Наредба за международен автомобилен превоз на пътници и товари, юли 2020

Наредба №11 от 31 октомври 2002 г. За международен автомобилен превоз на пътници и товари, юли 2020

Издадена от Министерството на транспорта и съобщенията
Обн. ДВ. бр.108 от 19 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., попр. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.26 от 28 Март 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Май 2007г., изм. ДВ. бр.73 от 19 Август 2008г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., доп. ДВ. бр.69 от 11 Септември 2012г., изм. ДВ. бр.85 от 6 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.41 от 16 Май 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г., изм. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2018г., доп. ДВ. бр.51 от 19 Юни 2018г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България.
(2) Международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът.

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Глава втора.
ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 18.10.2005 Г.)

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност;
4. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) установяване на територията на Република България.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2014 г., в сила от 16.05.2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.) (1) Изискванията за благонадеждност (добра репутация) са изпълнени, когато:
1. ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност;
2. на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.) (Регламент (ЕС) 2016/403).
(2) Оценката за изпълнение на изискванията за благонадеждност по ал. 1, т. 2 се извършва в съответствие с изискванията на чл. 1 от Регламент (ЕС) 2016/403.

Чл. 5. (1) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1, и има най-малко средно образование.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е безсрочно.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)
(4) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, като редът и начинът се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен в случаите по чл. 5 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 5, ал. 2 или по чл. 5а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица, извършващи международен превоз на пътници или товари.

Чл. 6. (В сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил – в размер левовата равностойност на 5000 евро.

(2) Изискването за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 е изпълнено, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност „Фс“ е по-голяма или равна на единица.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Показателят „Фс“ се определя, както следва:

и/или банкова гаранция (К/G)
капитал (К)
и/или застраховка (К/Z)
Фс = –––––––––––––––––––,
левова равностойност левова равностойност
на 9000 евро + (n – 1) x на 5000 евро
където капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), (G) е размерът на банковата гаранция, (Z) е размерът на застрахователната сума, а „n“ е броят на заявените копия на лиценза на Общността. Капиталът се определя по данните от представения годишен финансов отчет.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Банковата гаранция по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде в полза на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да е със срок една година;
3. да не може да бъде променяна или отменяна без предварително уведомяване на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да е издадена от местна банка, притежаваща лиценз за извършване на банкова дейност, издаден от Българската народна банка при условията и по реда на Закона за кредитните институции, или от банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Договорът за застраховка по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде сключен за застраховка по раздел ІІ, буква „А“, т. 3, 8, 9, 13 и 16 от приложение № 1 от Кодекса да застраховането; застрахованото имущество трябва да е собственост на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. да бъде сключен за застрахователна сума не по-малка от общия размер на собствения капитал, с който е необходимо да разполага превозвачът съгласно ал. 1;
3. периодът на застрахователното покритие трябва да е 1 година.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:
1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността;
2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) всяка година:
а) (изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор;
б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор;
2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;
3. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6.
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)
(9) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят по избор годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка.
(11) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 доказва финансовата си стабилност с годишния отчет на предприятието, заверен от регистриран одитор, и средствата от собствения му капитал са в размер, по-малък от предвидения в ал. 1, освен годишния финансов отчет представя и договор за застраховка или банкова гаранция. В този случай договорът за застраховка или банковата гаранция могат да бъдат сключени, съответно издадени, за размера на средствата от собствения капитал на превозвача, които не достигат, за да докаже финансовата си стабилност за всеки получен и/или заявен за издаване лиценз.
(12) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по ал. 12.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) (1) Изискването по чл. 3, т. 4 е изпълнено, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е действително и трайно установено на територията на Република България съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1071/2009).
(2) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 не разполага със собствен или нает експлоатационен център по член 5, буква в) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, възлага извършването на техническо обслужване и поддръжка на превозните средства, с които извършва превозите, на физически или юридически лица, извършващи дейности по техническо обслужване и ремонт на пътни превозни средства.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 8, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) За издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към него лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага:
1. документи за финансова стабилност по чл. 6, ал. 8;
2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2018 г.) свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез оправомощени длъжностни лица извършва служебна проверка на обстоятелството по чл. 4, ал. 1, т. 1, съответно – чл. 11а, ал. 2, т. 2, в Министерството на правосъдието за ръководител на транспортна дейност – български гражданин;
3. копие на удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност – представя се, когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз;
4. свидетелство за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг за тях – представят се сканирани копия на документите на електронен носител;
5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 6а) на електронен носител.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) В 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и съставят протокол (приложение № 6б). Протоколът съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване и се съставя в два еднообразни екземпляра – един за лицето по чл. 2, ал. 1 и един за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) В срока по ал. 3 ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща документите по ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол (приложение № 6б) до изпълнителния директор на агенцията.
(5) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.) При непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с някое от изискванията по чл. 3, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него лице уведомява заявителя и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Срокът по чл. 9, ал. 1 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до получаването му в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 5 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) В срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници или товари (приложение № 10 или 10а) и заверени копия на лиценза (приложение № 11 или 11а).
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Едно и също моторно превозно средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз на Общността или лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България. Моторните превозни средства се вписват в регистъра:
1. въз основа на заявлението по чл. 8, ал. 1 – при издаване на лиценз на Общността;
2. въз основа на заявление за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността (приложение № 11в);
3. въз основа на заявление при замяна на едно превозно средство с друго, без да се променя броят на копията на лиценза на Общността (приложение № 11б).
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на моторните превозни средства с българска регистрация, които са на разположение на превозвача и за които той е доказал финансова стабилност по чл. 6, и съответства на броя на превозните средства, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози към лиценза на превозвача. Моторните превозни средства се отписват от регистъра:
1. с фактически действия на лицензиращия орган:
а) по заявление на превозвача (приложение № 11б);
б) при отпадане на обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 4;
2. с писмена заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице:
а) при прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността;
б) при намаляване на броя на заверените копия на лиценза на Общността, издадени на превозвач, чрез отнемането им.
(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б).
(5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) За увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 11в), в което посочва номера на лиценза, броя на копията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3) и документите по чл. 8, ал. 1, т. 4 и 5.
(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава заверени копия на лиценза на Общността в 7-дневен срок от получаване на заявлението за това.
(7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) При непълнота и/или нередовност на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от получаването на заявлението уведомява заявителя за това и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(8) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Срокът по ал. 6 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до получаването му в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 7 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) При изгубване, повреждане или унищожаване на лиценз на Общността или на заверено копие на лиценза на Общността превозвачът подава заявление за издаване на дубликат по образец (приложение № 11г), придружено с декларация и документ за платена държавна такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приета с ПМС № 81 от 2000 г.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Дубликат на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или товари или дубликат на заверено копие на лиценза на Общността се издава в 3-дневен срок от подаване на заявлението от лицето по чл. 2, ал. 1.
(11) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Заявленията по ал. 4, 5 и 9 могат да бъдат подадени лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицензът на Общността се издава със срок на валидност 10 години. Заверените копия на лиценза на Общността се издават за срока на лиценза.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват.
(3) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Срокът на лиценза на Общността и на заверените копия на лиценза се продължава за нови десет години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това по образец приложение № 11д преди изтичане на срока на валидност на лиценза на Общността и отговаря на изискванията на тази наредба.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Заявлението по ал. 3 се подава по един от начините по чл. 9, ал. 11 и се разглежда по реда на чл. 8.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Когато непълнотата и/или нередовността или несъответствието с изискванията по чл. 3 не са отстранени в срока, определен за това, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването или продължаването на срока на:
1. лиценза на Общността – в срока по чл. 9, ал. 1;
2. заверените копия на лиценза на Общността – в срока по чл. 9, ал. 7 – при подадено заявление за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността, а в останалите случаи – в срока по чл. 9, ал. 1.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Отказът за издаване на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Действието на лиценза на Общността се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност считано от датата на:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) искането на неговия притежател за прекратяване валидността му (приложение № 6в);
2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;
3. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) отнемането му.

Чл. 14. (1) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 14, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Правата, произтичащи от лиценза на Общността, се прекратяват на основанията по чл. 11 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Когато се установи, че в следствие на промяна на показателя за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 броят на издадените копия е по-голям от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Отнемането на лиценза на Общността или заверените копия на лиценза и отписването съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се мотивират и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на издадените лицензи на Общността и заверените копия на лиценза.

Глава трета.
МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 т с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(3) Разрешителните са лични и не се преотстъпват.
(4) Не се допуска заличаване или корекции върху разрешителните или върху „резервацията на разрешителни“ без заверка от компетентните органи.

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача;
3. товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;
5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, както и по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;
6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство;
7. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При извършване на международен превоз на товари с многостранно разрешително по чл. 32, ал. 1 освен документите по ал. 1 в превозното средство трябва да се намират следните документи:
1. разрешителното и бордовият дневник към него;
2. сертификат за съответствие с изискванията за екологичност и безопасност за всяко моторно превозно средство;
3. сертификат за съответствие с изискванията за безопасност за ремарке или полуремарке за всяко превозно средство;
4. сертификат за техническа изправност за моторното превозно средство и за ремаркето или полуремаркето за всяко превозно средство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Сертификатите по ал. 2, т. 2 – 4 трябва да са на един от четирите езика: официалния език на страната, в която са регистрирани моторното превозно средство, съответно ремаркето или полуремаркето, на френски, на английски или на немски език, придружени от превод на поне два от останалите посочени езици.

Раздел II.
Резервиране на разрешителни за международен превоз на товари

Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец (приложение № 13).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва по електронен път от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и се удостоверява с „резервация на разрешителни“ (приложение № 14).
(3) Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При подаването на заявката по ал. 1 служителят от бюрото за обслужване на превозвачи сверява приложените към нея документи с оригиналите им – когато са представени техни копия.

Раздел III.
Получаване на резервирани разрешителни

Чл. 21. Резервираните разрешителни се получават в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на резервираните разрешителни водачът на МПС на лицето по чл. 2, ал. 1 представя: оригинална валидна резервация на разрешителни, подписани и подпечатани от него; заверено копие на лиценза на Общността за извършване на международен превоз на товари; оформени други транспортни и митнически документи.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Служителят от ГКПП проверява представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, наличието на превозното средство, завереното копие на лиценза на Общността и сверява данните от резервацията на разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което обработва „резервацията на разрешителни“ и предоставя разрешителните на водача на МПС.

Чл. 24. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел IV.
Отчитане на разрешителни

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.

Раздел V.
Предоставяне на разрешителни за международни превози на товари без предварително резервиране

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителни за международни превози на товари на лица по чл. 2, ал. 1 без предварително резервиране се предоставят от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията само в следните случаи:
1. при превози на товари между трети страни, без да се преминава през територията на Република България по сключени договори с търговски или спедиторски фирми;
2. при изтекъл срок на разрешителните, с които лицето е започнало превоза;
3. при пренасочване на превозното средство, след като то е напуснало страната с разрешителни, получени по реда на раздел III;
4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
6. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) в други случаи, извън посочените в т. 1 – 3, от комисия, определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 27. (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 1 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявление до Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ по образец по приложение № 15а с приложен към него договор (заявка) за превоз, преведен на български език, заверен с печат на превозвача.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 2 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявлението по чл. 27 до Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат извлечение от направените резервации.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 3 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявлението по чл. 27 до Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, в което се обосновава искането за допълнителен брой разрешителни. Към заявлението се прилагат копие от заявка, доказваща пренасочването на превозното средство, резервационните талони за разрешителните, с които е излязло превозното средство, или извлечение за направените резервации по лиценза на Общността.

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел VI.
Условия и ред за разпределение и контрол по използване и отчитане на многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (Загл. изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (ЕКМТ/СЕМТ), предоставени от Международния транспортен форум, се разпределят и използват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разпределение на разрешителни по ал. 1, подава в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец и в срок, указани в заповедта по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 участват в разпределението на разрешителните по ал. 1 с регистрирани само в Република България превозни средства, които самостоятелно или включени в състав от пътни превозни средства – автомобил с ремарке или влекач с полуремарке, са с товароносимост над 20 т или полезен закрит обем не по-малко от 80 м3.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Не се допуска до участие в разпределението на разрешителните по ал. 1 превозвач, който:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2012 г., в сила от 06.11.2012 г.) е с отнето разрешително през последните две години за нарушенията по ал. 12;
2. е използвал неистинско или издадено на друг превозвач еднократно разрешително;
3. е преотстъпвал еднократно разрешително на друг превозвач.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително може да бъде използвано само за едно превозно средство по едно и също време. То следва да бъде на борда на автомобила от пункта на натоварване до пункта на разтоварване за превоз на товари или за целия празен пробег, който предхожда или следва превоз на товар.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително не може да бъде използвано за превоз на товари до страни, които не са включени в многостранната квота и не са отбелязани в разрешителното.
(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Бордовият дневник към разрешителното трябва да бъде попълнен от водача преди започването на всяка транспорта операция; записът на транспортните операции трябва да бъде отбелязан в хронологичен ред за всеки превоз на товари от пункта на натоварване до пункта на разтоварване, както и за всеки празен пробег, с посочен граничен пункт; могат да бъдат отбелязани и транзитни гранични пунктове.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително не може да бъде използвано за превози на товари на територията на една и съща държава, включена в многостранната квота.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранно разрешително, предназначено за извършване на превози с пътно превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-ниска степен, може да бъде използвано от превозвача за превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-висока степен.
(11) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранно разрешително, предназначено за извършване на превози с пътно превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-висока степен, не може да бъде използвано от превозвача за превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-ниска степен.
(12) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителното се отнема, когато при осъществяването на дейността от превозвача:
1. е използвано неистинско или издадено на друг превозвач разрешително;
2. е използван неистински или с невярно съдържание сертификат:
а) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за „Евро ІІІ сигурен автомобил“;
б) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за „Евро ІІІ сигурен автомобил“ и всеки следващ;
в) сертификат за съответствие на ремарке/полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил;
г) сертификат за годишен преглед за техническа изправност на превозното средство;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) е използвано разрешително за превоз на товари за страни, които не са включени в многостранната квота и не са посочени в разрешителното;
4. е преотстъпвано разрешителното на друг превозвач;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) разрешителното е използвано неефективно, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар на територията на страни, които са включени в многостранната квота, определян ежегодно в заповедта по ал. 1;
6. бордовият дневник е попълван с неверни данни за съответния превоз;
7. са извършвани превози на територията на една и съща държава (каботажни превози);
8. е използвано разрешителното с превозно средство, което не отговаря на нормите и изискванията, посочени в издадения му сертификат;
9. не е предоставяна всеки месец от годината изискуемата справка-отчет съгласно заповедта по ал. 1;
10. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) отнемането на многостранните разрешителни се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)

Глава четвърта.
МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Раздел I.
Превоз по автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз (Загл. доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията образец.

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“:
1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 17);
2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. договор, заверен от заклет преводач, за съвместно обслужване на линията с превозвач – партньор на реципрочна основа от държавата, явяваща се крайна спирка на маршрута, в случаите, когато това се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разписание с посочени автогари за спиране на автобусите, като за начална спирка и спирки (максимално шест) по маршрута на автобусната линия могат да се посочват само областни центрове;
5. (отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)
6. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще ползва превозвачът;
7. график за работата на екипажите, изготвен в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТR);
8. тарифа за превоз по линията;
9. схема на маршрута;
10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да предвиди участието на подизпълнители при изпълнението на автобусната линия, ако това е предвидено в двустранните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът получава пълния комплект разрешителни за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването им, ако броят на собствените му автобуси за една линия е минимум два, а за повече от една линия – минимум 50 % от необходимите за обслужване на линиите автобуси. При получаване на разрешителните лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелството за регистрация на автобусите; за превозните средства, които се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя заверено копие на договора за наем или за лизинг. Когато пълният комплект разрешителни не е получен от превозвача в посочения срок процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 38. (1) Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато маршрутът в заявлението по ал. 1 изцяло покрива линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, или съвпада с нея в три и повече спирки (или две и повече спирки и началната спирка) на територията на Република България, както и когато посочените в заявлението дни на обслужване съвпадат с тези на линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разглежда заявлението, като сравнява часовете на тръгване на линията от заявлението на територията на Република България с тези на линията в експлоатация и/или линията, за която е открита процедура за съгласуване. В случай, че се установи съвпадане на часовете, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ дава указание на кандидатстващия превозвач за промяна на часовете на тръгване от територията на Република България, като разликата в часовете на тръгване за съседни държави да е най-малко два часа, а за всички останали държави – най-малко осем часа.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Чл. 39. (1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ уведомява заявителя и в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок от тридесет дни.

Чл. 40. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) След получаване на потвърждение и/или издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията на Република България в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите, необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал. 1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. Допуска се издаването на допълнителни екземпляри на разрешителното при направено искане от лицето по чл. 2, ал. 1.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Срокът на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, е в зависимост от срока на валидност на издаденото разрешително или от срока, одобрен от държавата, явяваща се крайна спирка по маршрута, но не по-малко от три години. Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до десет дни след получаване на всички разрешителни за линията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него. Не се допуска разкомплектуване. В случаите на разкомплектуване разрешителното се обявява за невалидно, за което се уведомяват компетентните органи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешително не се издава, когато:
1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността по пътищата през последните 12 месеца;
2. когато през последните 12 месеца е отнемано разрешително за автобусна линия, издадено на същия превозвач;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на друга, сходна линия, за която има сключен един или повече договори за обществена услуга за съответните преки участъци.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно за потребителите място информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ три месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното, валидно за територията на Република България, преди изтичане срока на неговата валидност:
1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;
2. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на чл. 96 от Закона за автомобилните превози, на тази наредба, на разпоредбите на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим през последните 12 месеца;
3. при необслужване на определената автобусна линия.
(9) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Отнемането на разрешителното се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща получения пълен комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като обслужваната автобусна линия се закрива.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява чрез компетентния орган на съответната държава превозвача партньор за отнетото разрешително и дава възможност в тримесечен срок считано от датата на уведомлението да посочи нов партньор при запазване на първоначално утвърдените условия за обслужване на определената линия.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите на непосочване на нов партньор министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице обявява разрешителните за българската територия за невалидни и те се връщат.

Чл. 41. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отказ за издаване на разрешително от компетентните органи на държавата – крайна спирка на маршрута, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 42. Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, придружено с документите по чл. 35, най-малко четири месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да подаде заявление за промяна на линия, която експлоатира, след като е приключила процедурата за промяна на същата линия, открита преди това (ако има такава).

Чл. 44. (1) При извършване на превоз в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. разрешителното за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България;
4. разрешителните, издадени от компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът;
5. списък на пътниците;
6. (отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Списъкът на пътниците се попълва на всяка спирка от член на екипажа, където се качват и слизат пътници и се съхранява не по-малко от дванадесет месеца след извършения превоз.

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел I.
„а“ Превоз по автобусна линия до държава – членка на Европейския съюз (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен превоз по автобусна линия, освен лиценз на Общността, се изисква и разрешително (приложение № 26).

Чл. 45б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ или до компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира крайния пункт на линията:
1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 27);
2. копие на лиценза на Общността;
3. разписание с посочени автогари за спиране на автобусите;
4. график за работа на екипажите;
5. цени за превоз по линията;
6. схема на маршрута с обозначени места, на които се качват или слизат пътници;
7. копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия;
8. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на членовете на сдружението – когато е предвидено линията да се изпълнява от сдружение на превозвачи.
(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 представя към заявлението всякакви допълнителни сведения, които сметне за необходими.

Чл. 45в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

Чл. 45г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ уведомява заявителя и открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.
(2) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок 30 дни. Когато в посочения срок лицето по чл. 2, ал. 1 не приведе в съответствие с изискванията документацията си, процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 45д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) След получаване на потвърждение от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, но не по-късно от 4 месеца от подаването на заявлението за издаване на разрешително, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешителното в толкова екземпляра, колкото са заявени от лицето по чл. 2, ал. 1.
(2) Срокът на валидност на издаденото разрешително е не по-повече от 5 години. По молба на лицето по чл. 2, ал. 1 или по взаимно съгласие на компетентните органи, на чиито територии се качват или слизат пътници, може да се определи и по-малък срок.
(3) Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до 10 дни след получаване на разрешителното за линията.
(4) Лицето по чл. 2, ал. 1 получава разрешителното за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването му, ако докаже че разполага с необходимия брой автобуси за обслужване на всички линии, за които са му издадени разрешителни. При получаване на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелствата за регистрация на автобусите. В случай, че автобусите за извършване на превозите се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя договорите. Когато разрешителното не е получено от лицето по чл. 2, ал. 1 в посочения срок, процедурата се закрива.
(5) Разрешително не се издава, когато:
1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността на движението по пътищата през последните 12 месеца;
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на друга, сходна линия, за която има сключен един или повече договори за обществена услуга за съответните преки участъци.
3. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на подробен анализ се установи, че обслужването на линията – предмет на заявлението, е насочено единствено към извършването на превоз на пътници по маршрута на линията на територията на една и съща държава.
(6) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.
(7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно за потребителите място информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.
(8) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ 3 месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.

Чл. 45е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително или промяна в обслужването лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 27), към което прилага документите по чл. 45б, най-малко 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното. Заявленията за продължаване на срока на издадените разрешителни за международен превоз по автобусна линия се разглеждат по същата процедура, която се прилага за разглеждане на заявленията за откриване на нова автобусна линия.

Чл. 45ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия преди изтичане срока на неговата валидност:
1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;
2. по искане от компетентния орган на държавата – членка на Европейския съюз, в която е установен превозвачът;
3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид по чл. 96, ал. 1 от Закона за автомобилните превози или при системни нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, или на правилата, свързани с времето за управление и почивка на водачите;
4. при необслужване на линията.
(2) Отнемането на разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) При отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия лицето по чл. 2, ал. 1 връща разрешителното в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и закрива обслужваната автобусна линия.

Чл. 45з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отказ за издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия от компетентните органи на някоя от държавите, през чиято територия преминава маршрутът, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 45и. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година или при поискване в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 45й. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на превоз по международна автобусна линия в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. заверено копие на лиценза на Общността;
2. разрешителното за автобусната линия;
3. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.

Чл. 45к. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите по този раздел се прилагат и за извършване на превоз по специализирани редовни линии, при условие че те се извършват без договор с възложител.

Раздел II.
Совалков превоз

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници с автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, се изисква освен лиценз на Общността и разрешително, издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице.

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници до държави – членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите по чл. 52а, 54 и 55а.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за издаване на разрешително за извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец приложение № 21а.
(2) Към заявлението се прилагат следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)
2. договор с туроператор за възлагане на превоза;
3. разписание;
4. график за работа на екипажите;
5. схема на маршрута;
6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данни за автобусите, с които ще се извършва превозът: пътникоместа и регистрационен номер на автобуса;
7. график за преминаване на автобусите през съответните гранични контролно-пропускателни пунктове за всяка от държавите, през чиито територии преминава маршрутът, изготвен по дати и часове;
8. други документи в случаите, когато международните договори и спогодби, по които Република България е страна, го изискват;
9. (нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) договор между български туроператор и чуждестранен туроператор, регистриран на територията на страната, явяваща се краен пункт на превоза, когато такъв се изисква по силата на двустранните договорености.
(3) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Документите по ал. 2, т. 2 – 9 трябва да са придружени от легализиран превод на официалния език на съответната държава или на английски, френски или руски език, в случаите, когато се изисква съгласуване от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута.
(4) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато за издаване на разрешително се изисква съгласуване с компетентните органи на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута, срокът за подаване на заявлението е 60 дни преди датата на първия планиран превоз, а в останалите случаи – 30 дни.

Чл. 48. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато заявлението за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, отговаря на изискванията на чл. 47 и лицето по чл. 2, ал. 1 не е извършило повторно нарушение от един и същи вид на тази наредба, на националните законодателства, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина или на разпоредбите на разрешителния режим, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отказ от съгласуване на компетентните органи на държавата, която не е членка на Европейския съюз, явяваща се крайна спирка на совалковия превоз, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването на отказа.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешително за совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, след получаване на потвърждение и/или издаване на разрешително от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт на маршрута. Полученото разрешително се изпраща до компетентните органи на държавите, които не са членки на Европейския съюз, през чиито територии транзитно преминава маршрутът на совалковия превоз.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се издава за срока на заявяването и не се преотстъпва.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се отнема преди изтичане на срока, за който е издадено, ако се нарушат условията, въз основа на които е издадено, или са извършени нарушения на наредбата, на националните законодателства, на международните договори, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ получените разрешителни за всяка от държавите по маршрута за обслужване на совалковия превоз.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като совалковият превоз се прекратява.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите на отнемане на лиценза на Общността по реда на чл. 15 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице с мотивирана писмена заповед отнема всички издадени разрешителни за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, на лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 51. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)
4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешителното за превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за частта от маршрута, намираща се на територията на Република България;
5. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
6. списъкът на предварително съставената група пътници, по образец (приложение № 22);
7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) договорът за възлагане на превоза или копие от документ, удостоверяващ заплащането на превоза;
8. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 връщат предоставените им разрешителни за извършване на совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 15 работни дни след приключване на превозите.

Раздел III.
Случаен превоз

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността се изисква и пътническа ведомост (приложение № 23), както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости.

Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За извършване на случаен превоз до държави – членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността, се изисква и контролен документ – пътен формуляр (приложение № 23а).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътни формуляри (приложение № 23б). Книжката с пътни формуляри за случайни превози е поименна и не може да се преотстъпва.
(3) При извършване на случаен превоз от двама или повече превозвачи, когато превозът е възложен от един и същи възложител, пътниците могат да сменят превозното средство по време на превоза на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(4) В рамките на международен случаен превоз превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава членка, различна от тази, в която е установен. Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които са били превозени от същия превозвач, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години.

Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за получаване на разрешително за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец (приложение № 24) най-малко два работни дни преди датата на планираното начало на превоза.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. копие от договора за възлагане на превоза с посочена цел на пътуването;
4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
6. други документи в случаите, в които двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, изискват това.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, за който се изисква предварително съгласие от държавата до/от или през чиято територия се извършва превозът, лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление в срок 14 работни дни преди датата на планираното начало на превоза, придружено с документите по ал. 2, както и допълнителна информация в зависимост от международните договори и спогодби, по които Република България е страна, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпраща заявление до компетентния орган на съответната държава и след получаване на съгласие разрешава извършването на превоза.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявления, които не са придружени с документите по ал. 2 или не са подадени в срок, не се разглеждат.

Чл. 54. (1) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице може да откаже издаването на разрешително или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Случайните превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само през светлата част на денонощието.

Чл. 55. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до страни, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) пътническа ведомост (приложение № 23);
4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
5. договорът или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз;
6. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) разрешително за извършване на случаен превоз на пътници – когато такова се изисква по силата на международни договори и спогодби, по които Република България е страна;
7. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;
8. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;
9. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.

Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до държави – членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. заверено копие на лиценза на Общността;
2. пътен формуляр (приложение № 24);
3. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;
4. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;
5. (нова – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.

Чл. 56. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 отчитат в срок до пет работни дни след приключване на превоза в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ предоставените им еднократни разрешителни за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз.

Раздел IV.
Каботажни превози в държави членки на Европейския съюз (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На всеки превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и който притежава лиценз на Общността, се разрешава без дискриминация на базата на националност или място на установяване временно да извършва международни автомобилни превози на пътници срещу заплащане в друга държава членка, по-долу наричана „държава членка домакин“, без от него да се изисква да има седалище или друго установяване в държавата, в която извършва превозите. Такива превози по-долу са наричани „каботажни превози“.

Чл. 56б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Каботажен превоз е разрешен за следните видове превози:
1. превоз по специализирани редовни линии, при условие че се извършват по договор с възложител;
2. случаен превоз;
3. превоз по автобусни линии, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава членка домакин при извършване на превоза по автобусната линия.
(2) Каботажен превоз не може да се извършва извън рамките на тези международни превози.

Чл. 56в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на каботажни превози, посочени в чл. 56б, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административни актове, които са в сила в приемащата държава членка по отношение на:
а) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) условията, уредени с договора за превоз;
б) масата и размерите на пътните превозни средства; масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за регистрация на превозното средство;
в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;
г) периоди на управление и почивка;
д) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) данък върху добавената стойност за транспортните услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на каботажните превози, които са част от превозите по чл. 56б, ал. 1, т. 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административните актове, които са в сила в приемащата държава членка, касаещи разрешителните, тръжните процедури, движението по пътищата, редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.
(3) Превозните средства, с които се извършват каботажни превози, трябва да отговарят на техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, с които се извършват международни превози.

Чл. 56г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При извършване на каботажни превози в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността.
(2) Извършването на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 2 се осъществява с контролен документ – пътен формуляр по образец (приложение № 23а), който трябва да се намира в превозното средство.
(3) При извършване на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 1 за контролен документ служи заверено копие на договора за възлагане на превоза. За тези превози превозвачът попълва пътен формуляр (приложение № 23а) във вид на месечен отчет.
(4) Използваните пътни формуляри по ал. 2 и 3 се предават в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗВАЧИТЕ И ВОДАЧИТЕ

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 организира дейността си и труда на водачите при спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането им и всички международни договори и спогодби в областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна, както и създава условия за повишаване квалификацията им.
(3) Лицето по чл. 2, ал. 1 осигурява необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 инструктира водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006 г.), Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно на AETR. Провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в книгата за инструктаж.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица (приложение № 28).
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има:
1. издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;
2. издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;
3. издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;
4. издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на предпътните прегледи по ал. 6. Предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 28а, и е в трудовоправно или облигационно правоотношение с превозвача.
(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г.) Прегледът по ал. 6 се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на:
1. техническото състояние на:
а) достъпни системи, агрегати, механизми и възли на превозното средство;
б) гумите и колелата;
в) други достъпни възли и агрегати от ходовата част;
2. изправността на:
а) работната спирачна уредба, както и изпускане на въздух или течност от нея;
б) спирачната уредба за паркиране;
в) осветлението и отоплението;
г) осветителната и звуковата сигнална уредба;
д) вратите и стъклочистачките и тяхното функциониране;
е) огледалата за обратно виждане;
3. функционирането на компресора, както и налягането, което той поддържа в пневматичната система;
4. теч на експлоатационни течности и/или на гориво;
5. наличие на изискваните за ППС пожарогасител (включително валидността на периодичната му проверка), аптечка, обезопасителен триъгълник и светлоотразителна жилетка.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г.) Когато при извършването на предпътния преглед по ал. 6 се установят една или повече неизправности или липса на елементи от оборудването по ал. 8, т. 5 и/или някой от документите по ал. 6, не се допуска за извършване на превоз на пътници или товари с превозното средство.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 23.02.2012 г.) Предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение № 28б.
(11) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява международни случайни и специализирани превози на деца и/или ученици с водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(12) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 6, т. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е нает на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 29) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, към което прилага следните документи:
1. копие на разрешението за работа на водача;
2. копие на личната карта на водача (продължително или постоянно пребиваващ);
3. копие от страницата с личните данни и страницата с виза „D“ от националния паспорт на водача;
4. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите;
5. (нова – ДВ, бр. 73 от 2008 г.) документ, удостоверяващ професионалната квалификация на водача:
а) копие на карта за квалификация на водача, или
б) копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кода на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) – Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава, или
в) копие на национално удостоверение за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите – членове на Европейския съюз.
(3) Копията на документите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заверяват с подпис от управителя и печат на лицето по чл. 2, ал. 1. При подаване на документите се представя и оригиналът на документа по т. 1 от ал. 2 за проверка на съответствието му със завереното копие.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощеното от него лице издава или отказва издаването на сертификата.
(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава със срок на валидност, съвпадащ със срока на валидност на разрешението за работа – за продължително пребиваващ гражданин, и 5 години – за постоянно пребиваващ.
(6) Срокът на валидност на сертификата се продължава за новия срок за разрешителното за работа, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на сертификата и водачът отговаря на изискванията по тази наредба.
(7) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице отказва издаването на сертификат в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2, или към заявлението не са представени изискуемите документи по чл. 57а, ал. 2;
2. издаденият сертификат е бил отнет през последните две години.
(2) Отказът за издаване на сертификат се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Действието на сертификата се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност, считано от датата на:
1. искането на неговия притежател за прекратяване валидността му;
2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;
3. отнемането му.

Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема сертификата, когато:
1. се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;
2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2.
(2) Отнемането на сертификата се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа база с данни за лицата по чл. 2, ал. 1, получили сертификат, и за водачите, за които е издаден сертификат.

Чл. 57е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификатът за водач на моторно превозно средство принадлежи на превозвача, който го предоставя на водача на моторно превозно средство.

Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да е на възраст не по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, а за всички останали – 18 години;
2. да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория;
3. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г. (*), изм. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.) да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
5. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и да са на възраст не по-малка от 25 години – изискването се прилага при извършването на международни случайни и специализирани превози на деца и/или ученици.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Водач, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е навършил 21 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, когато притежава карта за квалификация на водача, призната от една от държавите членки.

Глава шеста.
КОНТРОЛ

Чл. 59. Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Чл. 59б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Чл. 60. За констатираните нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз“ са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и могат да бъдат:
а) „обиколен превоз при затворени врати“ – при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;
б) превоз от вида „пълен-празен“ – при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока – без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;
в) превоз от вида „празен-пълен“ – при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:
ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;
вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен“, до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;
вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.
1а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Случайните превози“ до страни – членки на Европейския съюз, са превози, които не отговарят на дефиницията за редовни линии, включително специализираните редовни линии, и които се характеризират преди всичко с това, че превозват групи от пътници, събрани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач.
2. „Предварително съставена група“ е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.
3. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Редовни автобусни линии“ са тези услуги, които предполагат превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки. Услугата е достъпна за всички при условие на задължителна резервация, там където е необходимо.
4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Специализирани редовни линии“ са:
а) превоз на работници между дома и работното им място;
б) превоз до и от учебното заведение за ученици и студенти;
в) (отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) С моторни превозни средства, включени в списъка към лиценза за извършване на международни превози, лицата по чл. 2, ал. 1 имат право да извършват обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България по реда на Наредба № 33 от 1999 г. (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), без да притежават лиценз, изискващ се от същата наредба.

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността за международен превоз, издаден на лицата по чл. 2, ал. 1, е валиден и за извършване на превози на територията на Република България.

§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 5. (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.
§ 6. Издадените лицензи и разрешителни до влизането в сила на тази наредба запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.
§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 6, който влиза в сила от 1 януари 2003 г.
§ 8. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 1997 г. за международен превоз на пътници и товари (ДВ, бр. 113 от 1997 г.).
§ 9. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2008 г.) Изискването по чл. 57а, ал. 2, т. 5 се прилага от влизането в сила на изискванията за начална квалификация и периодично обучение на водачите така, както е предвидено в § 1 и 2 от наредбата по чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози.
§ 10. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Срокът за доказване на финансова стабилност на превозвачите, за които е възникнало задължение по чл. 6, ал. 7, т. 3 по време на извънредното положение между 13 март и 13 май 2020 г. (обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., обн., ДВ, бр. 22 от 2020 г., и удължено с Решение на Народното събрание от 3.04.2020 г., обн., ДВ, бр. 33 от 2020 г.) и в тримесечния период след отмяната му, се удължава до 31 август 2020 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 18.10.2005 Г., ПОПР. – ДВ, БР. 85 ОТ 2005 Г.)

§ 34. (Попр. – ДВ, бр. 85 от 2005 г.) Удостоверенията за професионална компетентност на ръководителите на транспортна дейност, издадени по реда на Наредба № 3 от 1997 г. за международен превоз на пътници и товари (отм., ДВ, бр. 108 от 2002 г.), се преиздават по образец (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2) след успешно положен писмен тест по предмети, посочени в приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, и след представяне на документ, доказващ петгодишен професионален опит като ръководител на транспортна дейност или управител в предприятие, извършващо международен превоз на пътници или товари.

§ 35. Навсякъде в наредбата думите „лицензия“ и „лицензията“ се заменят съответно с „лиценз“ и „лиценза“, думите „лицензии“ и „лицензиите“ се заменят съответно с „лицензи“ и „лицензите“ и думите „министъра на транспорта и съобщенията“ и „министърът на транспорта и съобщенията“ се заменят съответно с „министъра на транспорта“ и „министърът на транспорта“.

§ 36. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2006 Г.)

§ 77. Тази наредба влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на:
1. разпоредбите по § 27, 28 и 57, които влизат в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“; и
2. разпоредбата по § 56, т. 1, буква „б“ относно чл. 58, ал. 1, т. 4, която влиза в сила, както следва:
а) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории D1, D1+E, D или D+E – от 10 септември 2008 г.;
б) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C или C+E – от 10 септември 2009 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 22.11.2011 Г.)

§ 54. Навсякъде в наредбата думите „министърът на транспорта“ и „министъра на транспорта“ се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 22.11.2011 Г.)

§ 55. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. параграф 7 относно чл. 8, ал. 2, § 8 относно чл. 9, ал. 8, § 9 относно чл. 10, ал. 4 и § 37 относно чл. 57, ал. 6 – 10, които влизат в сила три месеца след деня на обнародването на наредбата в „Държавен вестник“;
2. параграф 34 относно чл. 55, т. 7, § 35 относно чл. 55а, т. 3 и § 37 относно чл. 57, ал. 12, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 36 ОТ 2006 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГОДНОСТ И УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС, НА ВОДАЧИ НА МПС И НА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ИЗПИТНИ КОМИСИИ И ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
(ОБН. – ДВ, БР. 69 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 11.09.2012 Г.)

§ 31. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на § 28, т. 1 относно чл. 19, ал. 1, т. 2 относно чл. 44, ал. 1, т. 3 относно чл. 45й, т. 4, относно чл. 51, т. 5 относно чл. 55 и т. 6 относно чл. 55а, § 29 и 30, които влизат в сила три месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 16.05.2014 Г.)
§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 15.03.2016 Г.)
§ 26. Навсякъде в наредбата думите „съответния областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“ се заменят със „съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ

(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 15.03.2016 Г.)
§ 27. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 11 ОТ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2016 Г.)

§ 4. Производствата, започнали преди влизане в сила на наредбата, за издаване на лиценз на Общността и за продължаване на срока на лиценза на Общността, за издаване на заверени копия към лиценза на Общността и за издаване на дубликат на лиценза на Общността, както и започналите производства за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, за продължаване на срока на лиценза за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България и за издаване на дубликат на лиценза се довършват в досегашните срокове.

Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Списък на предметите, върху които се полага изпит за професионална компетентност за ръководител на транспортна дейност

А. Гражданско, търговско и административно право

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да познава условията и формалностите, свързани с упражняване на търговска дейност, общите задължения на автомобилните превозвачи (регистрация, водене на отчетност и др.) и последиците от обявяването в несъстоятелност и откриване на производство по ликвидация;
2. да има съответните познания върху правноорганизационните форми на търговските дружества и правилата за учредяването и дейността им;
3. да познава основните видове договори, сключвани в областта на автомобилния транспорт, и правата и задълженията, произтичащи от тях;
4. да бъде в състояние да изготви юридически валиден договор за превоз.

Автомобилен превоз на товари
5. да познава правилата относно предявяване на рекламации и/или иск за обезщетение за вреди в резултат на липси или повреди на товара, настъпили по време на превозването, както и в случай на забава, и да разбира какви права и задължения възникват за него и другите страни по договора;
6. да познава правилата, произтичащи от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Автомобилен превоз на пътници
7. да познава правилата относно предявяване на иск за обезщетение на вреди в резултат на телесно или психическо увреждане на пътника в резултат на злополука във връзка с превоза, както и за липси или повреди на багажа на пътника, настъпили по време на превоза, и да разбира какви права и задължения възникват за него и другите страни по договора.

Б. Трудово и осигурително право

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да познава ролята и значението на различните институции, свързани с автомобилния транспорт (синдикати, тристранно сътрудничество, служителите на Инспекцията по труда и др.);
2. да познава задълженията на работодателя по отношение на социалното осигуряване;
3. да познава правилата, регулиращи трудовите договори за работниците, наемани от транспортните предприятия (форма на договора, задължения на страните, условия на труд и работно време, платен отпуск, възнаграждения, неизпълнение на договора и др.);
4. да бъде запознат с разпоредбите на АЕТR, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове, които уреждат условията на труд.

В. Данъчно право

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва да е запознат с правилата относно:
1. начисляването на ДДС върху транспортни услуги;
2. данъците за пътни превозни средства;
3. данъците за определени товарни пътни превозни средства, магистрални такси и такси за използване на инфраструктурата за определено време;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) подоходно облагане.

Г. Търговско и финансово управление на предприятието

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва:
1. да е запознат със законите и практиката относно използването на чекове, менителници, записи на заповед, кредитни карти и други средства или форми на плащане;
2. да е запознат с различните форми на кредитиране (банков кредит, инкасо, акредитив, гаранционни депозити, ипотеки, финансов лизинг, отдаване под наем, факторинг и др.) и данъчните задължения, произтичащи от тях;
3. да е запознат със счетоводния баланс, годишния финансов отчет и другите финансови документи;
4. да е в състояние да чете и тълкува отчета за приходите и разходите;
5. да е в състояние да оценява рентабилността на предприятието и неговото финансово състояние, по-специално на базата на финансовите коефициенти;
6. да е в състояние да съставя бюджет на предприятието;
7. да е запознат с разходите на предприятието (фиксирани разходи, променливи разходи, оборотен капитал, амортизационни отчисления и др.) и да е в състояние да изчислява разходи за едно превозно средство, на километър, на ден или на тон;
8. да е в състояние да изготвя организационна диаграма на предприятието, свързана с персонала на предприятието като цяло, и да организира работните планове;
9. да е запознат с принципите на маркетинга, рекламата и връзките с обществеността, включително реклама на транспортните услуги и изготвянето на картотека на клиентите и др.;
10. да е запознат с различните видове застраховки, свързани с автомобилния транспорт;
11. да е запознат с приложението на електронния пренос на данни в автомобилния транспорт.

Автомобилен превоз на товари
12. да е в състояние да прилага правилата за издаване на фактури за извършените превозни услуги и да знае значението и приложението на Инкотермс;
13. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да познава различните категории дружества, извършващи спомагателни дейности при превоз, тяхната роля, функции и по целесъобразност, правно положение.

Автомобилен превоз на пътници
14. да е в състояние да прилага правилата, регулиращи тарифите и ценообразуването при превоз срещу заплащане;
15. да е в състояние да прилага правилата за издаване на фактури за извършените
превозни услуги при автомобилния превоз на пътници.

Д. Достъп до пазара

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва:
1. да е запознат с разпоредбите, регулиращи разрешителния режим за извършване на автомобилните превози срещу заплащане и по-специално правилата, регулиращи лицензирането на дейността за извършване на превози на пътници и товари в страната и разрешителните за извършване на международни превози, както и да е запознат с извършваните проверки и санкциите;
2. да е запознат с правилата, регулиращи учредяването на транспортно предприятие;
3. да е запознат с различните документи, изисквани за извършване на транспортни услуги, и да е в състояние да въведе контролни процедури за осигуряване одобрените документи за всяка транспортна операция и специално тези, които се отнасят до превозното средство, водача, пренасяната стока и багаж, да се съхраняват както в превозното средство, така и в предприятието.

Автомобилен превоз на товари
4. да е запознат с правилата, регулиращи организацията на пазара на автотранспортните услуги, по обработката на стоката и логистиката;
5. да е запознат с граничните формалности, ролята и обхвата на Т-документите и TIR-карнетите, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от употребата им.

Автомобилен превоз на пътници
6. да е запознат с правилата, регулиращи пазара на пътническия автомобилен транспорт;
7. да е запознат с правилата за предлагане на услуги, свързани с автомобилен превоз на пътници, и да е способен да изготвя транспортни планове.

Е. Технически стандарти и аспекти на дейността

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва по-специално:
1. да е запознат с правилата относно теглата и размерите на превозните средства и процедурата при извършване на превоз с извънгабаритни пътни превозни средства, които представляват изключение от тези правила;
2. да бъде в състояние да избира превозни средства и техните компоненти (шаси, двигател, трансмисионна система, спирачна система и др.) в съответствие с нуждите на предприятието;
3. да е запознат с формалностите, свързани с типовото одобрение, регистрацията и техническия преглед на тези превозни средства;
4. да разбира какви мерки трябва да се вземат за намаляване на шума и замърсяването на околната среда в резултат на емисията на отработените газове;
5. да е в състояние да изготвя периодични планове за ремонт и поддръжка на превозните средства и тяхното оборудване.

Автомобилен превоз на товари
6. да е запознат с различните типове устройства за обработка и товарене на стоката (камионни рампи, контейнери, палети и др.) и да може да въвежда процедури и да изготвя инструкции за товарене и разтоварване на товарите (разпределение на товара, стифоване, блокиране, подсигуряване и др.);
7. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да е запознат с различните техники на комбиниран автомобилен и железопътен превоз и ро-ро комбиниран транспорт;
8. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата на превоз на опасни товари и отпадъци по-конкретно, произтичащите от Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, по-специално такива, произтичащи от АDR;
9. да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на бързо развалящи се хранителни продукти, по-специално такива, произтичащи от Европейската спогодба за превоз на бързо развалящи се хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP);
10. да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на живи животни.

Ж. Пътна безопасност

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва по-специално:
1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да знае каква квалификация се изисква от водачите (свидетелство за управление на МПС, медицински свидетелства, карта за квалификация на водача и др.);
2. да е в състояние да предприеме стъпки, за да гарантира, че водачите се придържат към правилата за движение, забраните и ограниченията (ограниченията на скоростта, ограничения за спиране и паркиране, използване на светлини, пътни знаци и др.);
3. да е в състояние да изготвя инструкции за водачите за проверка доколко те се съобразяват с изискванията за безопасност относно състоянието на превозните средства, тяхното оборудване и каргото, както и вземането на предпазни мерки;
4. да е в състояние да изработва методика на действие в случай на пътнотранспортно произшествие и да прилага съответни методики за предотвратяване повторно извършване на произшествия или сериозни пътнотранспортни нарушения;
5. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да е в състояние да прилага процедури по правилното укрепване на товарите и да познава съответните техники за това.

Автомобилен превоз на пътници
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) да има елементарни познания по пътната мрежа.

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 36 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Е В Р О П Е Й С К А О Б Щ Н О С Т
BG ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ПЪТНИЦИ)
№ ……../………..
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
с настоящото удостоверява:
че …………………………………………………………………………………………………………….,
(трите имена)
роден/а на ………………………. в ……………………………….., ЕГН ………………………..,
е преминал/а успешно изпитните тестове (година:…………, сесия: ……………..) за придобиване на удостоверение за професионална компетентност за осъществяване на автомобилен превоз на товари (пътници) съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51).
Настоящото удостоверение представлява достатъчно доказателство за професионалната компетентност съгласно чл. 21 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.
Издадено в …………………………………………… на ………………………………………………………………………………………………………

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 8

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишно Приложение № 3 към чл. 6, ал. 6, изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 3 на Наредба 11

Приложение № 4а към чл. 7, ал. 2

(Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Приложение № 4б към чл. 7, ал. 3

(Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Приложение № 5а към чл. 7, ал. 2

(Предишно Приложение № 5а към чл. 7, ал. 4, изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 5б към чл. 7, ал. 2

(Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Приложение № 6 към чл. 8, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 6 към чл. 8, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.)
Приложение 6 на Наредба 11

Приложение № 6а към чл. 8, ал. 1, т. 5
(Ново – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)
Приложение 6a на Наредба 11

Приложение № 6б към чл. 8, ал. 3
(Ново – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)
Приложение 6б на Наредба 11

Приложение № 6в към чл. 13, т. 1
(Ново – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)
Приложение 6в на Наредба 11

Приложение № 7 към чл. 8, т. 9

(Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 8 към чл. 8, т. 9
(Отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение № 9 към чл. 8, т. 12

(Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 9а към чл. 6а, ал. 3

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
BG МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
И СЪОБЩЕНИЯТА

ЛИЦЕНЗ № ….
за международен автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение
На притежателя на настоящия лиценз ……………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование или фирма и пълен адрес на превозвача)
се разрешава да извършва на територията на Общността международни автомобилни превози на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози, в съответствие с общите разпоредби на настоящия лиценз.
Специални забележки: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Настоящият лиценз е
до …………………………………………………………………………………..
валиден от …………………………………………………………………………

Издаден в …………………………………………………………………………..
на ………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Подпис и печат на издаващия компетентен орган или структура
(втора страница)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
1. Настоящият лиценз се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1073/2009.
2. Настоящият лиценз се издава от компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача, който за чужда сметка или срещу възнаграждение:
а) има разрешително да извършва в държавата на установяване автобусни превози под формата на редовни превози, включително и специализирани редовни превози или случайни превози;
б) отговаря на определените в съответствие с правилата на Общността условия за достъп до професията автомобилен превозвач на пътници в областта на международните и вътрешните транспортни операции;
в) изпълнява законовите изисквания относно стандартите за водачите и превозните средства.
3. Настоящият лиценз дава право да се извършват, по всички транспортни връзки, за пътувания, извършвани на територията на Общността, международни автобусни превози на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение:
а) чиито място на отпътуване и място на пристигане се намират в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави;
б) чиито място на отпътуване и място на пристигане са в една и съща държава членка, при което пътниците се качват или слизат в друга държава членка или в трета държава;
в) от държава членка към трета държава и обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави;
г) между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки, както и празни курсове във връзка с транспортните операции съгласно условията, определени с Регламент (ЕО) № 1073/2009.
При транспортна операция от държава членка до трета държава и обратно Регламент (ЕО) № 1073/2009 се прилага за частта от пътуването на територията на държавите членки на транзитно преминаване. Той не се прилага за частта от пътуването в рамките на територията на държавата членка, където са качени или свалени пътници, докато не бъде сключено съответното споразумение между Общността и съответната трета държава.
4. Настоящият лиценз е поименен и не може да бъде прехвърлян.
5. Настоящият лиценз може да бъде отнет от компетентния орган на държавата членка, който го е издал, по-специално когато превозвачът:
а) престане да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1073/2009;
б) е представил невярна информация относно данните, които са били необходими за издаването или подновяването на лиценза;
в) е извършил тежко(и) нарушение(я) на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт в която и да е държава членка, по-специално що се отнася до правилата, приложими за превозните средства, периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите и предоставянето без разрешително на посочените в член 5, параграф 1, пета алинея от Регламент (ЕО) № 1073/2009 паралелни или временни превози. Компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача, който е извършил нарушението, могат, inter alia, да отнемат лиценза на Общността или да отнемат временно или постоянно някои или всички заверени копия на лиценза на Общността.
Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на извършеното от притежателя на лиценза на Общността нарушение и в зависимост от общия брой заверени копия, с които той разполага за своите международни транспортни услуги.
6. Оригиналът на лиценза се съхранява от превозвача. Заверено копие от лиценза трябва да се съхранява в превозното средство, извършващо международна транспортна операция.
7. Настоящият лиценз се представя при поискване от оправомощен инспектор.
8. Притежателят трябва да спазва на територията на всяка държава членка действащите в тази държава законови, подзаконови и административни разпоредби, по-специално в областта на транспорта и движението.
9. „Редовни превози“ означава услуги по извършване на превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране, и които услуги са достъпни за всички, при спазване, когато е уместно, на изискването за задължителна резервация.
Редовният характер на превоза не се засяга от адаптирането на условията за експлоатация на линията.
За редовните превози се изисква разрешително.
„Специализирани редовни превози“ означава редовни превози, независимо от организатора им, при които се превозват определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници, с определена честота и по определен маршрут, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране.
Специализираните редовни превози включват:
а) превоз на работници между дома и работното място;
б) превоз на ученици и студенти от и до учебната институция.
Фактът, че специализираният превоз може да се променя в зависимост от нуждите на потребителите, не се отразява върху определянето му като редовен превоз.
За специализираните редовни превози не се изисква разрешително, при условие че те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.
Изисква се разрешително за организирането на паралелни или временни превози, които обслужват същите клиенти както съществуващите редовни превози.
„Случайни превози“ означава превози, които не попадат в определението за редовни превози, включително специализираните редовни превози, и чиято основна характеристика е превозът на групи пътници, образувани по инициатива на клиента или на самия превозвач. Организирането на паралелни или временни превози, които са подобни на съществуващите редовни превози и обслужват същите клиенти като последните, е обусловено от получаването на разрешително съгласно процедурата, установена в глава III от Регламент (ЕО) № 1073/2009. Тези превози не престават да бъдат случайни превози единствено поради това, че се извършват с определена честота.
За случайните превози не се изисква разрешително.

Приложение № 10а към чл. 9, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 10а към чл. 9, ал. 2, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
BG МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
И СЪОБЩЕНИЯТА

ЛИЦЕНЗ № ….
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение
Настоящият лиценз дава право на …………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование или фирма и пълен адрес на превозвача)
да извършва международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут, за пътувания или част от пътувания, които се извършват за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Общността така, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари и в съответствие с общите условия на настоящия лиценз.
Специални забележки: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Настоящият лиценз е
до …………………………………………………………………………………..
валиден от …………………………………………………………………………

Издаден в …………………………………………………………………………..
на ………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Подпис и печат на издаващия компетентен орган или структура
(втора страница на лиценза)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Настоящият лиценз се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009.
Той дава право на притежателя да участва в международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или части от пътувания, които се извършват на територията на Общността, и когато е целесъобразно, при спазване на посочените по-долу условия:
– когато мястото на отпътуване и мястото на пристигане са в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,
– от държава членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,
– между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки, и за празни курсове, направени във връзка с такъв превоз.
При превоз от държава членка до трета държава или обратно настоящият лиценз важи за онази част от пътуването, която се извършва на територията на Общността. Той е валиден в държавата членка, където е извършено натоварването или разтоварването, само след като бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1072/2009.
Лицензът се издава лично на притежателя и не може да бъде прехвърлян.
Той може да бъде отнет от компетентния орган на държавата членка, която го е издала, по-специално в случай че притежателят:
– не е спазил всички условия за използване на лиценза,
– е представил невярна информация във връзка с необходимите за издаване или удължаване на срока на лиценза данни; оригиналът на лиценза се съхранява от предприятието превозвач.
Заверено копие на лиценза се съхранява в превозното средство(1). При състави от превозни средства то трябва да придружава моторното превозно средство. То покрива състав от превозни средства, дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава.
Лицензът се представя при поискване от оправомощен инспектор.
На територията на всяка държава членка притежателят трябва да спазва действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава, по-специално по отношение на транспорта и движението по пътищата.
_________________
(1) „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, регистрирано в държава членка, или състав от превозни средства, като най-малко моторното превозно средство от състава е регистрирано в държава членка, и които се използват изключително за превоз на товари.

Приложение № 10б към чл. 9, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 11 към чл. 9, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 11 към чл. 9, ал. 2, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
BG МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
И СЪОБЩЕНИЯТА

ЛИЦЕНЗ № ….
ЗАВЕРЕНО КОПИЕ № …..
за международен автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение
На притежателя на настоящия лиценз ……………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование или фирма и пълен адрес на превозвача)
се разрешава да извършва на територията на Общността международни автомобилни превози на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози, в съответствие с общите разпоредби на настоящия лиценз.
Специални забележки: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Настоящият лиценз е
до …………………………………………………………………………………..
валиден от …………………………………………………………………………

Издаден в …………………………………………………………………………..
на ………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Подпис и печат на издаващия компетентен орган или структура
(втора страница)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
1. Настоящият лиценз се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1073/2009.
2. Настоящият лиценз се издава от компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача, който за чужда сметка или срещу възнаграждение:
а) има разрешително да извършва в държавата на установяване автобусни превози под формата на редовни превози, включително и специализирани редовни превози или случайни превози;
б) отговаря на определените в съответствие с правилата на Общността условия за достъп до професията автомобилен превозвач на пътници в областта на международните и вътрешните транспортни операции;
в) изпълнява законовите изискванията относно стандартите за водачите и превозните средства.
3. Настоящият лиценз дава право да се извършват по всички транспортни връзки за пътувания, извършвани на територията на Общността, международни автобусни превози на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение:
а) чиито място на отпътуване и място на пристигане се намират в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави;
б) чиито място на отпътуване и място на пристигане са в една и съща държава членка, при което пътниците се качват или слизат в друга държава членка или в трета държава;
в) от държава членка към трета държава и обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави;
г) между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки, както и празни курсове във връзка с транспортните операции съгласно условията, определени с Регламент (ЕО) № 1073/2009.
При транспортна операция от държава членка до трета държава и обратно Регламент (ЕО) № 1073/2009 се прилага за частта от пътуването на територията на държавите членки на транзитно преминаване. Той не се прилага за частта от пътуването в рамките на територията на държавата членка, където са качени или свалени пътници, докато не бъде сключено съответното споразумение между Общността и съответната трета държава.
4. Настоящият лиценз е поименен и не може да бъде прехвърлян.
5. Настоящият лиценз може да бъде отнет от компетентния орган на държавата членка, който го е издал, по-специално, когато превозвачът:
а) престане да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1073/2009;
б) е представил невярна информация относно данните, които са били необходими за издаването или подновяването на лиценза;
в) е извършил тежко(и) нарушение(я) на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт в която и да е държава членка, по-специално що се отнася до правилата, приложими за превозните средства, периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите и предоставянето без разрешително на посочените в член 5, параграф 1, пета алинея от Регламент (ЕО) № 1073/2009 паралелни или временни превози. Компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача, който е извършил нарушението, могат, inter alia, да отнемат лиценза на Общността или да отнемат временно или постоянно някои или всички заверени копия на лиценза на Общността.
Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на извършеното от притежателя на лиценза на Общността нарушение и в зависимост от общия брой заверени копия, с които той разполага за своите международни транспортни услуги.
6. Оригиналът на лиценза се съхранява от превозвача. Заверено копие от лиценза трябва да се съхранява в превозното средство, извършващо международна транспортна операция.
7. Настоящият лиценз се представя при поискване от оправомощен инспектор.
8. Притежателят трябва да спазва на територията на всяка държава членка действащите в тази държава законови, подзаконови и административни разпоредби, по-специално в областта на транспорта и движението.
9. „Редовни превози“ означава услуги по извършване на превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране, и които услуги са достъпни за всички, при спазване, когато е уместно, на изискването за задължителна резервация.
Редовният характер на превоза не се засяга от адаптирането на условията за експлоатация на линията.
За редовните превози се изисква разрешително.
„Специализирани редовни превози“ означава редовни превози, независимо от организатора им, при които се превозват определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници, с определена честота и по определен маршрут, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране.
Специализираните редовни превози включват:
а) превоз на работници между дома и работното място;
б) превоз на ученици и студенти от и до учебната институция.
Фактът, че специализираният превоз може да се променя в зависимост от нуждите на потребителите, не се отразява върху определянето му като редовен превоз.
За специализираните редовни превози не се изисква разрешително, при условие че те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.
Изисква се разрешително за организирането на паралелни или временни превози, които обслужват същите клиенти както съществуващите редовни превози.
„Случайни превози“ означава превози, които не попадат в определението за редовни превози, включително специализираните редовни превози, и чиято основна характеристика е превозът на групи пътници, образувани по инициатива на клиента или на самия превозвач. Организирането на паралелни или временни превози, които са подобни на съществуващите редовни превози и обслужват същите клиенти като последните, е обусловено от получаването на разрешително съгласно процедурата, установена в глава III от Регламент (ЕО) № 1073/2009. Тези превози не престават да бъдат случайни превози единствено поради това, че се извършват с определена честота.
За случайните превози не се изисква разрешително.

Приложение № 11а към чл. 9, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
BG МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
И СЪОБЩЕНИЯТА

ЛИЦЕНЗ № ….
ЗАВЕРЕНО КОПИЕ № ….
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение
Настоящият лиценз дава право на …………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование или фирма и пълен адрес на превозвача)
да извършва международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут, за пътувания или част от пътувания, които се извършват за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Общността така, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари и в съответствие с общите условия на настоящия лиценз.
Специални забележки: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Настоящият лиценз е
до …………………………………………………………………………………..
валиден от …………………………………………………………………………

Издаден в …………………………………………………………………………..
на ………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Подпис и печат на издаващия компетентен орган или структура
(втора страница на лиценза)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Настоящият лиценз се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009.
Той дава право на притежателя да участва в международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или части от пътувания, които се извършват на територията на Общността, и когато е целесъобразно, при спазване на посочените по-долу условия:
– когато мястото на отпътуване и мястото на пристигане са в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,
– от държава членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,
– между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки, и за празни курсове, направени във връзка с такъв превоз.
При превоз от държава членка до трета държава или обратно настоящият лиценз важи за онази част от пътуването, която се извършва на територията на Общността. Той е валиден в държавата членка, където е извършено натоварването или разтоварването, само след като бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1072/2009.
Лицензът се издава лично на притежателя и не може да бъде прехвърлян.
Той може да бъде отнет от компетентния орган на държавата членка, която го е издала, по-специално в случай че притежателят:
– не е спазил всички условия за използване на лиценза,
– е представил невярна информация във връзка с необходимите за издаване или удължаване на срока на лиценза данни; оригиналът на лиценза се съхранява от предприятието превозвач.
Заверено копие на лиценза се съхранява в превозното средство(1). При състави от превозни средства то трябва да придружава моторното превозно средство. То покрива състав от превозни средства, дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава.
Лицензът се представя при поискване от оправомощен инспектор.
На територията на всяка държава членка притежателят трябва да спазва действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава, по-специално по отношение на транспорта и движението по пътищата.
_______________
(1) „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, регистрирано в държава членка, или състав от превозни средства, като най-малко моторното превозно средство от състава е регистрирано в държава членка, и които се използват изключително за превоз на товари.

Приложение № 11б към чл. 9, ал. 4

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 11b на Наредба 11

Приложение № 11в към чл. 9, ал. 5

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 11в на Наредба 11

Приложение № 11г към чл. 9, ал. 6

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 11г на Наредба 11

Приложение № 11д към чл. 10, ал. 3

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2018 г.)

Приложение 11д на Наредба 11

Приложение № 12 към чл. 19, т. 2

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 13 към чл. 20, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 26 от 2006 г.)

Приложение № 14 към чл. 20, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 26 от 2006 г.)

Приложение № 15 към чл. 23

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

ОПИС НА РЕЗЕРВАЦИИ за ГКПП ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Валидни до чч.мм ч. на дд.мм.гггг стр. 1

Лиц. Фирма Код рез. Вид/№ разр. Държава
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Край на описа за ГКПП …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Брой разрешителни ………… Брой резервации ………… Брой страници …………………………………………………………………………………………………………………………………………
*** Край на описите ***

Приложение № 15а към чл. 27

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯТА
ИА „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“

З А Я В Л Е Н И Е

От ……………………………………………………………………………………, ЕГН …………………………………………………………………………………………………………
Фирма ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Лиценз № ………………………… Валиден до …………./………………/…………….. година
БУЛСТАТ/ЕИК …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Моля, по реда на чл. 26 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари да ни бъдат предоставени разрешителни за международен автомобилен превоз на товари, както следва:
1. Към резервация № ……………………………………………… от дата …………………………………. за МПС с рег. № ……………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(посочва се вид разрешително, брой)
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
2. Към резервация № ……………………………………………… от дата …………………………………. за МПС с рег. № ……………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(посочва се вид разрешително, брой)
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Прилагам следните документи:
Дата: ……………….
1. Копие от заявка за товар(*)
2. Копие от задействан карнет TIR*
3. Справка за неотчетени разрешителни
4. Справка за действащи резервации
…………………………………………………..
(подпис и печат)
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(*) Копията трябва да са заверени с текст „вярно с оригинала“, свеж печат и подпис.

Приложение № 16 към чл. 32, ал. 2

(Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 17 към чл. 35, ал. 1, т. 1

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишно Приложение № 17 към чл. 35, т. 1, изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Приложение № 18 към чл. 42

Справка за реализираните превози и превозени
пътници (на основание чл. 3, ал. 2 ЗАП)

Превозвач:

Маршрут: от: до:
Период: от: до:

Брой превозени пътници по разрешените отсечки

Спирки
в чужбина
Спирки
в България
от българ- от парт- от българ- от парт-
ската фирма ньора ската фирма ньора

Общо:

Отиването и връщането на един пътник се отбелязва като две отделни пътувания.

Общо: за българ- за парт-
ската фирма ньора
Общ брой на реализираните превози
Общ брой на превозените пътници
Общ брой на местата за сядане
Приблизително натоварване
(заетост) в проценти

С настоящето потвърждавам достоверността на данните.

Печат: Дата: Подпис:

* Извършените превози с допълнителни автобуси се броят като едно пътуване.
* В случаите, когато пътуват допълнителни автобуси, местата за сядане се събират.

Приложение № 19 към чл. 44, ал. 1, т. 6

(Отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 20 към чл. 44, ал. 1, т. 7

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 21 към чл. 45

(Отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 21а към чл. 47, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“

З А Я В Л Е Н И Е
за получаване на разрешително за совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, с които не се разменя контингент разрешителни

От …………………………………………………………………., ЕГН ………………………………………………………………………………………………………………………………
Фирма ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Лиценз № ………………………… Валиден до …………./………………/…………….. година
Адрес: гр. ………………………, ул. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
№ ……………………, бл. ……………………….., вх. ………………., ет. ……………., ап. …………………………………………………………………………………………………
Телефон ……………………………………… факс …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Моля, да ни бъде издадено разрешително за совалков превоз на пътници.
Превозът ще бъде извършен по следния маршрут ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
(основен маршрут и ГКПП, през които се преминава)
Въз основа на сключен договор с …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
На посочените в графика дати ще пътуват …………………….. автобуса.
Период на совалковия превоз от ……………………….. до …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ГКПП за напускане територията на Република България …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Приложение:
1. Договор между български туроператор и чуждестранен туроператор, регистриран на територията на страната, явяваща се краен пункт на совалковия превоз, когато това се изисква по силата на двустранните договорености.
2. Договор между български туроператор и превозвач за възлагане на превоза.
3. График за преминаване на автобусите през съответните гранични контролно.пропускателни пунктове за всяка от държавите, през чиито територии преминава маршрутът, изготвен по дати и часове.
4. Разписание.
5. График за работа на екипажите.
6. Данни за автобусите, с които ще се извършва совалковият превоз: пътникоместа и регистрационен номер на автобуса.
7. Схема на маршрута.

Забележка. Когато се налага съгласуване от компетентните органи на държавата, която се явява краен пункт на маршрута, документите от позиция 1 до позиция 6 трябва да са придружени с легализиран превод на съответната държава или на английски, френски или руски език.

Дата ………………………………
Заявител: ……………………….
(подпис и печат)

Приложение № 22 към чл. 51, т. 6

ПЪТНИЧЕСКА ВЕДОМОСТ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СОВАЛКОВ ПРЕВОЗ

WAYBILL FOR SHUTTLE TRANSPORT
OF PASSENGERS

Приложение № 23 към чл. 52

Образец на контролен документ за случайните превози,
освободени от разрешително

(хартия със зелен цвят: DIN A4 + 29.7 x 21 см)

(корица – лицева страна)

(Попълва се на официалния език /езици/
или на един от официалните езици
на договарящата се страна,
където е регистриран превозвачът)

Държава, издала Компетентен Книжка
контролния орган
№ ……………………………………………………………….
или
документ – упълномощена
опознавателен знак агенция
на страната (1)
ИНТЕРБУС

КНИЖКА С ПЪТНИЧЕСКИ ВЕДОМОСТИ

За международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси, съставена в съответствие със:

– член 6 и член 10 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници с автобуси – Спогодбата ИНТЕРБУС

Име или търговско наименование на превозвача: …………………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Адрес: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………….
(място и дата на издаване (подпис и печат на органа,
на книжката) издал книжката)
________________________________________________________________________

(*1) Да се попълни: Белгия (B), Дания (DK), Германия (D), Гърция (GR), Испания (Е), Франция (F), Ирландия (IRL), Италия (I), Люксембург (L), Холандия (NL), Португалия (P), Обединено кралство Великобритания(UK), Финландия (FIN), Австрия (A), Швеция (S), България (BG), Чешка република (CZ), Естония (EST), Унгария (H), Литва (LT), Латвия (LV), Полша (PL), Румъния (RO), Словашка република (SK), Словения (SLO).

Приложение № 23а към чл. 52а, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 23a на Наредба 11

Приложение № 23б към чл. 52а, ал. 2

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 23б на Наредба 11

Приложение № 24 към чл. 53, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“

З А Я В Л Е Н И Е
за получаване на разрешително за случаен превоз на пътници до страна, която не е член на Европейския съюз
От ……………………………………………………………………………………………………………,
ЕГН …………………………………………………………………………………………………………,
Фирма …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Лиценз № ………………………………………………………………………………………………..,
валиден до …………………………../……………………………../……………………… година
Адрес: гр. …………………………………………………………………………………………………,
ул. …………………, № …………………………………………………………………………………..,
бл. ….., вх. …….., ет. ….., ап. ……………………………………………………………………………………………………………………………………
Телефон ………………….. факс ……………………………………………………………………………………………………………………………………….
Моля да ни бъде издадено разрешително за следните държави: ………………… за извършване на международен случаен превоз на пътници, по схема …….. Пътуването ще се извърши с цел ……………
(туризъм, спортно, културно мероприятие и др.)
Превозът ще бъде извършен по следния маршрут ………………………………………………………………………………………………………………………………
(основен маршрут и ГКПП, през които се преминава)
Страни, през чиито територии се преминава, без да се качват и слизат пътници ………………………………………………………………………………………………….
Въз основа на сключен договор с ……………………………………………………………………………………………………………………………………………
Дата на започване на превоза ………………………………………………………….. в .. ч.
от ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(точен адрес на мястото на започване на превоза)
и ще напусне територията на Република България през ГКПП …………………………………………………………………………………………………………………..
Дата на приключване на превоза: …………………………………………………………………………………………………………………………………………….
в … ч.
в ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
(точен адрес на мястото на приключване на превоза)
и ще се завърне на територията на република България през ГКПП ………………………………………………………………………………………………………………
Приложение: Копие от договор за
възлагане на превоза.
Други документи.
Дата …………
Заявител: ……………………………………………………………………………

(подпис и печат)

Приложение № 25 към чл. 58, т. 3

(Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 26 към чл. 45а, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., предишно Приложение № 26 към чл. 45а, ал. 1, изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 26 на Наредба 11

Приложение № 27 към чл. 45б, ал. 1, т. 1

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.)

Приложение 27 на Наредба 11

Приложение № 28 към чл. 57, ал. 5

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

BG
ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

СЕРТИФИКАТ ЗА ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
№ …….
за обществен превоз на товари по шосе съгласно разрешително на Общността
(Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари)

Настоящото удостоверение свидетелства за това, че въз основа на документите,
представени от: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(наименование на фирмата)
адрес: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
водачът: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
(име, фамилия)
Дата и място Гражданство:
на раждане:
Вид и номер на документа
за самоличност:
Дата на издаване: Място на издаване:
Номер на свидетелство за
управление на МПС:
Дата на издаване: Място на издаване:
Номер на социалната
осигуровка:
е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и, при необходимост, колективните трудови договори в съответствие с приложимите правила в посочената по-долу държава членка относно условията за наемане на работа и професионалното обучение на водачите, приложими в тази държава членка за осъществяване на превози по шосе в тази държава:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Конкретни забележки:
Настоящото удостоверение
е валидно от: до:
Издадено в: на:

МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА,

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

И СЪОБЩЕНИЯТА: …………………………………………………………………………

(подпис, печат)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящото удостоверение се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари.
То свидетелства за това, че водачът, чието име е упоменато, е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и, при необходимост, колективните трудови договори, в съответствие с приложимите правила в държавата членка, упомената в удостоверението, относно условията за наемането на работа и професионалното обучение на водачите на моторно превозно средство, приложими в тази държава членка за осъществяване на превози по шосе в тази държава.
Удостоверението за водач е собственост на превозвача, който го предоставя на разположение на упоменатия водач, когато този водач управлява превозно средство, с което осъществява превози, като използва лиценз на Общността, издаден на превозвача. Удостоверението за водач на моторно превозно средство не може да се преотстъпва. Удостоверението за водач е валидно, докато се изпълняват условията, при които е издадено, и подлежи на незабавно връщане на органите, които са го издали, ако превозвачът не спазва условията.
То може да бъде отнето от компетентните органи на държавата членка, която го е издала, в частност, когато превозвачът:
– престане да отговаря на всички условия за използване на удостоверението,
– е представил невярна информация относно данните, необходими за издаване или удължаване на срока на удостоверението.
Заверено копие на удостоверението трябва да се съхранява в предприятието превозвач.
Оригиналът на удостоверението трябва да се съхранява в превозното средство и да се представя от водача при поискване от страна на оправомощен инспектор.

Приложение № 28а към чл. 57, ал. 7

(Ново – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Списък на специалностите, които трябва да са завършили лицата, извършващи предпътни прегледи за техническа изправност на ППС

А. Висше образование с образователна степен „магистър“ или „бакалавър“
1. Двигатели с вътрешно горене.
2. Автомобилен транспорт, трактори и кари.
3. Автомобилна техника.
4. Автомобилен транспорт.
5. Селскостопански машини.
6. Транспортна техника и технологии.
7. Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника.
8. Автомобилен и мотоциклетен спорт.
9. Технология и управление на транспорта.

Б. Висше образование с образователна степен „специалист“
1. Двигатели с вътрешно горене.
2. Автомобили.
3. Механизация на селското стопанство
4. Технология и организация на автотранспортна техника.
5. Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника.
6. Технология и управление на транспорта.
7. Учител по практика – инструктор за обучение на водачи на МПС.

В. Средно техническо образование
1. Двигатели с вътрешно горене.
2. Автомобили и кари.
3. Автомобилна електротехника.
4. Управление на транспортно предприятие:
а) в автомобилния транспорт;
б) в градския транспорт.
5. Технология и организация на автотранспортна техника.
6. Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника.
7. Механизация на селското стопанство.

Г. Завършили ВВУ
С придобити граждански специалности, идентични на тези от буква „А“, а така също и завършилите след 1950 г. ВВУ с профил „Автомобилисти“ с курс на обучение не по-малък от 2 години.

Д. Средно специално образование
1. Монтьор на автомобили и водач на МПС, категории „С“ или „В“.
2. Монтьор на кари и водач на МПС, категории „Т“ или „С“.
3. Автокаросерист и водач на МПС, категории „В“ или „С“.
4. Монтьор на селскостопанска техника и водач на МПС, категории „Т“ или „С“, или „В“.
5. Монтьор по електрообзавеждане на МПС и водач на МПС, категории „В“ или „С“.
6. Монтьор – водач на тролейбус.
7. Монтьор – водач на трамвайна мотриса.
8. Машинист – монтьор на ПСМ и водач на МПС, категории „С“ или „Т“.

Приложение № 28б към чл. 57, ал. 10

(Ново – ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.)

ДНЕВНИК
за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически прегледи

Дата на извършване Лице, извършило предпътния технически преглед/ подпис Рег. номер на ППС Установени неизправности Дата и час на излизане от гаража Дата и час на връщане в гаража Фамилия на водача на автомобила/ подпис Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8

Приложение № 29 към чл. 57а, ал. 2

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

ДО
МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

З А Я В Л Е Н И Е

от ……………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
управител на …………………………………………………………………………..,
(наименование на превозвача)
лиценз на Общността №: …………..
Адрес: ……………………………………………….. Тел.: ……………………………………………………………………………………..
Моля да бъде издаден Сертификат за водач на моторно превозно средство за г-н/г-жа
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………
ЕНЧ ………………………….. гражданство …………………………………………………………………………………………………………..
Прилагам следните документи:
 копие на разрешението за работа на водача;
 копие на личната карта на водача (продължително или постоянно пребиваващ);
 копие от страницата с личните данни и страницата с виза „D“ от националния паспорт на водача;
 копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите към Министерството на финансите.

Дата: ……………………………………………………………………….
Подпис: ………………………………………………………………………..

Приложение № 30 към чл. 59а, ал. 5

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

Приложение № 31 към чл. 59а, ал. 5

(Ново – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 36 от 2007 г.)