2. Нотариус

Раздел I.
Придобиване на правоспособност на нотариус

Изисквания

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;
2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) има тригодишен стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на нотариус;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;
8. вписано е в регистъра по чл. 5.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, младши следовател, съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, съдия-изпълнител, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, лице, което работи на длъжност „разследващ полицай с висше юридическо образование“ в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“, както и стажът по чл. 164, ал. 9 от Закона за съдебната власт.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който се счита за юридически стаж съгласно законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, на държавата – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на чиято територия този стаж е придобит.

Несъвместимост

Чл. 9. (1) Нотариусът не може едновременно:
1. (изм. – ДВ, бр. 69 от 1999 г.) да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
2. да заема длъжност в държавен или общински орган;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.
(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността на нотариуса се възстановява при условията на чл. 39.

Откриване на места за нотариуси. Насрочване на конкурс (Загл. доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на нотариусите заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на нотариусите.
(3) Заповедта по ал. 2 писмено се съобщава на Нотариалната камара. Влязлата в сила заповед се обнародва в „Държавен вестник“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район.
(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието разрешава преместване на вписан в регистъра на Нотариалната камара нотариус в друг съдебен район.

Ред за кандидатстване

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) В едномесечен срок от обнародването на заповедта по чл. 10, ал. 2 кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението съдържа името, единния граждански номер – когато кандидатът е български гражданин, датата и мястото на раждане – когато кандидатът е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, адреса и упражняваната професия, както и поредността на съдебните райони, за които кандидатства. В един конкурс кандидатът може да посочва до три съдебни района.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за платена държавна такса, за раждане, за самоличност, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, ако кандидатът не е български гражданин, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато кандидатът – български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, е завършил юридическо образование в чужбина, към заявлението по ал. 1 се прилагат копие от диплома за завършено юридическо образование и документ, който удостоверява, че придобитата от него диплома се признава в Република България.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато тригодишният юридически стаж е придобит съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, които удостоверяват наличието на този стаж, както и извлечение от нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато за определен район не се явят кандидати за всички места, срокът се продължава с един месец. В този случай за съответния район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст.

Конкурс за нотариуси

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател – представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Комисията по ал. 2 изпраща протокола с резултатите от конкурса на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., относно изречение първо – в сила от 10.10.2019 г.) Заповедта по ал. 3 се обявява на кандидатите за съответния район и на Съвета на нотариусите по реда на чл. 18а, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта може да се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Нотариална кантора

Чл. 13. (1) След влизане в сила на заповедта за вписване кандидатът за нотариус е длъжен да осигури нотариална кантора, което може да стане и съвместно с други кандидати или действащи нотариуси от същия район.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие. Кантората трябва да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на нотариуса.

Вписване в регистъра на Нотариалната камара

Чл. 14. (1) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите.
(2) За вписване на нотариус в регистъра е необходимо:
1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да е влязла в сила заповедта на министъра на правосъдието за вписване;
2. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 9;
3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се посочи адресът на нотариалната кантора и да са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3;
4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се представи документ за вещно право върху нотариалната кантора или вписан договор за наем, декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на нотариалната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;
5. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 30;
6. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се представи образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;
7. да се представи образец от подписа на нотариуса.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За вписване на помощник-нотариус е достатъчно изпълнението на изискванията по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 7.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Искането за вписване в регистъра и изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 трябва да се направи в двумесечен срок от влизане в сила на заповедта за вписване. За незаетото място на нотариус министърът на правосъдието издава заповед за вписване на следващия по реда на класирането кандидат.
(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за вписване в регистъра Съветът на нотариусите извършва проверка на нотариалната кантора на кандидата с оглед спазване изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3. За констатациите от проверката се съставя протокол, който се прилага служебно към искането.

Полагане на клетва

Чл. 15. (1) След постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 кандидатът полага пред Съвета на нотариусите, ако не е положил преди това, следната клетва: „Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
(3) Вписването в регистъра се извършва след подписване на клетвения лист.

Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра

Чл. 16. (1) В регистъра се вписват:
1. районът на действие;
2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса;
3. адресът на нотариалната кантора;
4. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване;
5. (доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) наименованието и седалището на застрахователя, както и размера на застрахователната сума;
6. (нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни в 7-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Раздел II.
Права и задължения на нотариуса

Независимост

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите.

Съдействие и уважение

Чл. 18. На нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции.

Достъп до документи

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срещане насаме

Чл. 20. При изпълнение на служебните си функции нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица.

Неприкосновеност на служебния архив

Чл. 21. (1) Служебният архив на нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на нотариуса освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на нотариуса, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за самия нотариус, и да го уведомява за извършените по архива действия.

Други действия на нотариуса

Чл. 22. Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.

Задължение за съдействие

Чл. 23. Нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Безпристрастност

Чл. 24. При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна.

Опазване правата и интересите на страните

Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
(2) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване. Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.
(6) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Актовете, подлежащи на вписване в друг съдебен район, се изпращат в службите по вписванията служебно по разпореждане на съдията по вписванията. Разходите по изпращането им са за сметка на страните.
(7) (Нова – ДВ, бр. 123 от 1997 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
(9) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
(10) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.

Специална банкова сметка на нотариуса

Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) При извършване на актове, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, сумата, дължима по сделката, може да се преведе или да се внесе по специална банкова сметка на името на нотариуса.
(2) Условията за внасяне на сумите по специалната банкова сметка на нотариуса и за нареждания за плащания от нотариуса се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните по сделката.
(3) Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса.

Професионална тайна

Чл. 26. (1) Нотариусът е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което нотариусът не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

Непрекъснатост на дейността

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието определя работното време на нотариалните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни.

Служебен архив

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Служебният архив съдържа:
1. нотариални регистри и книги;
2. нотариални дела;
3. други документи;
4. печат на нотариуса.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора се извършва само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия или прокурор. Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив документи могат да се изнасят извън нотариалната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от нотариуса, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.
(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Печатът на нотариуса може да бъде изземван или запечатване на кантората може да се извърши само ако нотариусът е загубил правоспособност.

Нотариални регистри и книги

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Всеки нотариус води:
1. общ регистър;
2. азбучен указател;
3. регистър за вписване на предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхраняване документи и книжа;
4. (доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване, както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс;
5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;
7. разносна книга.
(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по ал. 1, т. 6 и 7 се пазят 10 години, като при изтичането на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.
(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по ал. 1, т. 3 и книгите по ал. 1, т. 4 и 5 се пазят 100 години, като при изтичането на срока подлежат на предаване за постоянно съхраняване в съответния държавен архив.
(4) Справки по нотариалните дела се дават само на страните, на техните правоприемници, както и на представителите им по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.

Информационна система

Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни – част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1.

Уведомяване председателя на районния съд

Чл. 29. Нотариусът незабавно уведомява председателя на районния съд за всяка промяна в местонахождението на нотариалната кантора и на служебния си архив.

Застраховане

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора по ал. 1 да представи в Нотариалната камара копие от застрахователната полица.

Социално осигуряване

Чл. 31. Нотариусът подлежи на задължително социално осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.

Вноски в Нотариалната камара

Чл. 32. Нотариусът прави задължителни вноски в полза на Нотариалната камара при условията и по реда, установени с устава на камарата и решенията на общото събрание.

Счетоводство

Чл. 33. Нотариусът води счетоводство.

Професионална етика и квалификация (Загл. изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 34. (1) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията съгласно устава на Нотариалната камара.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да въвежда в работата, да обучава и напътства помощник-нотариуса, както и служителите си.

Сдружаване на нотариуси

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи нотариусите водят самостоятелен архив.

Преместване на нотариус

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10.
(2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Двама нотариуси могат да заменят районите си на действие поради важни причини и съгласие между тях. В този случай те подават съвместно заявление по ал. 1.
(4) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1, след съгласуване с Нотариалната камара. Заповедта се съобщава на нотариуса, на Съвета на нотариусите и на Върховната административна прокуратура по реда на чл. 18а, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Заповедта за преместване може да се обжалва от Съвета на нотариусите, когато преместването е станало в нарушение на законовите изисквания. Отказът за преместване може да се обжалва от нотариуса. В тези случаи обжалването се извършва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) При преместването на нотариус се прилагат чл. 13, 14, 16, 36 и 38.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г.) При преместване по ал. 3 всеки от нотариусите е длъжен да приеме служебния архив на другия нотариус.

Раздел III.
Загубване и възстановяване правоспособност на нотариус

Основания за загубване на правоспособност

Чл. 35. Нотариусът загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до Съвета на нотариусите;
2. при смърт или с поставянето му под запрещение;
3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;
4. (нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4.

Запечатване и опис на служебния архив

Чл. 36. (1) С настъпването на основанията по чл. 35 нотариусът не може да извършва каквито и да са нотариални или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.
(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, вписано като нотариална кантора, може да се осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на нотариуса.

Заличаване

Чл. 37. (1) Заличаването от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно от Съвета на нотариусите чрез отбелязване в регистъра на:
1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) основанието за загубване на правоспособността на нотариус;
2. датата и името на лицето, на което е предаден архивът.
(2) Правоспособността на нотариуса се загубва със заличаването му от регистъра освен в случаите по чл. 35, т. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Съветът на нотариусите в тридневен срок от заличаването уведомява министъра на правосъдието, който може да насрочи конкурс, ако са налице предпоставките по чл. 10.

Нотариални действия по приетия архив

Чл. 38. Нотариусът, съответно съдията по вписванията, приел служебния архив, извършва нотариални действия само по наличните в архива документи и книжа.

Възстановяване на правоспособност

Чл. 39. (1) Правоспособността на нотариус се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок – след изтичане на срока;
2. извършване на несъвместима дейност по чл. 9, ал. 1, т. 1 – след прекратяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред Съвета на нотариусите в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването и.
(3) Възстановяването на правоспособността се отбелязва в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 14.
(4) Лицето, приело служебния архив на нотариуса, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.

Раздел IV.
Помощник-нотариус

Компетентност

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност, с изключение на:
1. актовете, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;
2. актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. актовете за нотариално завещание и за отмяна на нотариално завещание;
4. актовете, с които се учредяват или заличават ипотеки.
(2) Помощник-нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението „помощник“.
(3) За вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него.
(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус.
(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса се уреждат с договор.

Придобиване на правоспособност

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да посочи един помощник-нотариус между лицата, които отговарят на изискванията за нотариус, независимо от тяхната възраст и стаж.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара въз основа на писмено заявление от нотариуса, приподписано от кандидата. Към заявлението се прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението може да се посочи и срок.
(3) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по реда на чл. 14, 15 и 16.

Загубване на правоспособност

Чл. 42. (1) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до нотариуса;
2. с неговата или на нотариуса смърт или поставяне под запрещение;
3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;
4. по писмено искане на нотариуса до Съвета на нотариусите;
5. с изтичане на посочения от нотариуса срок и със заличаването на нотариуса от регистъра на Нотариалната камара.
(2) Заличаването на помощник-нотариуса от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно или по искане на нотариуса чрез отбелязване в регистъра на основанието по ал. 1.
(3) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си със заличаването му от регистъра освен в случаите по ал. 1, т. 2 и 5.

Раздел V.
Стажант-нотариус (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Компетентност

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Придобиване на правоспособност

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Загубване на правоспособност

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Раздел VI.
Заместване на нотариус

Заместване на нотариус от помощник-нотариус. Придобиване на правоспособност за заместване (Загл. доп. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението „по заместване“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Нотариусът и кандидатът за помощник-нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като към заявлението, когато е за първо вписване прилагат документите по чл. 11, ал. 2, а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Кандидатът за помощник-нотариус по заместване полага изпит само за първия заявен срок за заместване при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изпитът по ал. 3 се провежда от комисия в състав: представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, един нотариус и един инспектор-нотариус, определени от Съвета на нотариусите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Комисията по ал. 4 представя протокола с резултата от изпита на министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара. Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.
(6) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта по ал. 5 се обявява на кандидата и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Заместването по ал. 1 се вписва в регистъра на Нотариалната камара, като се прилагат съответно чл. 41 и 42.
(8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за изпита по ал. 3 в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Заместване на нотариус от друг нотариус

Чл. 47. (1) Нотариусът може да бъде заместван от друг нотариус от същия район. Отношенията между тях се уреждат с договор.
(2) Заместващият нотариус използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат върху удостоверяван документ и отбелязва факта на заместването.
(3) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания нотариус, прилага се чл. 29.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Срокът на заместването по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от две години считано от сключването на договора.

Заместване на нотариус от съдията по вписванията

Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия. В случая се прилага съответно чл. 47, ал. 2.
(2) Ако нотариусът не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив, за извършването на неотложни нотариални действия председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява влизане в нотариалната кантора, отваряне на необходимия архив и извършване на нотариалното действие от съдията по вписванията.

Раздел VII.
Служители на нотариуса

Служебна тайна

Чл. 49. Служителите на нотариуса са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за самия нотариус.

Възлагане връчването на съобщения и книжа

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 от Гражданския процесуален кодекс.