Винетният стикер се състои от две части. Първата е самият винетен стикер, който следва да бъде залепен на предното стъкло. Втората, от своя страна, се съхранява от водача и служи като доказателство за платена такса при издаване на безплатен дубликат, в случай на счупване на предното стъкло или производствен дефект на стикера. Стикера е предназначен за еднократно залепване в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС-то. Залепеният стикер е основание за допускане на ППС-то по пътищата на България.
Според ЗДвП, всеки водач е длъжен незабавно да отстрани винетен стикер с изтекъл срок.
Някои от пътищата в пътната мрежа на България са обозначение с пътен знак Д25.
За да се използват пътищата, обозначение с този знак е необходимо да сме заплатили винетна такса. В България, винетната такса се заплаща в български левове, но на граничните пунктове, може да бъде заплатена и в евро. Когато заплатим винетката, получаваме както самата нея, така и платежен документ. В последния се вписва номера на превозното средство, за което ще се ползва издаденият винетен стикер.
Таксата, която заплащаме за стикера, зависи както от срока, за който я закупуваме, така от вида на превозното ни средство. Според срока си, винетните стикери биват:
- Годишни – валидност от 1 януари до 31 декември за годината, в която е издадена. Би могла да бъде използвана и до 31 януари следващата година, при заплатена такса за предходната.
- Тримесечна – валидността й е три календарни месеца от датата на издаване.
- Месечна – един календарен месец от датата на издаване.
- Седмична – валидност 7 дни, считано от датата на издаването.
- Дневна – валидна само за деня, в който е издадена (деня е обозначен с перфорация)
Размера на винетната такса, която следва да бъде заплатена зависи не само от нейния срок, но и от вида на превозното средство, за което тя е закупена. Според вида на превозното средство, винетките се разделят на категории, които се различават от категориите МПС за свидетелство за управление.
Категориите на винетните такси биват:
- Категория 1 – товарни автомобили, строителни машини, колесни трактори, както и други, чиято техническа допустима маса надвишава 12 тона
- Категория 2 – автобуси, товарни автомобили с максимална допустима маса по-малка от 12 тона
- Категория 3 – леки или лекотоварни, превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, чиято техническа допустима маса не е повече от 3,5 тона. Включително и превозните средства от тази група с повишена проходимост.
Административна отговорност
Всеки водач, който се движи по пътища, по които е наложително заплащането на винетната такса, без да я е заплатил, следва да заплати т.нар. „компесаторна“ такса, със заплащането на която му се гарантира правото да продължи пътуването си в рамките на следващите 24 часа.
< 2.1 Основни понятия за пътя 2.3 Характерни участъци от пътя >