8.2. Стикерът се поставя отпред и отзад на превозните средства от категории М2 и М3 и отвън на вратите от дясната страна.
4. Допълнителни изисквания 4.1. Нито един компонент от системата за CNG, включително защитните материали, които представляват част от такива компоненти, не трябва да излиза извън външната повърхност на превозното средство, с изключение на пълначното устройство, ако то не излиза с повече от 10 mm от мястото му на закрепване.
4.2. Нито един компонент от системата за CNG не трябва да е разположен в радиус 100 mm от изпускателната система или подобен източник на топлина, освен ако такива компоненти са подходящо защитени от въздействието на топлината.
5. Монтиране на резервоара за гориво
5.1. Резервоарът за гориво трябва да бъде постоянно монтиран в превозното средство и не трябва да бъде монтиран в отделението за двигателя.
5.2. Резервоарът за гориво трябва да бъде монтиран по такъв начин, че да няма контакт метал в метал, освен в точките за постоянно монтиране на резервоара.
5.3. Когато превозното средство е готово за използване, резервоарът за гориво не трябва да е на по- малко от 200 mm над земната повърхност. Това изискване не се прилага, ако резервоарът е подходящо закрепен отпред и отстрани и нито една част от резервоара не е разположена по-ниско от тази защитна структура.
5.4. Резервоарът за гориво трябва да бъде монтиран и закрепен по такъв начин, че следните ускорения могат да бъдат абсорбирани (без възникване на повреда), когато резервоарът е пълен:
Превозни средства от категории M1 и N1:
– 20 g в посоката на движение;
– 8 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Превозни средства от категории M2 и N2:
– 10 g в посоката на движение.
– 5 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Превозни средства от категории M3 и N3:
– 6,6 g в посоката на движение;
– 5 g хоризонтално перпендикулярно на посоката на движение.
Съответствието с това изискване се удостоверява чрез практическо изпитване или чрез изчислителен метод.
6. Принадлежности, монтирани към резервоара за гориво
6.1. Автоматичен клапан
6.1.1. На всеки резервоар се монтира директно автоматичен клапан на резервоара.
6.1.2. Автоматичният клапан на резервоара се управлява по такъв начин, че да прекъсва захранването с гориво, когато двигателят не работи, независимо от положението на контактния ключ и да остава затворен, когато двигателят не работи. Допуска се закъснение от 2 s за диагностични цели.
6.2. Устройство за освобождаване на налягането
6.2.1. Устройството за освобождаване на налягането (задействано от температурата) се монтира на резервоара за гориво по такъв начин, че да освобождава налягането в газоизолиращия кожух, ако газоизолиращият кожух отговаря на изискванията на т. 6.5.
6.3. Ограничителен клапан на резервоара
6.3.1. Устройство за ограничаване на дебита се монтира в резервоара за гориво на автоматичния клапан на резервоара.
6.4. Ръчен клапан
6.4.1. Ръчният клапан се монтира неподвижно към резервоара и може да бъде вграден в автоматичния клапан на резервоара.
6.5. Газоизолиращ кожух на резервоара
6.5.1. На резервоара за гориво се закрепва газоизолиращ кожух над принадлежностите на резервоара, който отговаря на изискванията на т. 6.5.2 до 6.5.5, освен когато резервоарът е монтиран извън превозното средство.
6.5.2. Газоизолиращият кожух трябва да е отворен към атмосферата, когато е необходимо, чрез свързващ маркуч и отвеждащ отвор, които са устойчиви на CNG.
6.5.3. Вентилационният отвор на газоизолиращия кожух не трябва да освобождава налягането в калника и не трябва да е насочен към източници на топлина като изпускателната система.
6.5.4. Всеки свързващ маркуч и отвеждащ отвор в основата на каросерията на моторното превозно средство за вентилиране на газоизолиращия кожух трябва да има минимален светъл отвор от 450 mm2.
6.5.5. Газоизолиращият кожух и свързващите маркучи трябва да са херметични при налягане 10 kPa без постоянни деформации. При тези обстоятелства се допуска изтичане не по-голямо от 100 cm3/h.
6.5.6. Свързващият маркуч трябва да е свързан към газоизолиращия кожух и отвеждащия отвор чрез скоби или по друг начин, за да се осигури херметичността на съединението.
6.5.7. Газоизолиращият кожух трябва да съдържа всички компоненти, монтирани в отделението за пътници или багаж.
6.6. Устройство за освобождаване на налягането (задействано от налягането)
6.6.1. Устройството за освобождаване на налягането (задействано от налягането) трябва да се задейства и да изпуска газа независимо от устройството за освобождаване на налягането (задействано от температурата).
6.6.2. Устройството за освобождаване на налягането (задействано от налягането) се монтира на резервоара за гориво по такъв начин, че да освобождава налягането в газоизолиращия кожух, ако газоизолиращият кожух отговаря на изискванията на т. 6.5.
7. Твърди и гъвкави горивопроводи
7.1. Твърдите горивопроводи трябва да са безшевни: от неръждаема стомана или стомана с антикорозионно покритие.
7.2. Твърдите горивопроводи могат да бъдат заменени с гъвкави горивопроводи, ако се използват в компоненти от клас 0, 1 или 2.
7.3. Гъвкавите горивопроводи трябва да отговарят на изискванията на приложение 4Б от Правило № 110 на ИКЕ/ООН.
7.4. Твърдите горивопроводи се закрепват по такъв начин, че да не бъдат подложени на вибрации или натиск.
7.5. Гъвкавите горивопроводи се закрепват по такъв начин, че да не бъдат подложени на вибрации или натиск.
7.6. В точката на закрепване твърдите или гъвкавите горивопроводи се захващат по такъв начин, че да няма контакт метал в метал.
7.7. Твърдите и гъвкавите горивопроводи не се разполагат в местата за повдигане с крик.
7.8. В точките на преход горивопроводите трябва да са обезопасени със защитен материал.
8. Съединения и газови връзки между компонентите
8.1. Не се допускат заваръчни връзки и съединения от типа резбово-щуцерно съединение със затягащ пръстен.
8.2. Тръбите от неръждаема стомана се свързват само със съединения от неръждаема стомана.
8.3. Разпределителните блокове се произвеждат само от корозионно устойчив материал.
8.4. Твърдите горивопроводи се свързват с подходящи връзки, например: двустранно затягащи се съединения за тръби от стомана и връзки със заоблени от двете страни накрайници.
8.5. Броят на връзките трябва да бъде ограничен до минимум.
8.6. Връзките се правят на места, достъпни за проверка.
8.7. В отделението за пътници или в затворено отделение за багаж горивопроводите не трябва да са по-дълги от разумно необходимото и във всички случаи трябва да са защитени от газоизолиращ кожух. Тези изисквания не се прилагат за превозни средства от категории М2 или М3, когато горивопроводите и връзките са закрепени с втулка, която е устойчива на въздействието на CNG и която е отворена към атмосферата.
9. Автоматичен клапан
9.1. Допълнителен автоматичен клапан може да бъде монтиран на горивопровода, колкото е възможно по-близо до регулатора за налягане.
10. Устройство или гнездо за пълнене
10.1. Пълначното устройство се обезопасява против завъртане и се защитава срещу замърсяване и влага.
10.2. Когато резервоарът за CNG е монтиран в отделението за пътници или в затворено отделение за багаж, пълначното устройство се разполага извън превозното средство или в отделението за двигателя.
10.3. За превозни средства от категории М1 и N1 пълначното устройство (гнездо) трябва да отговаря на характеристиките, посочени във фигура 1 от приложение 4Е на Правило № 110 на ИКЕ/ООН.
10.4. За превозни средства от категории M2, M3, N2 и N3 пълначното устройство (гнездо) трябва да отговаря на характеристиките, посочени във фигура 1 или 2 от приложение 4Е на Правило № 110 на ИКЕ/ООН.
11. Система за избор на гориво и електрическа система
11.1. Електрическите компоненти на системата за CNG трябва да бъдат защитени срещу претоварване.
11.2. Превозните средства с повече от една горивна система трябва да имат система за избор на гориво, за да гарантира, че във всеки момент двигателят се захранва само с един вид гориво.
11.3. Електрическите връзки и компоненти в газоизолиращия кожух трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да не е възможно възникването на искри.
Приложение № 1а към чл. 20, ал. 2
Протокол № ………./……….
за допълнително монтиране на моторно превозно средство на уредба, която позволява работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ)
I. Данни за лицето, извършило допълнителното монтиране на моторно превозно средство на уредба за ВНГ или СПГ: Наименование: ………………………………………………………………………………
ЕГН/БУЛСТАТ/ЕИК: ………………………………………………………………….
Адрес: ……………………………………………………………………………………
II. Данни за моторното превозно средство:
Рег. №: ……………… Идентификационен № (VIN, рама): …………………………………………
Марка: ………………………… Търговско наименование (модел): …………………………….
Категория: …………… Дата на първа регистрация: ………………………………………..
Вид гориво: ………………………Номер на двигателя: ……………………………………..
III. Данни за собственика на моторното превозно средство:
Наименование: …………………………………………………………………
ЕГН/БУЛСТАТ/ЕИК: ……………………………………………
Адрес: ………………………………………………………………………….
IV. Данни за монтираната уредба за ВНГ или СПГ:
Днес, …………………………, на описаното моторно превозно средство е монтирана уредба за:
- втечнен нефтен газ (ВНГ)
- сгъстен природен газ (СПГ)
марка: ……………………….модел: ……………………………..
състояща се от следните компоненти:
Декларирам, че всички компоненти на уредбата притежават одобряване на типа и уредбата е монтирана съгласно изискванията на приложение № 1, раздел I/раздел II от Наредба № Н-3:
(излишното се зачертава)
Монтирането на уредбата е извършено от:
Настоящият протокол се издава на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“
Приложение № 1б към чл. 25а, т. 2
Изисквания към превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
I. Общи изисквания
Превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на приложимите за съответната категория изисквания, определени във:
– чл. 8 от Наредба № 37 от 2 август 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (обн., ДВ, бр. 82 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2004 г.; изм. с Решение № 8267 от 2004 г. на ВАС на Република България – бр. 96 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2006 г., бр. 3, 57 и 97 от 2008 г. и бр. 18 от 2010 г.);
– чл. 15 от Наредба № 38 от 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (обн., ДВ, бр. 42 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2006 г.; изм., бр. 44 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 4 и 97 от 2008 г., бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 50 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 33 и 80 от 2011 г., бр. 95 от 2012 г.).
II. Изисквания към дублиращите устройства за задействане на спирачната уредба и съединителя от мястото на преподавателя Дублиращите устройства за задействане на спирачната уредба и съединителя от мястото на преподавателя трябва да отговарят на следните изисквания:
1. В случай на превозни средства с механична предавателна кутия (виж фиг. № 1):
Фигура № 1
1.1. Разположението на педалите от ляво надясно по посока на движението на превозното средство трябва да бъде в следната последователност: педал за съединителя педал за спирачната уредба;
1.2. Разстоянието „F“ между дясната страна от опорната повърхност на педала за съединителя и лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба да не е по-малко от 50 mm;
1.3. Разстоянието „G“ между лявата страна от опорната повърхност на педала за съединителя и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината да е не по-малко от 50 mm;
1.4. Разстоянието „J“ между лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината да е не по-малко от 160 mm;
1.5. Разстоянието „Н“ между дясната страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отдясно преграда от конструкцията в кабината да е не по-малко от 130 mm;
2. В случай на превозни средства с автоматична предавателна кутия (виж фиг. № 2):
Разстоянието „J“ между лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината да не е по-малко от 120 mm.
Фигура № 2
3. При частично или напълно задействане на педалите на спирачната уредба и съединителя не се допуска задействане на други устройства, системи или уредби на превозното средство;
4. След частични или пълни задействания на спирачната уредба и съединителя педалите да се установяват в постоянно изходно състояние, определено при монтирането на допълнителното оборудване;
5. Основните и дублиращите педали да задействат спирачната уредба и съединителя независимо един от друг, без задържания или блокировки;
6. При задействане на спирачната уредба от основния или дублиращия педал да няма разлика в спирачната ефективност на превозното средство, както и да се постига най-малко следната минимална стойност за спирачна ефективност:
6.1. За превозни средства с първоначална регистрация след 28 юли 2010 г.:
– от категория М1 – 58 %;
– от категории M2 и М3 – 50 %;
– от категории N1, N2 и N3 – 50 %;
– от категории О2, О3 и О4 (полуремаркета) – 45 %;
– от категории О2, О3 и О4 (ремаркета с тегличи) – 50 %.
6.2. За превозни средства, регистрирани преди 28 юли 2010 г.:
– от категории М1, М2 и М3 – 50 %;
– от категория N1 – 45 %;
– от категории N2 и N3 – 43 %;
– от категории О2, О3 и О4 – 40 %.
6.3. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) За превозни средства от категория L7e:
6.3.1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Двете спирачки – 44 %.
6.3.2. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Спирачка на задните колела – 25 %.
– от категории L1e, L2e, L3e, L4e, L5e, L6e и L7e – 25 %.
7. При задействане на дублиращия педал на спирачната уредба да светват стопсигналите на превозното средство;
8. При задействане на основния или дублиращия педал на спирачната уредба да светва монтиран(-и) в кабината на превозното средство червен(-и) светлинен(-ни) сигнал(-и) (когато има);
9. При хидравлични приводи на устройствата за задействане на спирачната уредба и съединителя тръбопроводите да са без корозия, повреди (смачквания, надрасквания) и да не се допират до нагорещени компоненти на изпускателната уредба;
10. При използване на жила се изисква те да са в комплект с допълнителните педали, предназначени за съответната марка автомобил, придружени с удостоверение или декларация от производителя, че жилата могат да се използват в дублиращи устройства.
III. Изисквания към допълнителните огледала за виждане назад и другите устройства за непряко виждане за използване от преподавателя
1. Допълнителните огледала за виждане назад и другите устройства за непряко виждане да са закрепени така, че при движение на превозното средство те да не променят значително полетата на видимост и да не се получава изкривяване на изображенията от вибрации.
2. Изискването по т. 1 трябва да се изпълнява, когато превозното средство се движи със скорост до 80 % от максималната конструктивна скорост, но не повече от 150 km/h.
3. Превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да са допълнително оборудвани със следните огледала за използване от преподавателя:
3.1. едно вътрешно огледало от клас І (виж фиг. № 3) за превозни средства от категория М1 (за М2, М3, N2 и N3 – при възможност за осигуряване на необходимата видимост);
3.2. две външни огледала от клас ІІ, монтирани отляво и отдясно на превозните средства (виж фиг. № 4); за превозни средства от категория М1 допълнителните външни огледала не са задължителни и когато се предвижда поставяне, вместо огледало от клас ІІ се допуска монтиране на огледало от клас ІІІ (виж фиг. № 5);
4. Полето на видимост за вътрешното огледало да е такава, че преподавателят да може да вижда част от хоризонтален и равен път с централна линия, образувана от вертикалното средно надлъжно сечение на превозното средство и повърхността на пътя, с дължина от линията на хоризонта до точка на разстояние 60 m зад очите на преподавателя и с широчина 20 m.
Фигура № 3
5. Полето на видимост за допълнителното:
5.1. ляво външно огледало от клас ІІ да е такова, че преподавателят да може да вижда част от хоризонтален и равен път с широчина 5 m, ограничен от страната на обучавания с равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през най-външната точка на превозното средство от страната на обучавания, от хоризонта на разстояние 30 m зад очите на преподавателя; преподавателят трябва да вижда път с широчина 1 m, ограничен от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през външната точка на превозното средство, с начало 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през очите на обучавания;
5.2. дясно външно огледало от клас ІІ да е такова, че преподавателят да може да вижда част от хоризонтален и равен път с широчина 5 m, ограничен от неговата страна с равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през най-външната точка на превозното средство от неговата страна, от хоризонта на разстояние 30 m зад очите на преподавателя; преподавателят трябва да вижда път с широчина 1 m, ограничен от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през външната точка на превозното средство, с начало 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през очите на обучавания;
Фигура № 4
6. Полето на видимост за допълнителното:
6.1. ляво външно огледало от клас ІІІ да е такова, че преподавателят да може да вижда част от хоризонтален и равен път с широчина 4 m, ограничен от страната на обучавания с равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през най-външната точка на превозното средство от страната на обучавания, от хоризонта на разстояние 20 m зад очите на преподавателя; преподавателят трябва да вижда път с широчина 1 m, ограничен от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през външната точка на превозното средство, с начало 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през очите на обучавания;
6.2. дясно външно огледало от клас ІІІ да е такова, че преподавателят да може да вижда част от хоризонтален и равен път с широчина 4 m, ограничен от неговата страна с равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през най-външната точка на превозното средство от неговата страна, от хоризонта на разстояние 20 m зад очите на преподавателя; преподавателят трябва да вижда път с широчина 1 m, ограничен от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина и минаваща през външната точка на превозното средство, с начало 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през очите на обучавания.
Фигура № 5
7. В случай на използване на видеокамера (видеомонитор) като устройство за непряко виждане назад се прилагат изискванията на т. 15.3 и приложение 10 от Правило № 46 на ИКЕ – ООН.“
Приложение № 1в към чл. 26, ал. 9
(Ново – ДВ, бр. 31 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.)
Проверки на превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
Проверката се съобразява с годината на производство на превозните средства със съответните технически изисквания към конструкцията на превозните средства за тази година.
I. Необходими документи
При проверката на превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС се представят следните документи:
– свидетелство за регистрация, части I и II;
– документ за застраховка на местата за сядане в превозните средства, както следва:
• (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) за превозни средства от категории В1, В, С1, С и Ткт – всички места за сядане;
• за превозни средства от категории D, D1, Ттм и за тролейбусите – не по-малко от 8 места за сядане;
– удостоверение за техническа изправност и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;
– протокол за контролна проверка на тахографа (когато е приложимо);
– полица от валидна застраховка гражданска отговорност;
– документ за самоличност на лицето, представящо превозното средство за проверка.
II. Методика за извършване на проверките на превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
При проверката на превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС за установяване на съответствието им с приложимите за съответната категория изисквания се извършват проверки съгласно следната таблица:
(изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.)
Забележка 1. Изискванията към допълнителното оборудване на мястото на преподавателя (чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 37) на превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Ткт“ (колесен трактор) се прилагат съобразно конструкцията на колесния трактор.
Забележка 2. Изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6 от Наредба № 37 към превозните средства за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Ттм“ (трамвайна мотриса) се прилагат съобразно конструкцията на трамвайната мотриса.
Забележка 3. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2019 г., в сила от 12.07.2019 г.) Изискваната скорост на превозните средства от категории В1, В, ВЕ, С1, С1Е, С, СЕ, D1, D1E, D и DE, когато в свидетелството за регистрация не е посочена максималната скорост и липсват данни от спецификацията на превозното средство, се определя с измервателни средства (апаратура) при пътни изпитвания.
На дублиращите устройства за задействане на спирачната уредба и съединителя от мястото на преподавателя се извършват следните проверки:
1. Визуална проверка за наличие на подходящо разположени дублиращи устройства за задействане на спирачната уредба и съединителя от мястото на преподавателя;
2. Визуална проверка за наличие на подходящи осигурителни елементи на резбовите и/или други съединения от конструкцията на дублиращите устройства;
3. Визуална проверка за наличие на свободна площ или поставка за краката на преподавателя с възможност за безпрепятствено задействане на педалите;
4. При превозни средства с механична предавателна кутия визуална проверка за разположението на педалите от ляво надясно по посока движението на превозното средство;
5. Измерване на разстоянията между:
5.1. При превозни средства с механична предавателна кутия (виж фиг. № 1 от приложение № 1б):
– дясната страна от опорната повърхност на педала за съединителя и лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба;
– лявата страна от опорната повърхност на педала за съединителя и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината;
– лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината;
– дясната страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отдясно преграда от конструкцията в кабината.
5.2. При превозни средства с автоматична предавателна кутия (виж фиг. № 2 от приложение № 1б):
– лявата страна от опорната повърхност на педала за спирачната уредба и най-близко разположената отляво преграда от конструкцията в кабината.
6. Проверка дали при частично, или напълно задействане на педалите на спирачната уредба и съединителя се задействат и други устройства, системи или уредби на превозното средство;
7. Проверка дали след частични, или пълни задействания на спирачната уредба и съединителя педалите се установяват в постоянно изходно състояние, определено при монтирането на допълнителното оборудване;
8. Проверка дали основните и дублиращите педали задействат спирачната уредба и съединителя независимо един от друг, без задържания или блокировки;
9. Измерване на спирачен стенд на спирачната ефективност на превозното средство при задействане на спирачната уредба от основния и дублиращия педал.
Определяне на спирачната ефективност:
9.1. Спирачна ефективност на работна спирачна уредба:
9.1.1. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС с механично, хидравлично и пневматично спирачно задвижване (без регулиране на налягането в спирачните (камери) цилиндри в зависимост от натоварването).
9.1.1.1. Условия за провеждане на изпитването:
Проверката на спирачната ефективност е препоръчително да се извършва в ненатоварено състояние на ППС. Допуска се изпитването да се провежда при частично или пълно натоварване на ППС. Пневматичните гуми на ППС трябва да бъдат от един и същ тип, модел и размер, с еднакъв протекторен рисунък на една ос и по възможност сухи и чисти.
Налягането на въздуха в гумите на всички колела трябва да съответства на изискванията на производителя. Ролковият спирачен стенд трябва да бъде технически изправен. Състоянието на повърхността на ролките на спирачния стенд трябва да гарантира предписания от фирмата производител коефициент на сцепление.
9.1.1.2. Последователност на изпитването:
Подготовка на спирачния стенд за работа – извършва се преди началото на работа в съответствие с инструкцията за експлоатация. Превозното средство се придвижва към стенда. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. Влизането на стенда трябва да бъде бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране – незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът автоматично спре в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва:
Изпитателното тегло на ППС е теглото на ППС в момента на изпитването.
Отчита се автоматично от стенда посредством везна като сума от натоварването на всяка една ос.
Издава се разпечатка с крайна оценка на спирачната ефективност на ППС.
9.1.2. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС (състав от МПС и ремарке, полуремарке) с пневматична спирачна уредба с регулиране на налягането в спирачните камери (цилиндри) в зависимост от натоварването.
Изпитването на спирачната ефективност на автокомпозиция се извършва отделно за влекача и ремаркето (полуремаркето).
9.1.2.1. Условия за провеждане на изпитването:
Условията за провеждане на изпитването са аналогични на т. 9.1.1.1.
9.1.2.2. Последователност на изпитването:
Подготовка на спирачния стенд за работа – извършва се преди началото на работа в съответствие с инструкцията за експлоатация. Към един от присъединителните накрайници на спирачните камери на оста, която ще се изпитва, се монтира гъвкав тръбопровод. Към свободния край на тръбопровода се присъединява контролен манометър. В началния момент на задействане на спирачната уредба налягането на въздуха в резервоарите трябва да бъде равно на номиналната стойност за влекача и полуремаркето, определени от производителя. При наличие на ръчен регулатор на налягането положението на лоста трябва да съответства на състоянието на натоварване. В програмата на стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС.
Превозното средство се придвижва към стенда. Влизането на стенда се извършва бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране – незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. Отчита се стойността на налягането в спирачните камери в момента на блокиране на колелата. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва:
където: Р (бар) е измереното налягане в спирачните камери (цилиндри), при което е измерена спирачната сила на съответната ос;
Ри – изчислителното налягане за пневматична спирачна уредба.
Стойността на изчислителното налягане Ри за различните марки и модели ППС се определя от производителя на ППС. Допустимото общо тегло на ППС се получава в N след умножаване на допустимата максимална маса на ППС (свидетелство за регистрация) по 9,807.
За полуремаркета „допустимото общо тегло“ е само тази част от теглото, която се поема от осовите агрегати на ППС.
За автокомпозиция се издават две отделни разпечатки с крайна оценка на спирачната ефективност – за влекача и полуремаркето.
10. Визуална проверка за светването на стоп-сигналите на превозното средство при задействане на основния и дублиращия педал на спирачната уредба.
11. Визуална проверка и проверка при задействане на техническото средство, което включва звукова и светлинна сигнализация при докосването на допълнително монтираните педали.
12. Проверка на тръбопроводите на хидравличните приводи на устройствата за задействане на спирачната уредба и съединителя за пропуски на хидравлична течност и допир до нагорещени компоненти на изпускателната уредба.
13. Проверка на документи за произход на компоненти и възли от дублиращите устройства (когато има).
Проверките и изпитванията на дублиращите устройства (педали и други устройства) за задействане на спирачната уредба и съединителя от мястото на преподавателя се извършват при следните условия:
– превозното средство да е разположено на хоризонтална и равна повърхност;
– управляемите колела на превозното средство да са успоредни на надлъжната ос;
– превозното средство да не е натоварено;
– товарната повърхност (подът на каросерията) на ремаркетата (полуремаркетата), закрепена върху носещата им конструкция (рамата), да е хоризонтална.
IV. Проверка на антиблокираща спирачна система (ABS)
С цел предупреждаване на водача за изключване или неизправност на ABS, наличие и функциониране на светлинно(-ни) сигнално(-и) устройство(-а) на:
1. Автомобил, непредназначен за теглене на ремаркета (полуремаркета):
1.1. Жълта или червена светлина, която при включено запалване на двигателя има един от следните режими на действие:
1.1.1. Светване на светлинното сигнално устройство и изгасване след няколко секунди (при неподвижно състояние на автомобила), или
1.1.2. Светване на светлинното сигнално устройство и изгасване след достигане на скорост на движение на автомобила между 7 и 15 km/h, или
1.1.3. Периодични светвания и изгасвания на светлинното сигнално устройство на интервали от няколко секунди и прекратяване на светлинните сигнали след достигане на скорост на движение на автомобила между 7 и 15 km/h.
2. Състав от пътни превозни средства (автомобил с прикачено ремарке (полуремарке):
2.1. Жълти или червени светлинно сигнални устройства, монтирани на:
2.1.1. Бордовото табло в кабината на водача и на предния панел на ремаркето (полуремаркето) – по едно светлинно сигнално устройство, или
2.1.2.* Бордовото табло в кабината на водача – две светлинно сигнални устройства с еднакъв цвят, едно за ABS на влекача и едно за ABS на ремаркето (полуремаркето), или
2.1.3.* Бордовото табло в кабината на водача – три светлинно сигнални устройства, едно за ABS на влекача, едно за ABS на ремаркето (полуремаркето) и едно с червена светлина за предупреждение, че ремаркето няма (или е изключена) ABS/EBS (електронна спирачна система), или
2.1.4.* Бордовото табло в кабината на водача – три светлинно сигнални устройства, едно с жълта светлина за ABS на влекача, едно с жълта светлина за ABS на ремаркето (полуремаркето) и едно с червена светлина за предупреждение за неизправности в работните спирачни уредби.
В случай на комбинация от светлинно сигнални устройства по т. 2 да се изпълнява един от режимите на работа, описани в т. 1.1.1 – 1.1.3.
Наличие на:
– символа
върху или до всяко светлинно сигнално устройство (източника на светлина), свързано с дейността на ABS;
– табелка с обозначени натоварвания на осите и съответните налягания на въздуха в спирачната уредба.
Проверява се сработването (поне веднъж) на електрически управляемия(-ите) клапан(-и) на пневматичния модулатор – при включване на ABS на неподвижно ППС.
______________________
(*) Възможно е прикачване на ремарке (полуремарке) с монтирано светлинно сигнално устройство на предния панел.“
Приложение № 1г към чл. 26, ал. 10
Наименование, адрес, телефон и друга информация за изпитвателната лаборатория, извършила изпитването
ПРОТОКОЛ
№ ………………/………….
за първоначална проверка на годността на превозно средство за обучение и изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
Данни за заявителя:
Фирма: ………………………………………………………………
ЕИК на търговеца/БУЛСТАТ: ………………………………………..
Адрес: ………………………………………………., тел. ……………………………….
Управител: ………………………………………, ЕГН …………………………..
Данни за ППС:
Регистрационен номер на МПС: ………………………………
категория по чл. 149 ЗДвП …………………………
Марка: ………………………., категория по чл. 150а ЗДвП ………………….
Модел: ………………………. Идентификационен номер ……………………………..
Регистрационен номер на ремаркето: ………………………………..
категория по чл. 149 ЗДвП …………………………
Марка: ………… Модел: ……….. Идентификационен номер ……………………..
за съответствие с изискванията на чл. 8 на Наредба № 37 (ДВ, бр. 82 от 2002 г.) и чл. 15 на Наредба № 38 (ДВ, бр. 42 от 2004 г.)
Приложение № 2 към чл. 31, ал. 1
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ
№ …………………..от ………………….. г.
за резултати от извършени проверки и/или изпитвания за установяване на съответствието с техническите изисквания на ППС с изменение в конструкцията
I. Данни за заявителя:
1. Наименование:……………………………..
(наименование на собственика на ППС)
2. Адрес:……………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………
3. Телефон за връзка: ……………………………………………………………….
4. Електронна поща:…………………………….
5. Заявление:………………………………………………………………………..
(№ и дата на подаване в техническата служба)
II. Данни за ППС:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):…………………………………………………………
0.2. (D.2) Тип:…………………………………..
Вариант:……………………………………………………..
Версия:………………………………………………………
Година на производство/година на модела:…………………………
0.2.1. (D.3) Търговско наименование(модел):…………………………………………………………..
0.4. (J) Категория на превозното средство:…………………………………………………………..
0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: …………………………………………………
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:……………………………………………………..
0.12. (A) Регистрационен номер на превозното средство: ……………………………………………………
В резултат на извършените проверки и/или изпитвания е установено: допустимо изменение в конструкцията на ППС / недопустимо изменение в конструкцията на ППС (1)
Място на издаване: Дата: ……………………………………………………………
(Име, фамилия и подпис)
(Печат на техническата служба)
1 Вярното се избира.
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ № …………………..от ………………….. г. стр. № …от …. (*)
III. Информация за измененията в конструкцията на ППС:
1. Промяна на категорията на ППС(1): [_] да [_] не
2. Изменения в конструкцията на ППС(2):
2.1………………………………………………………………….
2.2……………………………………………………………….
2.3………………………………………………………………..
IV. Описание на приложените документи от заявителя
V Извършени проверки и/или изпитвания:
VI. Резултати от проверките и/или изпитванията:
(*) Всяка страница на протокола се номерира, като се изписва и общият брой на страниците.
(1) Вярното се избира.
(2) Изброяват се измененията в конструкцията на ППС, които са извършени.
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ № …………………..от ………………….. г. стр. № …от …. (*)
Общи конструктивни характеристики на превозното средство (*)
(А) Регистрационен номер:………………………………………………………………………………………..
(В) Дата на първата регистрация:……………………………………………………………………
(№) Номер на документа за регистрация:………………………………………………………………
(I) Дата на издаване на документа за регистрация: ………………………………………………..
(D) Превозно средство:
(D.1) Марка (модел):…………………………………………………………………………………
(D.2)Тип:………………………………………………………………………………………
(D.2) Вариант:…………………………………………………………………………………………….
(D.2) Версия:…………………………………………………………………………………………………
(D.3) Търговско описание:………………………………………………………………………………………………
(E) Идентификационен номер на превозното средство (VIN): …………………………………………………..
(J) Категория на превозното средство:…………………………………………………………………………………………….
(F.1) Технически допустима максимална маса:…………………………………………………….
(F.2) Допустима максимална маса, определена от компетентните органи:……………………………..
(F.3) Допустима максимална маса на състав от превозни средства:…………………………………………………
(G) Маса на превозното средство:……………………………………………………………..
(K) Типово одобрeние номер:…………………………………………………………………………
(L) Брой оси:……………………………………………………………………………
(M) Междуосие:………………………………………………………………………………………….
(N) За превозни средства с обща маса, надвишаваща 3500 kg, разпределението на технически допустимата максимална маса върху осите:
(N.1) Първа ос:…………………………………………………………………………………..
(N.2) Втора ос:…………………………………………………………………………………….
(N.3) Трета ос:……………………………………………………………………………………
(N.4) Четвърта ос:…………………………………………………………………………………
(N.5) Пета ос:……………………………………………………………………………………………
(O) Технически допустима максимална маса на тегленото ремарке:
(O.1) Със спирачна уредба:…………………………………………………………………………………
(O.2) Без спирачна уредба:………………………………………………………………………………
(P) Двигател:
(P.1)Обем:……………………………………………………………………………
(P.2) Максимална мощност:………………………………………………………………………………..
(P.3) Вид гориво/енергиен източник:……………………………………………………………………..
(P.4) Обороти при максимална мощност:………………………………………………………………………..
(P.5) Номер на двигателя:……………………………………………………………………….
(Q) Съотношение мощност/тегло:………………………………………………………………………
(R) Цвят на превозното средство:……………………………………………………………………..
(S) Брой места:
(S.1) Брой места за сядане + мястото на водача:…………………………………………………….
(S.2) Брой на местата за правостоящи:………………………………………………………………………
(T) Максимална скорост:……………………………………………………………………………
(U) Ниво на шума:
(U.1) На място:……………………………………………………………………………….
двигателя:……………………………………………………………………………………..
(U.3) В движение:……………………………………………………………………………….
(V) Отработени газове:
(V.1) СО в отработените газове:……………………………………………………………………
(V.2) НС в отработените газове:……………………………………………………………………..
(V.3) NOx в отработените газове:………………………………………………………………………
(V.4) HC+NOx:……………………………………………………………………………………
(V.5) Димност за дизелови двигатели:…………………………………………………………………
(V.6) Коригирани коефициенти на абсорбция за дизелови двигатели:………………………………………………
(V.7)CO2:…………………………………………………….
(V.8) Комбиниран разход на гориво:………………………….
(V.9) Екологична категория:……………………………
(W) Вместимост на резервоара:………………
(D) Вид на окачването на задвижващата ос (за превозни средства над 12 тона):……………..
Забележки: …………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………….
(*) Всяка страница на протокола се номерира, като се изписва и общият брой на страниците.
* В случай, че данните, записани в документа за регистрация на ППС се различават от тези след извършването на изменението в конструкцията, в съответната позиция се попълват старите данни, като се задраскват, а до тях се попълват данните след извършеното изменение в конструкцията на ППС.
Приложение № 3 към чл. 36, ал. 1
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
З А Я В Л Е Н И Е
от
………………………………………………………
………………………………………………………..
………………………………………………………………
(наименование, адрес, телефон за връзка, електронна поща на заявителя) ……………………………………………………………..
………………………………………………………….
………………………………………………………….
Уважаеми господин изпълнителен директор,
Моля да ни бъде издадено удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство за следното пътно превозно средство:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….
0.2. (D.2) Тип:…………………………………………………
Вариант:……………………………………………………………………………..
Версия:……………………………………………………………………………..
Година на производство/година на модела:……………………………………………………………..
0.2.1. (D.3) Търговско наименование (модел):………………………………………………………….
0.4. (J) Категория на превозното средство:……………………………………………………………
0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: ……………………………………………….
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:…………………………………………………..
0.12. (A) Регистрационен номер на превозното средство: …………………………………………………
Прилагам следните документи:
1. ………………………………………………………………….
2. ……………………………………………………………………..
3. ……………………………………………………………………….
Място на съставяне: ………………………………………….
Дата:………………………….
(Подпис и печат на заявителя)
Приложение № 4 към чл. 37, ал. 2
УДОСТОВЕРЕНИЕ
за изменение в конструкцията на
регистрирано пътно превозно средство
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Република България, 1000 София, ул. „Ген. Гурко“ № 5
тел.: (+359 2) 930 88 40; факс: (+359 2) 988 54 95
e-mail: avto_a@rta.government.bg
№ ……………….. / ……………….. г.
Раздел 1
Долуподписаният (име и длъжност) с настоящото удостоверявам, че превозното средство:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):……………………………………………………………
0.2. (D.2) Тип:…………………………………………………………..
Вариант:…………………………………………………………………
Версия:………………………………………………………………….
Година на производство/година на модела:………………………………………………………………
0.2.1. (D.3) Търговско наименование (модел):………………………………………………………..
0.4. (J) Категория на превозното средство:………………………………………………………………………
0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: …………………………………….
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:………………………………………..
0.12. (A) Регистрационен номер на ППС: ………………………………………………….
, представено за одобряване на: …………………….
от: ……………………………………………………………..
, отговаря на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Регистрацията на превозното средство може да бъде променена без допълнително одобряване в Република България. Място на издаване:
Дата:
Подпис и печат:
Раздел 2
Общи конструктивни характеристики на превозното средство (*)
(А) Регистрационен номер:…………………………………………………………………..
(В) Дата на първата регистрация:……………………………………………………………………..
(№) Номер на документа за регистрация: ………………………………………………………..
(I) Дата на издаване на документа за регистрация: ……………………………………………
(D) Превозно средство:
(D.1) Марка (модел): ……………………………………………………………
(D.2) Тип:…………………………………………………………
(D.2) Вариант: ………………………………………………………………….
(D.2) Версия: …………………………………………………………………………
(D.3) Търговско описание: ………………………………………………………………………………..
(E) Идентификационен номер на превозното средство (VIN): …………………………..
(J) Категория на превозното средство:…………………………………………………………….
(F.1) Технически допустима максимална маса:………………………………………………….
(F.2) Допустима максимална маса, определена от компетентните органи:……………………………………….
(F.3) Допустима максимална маса на състав от превозни средства:………………………………………….
(G) Маса на превозното средство:……………………………………………………..
(K) Типово одобрeние номер:……………………………………………………………………………
(L) Брой оси:……………………………………………………..
(M) Междуосие:…………………………………………………………
(N) За превозни средства с обща маса, надвишаваща 3500 kg, разпределението на технически допустимата максимална маса върху осите:
(N.1) Първа ос:…………………………………………………………………..
(N.2) Втора ос:……………………………………………………..
(N.3) Трета ос:……………………………………………….
(N.4) Четвърта ос:………………………………………………..
(N.5) Пета ос:………………………………………………..
(O) Технически допустима максимална маса на тегленото ремарке:
(O.1) Със спирачна уредба:………………………………………………………
(O.2) Без спирачна уредба:………………………………………………….
(P) Двигател:
(P.1) Обем:………………………………………………………
(P.2) Максимална мощност:……………………………………………………..
(P.3) Вид гориво/енергиен източник:………………………………………………….
(P.4) Обороти при максимална мощност:…………………………………………………………
(P.5) Номер на двигателя:…………………………………………………………
(Q) Съотношение мощност/тегло:…………………………………………………………
(R) Цвят на превозното средство:……………………………………………………
(S) Брой места: (S.1) Брой места за сядане + мястото на водача:……………………………………………………
(S.2) Брой на местата за правостоящи:……………………………………………………….
(T) Максимална скорост:…………………………………………………………
(U) Ниво на шума: (U.1) На място:……………………………………………………….
(U.2) Обороти на двигателя:…………………………………………………………….
(U.3) В движение:……………………………………………………………..
(V) Отработени газове:
(V.1) СО в отработените газове:………………………………………………………….
(V.2) НС в отработените газове:…………………………………………………….
(V.3) NOx в отработените газове:…………………………………………………………
(V.4) HC+NOx:…………………………………………………………..
(V.5) Димност за дизелови двигатели:……………………………………………………..
(V.6) Коригирани коефициенти на абсорбция за дизелови двигатели:…………………………………..
(V.7) CO2:…………………………………………………….
(V.8) Комбиниран разход на гориво:…………………………………………………..
(V.9) Екологична категория:…………………………………………………………
(W) Вместимост на резервоара:……………………………………………..
(D) Вид на окачването на задвижващата ос (за превозни средства над 12 тона):……………………………
Забележки: …………………………………………………..
(*) В случай, че данните, записани в документа за регистрация на ППС, се различават от тези след извършването на изменението в конструкцията, в съответната позиция се попълват старите данни, като се задраскват, а до тях се попълват данните след извършеното изменение в конструкцията на ППС.
Приложение № 5 към чл. 43, ал. 1, т. 1
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ
№ …………………..от ………………….. г.
за идентификация на ППС, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария
I. Данни за заявителя:
1. Наименование:………………………………………
(наименование на собственика на ППС)
2. Адрес:…………………………………………..
3. Телефон за връзка: ……………………………………..
4. Електронна поща:………………………………..
5. Заявление:………………………………….
(№ и дата на подаване в техническата служба)
II. Данни за ППС:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):………………………………
0.2. (D.2) Тип:………………………………………….
Вариант:…………………………………………………..
Версия:……………………………………………………
Година на производство/година на модела:……………………………………………………
0.2.1. (D.3) Търговско наименование (модел):……………………………………………….
0.4. (J) Категория на превозното средство:…………………………………….
0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: …………………………..
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:………………………………..
0.12. (A) Регистрационен номер на превозното средство: …………………………………………….
Превозното средство отговаря на приложимите изисквания на Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Място на издаване:
Дата:
(Име, фамилия и подпис на техническия специалист)
(Печат на техническата служба)
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ № …………………..от ………………….. г. стр. № …от …. (*)
Приложими технически изисквания (за категории M, N и O)
№, Предмет Приложим
регулаторен акт (1) Номер на
одобряването на
типа (2) Протокол
№ (3) Съответствие
(4)
1. Допустимо ниво на шума
2. Емисии от леки моторни
превозни средства
3. Резервоари за
гориво/задно
нискоразположено
защитно устройство
4. Място за монтиране на
задната регистрационна
табела
5. Кормилна уредба
9. Спиране
10. Радиосмущения
(електромагнитна
съвместимост)
11. Димност
12. Вътрешно оборудванe
13. Устройство срещу
неразрешено използване и
имобилайзер
14. Поведение на кормилния
механизъм в случай на
удар
15. Здравина на седалките
16. Външни изпъкнали части
17. Устройство за измерване
на скоростта и оборудване
за заден ход
18. Табели (задължителни)
19. Закрепване на
обезопасителните колани
20. Монтиране на устройства
за осветяване и светлинна
сигнализация
21. Светоотражатели
22. Габаритни светлини
(предни, задни, странични,
горни), стопсигнали и
дневни светлини
23. Пътепоказатели
24. Устройство за осветяване
на задната регистрационна
табела
25. Фарове (включително
лампи)
26. Предни фарове против
мъгла
27. Устройства за теглене
28. Задни фарове против
мъгла
29. Фарове за заден ход
30. Светлинни устройства за
паркиране
31. Обезопасителни колани и
системи за обезопасяване
32. Поле на видимост
33. Идентификация на
органите за управление,
сигналните устройства и
показващите уреди
34. Системи за размразяване
и срещу изпотяване
35. Устройства за почистване
и измиване
36. Отоплителни системи
37. Калници
38. Облегалки за глава
39. Емисии на СО2/разход на
гориво
40. Мощност на двигателя
41. Емисии от тежки моторни
превозни средства
42. Странична защита
43. Устройства против
изпръскване
44. Маси и размери (леки
автомобили)
45. Безопасни стъкла
46. Гуми
47. Устройства за
ограничаване на скоростта
48. Маси и размери (превозни
средства, различни от
посочените в т. 44)
49. Външни изпъкнали части
на кабините
50. Теглително-прикачни
устройства
51. Пожароустойчивост
52. Автобуси и туристически
(междуградски) автобуси
53. Челен удар
54. Страничен удар
56. Превозни средства,
предназначени за превоз
на опасни товари
57. Предно нискоразположено
защитно устройство
58. Защита при удар на
пешеходците
59. Рециклиране
60. Предни защитни
устройства
61. Климатични системи
62. Водородна система
Забележки: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(*) Всяка страница на протокола се номерира, като се изписва и общият брой на страниците.
(1) Посочва се регулаторният акт, съгласно който е установено съответствието на ППС с приложимите технически изисквания.
(2) Когато е приложимо, се посочва номерът на одобряването на типа, с което е одобрен типът на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел.
(3) Когато е приложимо, се посочва номерът на протокола от проведени проверки и/или изпитвания на ППС за установяване на съответствието му с приложимите технически изисквания.
(4) Съответствието на ППС с приложимите изисквания на регулаторните актове се посочва със следните символи:
X Пълно съответствие с изискванията на регулаторния акт.
А Съответствието с изискванията на регулаторния акт е установено с протокол за изпитване на съответната система, компонент или отделен технически възел.
В Съответствието с изискванията на регулаторния акт е установено с визуална проверка с възможност за измерване.
C Съответствие с алтернативни изисквания на регулаторния акт.
G Базово превозно средство с ЕО одобряване на типа или национално одобряване на типа.
N/A Регулаторният акт не е приложим (няма изисквания).
Z С разрешение за прилагане на територията на Република България.
Не отговаря Изискванията на регулаторния акт не са изпълнени.
Р/А Регулаторният акт е частично приложим.
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ № …………………..от ………………….. г.
стр. № …от ….
(*) Приложими технически изисквания (за категория L)
№ Предмет Приложим регулаторен акт (1) Номер на одобряването на типа (2) Протокол № (3) Съответствие (4) Забележка 18. Максимален въртящ момент и максимална мощност нето на двигателя 19. Мерки срещу промяна на техническите характеристики на мотопеди и на мотоциклети 20. Резервоари за гориво 25. Максимална конструктивна скорост на превозното средство 26. Маси и размери 27. Теглително-прикачни устройства и тяхното закрепване 28. Мерки срещу замърсяването на въздуха 29. Гуми 31. Спирачна система 32. Монтиране на устройства за осветяване и светлинна сигнализация върху № Предмет Приложим регулаторен акт (1) Номер на одобряването на типа (2) Протокол № (3) Съответствие (4) Забележка превозното средство 33. Устройства за осветяване и светлинна сигнализация 34. Устройства за звуков сигнал 35. Място за монтиране на задната регистрационна табела 36. Електромагнитна съвместимост 37. Ниво на шума и изпускателна уредба 38. Огледало(а) за виждане назад 39. Външни изпъкнали части 40. Стойки за паркиране (с изключение на превозни средства с три и повече колела) 41. Устройство за защита срещу неразрешено използване на превозното средство 42. Стъкла, чистачки, устройства за измиване и устройства за размразяване и против изпотяване за триколесните мотопеди, триколесните мотоциклети и четириколесните ППС с каросерия 43. Устройства, осигуряващи задържането на пътниците на двуколесните превозни средства 44. Закрепване на обезопасителните колани на триколесните мотопеди, триколесните мотоциклети и четириколесните ППС с каросерия 45. Устройство за измерване на скоростта 46. Идентификация на устройствата за управление, сигналните устройства и показващите уреди 47. Задължителни надписи (съдържание, място и начин на закрепване)
Забележки: ……………………………………………………………………………………………
(*) Всяка страница на протокола се номерира, като се изписва и общият брой на страниците.
(1) Посочва се регулаторният акт, съгласно който е установено съответствието на ППС с приложимите технически изисквания.
(2) Когато е приложимо, се посочва номерът на одобряването на типа, с което е одобрен типът на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел.
(3) Когато е приложимо, се посочва номерът на протокола от проведени проверки и/или изпитвания на ППС за установяване на съответствието му с приложимите технически изисквания.
(4) Съответствието на ППС с приложимите изисквания на регулаторните актове се посочва със следните символи: X Пълно съответствие с изискванията на регулаторния акт.
А Съответствието с изискванията на регулаторния акт е установено с протокол за изпитване на съответната система, компонент или отделен технически възел.
В Съответствието с изискванията на регулаторния акт е установено с визуална проверка с възможност за измерване.
C Съответствие с алтернативни изисквания на регулаторния акт.
G Базово превозно средство с ЕО одобряване на типа или национално одобряване на типа. N/A Регулаторният акт не е приложим (няма изисквания).
Z С разрешение за прилагане на територията на Република България.
Не отговаря Изискванията на регулаторния акт не са изпълнени.
Р/А Регулаторният акт е частично приложим.
Лого, наименование и адрес на техническата служба
ПРОТОКОЛ № …………………..от ………………….. г. стр. № …от …. (*)
Общи конструктивни характеристики на превозното средство
(А) Регистрационен номер:……………………….
(В) Дата на първата регистрация:………………………………. (№) Номер на документа за регистрация: ……………………………………………..
(I) Дата на издаване на документа за регистрация: ……………………………………………………..
(D) Превозно средство:
(D.1) Марка (модел): …………………………………..
(D.2) Тип:…………………………………………………
(D.2) Вариант: …………………………………………..
(D.2) Версия:………………………………………………
(D.3) Търговско описание: ………………………………………………..
(E) Идентификационен номер на превозното средство (VIN): …………………………………..
(J) Категория на превозното средство:………………………………………….
(F.1) Технически допустима максимална маса:………………………………
(F.2) Допустима максимална маса, определена от компетентните органи:……………………………
(F.3) Допустима максимална маса на състав от превозни средства:………………………….
(G) Маса на превозното средство:…………..
(K) Типово одобрeние номер:……………………
(L) Брой оси:………………………………………….
(M) Междуосие:……………………………..
(N) За превозни средства с обща маса, надвишаваща 3500 kg, разпределението на технически допустимата максимална маса върху осите:
(N.1) Първа ос:………………………………………….
(N.2) Втора ос:……………………………………………
(N.3) Трета ос:…………………………………………….
(N.4) Четвърта ос:…………………………..
(N.5) Пета ос:…………………………………………….
(O) Технически допустима максимална маса на тегленото ремарке:
(O.1) Със спирачна уредба:……………………………………………….
(O.2) Без спирачна уредба:…………………………
(P) Двигател:
(P.1) Обем:……………………………………
(P.2) Максимална мощност:………………………
(P.3) Вид гориво/енергиен източник:………………..
(P.4) Обороти при максимална мощност:……………………….
(P.5) Номер на двигателя:………………….
(Q) Съотношение мощност/тегло:………………..
(R) Цвят на превозното средство:…………….
(S) Брой места:
(S.1) Брой места за сядане + мястото на водача:………………….
(S.2) Брой на местата за правостоящи:……………….
(T) Максимална скорост:………………………..
(U) Ниво на шума:
(U.1) На място:………………………………………
(U.2) Обороти на двигателя:……………………..
(U.3) В движение:………………………………….
(V) Отработени газове:
(V.1) СО в отработените газове:……………………………………
(V.2) НС в отработените газове:……………………
(V.3) NOx в отработените газове:…………………………………..
(V.4) HC+NOx:……………………………………..
(V.5) Димност за дизелови двигатели:………………………..
(V.6) Коригирани коефициенти на абсорбция за дизелови двигатели:…………………….
(V.7) CO2:…………………………
(V.8) Комбиниран разход на гориво:……………………..
(V.9) Екологична категория:…………………..
(W) Вместимост на резервоара:………………
(D) Вид на окачването на задвижващата ос (за превозни средства над 12 тона):………….
Забележки:
………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………..
(*) Всяка страница на протокола се номерира, като се изписва и общият брой на страниците.
Приложение № 6 към чл. 50, ал. 1
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
З А Я В Л Е Н И Е
от ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование, адрес, телефон за връзка, електронна поща на заявителя) ……………………………………………………………………………………………………………….………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………….………………………………………………………
Уважаеми господин изпълнителен директор,
Моля да ни бъде издадено удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, за следното пътно превозно средство:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):………………………………………………….
0.2. (D.2) Тип:……………………………………………………………………
Вариант:…………………………………………………………….
Версия:……………………………………………………….
Година на производство/година на модела:…………………………………………..
0.2.1. (D.3) Търговско наименование (модел):……………………………………………………..
0.4. (J) Категория на превозното средство:…………………………………………………………………..
0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: …………………………………………..
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:…………………………………………..
0.12. (A) Регистрационен номер на превозното средство: ……………………………….
Прилагам следните документи: 1. ………………………………………………………………
2. ……………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………….
Място на съставяне:
Дата:
(Подпис и печат на заявителя)
Приложение № 7 към чл. 51, ал. 2
УДОСТОВЕРЕНИЕ
за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Република България, 1000 София, ул. „Ген. Гурко“ № 5
тел.: (+359 2) 930 88 40; факс: (+359 2) 988 54 95
e-mail: avto_a@rta.government.bg
№ ……………….. / ……………….. г.
Раздел 1
Долуподписаният (име и длъжност) с настоящото удостоверявам, че превозното средство:
0.1. (D.1) Марка (търговско наименование на производителя):
0.2. (D.2) Тип:………………………………………….
Вариант:…………………………………………………
Версия:………………………………………………….
Година на производство/година на модела:……………………………………………..
0.2.1. (D.3) Търговско наименование (модел):………………………………………………
0.4. (J) Категория на превозното средство:……………………………………………………….
….. 0.10. (E) Идентификационен номер на превозното средство: ……………………………………….
0.11. Документ за регистрация №/(I) дата на издаване:………………………………………………….
. 0.12. (A) Регистрационен номер на ППС: ……………………………………………………………..
представено за одобряване на: ………………………
от: ……………………………………………………………..
отговаря на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Превозното средство може да получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България.
Място на издаване:
Дата:
Подпис и печат:
Раздел 2
Общи конструктивни характеристики на превозното средство
(А) Регистрационен номер:……………………..
(В) Дата на първата регистрация:………………………………….
(№) Номер на документа за регистрация: ……………………………………………….
(I) Дата на издаване на документа за регистрация: ………………………………………………
(D) Превозно средство:
(D.1) Марка (модел): …………………………………..
(D.2) Тип:…………………………………………………….
(D.2) Вариант: ………………………………………………….
(D.2) Версия: ……………………………………………..
(D.3) Търговско описание: ……………………………………
(E) Идентификационен номер на превозното средство (VIN): …………………………………….
(J) Категория на превозното средство:……………………..
(F.1) Технически допустима максимална маса:…………………………………
(F.2) Допустима максимална маса, определена от компетентните органи:……………………………….
(F.3) Допустима максимална маса на състав от превозни средства:……………………………….
(G) Маса на превозното средство:……………………………………………
(K) Типово одобрeние номер:…………………………………………….
(L) Брой оси:………………………………………………….
(M) Междуосие:…………………………………………..
. (N) За превозни средства с обща маса, надвишаваща 3500 kg, разпределението на технически допустимата максимална маса върху осите:
(N.1) Първа ос:……………………………………..
(N.2) Втора ос:……………………………………..
(N.3) Трета ос:……………………………………………
(N.4) Четвърта ос:…………………………………….
(N.5) Пета ос:………………………………………….
(O) Технически допустима максимална маса на тегленото ремарке:
(O.1) Със спирачна уредба:………………………….
(O.2) Без спирачна уредба:………………………
(P) Двигател:
(P.1) Обем:……………………………………………….
(P.2) Максимална мощност:…………………………………………….
(P.3) Вид гориво/енергиен източник:……………………………………………….
(P.4) Обороти при максимална мощност:…………………………………………
(P.5) Номер на двигателя:……………………………………
(Q) Съотношение мощност/тегло:…………………………………….
(R) Цвят на превозното средство:………………………………
(S) Брой места:
(S.1) Брой места за сядане + мястото на водача:……………………………….
(S.2) Брой на местата за правостоящи:…………………………
(T) Максимална скорост:…………………………
(U) Ниво на шума:
(U.1) На място:………………………………………..
(U.2) Обороти на двигателя:…………………………..
(U.3) В движение:…………………………
(V) Отработени газове:
(V.1) СО в отработените газове:………………
(V.2) НС в отработените газове:………………..
(V.3) NOx в отработените газове:…………………
(V.4) HC+NOx:…………………………………………
. (V.5) Димност за дизелови двигатели:……………………………….
(V.6) Коригирани коефициенти на абсорбция за дизелови двигатели:…………………………………..
(V.7) CO2:………………………..
(V.8) Комбиниран разход на гориво:……………………………
(V.9) Екологична категория:………………………
(W) Вместимост на резервоара:………………..
(D) Вид на окачването на задвижващата ос (за превозни средства над 12 тона):…………………….
Забележки:
………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………..
Допълнителни разпоредби
§ 11. Навсякъде в наредбата абревиатурите „LPG“ и „CNG“ се заменят съответно с „ВНГ“ и „СПГ“. Заключителни разпоредби
§ 12. Разпоредбите на § 3 относно чл. 26, ал. 3 – 6 влизат в сила от 1 септември 2014 г.