0.5 Ходова част

Въртеливото движение на водещите двигателни колела се преобразува в постъпателно движение на автомобила именно от ходовата част. Благодарение на нея се омекотяват ударите, когато има неравности на пътната повърхност, носейки страничните и вертикални сили. Ходовата част включва окачване, колела и гуми при леките автомобили, а при другите – с висока проходимост и лекотоварни – рама, окачване, колела и гуми.

Тези елементи, които са в предната част на автомобила, влизат в състава на предния мост, а тези в задната съответно в този на задния мост.  За ограничаване на накланянето на купето при завои в мостовете са включени и реактивни щанги.

 

Окачване на леки автомобили

Чрез съвкупност от устройства, които формират окачването, се осигурява предаването на всички сили, които действат между колелата и купето на автомобила. Основното предназначение на окачването е да се намалят динамичните натоварвания, за да се осигури необходимия комфорт по време на движение. В неговия състав влизат еластични елементи (пружини, ресьори или валове, работещи на усукване), както и амортисьори и направляващи устройства.

За предния и задния мост се използват най-много винтовите пружини като еластични елементи. В автомобилите с по-висока проходимост се употребяват ресьори, както и за някои автомобили от нисък клас.

 

Амортисьори

Амортисьорите обезпечават комфорт при пътуване като гасят вертикалните колебания на купето на автомобила, и се грижат за доброто сцепление на гумите с пътя, като не се позволява отлепването на колелетата от пътната повърхност при преминаване през път с неравности. Работата на амортисьорите се постига чрез създаване на съпротивление при движение на бутало в специално амортисьорно масло, при което съпротивлението при разтягане е по-голямо от това на свиване.

Могат да се обобщят два вида конструкции.

  • Хидравлични двутръбни. Вътрешната тръба е работен цилиндър, а външната е резервоар за масло.
  • Газови еднотръбни. Вкаран е и газ (азот) под налягане освен масло, като между газа и маслото има подвижна преграда.

 

Колела и гуми

Колелото на автомобила се състои от метална част и пневматична гума. Металната част включва диск с джанта. А пневматичните гуми са камерни и безкамерни.

Камерните думи се монтират на джантата заедно с отделна вътрешна гума. На безкамерните има нанесен специален уплътняващ слой от вътрешната страна, който замества вътрешната гума. На такива джанти се монтира и вентил за напомпване.

Основните размери на гумите са:

  • D = външен диаметър
  • d = вътрешен диаметър
  • B и H – широчина и височина на профила

Европейски етикет за автомобилните гуми

Има няколко ползи, които идват с европейския етикет. Част от тях са намаляване на емисиите СО₂, увеличаване на енергийната ефективност и повишаване на безопасността на движението. Има три параметъра, които получаваме информативно от етикета.

  1. Съпротивление при търкаляне на гумата, което има отношение върху разхода на гориво и върху околната среда.
  2. Сцепление на мокра настилка, което е изключително ценен индикатор за това колко безопасно е положението за гумата, носейки информация и за спирачното разстояние на мокри пътища.
  3. Ниво на външен шум

 

Конструкция на пневматичната гума

Гумите се делят на диагонални и радиални като последните се използват по-често в днешно време, тъй като имат по-добри експлоатационни характеристики.

Структура на автомобилната гума: 1. Протектор; 2. Раменен блок и ламели; 3. Каркас (радиални пластове); 4. Страничен борд; 5. Корда; 6. Усилен пояс; 7. Обръч на борда; 8. Борд Изображение: wikipedia.org.

В състава на пневматичните гуми влизат:

  • Гумен предпазващ слой, наричан странѝци.
  • Протектор с характерна шарка, който осигурява контакта с пътя.
  • Каркас или оплетка от синтетични и стоманени нишки. Това е носещата част на гумата.
  • Подпротекторни слоеве, представляващи платна от нишки между каркаса и протектора .

По различните характеристики и приложения на гумите, те се делят на няколко вида.

 

 

Разглеждайки ги спрямо посоката на въртене те са двупосочни и еднопосочни. Първите нямат изисквания при монтажа, докато вторите имат определена посока на въртене, която трябва да се спазва, когато се монтират. Обикновено това е изобразено със стрелка на странѝцата.

Разглеждайки пневматичните гуми спрямо сезона, те се делят на летни, зимни и всесезонни. Различават се по шарката на протектора.

Летните се обозначават с S, всесезонните с S&M,  а зимните с M. За тях е характерно, че имат не само характерна шарка, но и  се различават по използвания материал за протектора – той е по-еластичен и не се втвърдява при студено време.

 

 

 

< 0.4 Трансмисия 0.6 Кормилна уредба  >