За пълното спиране на автомобила и неговото задържане на едно място, когато не е в движение, служи именно спирачната уредба. Има два вида спирачки. Първият е за пълното спиране на автомобила, тя е и основната работна спирачна уредба. Тази уредба е хидравлична и работното вещество е спирачна течност. Вторият вид е спирачката за задържане на място – ръчната спирачка. Тя е механична.
Хидравличната спирачна система се контролира с педала на спирачката в главния спирачен цилиндър, която задвижва бутало, което създава налягане на спирачната течност. Тя се предава в спирачните цилиндърчета. Задвижват се бутала, които притискат спирачните накладки към въртящите се части – дискове или барабани. В следствие на триенето, движението им се забавя и постепенно бива прекъснато.
При дисковите механизми в колелата накладките са метални пластини със залепен фрикционен материал от едната страна. Те притискат спирачен диск, който е закрепен на главината на колелото и се въртят заедно с него.
Другият тип спирачен механизъм е барабанният. При него накладките се притискат от вътрешната страна на въртящ се цилиндър, който се нарича барабан, който се върти заедно с колелото. Те се монтират на задните колела, а дисковите спирачки – на предните.
Ръчна спирачка
Спирачката за задържане на място е задължителна за всички автомобили, макар и те понякога да са автоматични. Тази спирачна система действа само на задните колела – с издърпване на лоста (или включване на P-бутон) се опъват две въжета от стомана, които задействат механизмите на задните спирачки.
Ръчната спирачка служи най-вече за задържане на автомобила, когато не е в движение и има много по-малка ефективност от основната спирачна система. С нея спирането в критична ситуация на пътя не е възможно.
